Р Е
Ш Е Н И Е № 4251
гр. Пловдив, 07.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на пети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16628 по
описа за 2016 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС от Г.В.Т. против Х.Х.П.,
както и с насрещен иск, при евентуалност, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
предявен от Х.Х.П. против Г.В.Т. и Д.Р.Т..
Ищецът
твърди в исковата молба, че на основание договор за замяна на недвижими имоти,
обективиран в нотариален акт № ***********г. е собственик на първия етаж от
триетажна жилищна сграда, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата
и 1/3 идеална част от дворното място, находящо се в гр. ***********, за който
поземлен имот бил отреден идентификатор № *********** по КК и КР на гр.
Пловдив, одобрени със заповед № ***********г. Посочва, че от 2001 г. ползвал по
силата на договор за наем с праводателката си А. Х. Г., първият етаж от
жилищната сграда в имота, както и двете функционално свързани избени помещения
в избения етаж, които се намирали вдясно от стълбището, водещо до избения етаж
и които представлявали склад с площ от 10,79 кв.м. и склад с площ от 11,02 кв.м.
Твърди, че през 2015 г. ответникът започнал ремонтни дейности в притежаваните
от него втори и трети жилищен етаж от сградата, както и на избените помещения.
Освен това, ответникът инициирал промяна в кадастралната карта, като по силата
на заповед № **********г. на **********на СГКК в КК и КР било нанесено
изменение – нов обект, като избеният етаж се преименувал „приземен етаж”,
състоящ се от изба с площ от 11 кв.м., заемаща североизточната част на
приземния етаж и жилище с площ от 99 кв.м., състоящо се от две стаи, хол,
кухня, баня-тоалетна. Поддържа, че посоченото изменение не съответствало нито
на документите за собственост, нито на предназначението и фактическия начин на
ползване на избите, установен между съсобствениците на сградата., поради което
и обжалвал посочената заповед. С решение, постановено по адм.дело № 2878 по
описа за 2015 г. на Административен съд Пловдив, съдът приел, че се касае за
спор за материално право, който следвало да се разреши по съдебен ред. Посочва,
че през месец ноември 2015 г. ответникът ограничил достъпа на ищеца по
процесните избени помещения, а на 13.12.2015 г. изхвърлил неговите вещи с
твърденията, че помещенията били негови и отказвал да възстанови владението по
отношение на тях. Предвид изложеното предявява настоящия собственически иск, с
който претендира да се установи, че е собственик на процесните две избени
помещение, както и да се осъди ответната страна да му предаде владението. Правото
си на собственост извлича от правата на неговия праводател А. Х. Г., която по
силата на нотариален акт № ********** придобила от своя **** Х. Х. П. 1/3
идеална част от дворното място, ведно с първия етаж от жилищната сграда.
Поддържа, че с придобиването на 1/3 идеална част от дворното място и жилищен
етаж в сградата ex lege e станала собственик и на припадащите по смисъла на
чл.38, ал.1 ЗС „всички друго, което по естеството си или по предназначение
служи за общо ползване”, или на 1/3 идеална част от общите части на сградата. Намира,
че с прехвърлянето през 2008 г. на етажа от къщата, е придобил от А. Х. Г. и
правото на собственост върху общите по предназначение и обслужващи основните
обекти части от склад с площ от 11,02 кв.м. и склад с площ от 10,79 кв.м.
Посочва, че ответникът черпи правото си на собственост от своята праводателка –
**** му Л. Х. П., която от своя страна придобила право на собственост от своя ****
по силата на нотариален акт № *********. Прави възражение за нищожност на посочения
нотариален акт, като изтъква, че бил частично нищожен по отношение на описаните
в него реални помещения от избения етаж. По изложените съображения, моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Х.Х.П. ***
със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ответникът е
прибодил по силата на нотариален акт от 27.10.2008 г. от А. Х. П., която от своя
страна се легитимирала за собственик по силата на нотариален акт от ***** на 1/3
идеална част от дворното място, находящо се на ул. *****, ведно с първия
жилищен етаж от сградата в имота, както и съответните идеални части от общите части
на сградата. Не оспорва, че от 2001 г. до 2008 г. ищецът бил наемател на първия
етаж от сградата. Възразява обаче праводателката на ищеца да му предоставяла за
ползване процесните две функционално свързани избени помещения през 2001 г.,
като оспорва тя да е притежавала правото на собственост по отношение на тях.
Твърди, че от 1978 г. не живее в жилищната сграда на ул. *****, както и че през
2009 г. ищецът се е самонастанил в приземния етаж. Излага подробни твърдения по
отношение на възникването на жилищната сграда от момента на нейното построяване
до настоящия момент. Изтъква, че още от Втората световна война приземният етаж
се ползвал за живеене от семейното му. Оспорва приземният етаж да е обща част
по своето естество, нито по предназначение, като подържа, че **** му Х.П. го е
прехвърлил на **** си Л. като напълно обособен самостоятелен имот, заедно с
втория етаж от сградата. Настоява за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на разноски.
В
срока за писмен отговор ответникът Х.Х.П. предявява насрещен иск против ищеца Г.В.Т.
