№ 5740
гр. София, 31.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110101735 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба, подадена от
ищеца ..................“ ООД срещу ответницата Л. С. В., за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 2084,80 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 5559140 от
24.10.2019 г., сключен между Л. С. В. и „Вива Кредит” ООД, сумата в размер
на 562,88 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
23.11.2019 г. до 16.01.2021 г., сумата в размер на 198,71 лева, представляваща
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 17.01.2021 г. до
24.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването
на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.10.2021 г., до окончателното заплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 59611 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
Ищецът твърди, че на 24.10.2019 г. е бил сключен договор за паричен
заем, по силата на който „Вива Кредит“ ООД е предоставило на Л. С. В.
сумата от 2200,00 лева. Общата сума, която следвало ответникът да върне,
била в размер на 4452,90 лева, платима на 15 месечни погасителни вноски.
Ответникът погасил кредита само частично, като извършил плащания в общ
размер от 654,00 лева. Вземанията по кредита били прехвърлени на ищеца с
договор за цесия. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените разноски.
1
Ответникът Л. С. В. оспорва предявените искове в подаден в
законоустановения едномесечен срок отговор на искова молба. Твърди се, че
ищецът не й е предоставил заемната сума. Оспорва се ищецът да е носител на
проценото вземане, като оспорва да е уведомена надлежно за извършеното
прехвърляне. Излагат се подробни съображения за недействителност на
договора поради противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, 11, ал. 1, т. 11 и
т. 20 от ЗПК. Твърди се, че съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК в този
случай искът се предявявал на основание неоснователно обогатяване, а не на
договорно основание. Твърди се, че размерът на начисления лихвен процент е
неоснователно завишен, а като такъв противоречи на добрите нрави и правел
договора недействителен. Моли се за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на сторените по делото разноски.
С протоколно определение от 26.01.2023 г. и по реда на чл. 227 от ГПК
на мястото ..................” ООД е конституиран ..................” АД.
В последно открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на
устните състезания, страните са били редовно призовани, като само
ответникът е бил представляван. Пълномощникът отново е преповторил
доводите, вече изложени в хода на производството, и исканията, оправени
вече към съда.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът е сезирал заповедния съд със заявление с вх. №
71010/18.10.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
исковите суми. Такава е издадена срещу ответника – длъжник на 25.10.2021 г.
Препис от заповедта е бил връчен на длъжника и в едномесечния срок е
постъпило възражение по чл. 414 от ГПК. В законоустановения срок
заявителят е депозирал искова молба за сумите по заповедта.
Районният съд счита, че по делото се доказа наличието на облигационна
връзка между ответника и „Вива Кредит” ООД по повод сключения договор
за паричен заем, предвид представени по делото договор. По делото не се
2
оспорва изразяването на волеизявление от която и да е страна за сключване на
договор по електронен път, а реализирането на последния елемент от
фактическия състав за сключване на договор – предаване на заетата сума. В
чл. 2, ал. 2 от договора страните са уговорили, че с подписване на договора
заемателят удостоверява получаването на заетата по договора сума. В чл. 2,
ал. 1, т. 10 от договора е уговорено, че усвояването на сумата ще се реализира
чрез Easy Pay. Предвид представените писмени доказателства – разписка от
„Изи Пей” АД, и изводите в заключението по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което настоящият съд изцяло кредитира, следва да се
приеме за доказано, че договорът за заем е бил сключен, но не в твърдения за
уговорен размер – за 2200,00 лева, а за сумата в размер на 2178,00 лева. В чл.
2, ал. 1, т. 1 от договора е уговорен размерът на всяка погасителна вноска –
296,86 лева, а в т. 2 и 3 е посочено, че срокът на договора е за 15 месеца и са
налице 15 вноски. В т. 4 са инкорпорирани падежите на уговорените вноски.
Съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 5 и 8 от договора страните са
договорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32 % и ГПР в
размер на 49,50 %. Съгласно чл. 1, ал. 3 за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за заем се дължи
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем
в размер на 1616,10 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемополучателят
дължи в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да представи
обезпечение – поръчител, отговарящ на визираните в договора условия, или
банкова гаранция. В противен случай дължи неустойка в размер на 1077,30
лева, която се разсрочва в погасителните вноски, а общото задължение по
кредита става 5530,20 лева – чл. 4, ал. 2.
