Решение по дело №2570/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3017
Дата: 21 май 2024 г. (в сила от 21 май 2024 г.)
Съдия: Гюлсевер Сали
Дело: 20231100502570
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3017
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100502570 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 11.11.2022 г., постановено по гр. дело №23923/2021 г. по
описа на Софийския районен съд, 90 състав ответниците „Ф.П.“ ЕООД и К.К.
са осъдени да заплатят солидарно на Д. Ж. на основание чл. 49, вр. чл. 45, вр.
чл. 52, вр. чл. 53 ЗЗД сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психологически и
физиологически дискомфорт и накърняване на доброто име в обществото, в
резултат на публично разпространени клеветническия, позорящи и неверни
факти чрез публикуване на 11.04.2021 г. на сайта www.alarmanews.com статия
със заглавие „Шуменска журналистка изнудва и взема тлъсти хонорари зад
гърба на данъчните, отново е на хранилка като „вечната абмър“, ведно със
законната лихва, считано от 27.04.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците „Ф.П.“
ЕООД и К.К. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа се,
че в настоящия случай първоинстанционният съд неправилно е приел, че
ищецът е доказал всички елементи от фактическия състав на исковете по чл.
49 ЗЗД и чл. 4 ЗЗД в изпълнение на разпределената му доказателствена
тежест. По-конкретно се оспорва наличието на противоправно деяние, както и
авторството му. Излагат се доводи, че свободата на изразяване на мнение и
правото на всеки да търси и разпространява информация са гарантирани от
националното и европейското право, както и ЕКПЧОС. Освен това се заявява,
1
че публичните фигури могат да бъдат подложени на обществена критика на
ниво, по-високо от това, на което са подложени частните лица. Поддържа се,
че в настоящия случай е била спазена добрата журналистическа практика,
като след получаване на сигнала, ответникът е потърсил мнението на
засегнатата страна, но не е успял да се свърже с нея. По изложените
съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в
цялост. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищцата Д. Ж., с който оспорва същата като
неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Заявява се, че
по делото било установено авторството на извършеното деяние, както и
останалите елементи от фактическия състав на деликта. По изложените
съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно
и обосновано. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е валидно и допустимо, поради което съдът следва да се
произнесе по правилността му в рамките на релевираните в жалбите доводи.
Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52, вр. чл. 53 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в психологически и физиологически
дискомфорт и накърняване на доброто име в обществото, в резултат на
публично разпространени клеветническия, позорящи и неверни факти чрез
публикуване на 11.04.2021 г. на сайта www.alarmanews.com статия със
заглавие „Шуменска журналистка изнудва и взема тлъсти хонорари зад гърба
на данъчните, отново е на хранилка като „вечната абмър“, ведно със
законната лихва, считано от 27.04.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
2
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго. За
разлика от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, която се носи за лични
виновни действия, отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна. Тя не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него (така - ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
По делото с доклада по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен с
протоколно определение от 28.05.2022 г., са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответното дружество е
собственик на домейна на интернет страницата www.alarmanews.com, както и
че на същия сайт на 11.04.2021 г. е публикувана статия със заглавие
„Шуменска журналистка изнудва и взема тлъсти хонорари зад гърба на
данъчните, отново е на хранилка като „вечната абмър“.
Причинени вреди от изнесена от журналист информация, е основание за
ангажиране отговорността на издателя на изданието по реда на чл. 49 ЗЗД.
Отговорността се носи от издателя на изданието, както при известен автор на
изнесената информация, така и при неизвестен такъв. Издателят на изданието
носи отговорност за верността на написаното, както и за това, че то е резултат
от добросъвестно журналистическо разследване. Свободата на словото се
разпростира до пределите, след които вече засяга други конституционни
ценности, каквито са доброто име и правата на други граждани. (за този извод
съдът се е позовал на практиката на ВКС по решение № 147/18.03.2011 г. по
гр. д. № 1640/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о. и решение № 404/13.07.2010 г. по гр.
д. № 907/2009 г. на ВКС, ІІІ-то г. о.). На проверка на истинност подлежат
фактическите твърдения, те могат да доведат до ангажиране на отговорността
на автора им, съответно на издателя по реда на чл. 49 от ЗЗД. Мненията и
оценките не подлежат на проверка за вярност – те могат да доведат до
отговорност по чл. 45 съответно по чл. 49 от ЗЗД, само ако представляват
обида. (така решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV-
то г. д.).
Неверни обстоятелства са тези, за които се твърди, че са се
3
осъществили, а те не са (или обратното), или пък са се осъществили, но не по
твърдения начин. Легална дефиниция на понятията "обида" и "клевета" се
съдържа съответно в чл. 146 НК, чл. 148 НК и чл. 147 НК. Обида е налице,
когато извършителят каже или извърши нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие. Обидата може да бъде
нанесена чрез разпространяването й чрез печатно произведение или по друг
начин. Клеветата представлява разгласяване на позорно обстоятелство за
другиго или приписване на престъпление, което също може да бъде
разпространена чрез печатно произведение или по друг начин.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България,
която е в съответствие с европейското право и с международните актове, по
които Република България е страна, прокламира правото на всеки да изрази
мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или
изображение. Това право не може да се използва, за да се увреди доброто име
на другиго (ал. 2). Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена
личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и
достойнството й. (решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на
IV ГО на ВКС).
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че по делото не било
установено авторството на деянието. В настоящия случай по делото по
безспорен начин от приложените по делото писмени и гласни доказателства,
в това число свидетелските показания на свидетеля Малакова се установява,
че статията е публикувана на страницата www.alarmanews.com, собственост
на ответното дружество, а авторът на самата статия е ответникът - К.К..
Неоснователно е възражението, че не е налице противоправно
поведение, доколкото от съдържанието на публикуваната статия е видно, че
се касае за неверни твърдения, доколкото доказателства, че изнесените факти
в тези публикации са верни не са ангажирани по делото и за обидни и
клеветнически квалификации, които представляват деликт по смисъла на чл.
45 ЗЗД.
Само за пълнота следва да се посочи, че без значение е
обстоятелството, че ответникът е разпространил статията по сигнал, получен
от друг източник, без дори да го редактира, тъй като деликтна отговорност се
носи и за разпространение на невярна и клеветническа информация, а не само
за нейното създаване. В този случай се касае за няколко деяния, за всяко едно
от които се носи отговорност от съответния делинквент при условията на
солидарност /Решение № 206 от 07.12.2023 г. по гр. д. № 4573 / 2022 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/.
Предвид така изложеното настоящата въззивна инстанция намира, че
предявените искове са доказани и основателни и следва да бъдат уважени.
Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, а
подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
4

По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има въззиваемата страна, която претендира и доказва разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 450 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.11.2022 г., постановено по гр. дело
№23923/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 90 състав в цялост.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „******* и К. Н.К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, ап. 59 да заплатят на Д. Д. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „******* сумата от 450 лв. –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5