и ***** му Д.Р.Т., с който заявява самостоятелни права по отношение на
процесните две избени помещения. Моли за признаване за установено по отношение
на ответниците, в случай, че се признае частична нищожност на нотариалния акт
от *****, че е собственик на процесните помещения на основаните изтекла в
негова полза придобивна давност, продължила повече от 10 години, като се
позовава и на кратката 5-годишна давност. Намира, че нотариален акт от *****
бил годно основание да го направи собственик по смисъла на чл.70 ЗС. Освен това
посочва, че е присъединил и владението на своя праводател – ****си Л. П., която
от придобиването на имота през ***** владеела същия. Поддържа, че бил извършвал
редица подобрения в имота, включително и в приземния етаж, като през 1997-1998
г. насипал пода със згуробетон от 30 см., върху него поставил армирана плоча от
10 см. и мраморни плочи с дебелина 3 см, целият таван облицовал с дървена
ламперия; през 2015 г. поставил PVC дограма на прозорците, които подобрения
извършвал със съзнанието, че е собственик. Моли за уважаване на предявения
насрещен иск на наведеното основание.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците Г. В. Т.
и Д.Р.Т., с които оспорват предявения насрещен иск. Твърдят, че нито ищецът по
насрещния иск, нито неговата праводателка, някога са обитавали притежаваните от
тях обекти в жилищната сграда. Твърдят, че А. П. от придобиване на правото на
собственост през ***** е владяла първия жилищен етаж и двете избени помещения. Посочват,
че са присъединили владението на праводателката им, започнало още през *****,
което било спокойно и явно до месец ноември 2015 г. Молят за отхвърляне на
предявения насрещен иск.
С
протоколно определение е открито производство по реда на чл.193 ГПК по
оспорване автентичността на архитектурен проект с отбелязване, че е одобрен на
01.12.1936 г. от ******Архитектурна служба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за покупко-продажба том ****** се
установява, че А. Х. П. продава на Х. Х. П. две съседни дворни места: първото в
гр. Пловдив, ********, състоящ се от 108 кв.м. на улица ******** и второто
място в гр. Пловдив, същия квартал, имот № **, състоящо се от 130,50 кв.м.
От
нотариален акт за продажба на недвижим имот № ************* се установява, че Х.
Х. П. продава на **** си А. Х. П. 1/3 идеална част от дворно място, цялото с
площ от 246,20 кв.м., представляващо имот пл. № ***, за който е отреден парцел ***** в квартал ** – старинна градска част по плана на гр.
Пловдив, ведно с първия етаж от триетажната жилищна сграда, построена в
дворното място.
С
нотариален акт за замяна на недвижим имот № *****/***** Х.Х. П. е продал на ****си
Л. Х. П. апартамент – жилище, заемащо целия втори етаж от триетажната масивна
жилищна сграда в гр. Пловдив, ул. ***** с площ от 110 кв.м., заедно с цялото
таванско помещение и терасата над него, заедно с трите избени помещения в
избения етаж на сградата, включително и избеното помещение до стълбището, двете
приземни стаи и кухня, заедно с един гараж в северозападната част на двора и
бараката.
С
нотариален акт за замяна на недвижими имоти № ***** от ***** Л. Х. П. продава
на своя **** Х.Х.П. апартамент, заемащ целия втори етаж от триетажната жилищна
сграда в гр. Пловдив, ул. ***** с площ от 110 кв.м., заедно с трите избени
помещения в избения етаж на сградата, включително и избеното помещение до
стълбището, двете приземни стаи, кухня и тоалетна.
С
нотариален акт за замяна на недвижими имоти № ******* Л. Х. П. прехвърля на ****
си Х.Х.П. 1/3 идеална част от апартамент, заемащ целия трети етаж с площ от
около 110 кв.м., находящ се в триетажната жилищна сграда на адрес: гр. ***********
(бивша ул. *******).
С
нотариален акт за замяна на недвижим имот № ******* А. Х. Г. прехвърля на Г.В.Т.
и Д.Р.Т. 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в гр. ***********,
заедно с първия жилищен етаж от триетажната масивна жилищна сграда с площ от
130 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата
съгласно чл.38 ЗС.
По
делото са назначени и изслушани три съдебно-технически експертизи. От
заключението на СТЕ на вещото лице П.М.
(л.316 – 325 от делото), се установява, че строежът на сградата е започнал през
1936 г., след одобрение на строителни книжа, като къщата е проектирана и
строена от един собственик за него и семейството му. Етажът, намиращ се под
първи жилищен етаж („партер” в архитектурния проект от 1936 г.) е с приземна
(надземна) част откъм ул. „*******”. Тази част, ползвана за живеене, се състои
от две приземни стаи, коридор и кухня. На същия етаж функционално свързани
помещения с жилищните са и три изби – двете процесни и тази до стълбата.
Вещото лице, при изследване на
представения по делото архитектурен проект констатира, че партерният (приземен)
етаж е вертикална проекция на първи жилищен етаж, но с удебелени външни и
вътрешни зидове – външни 60 см. и с тази разлика, че под тоалетната, банята и
бокса за готвене на първия етаж, в партера е оформена жилищна стая (към ул. „*******”).
Всички помещение в партерния етаж са с по два и три броя прозорци с височина 60
см. и ширина 90 см. с изключение на прозореца в първото преходно помещение.