Видно от представените към исковата молба доказателства – договор за
цесия и приложение към него, „Вива Кредит” ООД е прехвърлило спорното
вземане на ..................” ООД. В приложението към договора са достатъчно
индивидуализирани вземанията, част от предмета на процесния договор за
заем, и представляващи предмет и на настоящото производство с посочване
на датата на договор, уговорена заета сума, длъжник с лични данни. След
прехвърляне на вземането на ищеца, последният е станал страна по
облигационното правоотношение с ответника по процесния заем. В тази
връзка следва да се отбележи, че уведомяването на ответника –
кредитополучател за цесията може да се извърши и от новия кредитор, при
3
надлежно упълномощаване от стария, чрез предявяване на иска за защита на
цедираното вземане (за неговото присъждане или установяване) като
уведомяването настъпва с получаване от длъжника-ответник на препис от
исковата молба на цесионера. Съдът счита, че това е станало и в рамките на
настоящото производство с получаване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, в т.ч. уведомлението на л. 17 от делото за цесията,
защото това е факт, осъществил се до приключване на устните състезания,
подлежащ на съобразяване от настоящия съд съобразно разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК.
Настоящият съд кредитира изготвеното заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза като обосновано, подробно и компетентно
изготвено от експерт в съответната област. Експертът е посочил, че на
24.10.2019 г. е преведена сумата в размер на 2178,00 лева с основание „по
Договор за заем Л. С. В.”. С оглед разпределената доказателствена тежест
ответникът не е доказал наличието на друг договор, различен от процесния,
който да е основание за превода. Вещото лице е посочило, че по договора са
извършени плащания от ответника в общ размер на 654,00 лева.
Отбелязвайки горното, следва да се подчертае, че отношенията между
страните по процесния договор за паричен заем са подчинени на специалния
режим по Закона за потребителския кредит (ЗПК) в редакцията му към датата
на сключване на договора. В настоящия случай ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй
като става въпрос за вземане по договор за заем (кредит), по който на
ответника е била предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП. Константната съдебна практика приема, че съдът следи служебно
за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва
да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения, а
служебното начало следва да се приложи и в насока проверка дали клаузите
на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След запознаване със съдържанието на процесния договор, съдът счита,
че същият е сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК и забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът счита, че посоченият в чл. 2,
ал. 1, т. 8 от договора ГПР не отговаря на действителния и че действителният
4
надхвърля 50 %. В договора е уговорен размер на ГПР от 49,50 %, но видно от
съотношението между заетата сума и претендираните суми същият не
отговаря на указаното. Уговорената неустойка и такса по чл. 1, ал. 3 от
договора, дължащи се ведно с договорната лихва, създават съществено и
неоправдано неравновесие между правата на потребителя и търговеца по
кредитното правоотношение и като такива са неравноправни и нищожни.
Сумата за връщане по договора надхвърля двойно заетата сума, независимо
от претендираните в настоящото производство размери. Освен това очевидно
е, че тези клаузи имат за цел и резултат увеличение на възнаграждението на
кредитора, поради което и съгласно чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК са
нищожни. На основание чл. 22 и чл. 23 от ЗПК съдът счита, че договорът е
недействителен, но последиците от него продължават да обвързват страните
като отговорността на ответника не следва да отпада напълно, а същият
дължи връщане на чистата стойност по договора за заем, а именно – заетата
сума. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
С оглед изложеното, съдът счита за безпредметно да разглежда
останалите възражения в отговора на исковата молба за недействителност на
договора, доколкото не е бил сезиран с изричен иск за прогласяване на
нищожност. Що се отнася до оспорваното различие между основанието, на
което ищецът претендира исковите суми, и основанието, на което се дължи
връщането на заетата сума, следва да се посочи, че ако недействителност по
смисъла на чл. 23 от ЗПК се установи в производството по чл. 422 от ГПК,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума
по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва
да се извърши в отделно производство по предявен иск с правно
основание чл. 55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор,
в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от
5
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. От своя страна, това
би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване,
в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в
специалния ЗПК (в този смисъл Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело
№ 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС).
