Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13.09.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI Б въззивен
състав, в публичното съдебно
заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. с. ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Михаела Митова, като разгледа
докладваното от съдия Десислава Алексиева гр. дело № 7878 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 287054 от 27.11.2019
г., постановено по гр.д. № 24528/2019 г. на СРС, ГО, 78 състав, поправено по
реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение № 119041 от 12.06.2020 г. по същото дело и решение № 20211512 от
30.09.2020 г. по същото дело са отхвърлени изцяло исковете по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, предявени от ищеца „Н.И.“ ЕООД, ЕИК:******,
седалище и адрес на управление:*** за осъждане на ответника Сдружение „А.по м.-ф.м.“,
ЕИК: ******, седалище и адрес на управление:*** да му заплати съответно сумите
от 5 161,70 лв. и 723,19 лв. по
договор от 24.01.2017 г., по който задължение на ищеца било да извърши цялостна
подготовка, организация и провеждане на конгрес в периода 12-14 май 2017 г. в
хотел в гр. Правец.
С решението е осъден ответника „Н.И.“
ЕООД, ЕИК ****** да заплати на ищеца Сдружение „А.по м.-ф.м.“ ЕИК ****** на
основание чл. 403, ал. 1 ГПК причинените му вреди в размер на 1 100 лв. представляващи начислена
такса по банковата сметка, по която е наложен запор, допуснат като обезпечение
на бъдещ иск с определение по гр.д. № 12075/2018 г. на СРС и отменен на осн.
чл. 390, ал. 3 ГПК поради непредявяване в срок на бъдещия иск, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение е осъден „Н.И.“
ЕООД, ЕИК ****** да заплати на Сдружение „А.по м.-ф.м.“, ЕИК ****** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 900 лв. деловодни разноски.
Срещу
така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени исковете е подадена
въззивна жалба от ищеца „Н.И.“ ЕООД. Счита, че решението е неправилно, тъй като
е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че изводът на съда да
отхвърли исковете е неправилен. Поддържа, че съдът не е тълкувал общата воля на
страните по договора, като неправилно се е позовал на чл. 67, ал. 2 ЗДДС.
Твърди, че в Приложение №
1 и № 2 са записани общият размер нетни разходи. Позовава се на чл. 22 от
договора, съгласно който за всяко дължимо плащане изпълнителят издава на
възложителя фактура и начислява ДДС. В изпълнение на договореното, изпълнителят
е начислил ДДС за суми по Приложение № 1 и № 2 – 20 %, а по Приложение № 3 - 0 %. Поддържа, че по искане на възложителя
в договора били посочени прогнозни стойности само на Приложение № 1 и само въз
основа на тази стойност е платил аванс. Посочва, че съгласно чл. 22, т. „б“ е уговорен
периода на окончателното плащане по договора. Приложение 1 и 2 са идентични във
формулировката си, като същите посочват общата стойност на нетните разходи,
следователно дължим бил ДДС в размер на 20 % върху посочените в тях суми.
Изтъква, че ищецът е издал 3 фактури – една от 30.01.2017 г. на стойност 5207
лв. с ДДС, фактура на стойност 5342,80 лева без ДДС и на стойност 25 269,67 лева с ДДС. Първите
две били изцяло платени, а третата частично – до сумата от ( 14 606,67
лева + 5528,30 лева). Изтъква, че съгласно ССчЕ неплатеният размер на вземането
е 5161,70 лева. Първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал заключението.
Искът по чл. 403 ГПК бил неоснователен, защото тези вреди не били пряка и
непосредствена последица – касаели отношения между ищеца по насрещния иск и
трето лице - Банката. Експертизата обхващала по-дълъг период, а релевантния
период бил от 20.03.2018 г. до 20.07.2018 г., а освен това включвало и месечна
такса за обслужване, която се дължала независимо от запор. Поддържа, че СРС е постановил решението си
без да се произнесе по искането на въззивника по реда на чл. 192 ГПК. Ето защо
отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в цялост и претенция за
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от Сдружение „А.по м.- ф.м.“, с който
излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Позовава се на чл. 10
от договора, който препраща към единичните стойности от приложение № 2, без да
е посочено дали сумата е с или без ДДС. Следователно бил приложим чл. 67, ал. 2 ЗДДС. Твърди, че окончателното плащане е дължимо в десетдневен срок от
представяне на посочения протокол и приемане на финансовия отчет за приходите и
разходите, но отчетът не е приет от сдружението, напротив било налице изрично
противопоставяне на начисления ДДС.