Светлата височина на приземния етаж е 2,45 м. Процесните две помещения са с
размери, както следва: това под гостната на първия етаж е 11,02 кв.м., а това
под спалнята на първия етаж е 10,80 кв.м.
При извършен оглед на място
вещото лице, сравнявайки представения проект със сегашното състояние на сградата
установява, че по време на строежа са извършвани следните промени: Изпълнени са
северни тераси на трите етажа, на които се излиза от жилищата. Вместо прозорец
на коридора в западната надземна част от партерния етаж е оформен вход с
площадка към северния двор и тераса с външно стълбище, обслужващо горния етаж.
Под външното стълбище за първи жилищен етаж източно от входа към процесния етаж
е затворено помещение. Променен е прозорецът на първи жилищен етаж, като е
изпълнена врата за терасата. Всички прозорци в партерния етаж, с изключение
прозорецът в североизточното процесно помещение са изпълнени с по-голяма
височина – от 60 на 90 см. На западната фасада на партера е променен прозорец,
като е направена входна врата. Приземният етаж се ползва за живеене като:
Помещението под баня, тоалетна и бокс за готвене от горния етаж е кухня с кът
за хранене, като един от прозорците е променен на врата; помещението под
кухня-столова е всекидневна, ползва се и за спане; това под вестибюла е
вестибюл (гостна); това под гостната е кабинет, а това под спалнята е спалня.
Спалнята е преходна, в нея се влиза от кабинета, който също е преходен, в него
се влиза от вестибюла (гостна). Помещението източно на стълбата е
баня-тоалетна. При изпълнени подови настилки от мраморни плочи 3 см.,
топлоизолация под тях и таванни дървени облицовки върху стоманено-бетонни плочи
и гредоред, светлата височина на помещенията към момента на огледа е 2,25 м.
Увеличена с 10 см. довършителни работи светлата височина на етажа е 2,35 м. –
2,40 м. Подът на процесните помещения е 150 см. над средното прилежащо улично
ниво на ул. „*******”, а таванът на етажа е на 0,80 м. над него. Процесните две
избени помещения от към ул. „*******” са: североизточното, чийто таван е на
най-малка височина над нивото на ул. „*******” и е с единствен прозорец с
размери 100/50 см., с английски двор, и югоизточното помещение – с два
прозореца, южен и западен, с размери 100/90 см. Всички помещения в партерния
етаж са функционално свързани, не са
извършвани промени на отвори за вътрешни врати и на зидове, ограничаващи
помещенията така, както са по одобрения архитектурен проект от 1936 г.
Вещото лице М. дава заключение,
че доколкото в документите за собственост има данни за наличие на избени
помещение в сградата, то такива в действителност са налице. Приема, че ако не
целия етаж, то приземната му част е ползвана от построяването му за живеене, с
два входа – един от стълбището от централния вход и един от северния вход, под
терасата на горния етаж. Експертизата допуска, че през 1939 г. са извършвани
промени по архитектурния проект, приложен към делото, съобразно необходимостта
от изискване на заверено копие на същия и допустимостта за жилище в приземния
етаж съгласно чл.63 от Закона за благоустройството на населените места в
Княжество България (ДВ, бр.67/1905 г.). Заключава, че помещенията в избения
етаж представляват функционално свързани, вертикално отразяване на жилището на
горния етаж. Експертизата не установи поради неоткриване на оригинални
строителни книжа, етажът изцяло избен ли е, или е одобряван за живеене, тъй
като част от етажа отговаря на изискванията на чл.63, ал.2 от Закона за
благоустройството на населените места в Княжество България (ДВ, бр.67/1905 г.).
Не отговаря за помещение за живеене към момента на строежа на сградата само
североизточното първо преходно помещение, ползващо се сега за кабинет, намиращо
се при най-високата точка на прилежащия тротоар.
Партерният етаж на жилищната
сграда изцяло е изграден така, както е в приложения по делото архитектурен
проект. Единствени несъответствия са, че не е изпълнен по време на строеж с
двоен външен зид източно от помещението до стълбата. Зидът е бил предвиден да
изправи острия ъгъл в северозападната част на югоизточното помещение. На
мястото на прозорец на коридора в западната надземна част от избения етаж е
оформен вход с площадка към северния двор и тераса с външно стълбище,
обслужващо горния етаж. Тераси на север са изпълнени към всички жилищни етажи и
те не са показани в приложения архитектурен проект. Партерният етаж е
вертикална проекция на надземните жилищни етажи, но с удебелени външни и
вътрешни зидове и с тази разлика, че под тоалетната, банята и бокса за готвене
на първия етаж е оформена една жилищна стая.
