Р
Е Ш Е Н И Е
№ 306
гр. Пловдив, 05 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 3093 по описа за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Постъпила е жалба от Л.Р.Ч., ЕГН **********, чрез адв.А.А.-пълномощник срещу
Разпореждане № 4506-40-277/16.08.2019г. на Директора на Фонд "Гарантирани
вземания на работниците и служителите" – София към НОИ, с което на
жалбоподателя е отказано изплащане на гарантирано вземане на осн. чл. 26, ал. 3, вр. чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, поради подаване
на заявлението извън законоустановения тримесечен
срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност.
Жалбоподателят оспорва разпореждането като
незаконосъобразно и моли за отмяната му. Посочва, че работодателят му не го е
информирал, че има право да получи гарантирано вземане по реда на ЗГВРСНР и за
датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Поради тези обстоятелства е бил в невъзможност да спази посочения в закона тримесечен
срок. Моли да се отмени обжалваният административен акт. Допълнителни доводи се
представят в писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът - Директора на Фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите" към НОИ, чрез процесуален представетил по пълномощие, оспорва жалбата. Моли да се
потвърди разпореждането. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок за съдебно
обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпореждането е издадено от Директора на Фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите". С него на Л.Р.Ч.,
ЕГН ********** с прекратено трудово правоотношение с "Алфа-2000" ЕООД
– в несъстоятелност е отказано изплащане на гарантирано вземане на
основание чл. 26, ал. 3 вр. чл. 25 от Закона
за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя.
Като мотиви за отказа е посочено, че съгласно
разпоредбата на чл. 25 от ЗГВРСНР гарантираните вземания се отпускат въз основа
на заявление-декларация по образец, подадено от работника или служителя до
териториалното поделение на НОИ по седалището на работодателя в тримесечен срок
от датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР за
откриване производството по несъстоятелност. При проверка в търговския регистър
е установено, че Решение № 140/14.03.2019 г. по т.дело № 1027/2018 г. на Окръжен
съд-Пловдив, с което е открито производство по несъстоятелност на
"Алфа-2000" ЕООД е вписано на 15.03.2019г. Тримесечният срок по чл.
25 от ЗГВРСНР е изтекъл на 17.06.2019г. Л.Ч. е подал заявление-декларация за
отпускане на гарантирано вземане на 02.08.2019 г. извън законоустановения
тримесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство
по несъстоятелност, който срок е преклузивен и с
изтичането му се погасява правото на лицето да получи гарантирано вземане от
фонд ГВРС.
Видно от
представените по делото писмени доказателства за дружеството "Алфа-2000"
ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение на съда, вписано в
търговския регистър на 15.03.2019 г., откогато е започнал да тече тримесечният
срок за подаване на заявление-декларация по образец по чл. 25 от ЗГВРСНР за
изплащане на гарантираните вземания за трудово възнаграждение. При извършената
проверка е установено, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12
месеца преди началната дата на неплатежоспособността – 30.06.2018г., както и че
трудовото правоотношение на Ч. е било прекратено и начислените трудови
възнаграждения за м. януари,м. юни, м. октомври и ноември 2016 г. не са били
изплатени от работодателя "Алфа-2000" ЕООД.
Тримесечният срок по чл. 25 от ЗГВРСНР (ред. ДВ 102/2017г.)
за подаване на заявлението-декларация за отпускане на гарантираните вземания на
работниците е започнал да тече от датата на откриване на производството по
несъстоятелност с вписване на съдебното решение в търговския регистър –
15.03.2019г., който регистър е публичен и общодостъпен и е изтекъл на
17.06.2019г. Жалбоподателят е подал заявлението си след този срок – на 02.08.2019
г. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява
правото на лицето да получи гарантирано вземане от фонда по реда на ЗГВРСНР.
Настоящият казус следва да се съобрази с Решение по дело С-338/17 на Съда
на Европейския съюз, тъй като то има значение за правилното тълкуване и
прилагане на чл. 25 от ЗГВРСНР, която разпоредба е послужила като правно
основание за издаване на разпореждането – предмет на настоящото дело. СЕС е
приел, че Директива 2008/94/ЕО относно закрилата на работниците и служителите в
случай на неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в
смисъл, че тя допуска национална правна уредба като чл. 4, ал. 1 от Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя, който не гарантира вземания от трудови правоотношения на
работници и служители, чиито трудови правоотношения са прекратени повече от три
месеца преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на
производство по несъстоятелност на работодателя им.
Поради това Директорът на фонд
"ГВРС" с оспореното разпореждане законосъобразно е отказал
изплащането на Ч. на гарантирано вземане от ФГВРС на осн.
чл. 26, ал. 3 ЗГВРСНР, предвид че заявлението е подадено след изтичане на тримесечния
преклузивен срок по чл. 25 ЗГВРСНР, считано от
откриване на производството по несъстоятелност на работодателя съгласно
приложимата редакция на разпоредбата към момента на издаване на разпореждането.
Неоснователни са доводите в жалбата, че поради неизпълнение на задълженията
по чл. 3 и чл. 4, ал.2 от чл. 3, ал.1 от Наредба за реда и начина за
информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя не е налице
пропускане на тримесечния срок.
Съгласно разпоредбата на закона - чл. 25, началото на срока се свързва с
датата на вписване на решението по чл. 6, като датата на информиране на
работниците и служителите от българския работодател е от значение само когато
се касае за открито производство по несъстоятелност по реда на
законодателството на другата държава, какъвто не е настоящия случай.
Следователно от значение е датата на вписване на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР
като начален момент на срока за заявяване на вземането. Както се посочи по-горе
срокът е преклузивен. Неизпълнение на задължението за
информиране от страна на работодателя е основание да му се потърси административнонаказателна отговорност (глава пета по ЗГВРСНР),
но не изключва прилагането на срока за заявяване на вземането по чл. 25 от
закона. Без значение е дали дружеството-работодател е подавало уведомление по
реда на чл. 4, ал.п 1 и ал. 2 от 1 НАРЕДБА ЗА РЕДА И НАЧИНА ЗА ИНФОРМИРАНЕ НА
РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ И ЗА ОТПУСКАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ
ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ.
Решението на Директора на "ГВРС" към НОИ –
София е издадено от материално и териториално компетентен орган, в рамките на
правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща фактически и правни
основания, мотивиращи акта. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство. Правилно е приложен материалният закон,
съобразно правилото на чл. 142, ал. 1 АПК. Спазена е целта на закона -
възможността за гарантиране на вземанията на работниците да се упражни в кратък
срок, за да им бъде осигурен доход, въпреки изпадането на работодателя в
несъстоятелност, а фондът да упражни правото си на регресен
иск срещу работодателя и да се удовлетвори от масата на несъстоятелността до
приключване на производството. Ето защо предвидените в специалния закон срокове
са сравнително кратки, а при отказ за изплащане на гарантирано вземане от фонда
за работника/служителя остава възможността да предяви иск за изплащане на
дължимите трудови възнаграждения и в производството по несъстоятелност.
Затова жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
§ 1, т. 6 от ДР на АПК трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на ответника по оспорването за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в
съдебното производство пред настоящата инстанция, което следва да е в размер на
100 лв.
Водим от горното и на осн. чл.
172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Р.Ч., ЕГН ********** срещу Разпореждане № 4506-40-277/16.08.2019г.
на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" – София към НОИ – София.
ОСЪЖДА Л.Р.Ч., ЕГН ********** да заплати на Националния осигурителен институт сумата в
размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен
съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/