Поддържа, че между страните са безспорни следните суми: 1. цените на
основните услуги, свързани с изпълнението на договора в Приложение № 1 са
посочени без ДДС, т.е. 19813,67 лева с ДДС, 2. Сумата от 5342,80 лева с ДДС– Приложение № 3 вр.
Приложение № 2, т. 1), 3. Сумата от 20280 лева с ДДС - размер на събраните от
изпълнителя от името и за сметка на възложителя такси за участие. Спорно между
страните било дали цените по чл. 10 от договора – Приложение № 2 са договорени
с или без ДДС. Твърди, че ДДС е включено в посочената в Приложение № 2 цена
съгл. чл. 67, ал. 2 ЗЗД. Допълнително изтъква, че при отчитане на разходите за
нощувки на гост – лекторите по Приложение № 2 , т. 1 във вр. Приложение № 3 ,
че цената от 117,60 лева е с вкл. ДДС. В тази връзка, заключава, че волята на
страните била сумата по Приложение № 2 да включва ДДС.
Счита, че въззивната жалба
срещу решението по насрещния иск е неоснователна. Твърди, че по делото е
доказано, че „Прокредит Банк Б-я“ АД е удържала месечни такси в периода от
02.04.2018 до 01.11.2018 г. в размер на 1100
лева. Не оспорва, че с влязло в сила определение на 20.07.2018 г. е отменен
запора, от който ефективно се възползвал „Н.И.“ ЕООД, а на 24.08.2018 г.,
изпълнителното дело бил прекратено. Отправя искане за потвърждаване в цялост на
първоинстанционното решение и претенция за разноски. При условията на евентуалност в случай че главните искове
бъдат уважени, заявява, че поддържа искането за прихващане на присъдените суми.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми. По наведените доводи във въззивната
жалба, настоящият състав намира следното:
По главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Установено е между страните наличието на валидно облигационно
правоотношение по силата на писмен договор от 24.01.2017 г., сключен между
Сдружение „А.по м.-ф.м.“ в качеството му на възложител и „Н.И.“ ЕООД в
качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят е възложил, а
изпълнителят се е задължил да извърши цялостна подготовка, организация и
провеждане на II Конгрес по м.-
ф.м. в периода 12-14 май 2017 г. в хотел РИУ Правец Ризорт, ведно с Приложение
№ 1 /Общи разходи за зали, техника и други, независещи от броя на участниците/,
№ 2 /Общи разходи за изложба, зависими от броя на изложители и лектори/ и № 3
/настаняване на участници/, неразделна част към него.
Спорен между страните е единствено размерът на
уговореното възнаграждение, в частност дали за посочените цени за услугите в
Приложение № 2 към чл. 10 от договора е приложима хипотезата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС. Съгласно посочената нормативна разпоредба, в случаите когато при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно се
приема, че той е включен в договорената цена. Разрешението на този въпрос
изисква тълкуване на общата воля на страните по договора съобразно чл. 20 ЗЗД. Съгласно
чл.5 от Договора, съдържанието на този договор, включително цифрови параметри,
данни и логистически дейности, съдържащи се в Приложение №1, №2 и №3,
неразделна част от Договор, представляват търговска тайна. Съгласно чл. 12 от
договора, след края на конгреса изпълнителят се задължава да предостави на
възложителя финансов отчет за проведеното събитие и в случай че се генерира: 1.
положителен баланс, т.е. сумата от получените плащания от индивидуални
участници за такса участие, разликата от цената за хотелско настаняване, дадена
от хотела за събитието и платената от участниците /Приложение № 3/, както и
платеният до момента аванс е по-голяма от реалните разходи, то изпълнителят ще
изплати положителният финансов резултат на възложителя и 2. Отрицателен баланс,
т.е. сумата от получените плащания от индивидуални участници за такса участие,
разликата от цената за хотелско настаняване дадена от хотела за събитие и
платена от участниците, както и платеният до момента аванс е по-малка от
реалните разходи, то възложителят ще заплати разликата на изпълнителя.
Съгласно чл. 22 от договора, прогнозната стойност
на Приложение № 1 от настоящия договор възлиза на 14 463,89 лева без ДДС.
Същата е получена на база одобрени единични цени по Приложение № 1 въз основа
на прогнозен брой участници от 250 човека. Договорените единични цени се
съдържат в Приложение № 1, неразделна част от договора. Съобразно чл. 22, ал.