От заключението по повторната СТЕ на вещо лице Р. И. – Н. (л.355-
л.367 от делото), допусната при
извършено оспорване от страна на ищеца на първата СТЕ по делото, се установява
следното: При огледа на имота се констатира, че целият приземен /полуподземен
избен етаж се ползва като жилище, независимо, че светлата му височина е 2,24 –
2,25 м. Двете западни стаи са записани като „стаи” с вход от вестибюл и от
север, от вътрешен двор, а двете помещения на изток са обозначени като „склад”
с вход само от вестибюл, който е достъпен от вътрешното стълбище. Всички отвори
са заснети с еднакви размери, които не отговарят на размерите на отворите на
сградата. Вещото лице дава заключение, че приземният етаж (наречен от нея
„избен”) не е строен като жилищен етаж, тъй като в него нямало санитарен възел,
двете „стаи” от запад не отговарят на определението за самостоятелен обект –
жилище; овалното помещение е преходно към складови помещения, които сега са
обзаведени и ползват като жилищни. Разпределението на избения етаж повтаря
„типовия” жилищен етаж, с изключение на това, че в северозападната част има
„стая” по заснемане, а не санитарни възли – баня и тоалетна. Такава е изградена
нова баня с тоалетна под първото стълбищно рамо към първи жилищен етаж – без
естествена вентилация. Помещенията в този етаж не представляват едно жилище,
тъй като двете западни помещения, по заснемане са обозначени като „стаи” и два
„склада” в източната част, достъпът до които се осъществява от овалното
помещение – вестибюл, който е преходен за складовете. През вестибюла се
пресичат достъпът от вътрешно стълбище и вход от север от вътрешен двор, който
вероятно се е ползвал като „служебен” за зареждане на складовите помещения –
горивни материали, зимнина и други (типично за сградите по онова време). Всичко
това говори, че този етаж не е бил жилищен, а е реализиран като „избен” етаж. Освен
това не отговарял и по действащите след 2000 г. по ЗУТ технически правила и
норми. Вещото лице констатира, че по делото няма приложени одобрени строителни
книжа за законно изграждане на вътрешно преустройство на „избен” етаж в
жилищен, за какъвто се ползва в момента; за избиване на врата на мястото на
прозорец към ул. „*******”; за изграждане на санитарен възел под стълбищно рамо
към първи „типов” жилищен етаж.
От заключението на приетата по
делото тройна СТЕ на вещите лица С. В., Д.В.
и М.Я., се установява следното: От направена справка в Държавен архив –
клон гр. Пловдив, се установява, че на вещите лица са предоставени налични
материали, които съществуват относно съществуваща жилищна сграда, разположена в
ПИ с идентификатор № ***********, за който е отреден УПИ ******* по плана на Старинна градска част – гр. Пловдив, а
именно – одобрен архитектурен проект от 1936 г., позволителен билет и
строителна линия от 01.12.1936 г. Съгласно посочения архитектурен проект, който
е одобрен с подпис и печат, сградата представлява двуетажна двуфамилна жилищна
сграда с избен етаж с площ от 95 кв.м. По проект е предвидено избеният етаж да
бъде с конструктивна височина 2,45 м., респективно със светла височина 2,20 м.
Достъпът до избения етаж е било предвидено да се осъществява единствено от
стълбищната клетка. От стълбищната клетка се слиза директно в помещение с
формата на кръг, разположено под вестибюла от първия жилищен етаж. Същото
помещение има предназначението да бъде разпределител на всички избени
помещения, като в проекта и то самото е кръстено изба. Избеният етаж е бил
предвиден да се осъществи на 1 метър под средното прилежащо ниво. Предвидено е
било по проект осъществяването на 5 избени помещения, като два броя избени
помещения са разположени по западна фасада на сградата към ул. „*******”,
другите два броя избени помещения са разположени по югоизточната фасада на
сградата (към ул. „*******”) – процесните и един брой избено помещение с
разположено в центъра на сградата и съвместява две роли – за избено помещение и
като фоайе – разпределител за достъп до другите избени помещения. Вещите лица
правят извода, че избените помещения, предвидени по първоначалния архитектурен
проект са неотменна част от предвидените два броя жилища по проекта. От
приложените към заключението 8 броя скици, представляващи ксерокопие от
първоначалния архитектурен проект е видно, че помещенията в полуподземния етаж
са били предвидени за избени (складови) помещения към съответните жилища.
Вещите лица са извършили и оглед
на място, при който са установили, че изградената в имота сграда се състои от
полуподземен етаж със светла височина 2,25 м., два нормални жилищни етажа и
трети жилищен етаж (тавански) със светла височина 2,40 м. Констатират, че
съществуват известни отклонения от първоначално одобрения архитектурен проект.
По отношение на полуподземния етаж се е установило следното положение: Предвид
местоположението на съществуващата жилищна сграда – кръстовището на ул. „*******”
и ул. „*******”, се е обособил полуподземен етаж, като същият е с конструктивна
височина около 2,50 м. и светла височина 2,26 м. и с кота на тавана от 1,96 м
до 2,36 м. спрямо ул. „*******” и с кота на тавана от 0,36 м. до 0,76 м. спрямо
прилежащия терен на ул. „*******”. При огледа на място експертите установяват,
че част от този полуподземен етаж понастоящем се ползва за жилищни нужди, а
другата част е с неизяснено предназначение. От към ул. „*******” е отворен вход
за полуподземния етаж с размери 90/190 см., като от този вход се влиза в едно
помещение, което понастоящем е преустроено в кухня. През съществуващ коридор се
стига до второ помещение към ул. „*******”, което е обособено като спалня. От
коридора се влиза в помещение с кръгла форма, като същото понастоящем се ползва
за дневна, от което се осъществява връзката към стълбищната клетка на сградата.
От същото помещение се ползва и малко помещение, обособено под едното рамо на
стълбищната клетка и обособено като баня и тоалетна. От това помещение –
дневна, е и достъпът до две други съществуващи помещения, разположени в този
полуподземен етаж в югоизточната страна на сградата.
На експертизата не е била
предоставена строителна информация нито от страните, нито е била открита в
техническата служба при Община Пловдив, район Централен, относно смяна на
предназначението от избени помещения в жилищни такива в същия полуподземен
етаж, както и няма приложени строителни книжа за законно изграждане на
санитарен възел под стълбищното рамо към първи (жилищен) етаж, нито пък за
отваряне на втори вход на мястото на съществуващ прозорец към ул. „*******”.
Вещите лица при съпоставка между
скица №5 и скица № 6 по първоначалния архитектурен проект със скица № 10
(архитектурно заснемане на етажа 1992 г.), констатират, че като конфигурация в
план разпределението на избеният етаж в двата посочените момента, напълно
съвпада с две изключения: първото изключение е, че на мястото на предвидения
прозорец с размери 90/60 см. в дъното на коридора (западната страна на
сградата) е осъществена входна врата с размери 90/200 см. Второто изключение е,
че под стълбищното рамо в първоначалния архитектурен проект не е било
предвидено обособяването на помещение – склад, докато в по-късен етап при
архитектурното заснемане през 1992 г. се е появило помещение с предназначение
„склад”. На експертизата не са представени каквито и да било строителни книжа
за осъществените отклонения от първоначално одобрения архитектурен проект.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. На ищеца е разпитан
свидетелят С.И.И., който заявява, че познава страните по делото, както и
процесният имот на ул. *****. Изяснява, че първият етаж от жилищната сграда и
двете избени помещения под него, били наети от ищеца през 2001 г., а през 2008
г. ги придобил и станал техен собственик. Пояснява, че двете избени помещения
били ремонтирани от ищеца със знанието и без противопоставянето на ответника.
Помещенията от лявата страна през това време били необитаеми. Избеното
помещение нямало ток, нямало светли прозорци, от които да влиза светлина; били
ниски, около два – два и десет метра. През 2015 г. П. започнал да прави ремонт
в неговата част. От към долната улица избил един прозорец и сложил една врата;
сменил дограмите. Без предупреждение ответникът изхвърлил вещите на ищеца от
избените помещения.
На
ответната страна са разпитани трима свидетели. Свидетелят С. Х. Б. заявява, че
познава ответника, както и двете му сестри – Л. и А. Знае фамилната къща,
построена между двете улици – ******* и *******; тя била строена на етапи. Първо
бил построен партерът, където живеело семейството, след това – първият етаж, а
впоследствие и вторият етаж. Когато станал първият етаж, семейството заживяло
там, а в партерния етаж, който бил свободен, приютили една вдовица с двете й
деца, които живеели там близо 30 години, като ползвали целия сутерен. Изяснява,
че сестрата на ответника А. през ***** завършила *******, след което заминала в
гр. София, за да учи в ******* и се върната през 1978 г., когато живяла около
5-6 години на първия етаж със своя ******. След това отново заминала да живее в
гр. София, а впоследствие и в ******. Докато А. живеела на първия етаж,
приземният етаж се ползват от семейството с двете деца. До 2000-2001 г. етажът
на А. бил отдаван под наем на различни адвокатски кантори, а от 2001 г. – на
ищеца. През 2008 г. ищецът закупил първия етаж от жилищната сграда. Пояснява,
че ответникът извършвал ремонт на два пъти. През деветдесетте години направил
основен ремонт – покрива и коридорите, ВиК инсталация, ел. инсталации, ел табло,
както и приземния етаж; сменил дограмата. Вторият ремонт бил извършен през 2015
г. – поставил ПВЦ дограма, врати, прозорци, боядисал, отворил допълнителна
врата за приземния етаж от към ул. „*******”.
От
показанията на свидетеля В. С. Л. се установява, че познава ответника от около
1960 г., както и къщата в Стария град. Изяснява, че ответникът е правил ремонти
на къщата, първият от които през 1998 г. – 1999 г. Изяснява, че в приземния
етаж, който бил на по-високо ниво имало две стаи, които били преходни. Като се
слизало от стълбите на долу от дясно били преходните стаи, след което имало
едно-две стъпала и се слизало по-ниско, където имало още три помещения, баня,
тоалетна с бойлер, или общо пет стаи. Стаите от лявата страна били пригодени за
живеене, имало и кухня. В двете помещения, където били вещите на ищеца, никой
не бил живял.
