РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. С., 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110210930 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. И. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр.С.,
ж.к.“Х.“, ХХХХХХХХХХХХХХХ, против наказателно постановление № 21-
4332-024500/30.11.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел
"Пътна полиция" (СДВР-ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл.
179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 120 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.В от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че на
процесното място, където е реализирано ПТП, водачът не е шофирал с
несъобразена скорост, а пътните условия не са били такива, които да изискват
вземане на допълнителни мерки за безопасно преминаване, а от друга страна
– липсват каквито и да било настъпили разногласия между участници в ПТП,
1
доколкото в конкретния случай е било налично съприкосновение между
управлявания от жалбоподателя лек автомобил и насип, респективно и липсва
участник в ПТП, с който да биха могли да възникнат разногласия.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован се
явява лично и с адв.Лялева, с доказателства за надлежно учредена
представителна власт, която поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В дадения ход по същество, процесуалният представител моли
за отмяна на процесното наказателно постановление. Претендират се
сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по основателността на депозираната
жалба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 27.09.2021 г. около 21:35 ч. жалбоподателят К. И. Ц. управлявал лек
автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХХХ“, с рег. № ХХХХХХХХХХ,
движейки се в гр.С. по ул.“Ген. Столетов“, с посока на движение от
ул.“Подп.Калитин“ към ул.“Охрид“. На посоченото място и пред
бензиностанция „ХХХХХХХХХ“, след като между жалбоподателя Ц. и
свидетелите Т. Ж. П. и С. Г. П. възникнал словесен конфликт, поради
неизяснени по делото обстоятелства, автомобилът, управляван от
жалбоподателя реализирал ПТП в насип, след което продължил движението
си.
Свидетелите Т. Ж. П. и С. Г. П. подали сигнал за настъпилото пътно-
транспортно произшествие и на място бил изпратен екип на ОПП – СДВР,
който съставил за случая докладна записка.
За констатираните нарушения, св. Ц. Х. Ц. –младши автоконтрольор към
СДВР – ОПП, съставил срещу К. И. Ц. АУАН бланков №
ХХХХХХХХХХ/11.11.2021 г., за това, че на 27.09.2021 г. около 21:35 ч., като
2
водач на лек автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХХХ“, с рег. №
ХХХХХХХХХХ, в гр.С. по ул.“Ген. Столетов“, с посока на движение от
ул.“Подп.Калитин“ към ул.“Охрид“, поради движение с несъобразена скорост
с конкретните условия на видимост, реализира ПТП в насип и при
възникналите разногласия напуска местопроизшествието, като не уведомява
компетентните органи на МВР. Актосъставителят квалифицирал нарушенията
по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия по надлежния ред
на 11.11.2021 г, който го подписал без конкретни възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН № ХХХХХХХХХХ/11.11.2021 г.
било издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-
024500/30.11.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна
полиция" (СДВР-ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2,
предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 120 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.В от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Ц. Х. Ц. и свидетелите Т. Ж. П. и С. Г. П..
Съдът се довери на заявеното от свидетеля Ц. Х. Ц., като намери
показанията му са обективни и добросъвестно депозирани. Същевременно,
последните са изцяло неинформативни относно процесните нарушения, първо
защото свидетелят не е посещавал мястото, на което се твърди да е настъпило
процесното ПТП, и второ - защото не знае кой е присъствал на
местопроизшествието, поради което и съдът не постави визираните
свидетелски показания в основата на доказателствени си изводи.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Т. Ж. П. и С. Г. П. и
3
постави същите в основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги
за достоверни. Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то
по начин, който не оставя съмнение в добросъвестността на лицата, които ги
излагат. При внимателния им анализ не се отчете непоследователност,
непълнота или съществено противоречие. Прецизната им проверка не сочи на
предубеденост или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за
добро познаване на време, място и начин, по който са се осъществили
процесните събития.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 8121к-13118/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и Заповед № 513з-242/12.01.2016 г. на Директора на
СДВР.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
Следва да бъде отбелязано, доколкото свидетелят - актосъставител
твърди, че е съставил АУАН по докладна записка на основание чл. 40, ал. 4 от
ЗАНН, че съгласно трайно установената съдебна практика (Решение №
4
149/16.10.2017 г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010 г. на ВКС, II НО
и други), докладната записка не представлява годно доказателствено средство
и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за
установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.