2, б. „а“ и б. „б“ от договора е уговорено плащането да се извърши, както
следва: авансово – 30 % от стойността на Приложение № 1 в размер на 4339,17
лева без ДДС платим до 7 дни след подписване на настоящия договор и окончателно
– до 10 дни след приключване на събитието и след подписване на окончателен
протокол, в който е упоменат брой участници, получени приходи и направени
разходи и след приспадане на направеното авансово плащане, отчете се финансовия
резултат от отчета по чл. 12 от договора. Съгласно чл. 22, ал. 2, б. „с“ за
всяко дължимо плащане изпълнителят издава на възложителя фактура и начислява
ДДС.
Съгласно горепосочените текстове, страните по
ясен и недвусмислен начин са уговорили начина и сроковете за плащане: авансово
и окончателно плащане. Посочен е механизмът на изчисляване на окончателното
плащане след изпълнение на задълженията на изпълнителя /т.е. след приключване
на конгреса/, когато вече са ясни направените разходи. За въззивния съд не
възниква съмнение , че между страните е налице изрична уговорка /чл. 22, ал. 2,
б. „с“/, че за всяко дължимо плащане изпълнителят издава фактура и начислява
ДДС. Този извод се потвърждава и от уговорката на страните в Приложение № 2 към
договора, съгласно която общият размер на нетните разходи е 29 778 лева. След като е договорен нетен
размер на разходите, то същият не включва дължимия ДДС. Налага се извода, че
страните са уговорили в Приложение № 2 чистия размер на разходите, върху които
следва да бъде начислено ДДС съгласно изискванията на закона. Следователно
разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС е неприложима към процесния договор.
Противен извод не следва от твърдението на
сдружението, че за сумата от 117,60 лева по приложение по чл. 2, т. 1 във вр.
приложение 3, изпълнителят бил начислил ДДС, доколкото същото остава недоказано
по делото. Видно от приобщената като част от доказателствения материал фактура
№ 342 от 12.06.2017 г., същата е издадена с основание: настаняване на
организационен комитет и лектори по списък за сумата от 5342,80 лева без ДДС на
осн. чл. 86, ал. 1 ППЗДДС.
От представените писмени доказателства: фактури /
от 30.01.2017 г., 12.06.2017 г., 12.06.2017 г./, извлечението от банковата сметка на сдружението и заключението
на ССчЕ, прието по делото, при преценката по чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, се
установява, че неплатеният остатък по договора е сума в размер на 5161,70 лева.
Налага се извода, че осъдителният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен за
сумата в посочения размер, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в посочената част.
По кумулативно съединения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Приобщена като част от доказателствената
съвкупност е нотариална покана с рег. № 14972/06.07.2017 г. на нот. Иван
Дахтеров, изпратена от „Н.И.“ ЕООД до сдружение „А.по м.-ф.м.“, получена от
последното на 14.07.2017 г. Съгласно чл. 22, ал. 2, б. „б“ от договора, срокът
за окончателното плащане по договора е 10 дни след приключване на конгреса и
след подписване на окончателен протокол, какъвто обаче не се установява да е
подписан, поради което длъжникът изпада в забава след покана, а именно
14.07.2017 г. или за процесния период дължимият размер на лихвата, изчислен с
помощта на компютърна програма е в размер на 939,15 лева, т.е. достигнат е уговорения
в чл. 24 от договора максимален праг на неустойката – 5 % от стойността на заявка. Поради горното,
искът е основателен в предявения размер 723,19 лева, а първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в посочената част.
По кумулативно обективно съединения насрещен иск по реда
на чл. 211, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 403, ал. 1 ГПК за сумата от
1100 лева.
Установява се, че по банкова сметка *** „Прокредит
банк България“ ЕАД е бил наложен запор като обезпечение на бъдещ иск от „Ню
Ивент“ ООД, допуснато с определение по гр.д. № 12075/2018 г., СРС, въз основа
на което е издадена обезпечителна заповед от 20.03.2018 г., впоследствие
отменено с Определение от 09.05.2018 г.
по същото дело, влязло в сила на 20.07.2018 г. поради непредявяване на иска в
дадения от съда срок.
В изпълнение на процедурата по чл. 192 ГПК по
делото е постъпило писмо с вх. № 5195736 от 22.11.2019 г. от „Прокредит Банк
България“ ЕАД / л. 124/, видно от което запорът е наложен на 22.03.2018 г.
Същевременно се установява, че между Банката и сдружението е сключен Договор за
откриване и водене на банкова сметка, ***редставител е декларирало, че е
уведомено и съгласно, че размерът, редът и начинът на начисляване и събиране на
такси и комисионни е съгласно Тарифата за юридическите лица на Банката, както и
че е запознато с Общите условия на Банката, които представляват неразделна част
от сключения договор. Установява се също така, че месечното обслужване на
разплащателна сметка, по която е наложен запор е 150 лева съласно приетата по
делото Тарифа за юридическите лица на „ПроКредит Банк България“ ЕАД.
Заключението на ССчЕ, прието по делото посочва,
че в периода от 01.01.2018 г. до 19.04.2019 г., таксата за обслужване на
банковата сметка възлиза в размер на 1300 лева, като съгласно действалата
Тарифа на банката, месечната такса за обслужване на разплащателната сметка е 25
лева, а месечното обслужване на сметката, по която е наложен запор е 150 лева.
Вещото лице е установило, че на 02.04.2018 г., 02.05.2018 г., 01.06.2018 г.,
02.07.2018 г. са начислени месечни такси за запори в общ размер на 500 лева.
Константната съдебна практика и правната доктрина
приемат, че притезанието за обезвреда по чл. 403 ГПК лежи на плоскостта на
непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД. Ищецът отговоря за всички преки и
непосредствени вреди, които обезпечението на иска е причинило на ответника до
деня на настъпване на някой от фактите по чл. 403, ал. 1 ГПК, водещи до
отмяната на обезпечението. В случая е установено, че обезпечението е наложено
на 22.03.2018 г., а определението, с което е допуснат запора е отменено с
влязло в сила на 20.07.2018 г. определение. Следователно насрещната исковата
претенция е основателна за сумата от 500 лева, представляваща такси за
месечно обслужване за периода от м. април до м. юли 2018 г. вкл., начислени съответно
на 02.04.2018, 02.05.2018 , 01.06.2018, 02.07.2018 г., а за горницата до пълния
предявен размер от 1100 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
тъй като не е налице причинна връзка между твърдените вреди и неоправданото
обезпечаване на бъдещия иск, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в посочената част.
Заявеното от сдружението в рамките на
производството / в отговора на исковата молба и поддържано във въззивното
производство/ изявление за прихващане на насрещните парични вземания, присъдени
с решението е основателно. Когато страната длъжник - ответник по заявения
първоначално иск избира да предяви насрещен иск като процесуална форма на
защита, искането за прихващане на двете заявени с отделни искови претенции
насрещни вземания касае възможността след постановяване на решенията по
насрещните искове, да се постанови диспозитив кое вземане до какъв размер се
погасява. В тези хипотези, за разлика от възражението за прихващане, винаги ще
се погаси онова вземане, което е в по-голям размер до размера на по-малкото,
независимо по кой от двата иска - първоначален или насрещен, е постановено
решението, с което е признато погасеното вземане /В този смисъл Решение № 113
от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2013 г., II г. о., ГК /. Тъй като чрез
това изявление за прихващане страната упражнява по съдебен ред свое материално
потестативно право (процесуалната възможност за това е предвидена в чл. 211,
ал. 1 посл. предложение от ГПК), в случаите, когато съдът уважава изцяло или
частично както първоначалния, така и насрещния иск, той следва да се произнесе
и по него - след произнасянето си по исковете, като извърши прихващането - също
с отделен диспозитив на решението си, което в тази част има конститутивно
действие. Така Решение № 126 от 03.06.2019 г. по гр. д. № 3899/2018 г., г. к.,
ІV г. о. на ВКС. В разглеждания случай и с оглед изхода на спора, както и с
оглед на това, че присъдените суми както по главния иск, така и по насрещния
иск са еднородни, то следва да бъде извършено прихващане до размера на
по-малкото от тях.
По разноските:
В първоинстанционното
производство, ищецът претендира разноски в размер на 256,46 лева за държавна
такса, 600 лева – възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна
защита /л. 109/ и 300 лева – депозит ССчЕ, а ответникът 50 лева за държавна
такса за насрещния иск, 300 лева – депозит за ССчЕ и възнаграждение за един
адвокат 550 лева. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси,
разноски и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от
ответната страна, съразмерно с уважената част. В първоинстанционното
производство обаче не се установява да се извършвани процесуални действия от
адвокат Римпева, доколкото същите са извършвани лично от законния представител
на дружеството. Следователно искането за присъждане на 600 лева, представляващо
възнаграждение за един адвокат е неоснователно.