От
показанията на свидетелката В. П. Ч. се установява, че се познава с ответника
от около 1970 г. През 1994 г. е живяла в къщата на ул. „*******”, на първия
етаж, до който се стигало през дворчето по две стъпала на дясно, от дясната
страна на кухнята. Живяла в хола, който бил от лявата страна на коридорчето,
където били банята и тоалетната и още две спални. В процесните две стаи не е
живяла, там имало рафтове, било ремонтирано, таваните били с дървени обкови, а
подът с мрамор.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съдът
е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС. Съгласно
задължителните постановки на т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът,
сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен
установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца. Тоест, може да се приема, че ревандикационният иск
съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като
съдът се произнася с отделен установителен диспозитив по отношение на
принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен
диспозитив досежно предаване на владението на имота. При изложени в исковата
молба твърдения досежно наличие на непълнота или грешка в кадастралната карта,
се поставя въпросът за допустимостта на предявения осъдителен иск по чл.108 ЗС
и дали е необходимо да бъде първо разрешен въпросът по реда на специалния Закон
за кадастъра и имотния регистър, или твърдяната непълнота или грешка може да се
изследва в производството по иска по чл.108 ЗС. По този въпрос се е произнесъл
Върховният касационен съд в решение № 92/01.07.2016 г., постановено по гр.д. №
638 по описа за 2016 г. на ВКС, II г.,
съгласно което и като са взети предвид задължителните постановки на т.4 от ТР №
8/2014 г. на ОСГК на ВКС, иск за собственост на реална част от поземлен имот,
когато тази част от имота неправилно е заснета в кадастралния план или в
кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като
самостоятелен имот е допустим, дори да не е проведена административната
процедура по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР (първоначална редакция) за поправяне на
непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или
иск по чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР (първоначална редакция), нов чл.54, ал.2 ЗКИР,
като в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на
непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
В
случая, в исковата молба са изложени твърдения, че със заповед № ********** на **********на
СГКК е нанесен нов обект в КККР като избеният етаж е преименуван на „приземен
етаж”, състоящ се от изба с площ от 11 кв.м., заемаща североизточната част на
приземния етаж и жилище с площ от 99 кв.м. Предмет на иска за собственост са
две избени помещение, находящи се именно в този приземен етаж. При заявено
оспорване от страна на ищеца на посочената административна заповед, станало
повод за образуване на адм.дело № 2878 по описа за 2015 г. на Административен
съд Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане, поради наличие на спор за
материално право. Както се изтъкна по-горе, наличието на грешка или непълнота в
кадастралната карта следва да се изследва в настоящото производство по
предявения иск за собственост. Затова некоректно ищецът е формулирал петитум, с
който заявява, че предявява два иск – един установителен с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.54, ал.2 ЗКИР и един осъдителен с правна
квалификация чл.108 ЗС. Искът е един – ревандикационен по чл.108 ЗС, така е и
квалифициран от съда с доклада по делото, срещу който страните са нямали
възражения.
Като
основание за правото си на собственост ищците сочат в исковата молба, че са
придобили процесните две избени помещения по силата на чл.38 ЗС ex lege, тъй като придобивайки самостоятелен обект от
сградата – първия жилищен етаж, са станали собственици и на общите части от
сградата и на всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи
за общо ползване. Като обща част по своето предназначение намират, че са
процесните избени помещения. При преценката дали ищецът е придобил последните
следва да се изтъкне разликата между обща част по предназначение и
принадлежност. В действителност има случаи, в които избеното помещение би могло
да бъде „обща част по предназначение”. Това би било налице например, когато
избеният етаж е един общ и в него няма обособени отделни избени помещения. В
другия случай, когато избените помещения са обособени като отделни „стаи”, те
няма как да бъдат обща част по своето предназначение. В последния случай,
избените помещения се явяват „принадлежност”. Съгласно трайната съдебна
практика мазетата в сграда – етажна собственост са придадени към съответния
жилищен етаж, те не са самостоятелни обекти и не могат да се делят отделно от жилището,
към което принадлежат. Макар и да са физически обособени от главната вещ в
сградата – жилище, магазин и др., тяхната функция е да обслужват тази вещ с
оглед пълноценното й използване от собственика. Така решение № 214/24.09.2012
г. по гр.д. № 1441/2010 г. на ВКС, I г.о.,
решение № 52/02.02.2011 г. по гр.д. № 1896 по описа за 2009 г. на ВКС и др.
Затова и съдебната практика приема, че при придобиването на жилище в сграда в
режим на етажна собственост, макар и да не е упоменато в нотариалния акт, купувачът
придобива и прилежащото избено
помещение, доколкото то има характера на принадлежност и следва главната вещ,
по смисъла на чл.98 ЗС. Затова и некоректно е заявеното от ищеца основание, че
избените помещения имали характера на обща част и като такива били придобити от
ищеца по силата на чл.38 ЗС.
Следва да се отбележи, че не е
налице спор досежно факта, че с придобиването на обект в сградата ищецът е
придобил по реда на чл.38 ЗС и съответните идеални части от общите части на
сградата, дори и това да не е упоменато в договора за придобиването на
недвижимостта. Това обстоятелство се признава от ответника в писмения отговор.
Спорно е обаче дали, без да е упоменато в нотариалния акт от 2008 г., ищецът е
придобил и процесните две избени помещения. Решаващо за отговора на този въпрос
и респективно за разрешаването на правния спор е да се проследи каква е била
правната уредба по отношение на изискванията към жилищата към момента на
построяване на сградата, в която се намират процесните обекти и съответно, следва
ли да се съобразят последващите въведени строителни правила и норми към
заварените сгради.
