Р
Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр. Разград, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 123 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от Б. Н. В. от гр. Р., подадена чрез
адв. Н. Х., против Решение
№ 1012-16-144/1 от 03.06.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с
което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-155 от 20.04.2022 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. В жалбата се твърди, че оспореното решение е
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния
закон. Сочи се, че периодът на военната служба е следвало да бъде зачетен като
действителен осигурителен стаж. Иска се решението да бъде отменено и преписката
да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне. Претендират се
разноските по делото.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № 2113-16-1060 от 18.11.2021
г. Б. Н. В. /Б.
Ш. М./ е поискал да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Към
датата на подаване на заявлението е имал навършени 66 години и 8 месеца, и следния
осигурителен стаж: от II категория труд
– 9 години, 4 месеца и 17 дни, и от III категория труд -
5 години, 10 месеца и 12 дни. Или общо 15 години, 2 месеца и 29 дни. В този
осигурителен стаж е включено и времето на отбиване на редовната наборна служба от
2 години и 1 ден, премината през периода 15.01.1974 г. – 15.01.1976 г.
С Разпореждане № 2140-16-155 от
20.04.2022 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е приел, че заявителят има
13 години, 2 месеца и 28 дни действителен осигурителен стаж. Зачел е времето за
отбиване на редовната военна служба за осигурителен стаж, но не го е признал за
действителен такъв по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Поради това е
счел, че заявителят не отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 3 КСО и е
отказал да му отпусне поисканата пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпореждането е било предмет на
административен контрол пред по-горестоящия административен орган и със същите
мотиви е било потвърдено с оспореното пред съда Решение № 1012-16-144/1 от
03.06.2022 г., издадено от ръководителя на ТП на НОИ – Разград.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е постановено от
оправомощен административен орган, в надлежната форма, има изискуемото от чл.
59, ал. 1 АПК съдържание и при издаването му не са нарушени
административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не сочи процесуални
нарушения и при служебната проверка съдът не констатира да са допуснати такива.
Материалният закон обаче е
приложен неправилно. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016 г. лицата имат навършени
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. Към датата на подаването на заявлението необходимата възраст е 66
години и 8 месеца, и е безспорно по делото, че жалбоподателят отговаря на това
условие. Има и изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, 2
месеца и 29 дни. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение или
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт. В настоящия случай се
разглежда стаж, придобит през периода 1974 г. – 1976 г., поради което на
основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата действителност се преценява
съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Относимата разпоредба
е чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, съгласно
който изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета
категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във
въоръжените сили (чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ, обн., изв.
бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна
служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд
по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж
по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен
осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно сега действащата уредба по чл. 9,
ал. 7 КСО.
В подкрепа на горното е и съдебната практика,
изразена в Решение № 11681 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2017 г.,
VI о., Решение № 6234 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2019 г., VI о.,
Решение № 9097 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 890/2020 г., VI о., Решение
№ 1052 от 4.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2021 г., VI о. и много други.
Като не е съобразил посочените
материалноправни разпоредби, административният орган е издал решението си в
противоречие с тях и то подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК, а
преписката следва да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне, при
което да се изпълнят дадените указания по тълкуване на закона.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има
право на разноски, които са заявени в размер на 500 лв. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира
за основателно. Делото не представлява правна и фактическа сложност, поради
което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 36
ЗАдв и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. следва да се присъди
възнаграждение за адвокат в минималния размер от 350 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1012-16-144/1 от 03.06.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-155 от 20.04.2022 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на
дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на Б. Н. В. за разноски по делото сумата 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.