Във въззивната инстанция,
ищецът е заплатил държавна такса в размер на 128,23 лева, а ответникът - 550
лева, възнаграждение за един адвокат.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, въззивният съд дължи да
преразпредели отговорността за разноски. В полза на ищеца „Н.И.“ ЕООД следва да
бъдат присъдени сторените разноски в размер на 516,63 лева за
първоинстанционното производство и 119,05 лева за въззивна инстанция, а в полза
на Сдружение „А.по м.-ф.м.“ – 39,37 лева за въззивна инстанция и 64,42 лева за първа
инстанция, в която част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено,
а за разликата над 64,42 лева до 900 лева първоинстанционното решение следва да
бъде отменено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 287054 от 27.11.2019 г., постановено по гр.д. №
24528/2019 г. на СРС, ГО, 78 състав, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с
решение № 119041 от 12.06.2020 г. по
същото дело и решение № 20211512 от 30.09.2020 г. по същото дело В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени изцяло исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
92, ал. 1 от ЗЗД, предявени от ищеца „Н.И.“ ЕООД, ЕИК:******, седалище и адрес
на управление:*** за осъждане на ответника Сдружение „А.по м.-ф.м.“, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление:*** да му заплати съответно сумите от 5 161,70
лв. и 723,19 лв. по договор от 24.01.2017 г., по който задължение на ищеца било
да извърши цялостна подготовка, организация и провеждане на конгрес в периода
12-14 май 2017 г. в хотел в гр. Правец, както и В ЧАСТТА, с която е осъден ответника „Н.И.“ ЕООД, ЕИК ****** да
заплати на ищеца Сдружение „А.по м.-ф.м.“ ЕИК ****** на основание чл. 403, ал.
1 ГПК причинените му вреди в размер над
500 лева до 1 100 лева, представляващи начислена такса по банковата сметка,
по която е наложен запор, допуснат като обезпечение на бъдещ иск с определение
по гр.д. № 12075/2018 г. на СРС и отменен на осн. чл. 390, ал. 3 ГПК поради
непредявяване в срок на бъдещия иск, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.07.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и В ЧАСТТА, с
която „Н.И.“ ЕООД, ЕИК:****** е осъден
да заплати на ответника Сдружение „А.по м.-ф.м.“, ЕИК: ****** деловодни
разноски в размер над 64,42 лева до
присъдения размер от 900 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД Сдружение „А.по м.-ф.м.“, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление:*** да заплати на„Н.И.“ ЕООД, ЕИК:******, седалище
и адрес на управление:*** сумата от 5
161,70 лв., представляваща възнаграждение по договор от 24.01.2017 г., за цялостна подготовка, организация и
провеждане на конгрес в периода 12-14 май 2017 г. в хотел в гр. Правец и на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 723,19 лв., представляваща неустойка за
забава по чл. 24 от същия договор.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от Сдружение „А.по м.-ф.м.“, ЕИК:
******, седалище и адрес на управление:*** да бъде осъден „Н.И.“ ЕООД, ЕИК:******,
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 403, ал. 1 ГПК да му
заплати причинените вреди за разликата над 500
лева до 1 100 лева, представляващи начислени в периода 02.04.2018 г. до
01.11.2018 г. такси по банковата сметка, по която е наложен запор, допуснат
като обезпечение на бъдещ иск с определение по гр.д. № 12075/2018 г. на СРС и
отменен на осн. чл. 390, ал. 3 ГПК поради непредявяване в срок на бъдещия иск,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.07.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 287054 от 27.11.2019 г., постановено по гр.д. №
24528/2019 г. на СРС, ГО, 78 състав, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с
решение № 119041 от 12.06.2020 г. по
същото дело и решение № 20211512 от 30.09.2020 г. по същото дело в останалата обжалвана част.
ИЗВЪРШВА
ПРИХВАЩАНЕ между присъдените
насрещни вземания на страните по предявените от тях искове, а именно между
вземането на „Н.И.“ ЕООД, ЕИК: ****** срещу "Сдружение „А.по м.-ф.м.“,
ЕИК: ****** в размер на 5 161,70 лева и вземането на "Сдружение „А.по
м.-ф.м.“, ЕИК: ****** срещу „Н.И.“ ЕООД, ЕИК: ****** в размер на 500 лева, до размера на по-малкото от тях.
ОСЪЖДА „Н.И.“ ЕООД, ЕИК:****** да заплати на Сдружение „А.по м.-ф.м.“,
ЕИК: ****** сума в размер на 39,37 лева,
разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Сдружение „А.по м.-ф.м.“, ЕИК: ****** да заплати на „Н.И.“
ЕООД, ЕИК:****** сума в размер на 516,63
лева, представляваща разноски за първа инстанция и сумата от 119,05 лева, разноски за въззивна
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.