Предвид правната природа и становището на Върховната съдебна инстанция
за доказателствената годност и сила на докладната записка, този състав на
СРС счита, че същата не следва да бъде анализирана и приемана като годно
доказателство в административнонаказателния процес. Докладната записка не
е и официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК. Доколкото обаче в
АУАН не се твърди той да е съставен по докладна записка, както и защото
последният е подписан от актосъставителя и от двама свидетели /присъствали
при съставянето на акта/, то реално нормата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН ("Когато
нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може
да се състави и в отсъствие на свидетели.") в случая не е била прилагана.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав
намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.
На първо място, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, вменена във вина на
въззивника К. И. Ц., постановява, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Конкретно, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е
реализирал ПТП поради движение с несъобразената с конкретните условия на
видимост скорост. За да е описано нарушението по изискуемия от закона и
разбираем за нарушителя начин, позволяващ му да организира защитата си,
следва в АУАН и НП да е посочено какво конкретно водачът е направил или е
пропуснал да стори, за да се стигне до удар в насип; в какво са се изразявали
конкретните условия на видимост; имал ли е възможност водачът да избегне
този удар; каква е била скоростта на движение на МПС, поради което и не би
5
могло да се установи каква скорост би била съобразена с конкретната пътна
обстановка (условия на видимост).
Отделно от изложеното съдът намира, че не се събраха и доказателства,
от които по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят К. И. Ц. е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а
именно - че не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него
автомобил. В този смисъл не бе установено с каква скорост се е движил
процесният автомобил, каква е била пътната обстановка, поради което и не би
могло да се установи каква скорост би била съобразена. Това прави
визираното от административнонаказващия орган нарушение недоказано от
обективна страна и е основание за отмяна на наказателното постановление в
посочената му част. По делото не се доказа, че именно несъобразената
скорост е причината за настъпване на ПТП.
Доколкото по делото причината за произшествието остава напълно
неизяснена, се препятства и субсумирането на релевантната по делото
фактология под разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Нормативният регламент
императивно предявява изисквания към водачите, управляващи МПС, за
съобразяване на скоростта на движение по пътищата с определени фактори,
индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр. 1 на чл. 20, ал. 2
ЗДвП съдържа седем неизчерпателно изброени хипотези /някои от които са
известни отнапред, а други са лесно предвидими/, свързани с атмосферните
условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и моторното средство, с
осветеността на пътния участък, превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с недостатъчен опит и проблеми със здравето,
за която водачите са информирани предварително, било защото тя е
съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради
сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси.
Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите
моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат
движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за
водачите на автомобили, е посочена в изр. 2 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и позволява
избора - да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите,
когато обстоятелствата го налагат. Обсъденото задължение е в зависимост от
момента на възникване на опасността за движението и обективните
дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде
6
формирано правомерното поведение на водача на моторното превозно
средство. Касае се за недопустимо бездействие на водача поради
несъобразяването му с различни фактори, които обаче не само, че следва да
бъдат конкретизирани по надлежния ред както в съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, но и да намират опора в доказателствената
съвкупност по делото. В тази връзка следва да се подчертае и
обстоятелството, че актосъставителят не разполага с лични възприятия
досежно факта на описаното в акта деяние, квалифицирано по чл. 20, ал. 2
ЗДвП, поради което не става ясно кое е мотивирало полицейските органи да
приемат, че не са били спазени предписанията именно на посочената
разпоредба.
