Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,14.11.2019г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на петнадесети октомври през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2059 по описа за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ – за обезщетение за
неимуществени вреди и чл.86 ал.1 от ЗЗД - за законна лихва.
Подадена е искова молба от Д.К.П. ***, с ЕГН **********
против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ №2, с
представител Сотир Цацаров, в която ищцата твърди, че с Присъда на
Окръжен съд-Пазарджик от 24.11.2015 год. по ВНОХ №509/2015 год. е отменена
изцяло присъда №171 от 24.09.2015г., постановена по НОХД №681/2014г. на Районен
съд-Пазарджик, вместо което съдът е постановил: Признава за невиновна в това,
че в периода от 13.09.2013г. до 16.09.2013г. включително, в гр.Септември в
съучастие като подбудител с извършителя И. Г. И. , свидетел по ДП №346/13г. по
описа на РУ-Полиция, гр.Септември умишлено да го е склонила, устно и
съзнателно, да потвърди неистина пред надлежен орган на властта, разследващ
полицай по делото в разпит, проведен на 16.09.2013г., поради което я оправдава
по обвинението по чл.290 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.3 НК.
Твърди, че първата инстанция я била осъдила на пробация при
следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес - при
честота на явяване два пъти седмично за срок от шест месеца; 2.Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Твърди, че незаконосъобразното обвинение й причинило
значителни неимуществени вреди: възмущения, обида, огорчение, притеснения,
накърнило честта и достойнството й и т.н. Вредите търпяла от 01.01.2013 год. до
настоящия момент - 27.05.2019 год.
Твърди, че обвинението почивало на меко казано, нелепа
основа: За извършен ремонт била заплатила голяма сума пари и било абсурдно да
се мисли, че ще вземе да влиза в конфликти за една бака бял латекс на стойност
34 лв. Още по-абсурдно било това да подбужда някой да лъже по този повод. Сочи,
че отношенията между нея и свидетелят на обвинението се били влошили и се били
разделили. Отношенията им в такава степен били влошени, че свидетелят й бил причинил
лека телесна повреда и се стигнало до дело срещу него.
Присъдата от 24.11.2015г. по Наказателно дело №509/2015г.
по описа на Окръжен съд - Пазарджик не била протестирана и тя влязла в законна
сила на 10.12.2015 год.
Сочи,
че тези неимуществени вреди оценява на сумата 5 000 лв. и моли съда да осъди
прокуратурата да й заплати 5000лв., ведно със законовата лихва от датата на
влизане в сила на присъдата на Окръжен съд-Пазарджик - 09.12.2015 год. до
крайното изплащане.
Претендира
разноските по делото.
Прави
доказателствени искания.
В срока
по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез процесуалния му представител, с който оспорва изцяло иска на
ищцата Д.П. по основание и размер.
Възразява,
че към исковата молба не се ангажират от ищцата Д.П. никакви писмени
доказателства, от които да се установи наличието на претърпени неимуществени
вреди като пряк резултат от действията на Прокуратурата. Твърди, че в тежест на
ищцата е да докаже по безспорен начин твърдените вреди. Възразява, че не се
прилага медицинска или друга документация и не се извличат каквито и да било
преки и косвени данни за съпричастност на Прокуратурата за твърдяното състояние
на ищцата Д.П. - „Незаконосъобразното
обвинение ми причини значителни неимуществени вреди: възмущения, обида,
огорчение, притеснения, накърни честта
и достойнството ми и т.н.",
както и че това се дължи на образуваното наказателно производство.
В исковата молба се твърди също, че: „Обвинението
почиваше на меко казано нелепа основа: „За извършен ремонт бях заплатила голяма
сума пари и е абсурдно да се мисли, че ще взема да влизам в конфликти за една
бака бял латекс на стойност 34 лв.".
Възразява,
че в исковата си молба ищцата се е задоволила да посочи само, че е призната за
невиновна и оправдана по обвинението по чл.290 ал.1 от НК. Копие от присъда не
се представя.
Твърди
се, че при проверка по системата УИС на Прокуратурата на РБългария се
установява, че срещу ищцата Д.К.П. *** на 09.04.2014 год. от Районна
прокуратура-Пазарджик в Районен съд-Пазарджик е внесен обвинителен акт за
извършено престъпление по чл.290 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.3 от НК. Обвинителният
акт е внесен след приключване на разследването по ДП№346/13 год. по описа на РУ
на МВР Септември и по преписка вх.№3315/13 год. на Районна прокуратура-Пазарджик.
