Решение по дело №875/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 213
Дата: 28 октомври 2019 г.
Съдия: Станчо Радев Савов
Дело: 20193100600875
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта

            Р Е Ш Е Н И Е

 

 

    Номер ………………    Година  2019                            Град Варна

                      Варненският окръжен съд                                 Наказателно отделение

На  десети октомври                              Година две хиляди и деветнадесета     

    В публично заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА     

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ 

                                                    

                                                                                           РУМЯНА ПЕТРОВА

Секретар КАТЯ АПОСТОЛОВА 

Прокурор ЖЕНЯ ЕНЕВА   

като разгледа докладваното от съдия Савов ВНАХ №875 по описа на съда за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид:

 

 

 

 

 

             Предмет на въззивното производство е Решение №81 по АНД №146/2019год. по описа на РС-гр.Девня, четвърти състав, постановено на 17.06.2019г., с което обвиняемият Г.С.Г., ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 10.05.2019г. в с.Бояна, обл.Варна, управлявал МПС-мотопед „Симсон” с идентификационен номер на рама No „5426540”, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК .

         С решението си РС-гр.Девня  е освободил обвиняемия Г.Г. от наказателна отговорност за извършеното деяние, съставомерно по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е наложил  административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00лв (хиляда лева), на основание чл.78а, ал.1, вр. чл.345, ал.2, вр. ал.1, от НК, вр. чл.378, ал.4, т.1 от НПК.

        В жалбата на обвиняемия, чрез неговия защитник, инициирала настоящото въззивно производство, се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно, незоконосъобразно и не кореспондира с правилното прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е провел  задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и е решил делото без да бъдат положени дължимите усилия за пълно, всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелства от значение за правилното му решаване.Счита, че са налице всички законопредвидени предпоставки за приложението на института на „малозначително деяние” по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, с оглед и на това, че по делото не е установено обвиняемият да е управлявал автомобила с превишена скорост и с поведението си да е застрашил другите участници в движението по пътищата. Счита, че първоинстанционният съд не е изложил убедителни съображения по повод линията на защитата, както и неправилно и необосновано е пренебрегнал, че в конкретния случай  деянието  не застрашава реално обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта. С оглед на изложените аргументи, моли съда да отмени първоинстанционния акт и да постанови нов, с който обвиняемият да се признае за НЕВИНОВЕН.

        

В съдебно заседание жалбоподателят Г.Г. - редовно призован, не се явява, за него адв. Ст. Иванов, преупълномощен от адв. Д.Й., поддържа жалбата, като се придържа към изложените в нея мотиви. Счита, че настоящият случай може да се третира като малозначителен по смисъла на чл.9,ал.2 от НК и моли съда да се произнесе в този смисъл.

Представителят на варненска окръжна прокуратура в съдебно заседание излага, че счита жалбата за неоснователна, моли да бъде потвърдено решението на РС-Девня като правилно и законосъобразно.

 

   Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и при извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка, намери за установено следното:

В съответнствие с всички събрани по делото доказателства относими към предмета на доказване, първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа обстанoвка:

          Обвиняемият Г.С.Г. *** заедно със семейството си.

В с.Бояна, обл.Варна, притежавал имот, който посещавал през почивните дни. Същият притежавал СУМПС No *********, валидно до 15.03.2029г.

През 2018г. обвиняемият закупил мотопед „Симсон”, с номер на рама 5426540, без да получи документите за него и без регистрационни табели, тъй като мотопеда не бил регистриран по надлежния ред, установен в Република България.

         На 10.05.2019г. обв. Г., управлявал мотопеда си в с.Бояна, обл.Варна, когато бил спрян за проверка от свидетелите К.К. и В.В. – служители в УМВР – Вълчи дол, пред сградата на кметството в селото. При извършена проверка било установено, че управляваният мотопед не е регистриран по надлежния ред и в информационните масиви на МВР липсват данни за него.

        За констатираното нарушение свид. Кирилов съставил АУАН No 253а-729/10.05.2019г., който обвиняемият подписал без възражения и получил екземпляр от него.

       От приложеното по делото писмо с изх. No 253р-4862/14.05.2019г. на РУ Девня /и справка от ИСС л.20/  е видно, че след направени справки в АИС на МВР „КАТ Регистрация”, МПС с рама No 5426540 не е регистрирано по надлежния ред към 10.05.2019г.

       Обвиняемият Г. е пълнолетен български гражданин. Не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Със средно образование, женен, работи.

        Първоинстанционният съд е приел за установена гореизложената фактическа обстановка на база обективен анализ на всички събрани по делото доказателства – обясненията на  обвинаемия Г.Г., показанията на свидетелите К.К. и В.В., протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, акт за установяване на административно нарушение №255а-729/19г., писмо с изх. No 253р-4862/14.05.2019г. на РУ Девня и справка от ИСС, характеристика, декларации за СМПИС, справка за нарушения на водач, справка за съдимост, като е направил законосъобразен извод, че осъществяването на престъплението  от  обвиняемия  е  доказано по безспорен начин  по мотиви, които въззивната инстанция споделя изцяло, поради което и счита, че не следва да  ги преповтаря. 

        Настоящия въззивен състав счита, че първоинстанционният съд  е оценил  детайлите по повдигнатото обвинение, като е направил законосъобразен извод за извършено от  от обвиняемия  престъпление наказуемо по чл.345, ал. 2, вр. ал.1 от НК, поради което и правилно предвид  наличието на всички основания визирани в разпоредбата на чл.78а от НК е освободил обвиняемия от наказателна отговорност, като му е наложил наказние глоба в размер на 1000лв.- което е в минимален размер.

Настоящият съдебен състав намира, че с така наложеното административно наказание глоба, ще се постигне както специалната превенция, така и генералната превенция, а именно да се въздейства предупредително и възпитателно на останалите членовете на обществото да спазват законите в страната и установения правен ред.

По отношение на твърдението на защитника на обвиняемия, че  настоящия случай може да се третира като малозначителен по смисъла на ал.9,ал.2 от НК , настоящият съдебен състав счита следното :

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА,  с действията си обвиняемият е осъществил обективните признаци от състава на посоченото престъпление, защото на инкриминираната дата е управлявал нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА,  обвиняемият е  извършил деянието за което е ангажирана отговорността му с пряк умисъл – съзнавал е че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред и въпреки това го е управлявалс което и са настъпили  общественоопасните последици.

Нормата на чл. 345, ал. 2 НК визира престъпление против транспорта и съобщенията, с което се засягат обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта или безаварийната транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора. При транспортните престъпления като вид общоопасни престъпления, състоянието на обща опасност се дължи на особеностите на предмета, върху който се въздейства, поради което управлението на нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство не дава основание за правен извод, че в конкретния случай се касае за малозначителност на деянието, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.

 Съдът счита за неоснователно възражението на защитата за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.  

Малозначително според съдебната практика е това деяние, което или въобще не може да окаже отрицателно въздействие, тъй като е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е общественоопасно, или без да се изключва обществената му опасност може да обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като престъпление.

Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде установено по категоричен начин и без съмнение да бъде изключено дори вероятността за някакъв обществено значим, отрицателен обществен ефект.

Съдът счита, че в е налице   формално престъпление, при което следва да се приеме, че съгласно законодателната логика осъществяването на признаците на престъплението от обективна и субективна страна разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни последици.

 Изложените от защитника на обвиняемия  обстоятелства - че не е установено въпросното МПС да е управлявано с висока скорост, че не е застрашил с поведението си другите участници в движението по пътищата, липсата на нарушения през последните 5 години и регистрирани криминални прояви, добрите характеристични данни на обвиняемия, съставляват смекчаващи вината такива, което обаче не е равнозначно на малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Предвид и на горното съдията от първоинстанвционния съд правилно е отчел превеса на всички изложени обстоятелства, следствие на което е определил минимален размер на наложената глоба , а именно в размер на 1000лв.

По изложените  съображения, съдебният състав намира, че решението, като правилно и законосъобразно  следва да бъде  потвърдено.

   След цялостна проверка  извършена на осн. чл.313  и чл.324 от НПК не бяха констатирани основания за отменяване или изменяване на съдебния акт. 

Водим от горното и на осн. чл. 338 от НПК , съставът на Варненския окръжен съд ,                 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение  №81  по АНД №146/2019г. по описа на Девненски районен съд – четвърти състав, постановено на 17.06.2019г.

    Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:   1.                          2.