Не се спори между страните и се
установи по делото, че жилищната сграда на ул. ***** е била построена в периода
от 1936 г. до 1940 г. За изграждането на сградата е одобрен архитектурен проект
от 1936 г. Последният е бил представен в оригинал по делото от ответника –
л.130, бил е оспорен от ищеца досежно това одобрен ли е на посочената в него
дата и е открито производство по реда на чл.193 ГПК по оспорване на истинността
му. По делото е представено като приложение на приетата тройна СТЕ, неоспорена
от страните, заверено от вещите лица копие от същия архитектурен проект. Видно
от него архитектурният проект от 30.11.1936 г. е одобрен, налице са позволителен
билет и строителна линия. Затова и така заявеното оспорване по реда на чл.193 ГПК е неоснователно.
При изграждането на жилищната
сграда от родителите на ответника Х.П., се установи, че същата е строена на
етапи, като първоначално е бил изграден т.нар. „приземен етаж”, в който по
проект е било предвидено да се състои от общо пет избени помещения – два броя
избени помещения били разположени по западна фасада на сградата към ул. „*******”,
другите два броя избени помещения били разположени по югоизточната фасада на
сградата – към ул. „*******” (това са и процесните) и един брой избено
помещение било разположено в центъра на сградата, като освен това си
предназначение следвало да бъде и разпределител – фоайе за достъп до останалите.
Вещите лица дават заключение, че по проект било предвидено, избеният етаж да
бъде с конструктивна височина от 2,45 м., респективно светла височина 2,20 м.
Има данни по делото, че след изграждането на сградата помещенията в посочения
приземен етаж се ползвали за жилищни, не само от семейството на първия
собственик на сграда (**** на ответника), но и в последствие били предоставяни
на други лица да живеят там. В този смисъл са показанията на разпитаните на
ответника свидетели.
Към момета на изграждане на
сградата – 1936 г. – 1940 г. правната уредба досежно техническите условия за
изграждането на сградите се е съдържала в Закона за благоустройство на
населените места в Княжество България от 1905 г. (отм. ДВ, бр.117 от 31.05.1941
г.). Съгласно чл.63, ал.1 от този закон височината на жилищните помещения не
може да бъде по-малка от 2,50 м., а ал.2 предвижда възможност за жилища в
подземие, само ако почвата е суха, дюшемето не е по-дълбоко от един метър под
тротоара и ако бъдат направо осветлявани и отоплявани. От анализа на
приложимата нормативна уредба към момента
на изграждане на сградата се установява, че няма изискване към всяко жилище да
има прилежащо избено помещение.
Напротив, законът е допускал дори да се живее в избени помещения, ако отговарят
на посочените изисквания, които са имали предвид по-скоро чисто хигиенни и
здравословни съображения. Затова към момента на изграждане на сградата, която
по проекта е предвидена за двуетажна жилищна с един „избен” етаж е нямало
изискване към всеки жилищен етаж да прилежи и избено помещение. Още повече,
посочените избени помещения са ползвани като жилищни.
При проследяване на нормативната
уредба, регламентираща благоустройството на населените места, се установява, че
едва пред 1941 г. с приемането на Закона за благоустройството на населените
места (обн., ДВ, бр.114 от 31.05.1941 г.) в чл.209 е предвидено изискването всяко
жилище да има най-малко предверие, стая, кухня, клозет, избено и таванско помещение. След това с приемането на Закона за
плановото изграждане на населените места (ДВ, бр. 227 от 01.10.1949 г., отм.
01.06.1973 г. с приемането на ЗТСУ) се регламентира и приемането на Строителни
правила и норма, които следва да бъдат спазвани при изграждането на сградите. Така
приетата нормативна уредба следва в темпорално отношение изграждането на
жилищната сградата, което, както се установи по делото, е било завършено до
1940 г.
От изложеното за съдa се налага изводът, че след като сградата, в която се
намират процесните избени помещение е била завършена до 1940 г., т.е. преди
приемането на чл.209 от Закона за благоустройството на населените места (обн.,
ДВ, бр.114 от 31.05.1941 г.), който за пръв път регламентира изискване към
всяко жилище да има изба, то за посочената сграда такова изискване от гледна
точка строителни правила и норми не е било налице. Не се споделя доводът на
ищеца, че релевантен е моментът на възникването на етажната собственост в
сградата, за което се приема отчуждаването на третия (тавански) етаж от
сградата с отчуждителната преписка от 1949 г. Не би могло да се задължат
собствениците на сграда, която изначално не е възникнала в режим на етажна
собственост, доколкото е принадлежала само на едно лице, да спазят нормативни
изисквания, които са регламентирани в един последващ момент, когато част от обектите
в сградата станат собственост на едно трето лице, т.е. възникне етажната
собственост. В този смисъл всъщност е и цитираното от ответника ТР №
96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС, а именно, че заварени към 17.05.1963 г. жилища и жилищни сгради могат и да не
отговарят на Строителните правила и норми. Макар и случаят да не е същият,
логиката на Върховния съд е била да не постави собствениците на жилища, строени
преди приемането на Строителните правила и норми в едно положение, при което
тези жилища да няма как да бъдат „пригодени” към тези правила и нормативи,
приети след тяхното изграждане. Сходен e и
настоящият случай. С построяването на сградата през 1936- 1940 г. е нямало
изискване за прилежащо избено помещение към всяко жилище. Изискването на чл.63
от Закона за благоустройство на населените места в Княжество България от 1905
г. (отм. ДВ, бр.117 от 31.05.1941 г.) е било височината на жилищните помещения
да бъде не по-малко от 2,50 м, което е спазено за жилищните етажи в процесната
сграда, видно от заключението на приетата по делото тройна СТЕ и от одобрения
архитектурен проект от 1936 г. Доколкото е спазено това (а и единствено)
изискване на закона не би могло собственикът да бъде задължен да обезпечи нововъведеното
правило на закона от 1941 г. към момент, в който – било по негова воля или
извън волята (както е при отчуждаването по ЗОЕГПНС), сградата се превърнала в
такава в режим на етажна собственост. Както се спомена, в този смисъл е и
тълкувателната практика на Върховния съд.
Затова и при извършеното разпореждане
през ***** в полза на А. Х. П., нейният праводател (**** й Х.П.) се е
разпоредил само и единствено с първия жилищен етаж, без избено помещение към него. Това е така, защото по закон не се е
изисквало към момента на изграждане на сградата към всяко жилище да има изба. С
процесните избени помещение Х.П. се е разпоредил в полза на другата си ****– Л.
П., през *****, когато и е прехвърлил апартамент – жилище, заемащо целия втори
етаж от триетажната масивна жилищна сграда в гр. Пловдив, ул. ***** с площ от
110 кв.м., заедно с цялото таванско помещение и терасата над него, заедно с
трите избени помещения в избения етаж на сградата, включително и избеното
помещение до стълбището, двете приземни стаи и кухня. От своя страна Л. П. е
прехвърлила на своя **** – ответника Х.П., същите обекти на правото на
собственост с нотариалния акт от 1991 г.
По изложените съображение се
налага изводът, че ищецът не е могъл да придобие нито по силата на правна
сделка, доколкото и неговата праводателка не е притежавала, нито по силата на
чл.98 ЗС като принадлежност процесните две избени помещения. Без значение за
спора е дали процесните избени помещения имат характера на жилищни, дали те биха
могли да бъдат преустроени като жилищни към настоящия момент, респективно дали
отговарят на действащите към момента строителни правила и норми. От значение за
спора бе дали тези избени помещения представляват принадлежност към
самостоятелния обект на ищеца – първия жилищен етаж, каквото се прие, че не е
налице. В тази връзка и направеното възражение на ищеца за нищожност на
нотариалния акт от *****, по силата на който праводателката на ответника – Л. П.,
е придобила освен втория жилищен етаж и целия приземен етаж, състоящ се от три
избени помещения и две стаи, е неоснователно. За пълнота следва да се отбележи
само, че доводите в исковата молба, касаещи твърдяната нищожност на правната
сделка касаят твърдения за липса на правото на собственост на праводателя по
сделката на това право. Безспорно е в съдебната практика, а и в правната
теория, че прехвърлянето на право на собственост по отношение на чужда вещ не
влече нищожност на правната сделка, с която то е реализирано. Напротив,
правната сделка е валидна, но тя не произвежда вещно-транслативно действие.
Освен искът с правно основание чл.108
ЗС, предявен от ищците, съдът е сезиран и с насрещен иск от ответника Х.П. за признаване
за установено, че е собственик на процесните две избени помещение на основание
давностно владение, продължило повече от 10 години. Искът е предявен при
условията на евентуалност, в случай че се уважи заявеното от ищеца възражение
за нищожност на договора от ***** Доколкото това възражение се прие от съда за
неоснователно, то не следва да се разглежда и предявеният насрещен иск.
По
така изложените съображения, доколкото се установи, че процесните избени
помещения не са собственост на ищеца на твърдяното от него правно основание –
принадлежност към главната вещ, искът следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответната
страна на основание чл.78, ал.3 ГПК. По делото се доказа извършването на
следните разноски, а именно – 300 лв. адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 15.06.2017 г. (л.131 от делото), 102 лв. – ДТ –
л.83 от делото, два броя съдебни удостоверения и преписи от исковата молба – 26
лв., възнаграждение за вещо лице – 202 лв. (л.122 от делото), допълнителна
възнаграждение за вещо лице – 102 лв. (л.266), допълнително възнаграждение за
вещо лице – 692 лв. (л.336 от делото), възнаграждение за тройна СТЕ – 302 лв.
(л.375 от делото), допълнително възнаграждение на тройната СТЕ – 828 лв., или
сумата от общо: 2554 лв., за която
сума следва да бъде задължен ищецът.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Г.В.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, против Х.Х.П., ЕГН: **********, адрес: ***
иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е
собственик на основание чл.38 ЗС ex lege на
двете функционално свързани избени помещения в избения етаж на жилищната сграда
в гр. ***********, построена в поземлен имот с идентификатор № *********** по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед № ***********г., които се намират вдясно от стълбището, водещо до
избения етаж, към ул. ***** и представляващи склад с площ от 10,79 кв.м., както
и склад с площ от 11,02 кв.м., с вход от обща разпределителна стълбищна
площадка, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението по отношение
на процесните помещения.
ОСЪЖДА Г.В.Т., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на Х.Х.П., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 2554 лв. (две хиляди петстотин петдесет
и четири лева) – съдебно деловодни разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.