Сочи,
че по внесения OA е образувано НОХД №681/14 год. и след проведено съдебно
следствие с Присъда от 24.09.2015 год. съдът е признал Д.К.П. за виновна в
това, че в периода от 13.09.2013 год. до 16.09.2013 год. включително в
гр.Септември в съучастие като подбудител с извършителя И.Г.И. свидетел по
досъдебно производство №346/13 год. по описа на РУ-Полиция гр.Септември
умишлено е склонила същия устно и съзнателно да потвърди неистина пред надлежен
орган на властта - разследващия полицай по делото в разпит, проведен на
16.09.2013 год., поради което и на основание чл.290 ал.1 от НК, във връзка с
чл.20 ал.3 от НК е осъдена на „Пробация" при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване 2 пъти седмично
за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца.
Твърди,
че ищцата Д.П. е обжалвала Присъдата на PC- Пазарджик по НОХД №681/14 год. и по
жалбата и е образувано ВНОХД №509/15 год. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. След
проведено едно съдебно заседание с Присъда от 24.11.2015 год. ОС-Пазарджик
отменява изцяло Присъда №171/24.09.2015год., постановена по НОХД №681/14год. на
PC-Пазарджик, вместо което постановява Д.П. за невиновна по обвинението по
чл.290 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.3 от НК.
Възразява,
че ищцата Д.П. не е представила доказателства към исковата си молба за това
кога Присъдата на Окръжен съд- Пазарджик по ВНОХД №509/15год. е влязла в сила. Твърди
се само, че това е станало на 10.12.2015 год. Сочи, че задължителната съдебна
практика в т.4 от TP №3/2005 год. на ОСГК на ВКС като начален момент за
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните
органи при настоящата хипотеза посочва момента на влизане в сила на
оправдателната присъда. Посочената дата от страна на ищцата Д.П. - 10.12.2015
год. не е документално обоснована.
Ако
присъдата е влязла в сила на 10.12.2015 год. Прокуратурата на РБългария
възразява срещу началния момент, от който се претендира законовата лихва, а
именно 09.12.2015 год. Законовата лихва се погасява с 3 годишна давност, поради
което и предвид завеждане на датата на исковата молба - 27.05.2019 год. лихвата
евентуално е дължима от 27.05.2016г., а не от по-ранен момент.
Сочи,
че макар и да не представя доказателства кога присъдата на ОС- Пазарджик е
влязла в сила ищцата Д.П. в претенцията си в исковата си молба иска
Прокуратурата на Р България да й заплати сумата от 5000 лв. за твърдяни
неимуществени вреди „от датата на
влизане в сила на присъдата на Окръжен съд-Пазавджик – 09.12.2015 год. до
крайното изплащане". Едновременно с това ищцата Д.П. твърди в
исковата си молба, че: „Вредите търпя
от 01.01.2013 год. до настоящия момент - 27.05.2019 г.". Твърди, че
доказателства и за двете твърдени дати не се представят от ищцата.
Ищцата твърдяла, че вредите търпяла за периода „от 01.01.2013
год. до настоящия момент - 27.05.2019 год.“ От свидетелството за съдимост на
ищцата Д.П. е видно, че същата е осъждана по две НОХД, както следва: по НОХД
№1813/15 год. на PC-Пазарджик със Споразумение от 24.09.2015 год. за извършено
престъпление по чл.286 ал.2 от НК, във връзка с ал. 1 от НК на 1 година и 6
месеца лишаване от свобода като изпълнението на наказанието е отложено за
изпитателен срок от 3 години. Осъдена е и по НОХД №2102/2015 год. по описа на
Районен съд Пазарджик със Споразумение от 02.11.2015 год. за извършени престъпления
по чл.286 ал.2 от НК, във връзка с ал.1 от НК, по чл.290 ал.1 от НК и по чл.293
ал.1 от НК като на основание чл.23 ал.1 от НК й е определено едно общо
наказание от три години лишаване от свобода като на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание се отлага за изпитателен срок от 5
години. На основание чл.67 ал.3 от НК съдът е постановил Д.П. да изтърпи през
изпитателния срок пробационна мярка по чл.42а ал.2, т.1 от НК „Задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично за срок
от 1 година и 6 месеца".
Сочи,
че и двете съдебни дела са приключили със Споразумение, т.е ищцата Д.П. се е
признала за виновна по повдигнатите й обвинения, което влиза в противоречие с
твърдението и от исковата молба, че: „Незаконосъобразното
обвинение ми причини значителни неимуществени вреди: възмущения, обида,
огорчение, притеснения, накърни честта и достойнството ми и т.н." .“
Твърди,
че от свидетелството й за съдимост може да се направи извода, че ако ищцата Д.П.
има някакви „възмущения, обида,
огорчение притеснения…“, то същите
не са свързани с воденото досъдебно производство №346/13 год. по описа на РУ на
МВР-Септември, преписка вх.№3315/13год. по описа на РП-Пазарджик, а евентуално са
последствия от осъжданията й с влезли в сила актове на съда.
Твърди,
че при проверка за висящите наказателни производства от системата на
Прокуратурата на Р България се установява, че срещу ищцата Д.П. се води и
наказателно производство по ДП№1191/2016 год. по описа на РУ на МВР - Пазарджик
за престъпление по чл.195 ал.1, т.4 от НК, във връзка с чл.194 ал.1 от НК и
чл.20 ал.2 от НК и чл.293 ал.1 от НК.
Сочи,
че ищцата Д.П. е била привлечена в качеството на обвиняема по ДП№1191/2016 год.
по описа на РУ на МВР - Пазарджик. След приключване на разследването ДП
№1191/16 год. е било внесено с обвинителен акт в PC - Пазарджик и е образувано
НОХД №1601/2017 год. С Разпореждане на съдия-докладчик от 13.09.2017 год.
съдебното производство е прекратено и делото е върнато на РП-Пазарджик. С
постановление от 29.11.2017 год. на РП-Пазарджик и при условията на чл.244 ал.1,
т.1 от НПК, във връзка с чл.25, т.1 от НПК разследването по делото е спряно.
Твърди,
че от посоченото по-горе може да се направи основателния извод, че ако ищцата Д.П.
е изпитвала посочените в исковата молба негативни изживявания като „...възмущение, обида, огорчение...",
то най-вероятно същите са били свързани и с воденото срещу нея наказателно
производство по ДП №1191/16 год. по описа на РУ на МВР - Пазарджик, по което е
привлечена в качеството на обвиняема, а не по ДП №346/13 год., преписка
вх.№3315/17 год. по описа на РП-Пазарджик, по която е заведено настоящето
гражданско дело по ЗОДОВ.
Твърди,
че в тежест на ищцата Д.П. е да докаже, ако са и причинени изобщо някакви
неимуществени вреди, от кое точно действие на държавен орган и дали от
Прокуратурата са й причинени тези вреди. В случая, видно от описаното по-горе
не съществуват данни, от които да се направи извод, че евентуалните й
неимуществени вреди са причинени от Прокуратурата по повод на воденото
досъдебно производство №346/2013 год. по описа на РУ на МВР-Септември и
преписка вх.№3315/13 год. по описа на РП-Пазарджик.
Оспорва иска на ищцата Д.П. като недоказан и
завишен по размер.
Твърди,
че размерът на претендираните неимуществени вреди от 5000 лв. е прекомерно
завишен и не съответства, както с принципа, заложен в чл.52 от ЗЗД, така и с
установената съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд по
правата на човека в Страсбург. При определяне размера на обезщетение за
неимуществени вреди съдът съобразява негативните последствия върху личността и
психиката на лицето, срещу което е упражнена наказателната репресия както и отражението
на същата върху приятелския кръг и семейната среда. Взема се предвид и колко
време е продължило наказателното производство и какви ограничения са били
наложени на лицето.
Твърди,
че в случая вследствие евентуални действия на Прокуратурата на Р България
ищцата Д.П. не е понесла никакви ограничения, както в правата й, така и в
правото й на свободно придвижване и личен живот, тъй като спрямо нея по време
на разследването по досъдебното производство е наложена най-леката мярка за
неотклонение „Подписка". Твърди, че в конкретния случай ако изобщо има
някакви причинени вреди, то те не са от действия на Прокуратурата на Република
България, а от други обстоятелства - лични отношения на ищцата Д.П. с лица,
свързани с нейния личен живот, поради което в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ и ако изобщо има някакви вреди, то те
са по изключителна вина на ищцата Д.П..
Сочи,
че наличието на действително търпяни вреди е елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, а ищцата Д.П. не е посочила в исковата си молба
тази разпоредба на ЗОДОВ. В случая исковата молба на Д.П. до такава степен не
отговаря на изискванията на ГПК, че прави невъзможно ответника да се защищава
по исковата молба, тъй като не се сочи фактическият състав, по който се
предявява иска от 5000 лв.
Твърди,
че претенцията на ищцата в размер на 5000 лв. е изключително завишена и не
съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и
на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Така
например при използване на само един икономически обективен критерии -
официални данни на НСИ за среден годишен доход на лице към 2017 год. този доход
е 5586 лв., т.е ищцата Д.П. претендира обезщетение, равняващо се на повече от
едногодишен доход на лице за страната към този период, който размер е в разрез
с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ и не съответства на принципа за
справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД.
Твърди,
че изложените обстоятелства в исковата молба на Д.П. не сочат на необичайно
претърпени неудобства от воденото наказателно производство. В случая следва да
се има предвид, че липсва каквато и да било принуда от страна на прокурорските
органи.
Възразява
се относно направеното искане от ищцата за присъждане на разноски по делото, тъй
като тази претенция е само формулирана без представяне на никакви доказателства
и без посочване на размер в исковата молба. Твърди, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението за адвокатски
хонорар не следва да се присъжда при отхвърляне на иска или да превишава
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Взема
становище по доказателствените искания на ищцата.
Прави
искане по доказателствата.
Предявеният иск се
поддържа в проведеното по делото съдебно заседание от
ищцата и от нейния пълномощник. Молят съда да уважи иска, с присъждане на разноските.
Ответникът - Прокуратурата на Република
България, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като недоказан и неоснователен и моли съда да го отхвърли. Подробни съображения по същество
са изложени в представената по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищцата и възраженията на ответника и като обсъди и анализира събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Безспорно
се установява от представените и приети писмени доказателства и приложеното
наказателно дело, а и не се спори между страните, че срещу ищцата Д.К.П. е било образувано и водено Досъдебно
производство №346/2013г. по описа на РУП-Септември и Прокурорска преписка №3315/2013г. по описа на Районна
прокуратура-Пазарджик.
На 09.04.2014г. Районна прокуратура-Пазарджик е внесла в Районен съд-Пазарджик обвинителен
акт срещу ищцата за престъпление по чл.290 ал.1 от НК, във връзка с
чл.20 ал.3 от НК. Образувано е НОХД №681/2014г. по описа на РС-Пазарджик. По делото са насрочени единадесет съдебни заседания в периода от 29.05.2014г. до
24.09.2015г., на които ищцата се е явявала лично.
С Присъда
№171 от 24.09.2015г., постановена по НОХД №681/2014г.
по описа на Пазарджишкия районен съд, ищцата Д.К.П. е призната за виновна в това,
че в периода от 13.09.2013г. до 16.09.2013г. включително, в гр.Септември, в
съучастие като подбудител с извършителя И. Г. И. от гр.Видин, с ЕГН ********** – свидетел по досъдебно производство
№346/2013г. по описа на РУ „Полиция” – гр.Септември умишлено е склонила същия
устно и съзнателно да потвърди неистина пред надлежен орган на властта –
разследващия полицай по делото в разпит, проведен на 16.09.2013г., поради което
и на основание чл.290 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.3 от НК, във връзка с чл.55 ал.1, т.2, буква ”б” от НК, във връзка
с чл.42А ал.2, т.1 и т.2 от НК е осъдена на ПРОБАЦИЯ,
при следните пробационни мерки: 1.ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – при честота на явяване два пъти седмично за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА; 2.ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Осъдена е подсъдимата Д.К.П. да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Пазарджик разноски по делото в размер
на 30 лева и ДТ в размер на 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист,
платима по сметка на РС-Пазарджик, както и да заплати разноски по делото в
размер на 200 лева, платими по сметка на РС-Пазарджик и ДТ в размер на 5 лева
при служебно издаване на изпълнителен лист, платима по сметка на РС-Пазарджик.
Против
така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
ищцата-подсъдимата в наказателното производство. Образувано е ВНОХД №509/2015г.
по описа на Пазарджишкия окръжен съд, по което е насрочено и проведено едно съдебно
заседание на датата 24.11.2015г., на което ищцата е присъствала.
С Присъда №59/24.11.2015г., постановена по ВНОХД №509/2015г. на Окръжен съд-Пазарджик е отменена изцяло Присъда №171 от 24.09.2015г.,
постановена по НОХД №681/2014г. на Районен съд-Пазарджик, вместо което е призната подсъдимата Д.К.П. за невиновна в това, че
в периода от 13.09.2013г. до 16.09.2013г. включително, в гр.Септември, в
съучастие като подбудител, с извършителя И. Г. И. от гр.Видин, с ЕГН **********, свидетел по ДП
№346/13г. по описа на РУ Полиция - гр.Септември умишлено да го е склонила,
устно и съзнателно, да потвърди неистина пред надлежен орган на властта,
разследващ полицай по делото, в разпит проведен на 16.09.2013г. и е оправдана
по обвинението по чл.290 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.3 НК.
Против оправдателната присъда на ПОС не е подадена касационна жалба и протест. Решението на
ПОС е влязло в законна сила на датата 10.12.2015г., видно от направеното
отбелязване.
Така наказателното производство срещу ищцата Д.К.П. е продължило малко повече от две години – от месец септември
2013г. когато й е било повдигнато обвинение до датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 10.12.2015г.
Разпитаният по
делото свидетел Д. С. К. даде показания за настъпилите промени в личния и социалния живот на ищцата. Според
показанията му започналото наказателно производство срещу ищцата оказало съществено влияние върху нея. Тя била стресирана и притеснена от повдигнатото й обвинение. Чувствала се несправедливо обвинена. Влошило се здравословното й състояние.
Ходела на лекари в гр.Пловдив и в гр.Пазарджик, в това число и на психиатър. Приемала
медикаменти. Пиела силни успокоителни. Не се чувствала добре. Престанала да спи
нормално, изнервила се. Притеснявала се от делото през цялото време и това й се
отразило много лошо. Тогава била и студентка.
В подкрепа
на показанията на свидетеля за влошеното здравословно състояние на ищцата са и
приложените по НОХД №681/2014г. по описа на Пазарджишкия районен съд нейни
медицински документи, както и извършената й комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.2
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди:
Безспорно се установи по делото, че в
конкретния случай е налице хипотезата на чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като
спрямо ищцата е било образувано и водено наказателно
производство и повдигнато обвинение за престъпление по чл.290 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.3 от
НК. Безспорно е също така, че за това обвинение,
ищцата е призната
за невиновна и
оправдана с влязлата в сила на 10.12.2015г. присъда.
Действията по образуване, водене и
приключване на досъдебното производство и най-вече действията по изготвяне и
съставяне на обвинителния акт срещу ищцата,
внасянето му за разглеждане в съда и поддържане на обвинението от прокурора в
съдебната фаза на процеса, както при разглеждане на
делото пред районния съд, така и пред въззивния съд - безспорно са извършени от ответника или
под негов контрол и надзор /при съгласуване на
извършените от
разследващия орган процесуално-следствени
действия с прокурора/, поради което съдът намира, че същият е пасивно
легитимиран да отговаря по иска, както и че искът е доказан по основание. По изложените съображения, съдът счита, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Налице е пряка причинна връзка
между горните действия на прокуратурата и претърпените от ищцата негативни емоции и преживявания, представляващи
неимуществени вреди по смисъла на закона.
Правно релевантните предпоставки по чл.2
ал.1, т.3 от ЗОДОВ са повдигнато обвинение в извършване на престъпление и
оправдаването на лицето и те в конкретния случай са налице.
В случая неимуществените вреди са в
резултат на образуваното и водено срещу ищцата
наказателно производство, в което й е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление и това обвинение е било
поддържано при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, както и пред
въззивната инстанция.
