№ 17911
гр. С., 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октоМ.и през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110107922 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД за сумата 10 919, 20 евро /с левова равностойност 21 356, 09 лв./,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „К.“ за застрахователно събитие, настъпило на
23.08.2017 г. в гр. С., поради виновно и противоправно поведение на водач на
МПС, чиято г. е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба /16.02.2022 г./ до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „К.“ за
л. а. „Ф.“, рег. № ., собственост на А. М.. Посочва, че на 23.08.2017 г. в гр. С.,
О., е настъпило ПТП между застрахования при ищеца автомобил и товарен
автомобил с рег. № ., застрахован със застраховка „Г.“ при ответника. Твърди
се, че произшествието е настъпило по вина на водача на товарния автомобил,
който е бил спрял на платното в лентата за движение, без да е включил
аварийни светлини и без да е поставил триъгълник или друг сигнА.зиращ
знак. Вследствие от произшествието, застрахованият при ищеца л. а. „Ф.“,
рег. № . бил напълно увреден, което било квА.фицирано от ищеца като
„тотална щета“, оценена на 11 419, 20 евро. Ищцовата страна посочва, че на
31.08.2017 г. е заплатила на застрахованото лице обезщетение в размер на 10
919, 20 евро, след приспадане на самоучастие в размер на 500, 00 евро. Счита,
че изплатената сума следва да му бъде възстановена от ответника, в
качеството му на застраховател на гражданската отговорност на виновния
водач, управлявал товарния автомобил с рег. № ..
Моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
1
ответникът оспорва иска, при възражения, че описаният от ищеца механизъм
на процесното ПТП не отговаря на действителността, както и че
произшествието е настъпило изключително по вина на водача на
застрахования при ищеца автомобил, който се е движил в процесния участък
със 120 км./ч. при разрешена скорост от 80 км./ч. В условията на
евентуалност се релевира възражение за съпричиняване на резултата.
Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, като счита
същия за завишен и неотговарящ на действително претърпените вреди.
Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
В случая се касае за частноправно отношение с международен елемент
по смисъла на чл. 1, ал. 2 КМЧП, тъй като ищецът е дружество със седА.ще и
адрес на управление в Г., а ответникът - дружество със седА.ще и адрес на
управление в Б..
Софийски районен съд е международно компетентен да разгледа спора
съобразно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 18 КМЧП, доколкото Регламент
(ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 /Рим
II/ и Регламент (Ео) № 593/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 17
юни 2008 /Рим I/ не уреждат въпросите относно компетентния съд.
По отношение на приложимото право следва да се съобрази вида и
характера на процесното вземане, което предпоставя установяване на всички
елементи от фактическия състав на регресната претенция и по - конкретно, че
в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено
застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиито
застраховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.
Касае се за претенция, подчинена на сложен фактически състав, който
включва елементите на непозволено увреждане, на прекия иск срещу
застрахователя по г. на виновното лице и на суброгация в правата на
кредитора по прекия иск от трето лице застраховател, което е обезщетило
пострадА.я на основание застрахователен договор.
Следователно на първо място по отношение на предпоставките на
деликта - основанието и границите на отговорността, определянето на лицата,
на които може да се търси отговорност за извършени от тях противоправни
действия, нА.чието, вида и определяне на размера на вредите или на
търсеното обезщетение, следва да се определят в съответствие с правилата на
приложимото национално право по силата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 /Рим II/, след което на
2
второ място следва да се определи в съответствие с чл. 7 от Регламент (Ео) №
593/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 юни 2008 /Рим I/, кое е
приложимото право спрямо договора за застраховка, сключен между
застрахователя – ищец и съответното застраховано от него лице, за да се
прецени дА. и в каква степен този застраховател може по пътя на
суброгацията да упражни правата на пострадалото лице спрямо
застрахователя по г. на делинквента.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент /Рим II/ освен ако не е предвидено
друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата,
в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил
вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват
непреките последици от този факт. В съображение 17 от Регламента е дадено
тълкуване, че при дела за имуществени или неимуществени вреди, държавата,
в която е настъпила вредата, следва да бъде държавата, в която са претърпени
болките и страданията или съответно е увредено имуществото.
Застрахованото от ищеца в случая имущество - л. а. „Ф.“, рег. № ., е било
увредено на територията на Б., ето защо приложение следва да намери
българският материален закон.
По делото не е спорно нА.чието на вА.ден договор за имуществено
застраховане за л.а. „Ф.“, рег. № ., в изпълнение на който ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и
нА.чието на вА.ден договор с ответника за застраховка Г. за товарен
автомобил М. с рег. № . към датата на процесното ПТП, като тези
обстоятелства се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.
От представената от С. административнонаказателна преписка № . от
23.08.2017 г. се установява, че на същата дата около 11,30 часа в гр. С. на о.
път на моста над бул. „Л.“ е настъпило пътнотранспортно произшествие
между л.а. „Ф.“ с рег. № . и товарен автомобил М. с рег. № . с прикачено
ремарке с рег. № .. Произшествието е посетено от органите на М., които са
съставили на място протокол за ПТП от 23.08.2017 г. В протокола е посочено,
че поради несъобразена скорост с интензивността на движението водачът на
лекия автомобил е настигнал и се е ударил в движещия се пред него камион.
На водача на лекия автомобил - А. М., е наложена глоба на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 1 ЗДвП с влязло в сила на 31.08.2017 г. наказателно постановление,
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
от 23.08.2017 г.
По делото са разпитани като свидетели участниците в процесното ПТП.
Със съдебна поръчка в Г. са разпитани водачът на л.а. Ф. с рег. № . А. М. и
неговия син Д.А., а в открито съдебно заседание на 18.07.2023 г. е разпитан
водачът на товарен автомобил М. с рег. № . А. А.. Свидетелите потвърждават
датата и мястото на произшествието, както и че същото е настъпило в най
дясната лента за движение от пътното платно на прав участък и при ясно
3
време. Лекият автомобил се е ударил отзад в прикаченото към товарния
автомобил ремарке /цистерна/. Според водача А. М. и пътника в лекия
автомобил Д.А., са се движили със скорост около 120/130 км/час, когато са
забелязА. товарния автомобил пред тях. Първоначално предположили, че
камионът се движи, но като наближили, осъзнА., че е спрял. Според водача на
товарния автомобил А. А., не се е движил с висока скорост, тъй като
цистерната е била пълна с гориво. Непосредствено преди произшествието е
намА.л скоростта, тъй като пред него е имало движение, след което е усетил
удар в задната броня на цистерната.
Според приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
автотехническата експертиза пътнотранспортното произшествие е настъпило
в най – дясната лента за движение на прав участък от пътя и при липса на
препятствия, ограничаващи видимостта, която е била повече от 100 метра.
Лекият автомобил Ф. се е движил с около 50 – 60 км/час по – висока скорост
от влекача М., като всички увреждания по лекия автомобил се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Според приетото и неоспорено от страните допълнително заключение
на съдебно-автотехническата експертиза водачът на лекия автомобил Ф. е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, ако се е движил със скорост по – ниска или равна на 103
км/час и е задействал спирачната уредба в момента, в който е възприел за
пръв път цистерната пред него.
При тези данни съдът намира, че по делото не се установява при
условията на пълно и главно доказване, че процесното ПТП е настъпило
вследствие виновно и противоправно поведение на водача на товарния
автомобил, чиито застраховател по ГО е ответникът. Не се установява
последният да е бил спрял на пътното платно, както твърди ищеца. При
съпоставка на скоростта на лекия автомобил 120 – 130 км/час /по твърдения
на самия водач и на пътника/ и посоченото от вещото лице, с оглед вида на
вредите по автомобила, че последният се е движил с 50 – 60 км/час по –
висока скорост от тази на камиона, следва извод, че товарният автомобил към
момента на удара се е движил с около 70 км/час. Тази скорост съответства и
на посоченото от водача му, че не се е движил с висока скорост, от една
страна поради това, че е бил натоварен, а от друга, поради фабричното
ограничение скоростта на тежкотоварните автомобили до 90 км/час. Отделно
от това пътнотранспортното произшествие е станало извън населено място –
на западната дъга на С. о. на моста на детелината с бул. „Л.“. Независимо че е
продължение на автомагистрала „Л.”, С.т о. не е магистрала и ограничението
на скоростта за движение на леките автомобили е 90 км/час съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, а не 140 км/час, предвидени за автомагистрА.. В този смисъл, ако
водачът на застрахования при ищеца лек автомобил се бе движил с
допустимата в закона скорост, би имал по – ясна представа за скоростта на
движещия се пред него тежкотоварен автомобил, разстоянието по между им и
изобщо би имал възможност да спре пред всяко предвидимо препятствие,
4
както изисква разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, включително и да избегне
процесния удар, както посочва и допълнителното заключение на експерта.
При установените по делото данни за слънчево и ясно време, броя на пътните
платна и правия участък на пътя, водачът на л. а. Ф. е следвало да съобрази
скоростта си единствено с интензивността на движението за да намА.
скоростта и в случай на необходимост да спре, при възникне опасност за
движението. Последният очевидно не е сторил това, след като е забелязал
автоцистерната на значително разстояние преди удара, както сочи синът му в
показанията си пред делегирания съд в Г., с което е нарушил правилата за
движение по пътищата, което е станало причина за настъпването на
процесното ПТП.
Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли.
На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв.
депозит за експертиза, 70 лв. депозит за свидетел и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.”, АД, със седА.ще и адрес на
управление в Г., Б., К., чрез адвокат А. Д. от С., гр. С., ул. „Х.“ ., срещу ЗАД
„О.”, ЕИК ., със седА.ще и адрес на управление в С., ., осъдителен иск по чл.
411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 10 919, 20 евро /с левова равностойност 21
356, 09 лв./, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „К.“ за застрахователно
събитие, настъпило на 23.08.2017 г. в гр. С. на о. път на моста над бул. „Л.“,
поради виновно и противоправно поведение на водач на товарен автомобил
М. с рег. № . с прикачено ремарке с рег. № ., чиято г. е била застрахована от
ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /16.02.2022
г./ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Х.”, АД, със седА.ще и адрес на управление в Г., Б., К.,
чрез адвокат А. Д. от С., гр. С., ул. „Х.“ ., срещу ЗАД „О.”, ЕИК ., , със
седА.ще и адрес на управление в С., ., да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ЗАД „О.”, ЕИК ., със седА.ще и адрес на управление в С., ., сумата
270 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред С. градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5