^{Р Е Ш Е Н И Е}

                                         ^№

 

^{град Горна Оряховица, 15.10.2019 година}

 

^{В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А}

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА

 

^{при секретаря М.Първанова и в присъствието на прокурора  ……………, разгледа докладваното от съдията М.Карагьозова АНД № 526 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:}

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

 

          Обжалван е Електронен фиш серия К № 1161582, издаден от ОДМВР- В.Търново, с който на С.Й.Б. е наложена глоба в размер на 100.00 лева - за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

          Жалбоподателят Б.  обжалва цитирания ЕФ с конкретни доводи за незаконосъобразност.  Счита, че административнонаказателната  отговорност е погасена по давност.

          Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.  ЕФ е връчен на 24.06.2019г./л.9/, а жалбата е депозирана на 03.07.2019г./л.3/.

          Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

          С Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности- преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция- намират приложение и в административнонаказателния процес. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес (чл. 11 ЗАНН), следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.

          В цитираното Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК.

          Трайно установено положение, както в теорията, така и в практиката е, че преследвателната погасителна давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.

                    Доколкото правомощието на държавата да реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде неограничено във времето, то следва да се приеме, че в случая с електронните фишове следва да намери приложение чл. 80, ал.1, т.5 НК. От довършването на нарушението започва да тече тригодишен срок за издаване на електронния фиш. С издаването му преследвателната давност се прекъсва и започва да тече нов три- годишен срок за връчване на ЕФ.

          Във всички случаи, независимо дали отговорността на нарушителя се реализира с НП или с ЕФ държавата е ограничена във възможността си да накаже нарушителя с влязъл в сила акт от 4,5 годишния срок на абсолютната давност. Трайно положение е, че тази давност тече до влизането в сила на акта, с който се реализира отговорността.

          С оглед гореизложените принципни постановки в конкретния случай е изтекла 3г. преследвателска давност.

          Видно от получената справка от административнонаказващия орган  ЕФ е издаден на 08.03.2016г./л.7/, а нарушението е осъществено на 01.03.2016г. До датата на връчването му на 24.06.2019г. е изтекъл период по-дълъг от три години. От наказващия орган е  представено доказателство, че в периода /а именно на 18.03.2016г./ е извършено действие по изпращане на кореспонденция, водещо до прекъсване на обикновената тригодишна давност за връчване на ЕФ, но изводът е за изтичане на същата, независимо от нейното прекъсване с описаното действие.

                    Поради гореизложеното следва да се приеме, че административно наказателната отговорност на дееца е погасена по давност и електронния фиш следва да се отмени.

          Мотивиран от горното, съдът,

                                                           Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 1161582, издаден от ОДМВР- В.Търново, с който на С.Й.Б. е наложена глоба в размер на 100.00 лева - за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

         

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд В.Търново в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                          

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: