№ 1628
гр. Варна, 31.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100500594 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Агенция “Пътна инфраструктура“,
представлявана от Председателя на УС, действаща чрез Л. Ч.-гл.юрисконсулт на Областно
пътно управление Варна, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Д-р Пюскюлиев“ №3, против
частта от Решение №262/05.12.2024г., постановено по гр.д.№20233120101265 по описа на
Районен съд Девня, с която е уважен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на задължение на жалбоподателят към Застрахователна
компания “Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“ №67А, в размер на 6462.02лв., представляващи регресно вземане за
платено обезщетение по имуществена застраховка “Каско“ за вреди причинени на лек
автомобил “BMW X6M“, с рег.№****, вследствие от ПТП, настъпило на 17.03.2021г. около
21.00 часа на АМ Хемус, 326 км., посока гр.Варна, поради излизане на диво животно /чакал/
на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда-
06.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6497/2023г. на
РС София.
В подадената въззивна жалба се излага, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че по делото е безспорно, че на 17.03.2021г.
около 21.00 часа на АМ Хемус, 326 км., посока Варна е настъпило застрахователно събитие
с лек автомобил “BMW X6M“, с рег.№****; че е налице сключена застраховка “Каско“
между въззиваемия и собственика на пострадалия автомобил; че е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 6462лв, както и че въззивникът е бил поканен да
възстанови заплатеното застрахователно обезщетение от страна на въззиваемия. Оспорват се
изводите на съда, че са установени предпоставките за ангажиране на отговорността Агенция
“Пътна инфраструктура“ за вредите настъпили от процесното ПТП. Поддържа се, че поради
извършен превратен анализ на доказателствения материал, съдът е формирал погрешен
извод, че АПИ не е изпълнила вмененото й с чл.19 от Закона за пътищата задължение да
осигурява поддръжка на републиканската пътна мрежа, в това число и на пътните
1
принадлежности, както и да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение, и че това неизпълнение се намира в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Твърди се, че събраните по делото доказателства-гласни и
писмени, не са годни да установят, че в процесния участък е липсвала предпазна оградна
мрежа, напротив констатират наличието на такава. Твърди се още, че неправилно съдът не е
взел предвид заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
според което в процесния участък има три водостока и едно мостово съоръжение. Поддържа
се, че фактът на преминаване на диво животно през автомобилен път не означава, че в
процесния участък няма поставена предпазна оградна мрежа и това е причина животното да
навлезе на пътното платно и да предизвика настъпването на пътно-транспортното
произшествие, съответно че субектът стопанисващ пътния участък има вина за това. Сочи
се, че произшествието е настъпило в близост до пътни съоръжения, който по своето
естество, а и според нормативните изисквания, налагат прекъсване на предпазната мрежа.
Ето защо се поддържа, че животното, което се е появило на пътното платно на магистралата,
е могло да навлезе на пътя именно през тези участъци, съответно че е без правно значение
дали е имало или не предпазна мрежа в участъка, доколкото наличието на такава не е
абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно. Поддържа се, че липсва и
основание за поставяне в процесния участък от пътя на предупредителни пътни знаци от
група “А“, защото такива се поставят, когато има реална ежедневна опасност от поява на
диви животни и е необходимо да се изостри вниманието на водачите. В контекста на
изложеното се поддържа, че е налице случайно събитие, поради което АПИ не следва да
носи отговорност за щетите от инцидента. Моли се за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната му част и за отхвърляне на иска.
С постъпилият в срока по чл.263 от ГПК отговор на въззивната жалба, се поддържа,
че атакуваното решение е поставено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Сочи се, че по делото е приет протокол за ПТП, който е официален свидетелстващ документ
и съдържа констатация за дупка в оградната мрежа в процесния пътен участък. Сочи се още,
че приета автотехническа експертиза установява причинно-следствената връзка между
констатираните вреди върху автомобила и описаният в протокола на КАТ механизъм на
настъпване на процесното ПТП. Поддържа се, че мястото на настъпване на ПТП, съставлява
пътен участък стопанисван от АПИ, а по силата на чл.19, ал.2 от ЗП управлението на
пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани
непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на
им. Сочи се, че съгласно чл.3, ал.2 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата организират
и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху
платното за движение и крайпътните съоръжения. Сочи се още, че според чл.167,ал.1 от
ЗДвП стопанина на пътя е задължен да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира
незабавно препятствията по него и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. В
обобщение се поддържа, че съществуването на несигнализирано и необезопасено
препятствие, представлява неизпълнение на законовото задължение на ответника. Твърди се,
че при доказано наличие на сключен договор за застраховка, съответно платено на
пострадалия застрахователно обезщетение от застрахователя, последният встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата на основание чл.410 от КЗ. Поддържа се, че
първоинстанционния съд е формирал правилни и законосъобразни изводи, поради което е
постановил мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Трето лице помагач на страната на ответника-“Пътища и мостове“ ЕООД не е
депозирало отговор на въззивна жалба.
Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания.
При служебната проверка за допустимост на производството, настоящият съдебен
състав констатира, че дадената от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по
2
делото и в решението, правна квалификация на предявеният иск като установителен по
чл.422 от ГПК, е непълна и следва да се конкретизира, чрез корекцията й от въззивния съд
по аргумент на т.2 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
разяснението на т.2 от ТР №1/2013г., в случай че въззивният съд установи, че дадената от
първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, той следва служебно, без
да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон
по спора с оглед спазване принципа на законност в процеса, обективиран в чл.5 от ГПК.
В разглеждания казус от фактическите твърдения и исканията на ищеца, се
установява, че същият цели упражняване на регресни права за ангажиране на отговорността
за вреди на лице отговорно за поддръжката на процесния пътен участък, съответно че е
налице неизпълнение на задължението на стопанина да поддържа в изправно състояние
пътния участък, поради което същия следва да репарира вредите настъпили в резултат от
неизпълнението.
В контекста на изложеното въззивният съд намира, че пълната и коректна правна
квалификация на предявената претенция е по чл.422 от ГПК във връзка с чл.410, ал.1, т.2 от
КЗ и чл.49 от ЗЗД, както и по чл.86, ал.1 от ЗЗД в частта за претендираната мораторна лихва.
Непълната правна квалификация, обаче не влече и не налага промяна на
разпределението на доказателствената тежест, съответно няма нужда от даване на указания
на страните и събиране на нови доказателства.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на Агенция “Пътна инфраструктура“,
против Решение №262/05.12.2024г., постановено по гр.д.№20233120101265 по описа на
Районен съд Девня, в частта, с която е уважен предявеният от ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК
********* иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.49 от
ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуването на задължение на жалбоподателя
към застрахователя в размер на 6462.02лв., представляващи регресно вземане за платено
обезщетение по имуществена застраховка “Каско“ за вреди причинени на лек автомобил
“BMW X6M“, с рег.№****, вследствие от ПТП, настъпило на 17.03.2021г. около 21.00 часа
на АМ Хемус, 326 км., посока гр.Варна, поради излизане на диво животно /чакал/ на
пътното платно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда-
06.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6497/2023г. на
РС София.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2025г. от
13.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4