По делото се доказа, че действително заетата сума е в размер на 2178,00
лева. Съдът счита, че следва да е съобразят плащанията, които ответницата е
направила, тъй като същите следва да бъдат отнесени само към валидно
породилите се уговорки. Предвид това съдът счита, че следва да бъде
уважена исковата претенция в размер на 1524,00 лева за главница, като за
сумата над тази до пълно претендирания размер от 2084,80 лева искът следва
да бъде отхвърлен. Следва да бъдат отхвърлени изцяло и претенциите за
сумата в размер на 562,88 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 23.11.2019 г. до 16.01.2021 г., сумата в размер на 198,71 лева,
представляваща мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
17.01.20121 г. до 24.09.2021 г.,
Като последица от частичното уважаване на претенцията за главница
следва да се присъди и законната лихва върху нея от момента на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно
изплащане на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК на ищеца и ответника се дължат
разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковите претенции.
Предвид правната и фактическа сложност на делото, както и процесуалната
активност на ищцовата страна чрез процесуалните й представители, съдът
счита, че следва да бъде определен за исковото производство юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева. В полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и първоинстанционното исково производство, депозит за вещо
лице в общ размер на 356,78 лева, съобразно уважената част от исковите
претенции. В заповедното и исковото производство ответницата е била
представлявана от адвокат, предоставил безплатна адвокатска защита на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Предвид това хонорарът следва да бъде
определен на основание чл. 78 от ГПК, вр. чл. ЗАдв. от съда. Следва да се
отбележи, че предвид предоставената правна помощ в заповедното
6
производство, предвид възможността за депозиране на възражение по
образец, което се явява достатъчно за защита към онзи етап от
производството за длъжника, и обстоятелството, че е било депозирано
именно бланкетно възражение, както и че заповедното производство е
прерастнало в исково производство, за заповедното производство не се дължи
отделно възнаграждение. За исково производство следва да се присъди едно
адвокатско възнаграждение съобразно минималния размер по разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., актуална към датата на сключване на
договора за защита, предвид фактическата и правна сложност на делото. С
оглед отхвърлената част от исковете в полза на адв. Б. следва да се присъди
адвокатски хонорар в размер на 199,42 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правна квалификация по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД, предявен от ..................” АД, ЕИК ..........,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „...................“ № 29, ет. 3
(като правоприемник по реда на чл. 227 от ГПК на ..................” ООД, ЕИК
*********) срещу Л. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Младост
2, бл. 204, вх. 3, ет. 1, ап. 48, че Л. С. В., ЕГН **********, дължи на
..................” АД, ЕИК .........., сумата в размер на 1524,00 лева, представляваща
незаплатена главница по Договор за паричен заем № 5559140 от 24.10.2019 г.,
сключен между Л. С. В. и „Вива Кредит” ООД, ведно със законната лихва,
считано от 18.10.2021 г. до окончателно изплащане, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 59611 по описа за 2021
г. на СРС, I ГО, 24 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума в размер на 1524,00 лева до пълния претендиран размер от
2084,80 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от
ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ..................” АД, ЕИК ..........,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „...................“ № 29, ет. 3
(като правоприемник по реда на чл. 227 от ГПК на ..................” ООД, ЕИК
7
*********) срещу Л. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Младост
2, бл. 204, вх. 3, ет. 1, ап. 48, за признаване за установено, че Л. С. В., ЕГН
**********, дължи на ..................” АД, ЕИК .........., сумата в размер на 562,88
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.11.2019 г. до
16.01.2021 г., сумата в размер на 198,71 лева, представляваща мораторна
лихва върху непогасената главница за периода от 17.01.2021 г. до 24.09.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 59611 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА Л. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Младост
2, бл. 204, вх. 3, ет. 1, ап. 48, да заплати на ..................” АД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „...................“ № 29, ет. 3
(като правоприемник по реда на чл. 227 от ГПК на ..................” ООД, ЕИК
*********) на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 356,78 лева,
представляваща разноски за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и първоинстанционното исково производство
и депозит за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „...................“ № 29, ет. 3, да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. ................ № 31, ет. 1, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата в размер на 199,42 лева, представляваща адвокатски
хонорар за безплатно предоставена правна защита на ответницата в исковото
производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съобразно отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8