Гореизложеното препятства възможността на съда да се произнесе по
същество относно нарушението, доколкото изключително лаконичното
описание на същото е ограничило правото на защита на жалбоподателя в
значителна степен. В случая актосъставителят и наказващият орган е
следвало да съберат допълнителни доказателства, посредством които да
установят точно случилото се, но като не са сторили това, са издали
незаконосъобразни АУАН и НП.
Отделно от това и по нарушението, цифрово квалифицирано съгласно чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП, съдът намира следното:
Посочената разпоредба визира задължения на водач на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В случая е налице явно несъответствие между описаното деяние и
приложения материален закон, което се явява съществено процесуално
нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
тъй като той не може да разбере за извършване на какво точно нарушение е
обвинен. В тази връзка следва да се вземе предвид, че в обстоятелствената
част на АУАН и атакуваното наказателно постановление изобщо не е описано
дали при настъпване на конкретното ПТП на автомобилите са причинени
7
само имуществени вреди, както и липсва фактическо описание на спор между
водачи на МПС, относно обстоятелствата, свързани с него, което е от
съществено значение за наличие на съставомерност на деянието, като
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП. Обективно
невъзможно е когато водачът, участник в ПТП, напусне
местопроизшествието, между него и друг участник в ПТП да възникнат
разногласия, свързани с обстоятелствата по настъпилото ПТП, още по – малко
възможно е това, когато се твърди от административнонаказващия орган ПТП
да е настъпило с насип.
За максимална изчерпателност е необходимо да бъде посочено, че
разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда задълженията на участниците в ПТП,
като първото задължение за водач, който е участник в ПТП е да спре, за да
установи вредите (ал. 1, т. 1). В зависимост от вида на причинените вреди,
пострадали хора или само имуществени вреди, законът предписва определено
поведение на участниците. Безспорно по делото беше установено, че след
реализиране на ПТП жалбоподателят не е спрял на място, за да установи
причинените вследствие на ПТП вреди, с което от обективна страна е
осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Такова
нарушение обаче не е описано нито в АУАН, нито в НП. АНО е
квалифицирал поведението на водача като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б.
"В" от ЗДвП. Цитираната правна норма се прилага в хипотеза, в която
водачът е спрял, било е установено, че от ПТП са причинени единствено
имуществени вреди и между участниците в произшествието не е налице
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Едва при
осъществяването на тези факти възниква задължение за участниците в ПТП
да не напускат местопроизшествието, да уведомят контролните органи на
МВР и да изпълняват дадените им указания. Такива факти обаче /че се
причинени само имуществени вреди, че липсва съгласие между участниците в
ПТП/ изобщо не са изложени нито в АУАН, нито в НП.
Описаното от фактическа страна в НП всъщност не би могло еднозначно
да се подведе под която и да от хипотезите на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
от израза "не изпълнява задължението си като участник в ПТП" не става ясно
дали водачът изобщо не е спрял, или е спрял, установил е причинените щети
и след което в нарушение на задължението му по т. 2 б. "Б" или т. 3 б. "В" не е
останал да изчака пристигането на контролните органи. На следващо място,
8
задължението за уведомяване на органите на МВР е предвидено както в т. 2,
б. "а" на чл. 123 от ЗДвП, а така също и в т. 3, б. "в", но това задължение е
обусловено от различни предпоставки – вид на вредите, съгласие на
участниците за обстоятелствата, довели до ПТП - ясни и точни твърдения,
които в АУАН и НП не са изложени. Посочената лаконичност на описанието
на нарушението от фактическа страна и несъответствието на изложеното с
дадената правна квалификация представляват съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, което представлява основание за отмяна на обжалваното НП
и в тази му част.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което и така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, респективно и същото следва да бъде
отменено изцяло, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност, в това
число и релевираните в жалбата възражения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-024500/30.11.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-
ОПП), с което на жалбоподателя К. И. Ц. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 120 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 3, б.В от ЗДвП..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
9
Административен съд С. – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10