При определяне размера на обезщетението,
съдът отчита обстоятелствата, че наказателното преследване срещу ищцата за престъплението по чл.290 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.3 от
НК е продължило малко
повече от две години – от привличането й
като обвиняема през месец септември на
2013г. до влизането в сила на оправдателната
присъда на 10.12.2015г. През този период тя
безспорно се е страхувала да не бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение и осъдена. Чувствала се е
несигурна и объркана.
Не е можела да учи
пълноценно /висшето си образование/. Влошило се е здравословното й състояние.
Образуваното и водено срещу ищцата наказателно производство и повдигнатото й обвинение в посоченото престъпление, безспорно са
довели до негативни преживявания и емоции в живота на ищцата, които представляват неимуществени вреди по
смисъла на закона. В конкретния случай, съдът приема, че те са в рамките на нормалните такива за човек, който е
бил обвинен в извършването на престъпление.
Съдът отчита и обстоятелствата, че в този период ищцата е имала негативни преживявания и във връзка с
раздялата с приятеля си и проявяваното от него агресивно поведение, както и че
е имала и други противообществени прояви и осъждания, за които са налице данни
в приложените справки.
Отчита и
факта, че прокуратурата не е подала протест срещу оправдателната присъда на
Пазарджишкия окръжен съд.
Предвид това и като съобрази изложените
по-горе обстоятелства, съдът намира предявения иск за частично основателен - до
размера от 1600 лева. Съдът определя дължимото обезщетение
за неимуществени вреди по справедливост и в съответствие с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Над този размер и до претендирания с исковата молба размер от 5000 лева, искът, като недоказан и неоснователен ще
следва да се отхвърли.
Ще следва да се уважи акцесорният иск по
чл.86 ал.1 от ЗЗД, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата законната лихва върху главницата от 1600 лева. Началният момент
за присъждане на лихвата в производството по ЗОДОВ се
определя от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, но в случая, с оглед
направеното от процесуалния представител на ответника в писмения отговор възражение
за изтекла давност на претенцията за лихви за периода по-ранен от три години
назад от датата на подаване на исковата молба, което възражение съдът намира за
основателно с оглед разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, законната лихва ще
следва да се присъди, считано от 27.05.2016г. и до окончателното изплащане на сумата. Преди посочената дата претенцията за законна лихва ще следва да се
отхвърли като неоснователна.
Съдът счита, че в конкретния случай не следва
да се прилага разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ. Ищцата
не е предизвикала повдигането на обвинението по чл.290 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.3 от
НК срещу нея. Още
повече, че спрямо ищцата важи презумпцията
за невиновност и ответникът е този, който е следвало да я обори с относими и
допустими доказателства. В крайна сметка, ищцата е оправдана от
съда, поради липсата на обективен признак от състава на инкриминираното
престъпно деяние, видно от мотивите на влязлата в сила оправдателна присъда.
Предвид изхода на делото, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата направените по
делото разноски за държавна такса, съразмерно на уважения иск, а именно сумата от 3,20
лева.
В случая
са налице предпоставките на разпоредбата на чл.38 ал.2 от
ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА за присъждане в полза на пълномощника на ищцата - адв.В. С. на адвокатско възнаграждение по смисъла на горепосочената разпоредба, в размер на 342 лева, определен на
основание чл.36 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплащането
на същото следва да се възложи в тежест на ответника по делото.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
със седалище и адрес: гр.София, бул."Витоша" №2 - Съдебна палата, представлявана
от Главния прокурор С. Ц. да заплати на Д.К.П. ***, с ЕГН ********** на основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата в размер
на 1600 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за
престъпление по чл.290 ал.1 от НК, във връзка с
чл.20 ал.3 от НК, за което е била оправдана с влязла
в законна сила на 10.12.2015 год. присъда, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 27.05.2016г. и до окончателното й изплащане, както и разноски по настоящето дело за държавна такса, съразмерно на уважения иск, а именно в размер на 3,20 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над
посочения размер от 1600 лева и до
претендирания с исковата молба размер от 5000
лева, както и
претенцията за законна лихва за периода от 09.12.2015г. до 27.05.2016г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
със седалище и адрес: гр.София, бул."Витоша" №2 - Съдебна палата,
представлявана от Главния прокурор С. Ц. да заплати на пълномощника на ищцата – адв.В. С.
С. от АК-Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“*******“
№* на основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2
от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 342 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: