Решение по дело №45/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260012
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Димчо Стоянов Луков
Дело: 20213600200045
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260012

                                                гр. Шумен 04.02.2021 г.

 

                           В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският окръжен съд,  наказателно отделение

На четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа година,

В публично съдебно заседание,  в следния състав:

 

                                                        Председател: София Радославова

                                                            Членове: 1. Нели Батанова                                                                          

                                                                            2. Димчо Луков

Секретар: Ст. Стойчева

Прокурор: Д. Димитров

като разгледа докладваното от окръжен съдия Д. Луков

ЧНД  № 45 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството е образувано по искане на Федерална служба Правосъдие ФР Германия за признаване и изпълнение на Решение № 15.1504269.1/25.11.2019 г., влязло в законна сила на 28.12.2019 г. за налагане на финансова санкция наложена от несъдебен орган – Централна служба „Глоби и парични санкции” Шпайер на лицето Р.Р.М., роден на *** г.

Представителят на прокуратурата намира за процесуално допустимо и основателно. Не са налице основания за отказ. Поради това моли за постановяване на съдебен акт с който да се приеме за изпълнение решението на ФР Германия.

Засегнатото лице Р.Р.М., редовно призован се явява лично. Заявява, че е извършил нарушението и ще заплати наложената му санкция

                Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното:

Депозирано е Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС, в което е отразен подлежащият на признаване и изпълнение акт, органът, който го е издал, както и основанията за неговото постановяване. От удостоверението и приложеното към делото писмо е видно, че Р.Р.М., роден на *** г. с последен адрес – Р България гр. Каспичан ул. Охрид № 14 на 29.08.2019 г. в 07. 49 ч. като водач на лек автомобил с рег. № Н 2102 ВХ, движейки се в Нойщадт/Вид по федерална магистрала А 3, при 45.550-тия километър, землище Найщадт/Вид, при посока на движението – гр. Франкфурт на Майн, е превишил максимално допустимата скорост извън населените места с 21 км/ч., при допустима скорост – 100 км/ч., с установена скорост, след приспадане на границата на толерантност – от 121 км/ч. Това нарушение се наказва по реда на чл. 41 ал. 1 във вр. с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движение по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat) и на това основание наказващия орган – Централна служба „Глоби и парични санкции”  Шпайер, ФРГермания е наложил на Р.Р.М. финансова санкция в размер на 70 евро, както и разноски в размер на 28. 50 евро или общо 98. 50 евро. От Удостоверението се установява, че Р.Р.М. е бил уведомен за правото си да обжалва решението и сроковете за обжалване. Решението е влязло в сила на 28.12.2019 г.     

От представените документи и установените от тях обстоятелства се установява наличието на проведено писмено производство, което е завършило с влязло в сила решение за налагане на финансова санкция. Не са налице основанията на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване на решението. Деянието, за което на Р.Р.М. е наложено наказанието попада в хипотезата на чл. 30 ал. 2 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Съобразно разпоредбата на чл. 30 ал. 2 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за нарушение на правилата за движение по пътищата. Същото съставлява административно нарушение и по българското законодателство – чл. 21 ал. 1 от ЗДП. Поради това не са налице основания да се откаже признаване и изпълнение на наложената финансова санкция.

От приложената справка на БНБ се установи, че курса на еврото към 25.11.2019 г. е 1 евро = 1. 95583 BGN. Следователно наложената на Р.Р.М. финансова санкция размер на 70 евро по 1. 95583 лв. е равно на  136. 91 лв. лв. и разноски в размер на 28. 50 евро равняващи се на 55. 74 лв. или общо 98. 50 евро  равняващи се на 192. 65 лв.

В Удостоверението засегнатото лице е записано като Р.Р.М., роден на *** г. , място на раждане – неизвестно, последен известен адрес Р.България гр. Каспичан ул. Охрид № 14. От приложената справка от НБД „Население се установява, че лицето Р.Р.М., роден на *** г. е българския гражданин Р.Р.М., роден на *** г., ЕГН ********** и с постоянен и настоящ адрес ***.

Предвид изложеното ще следва постановеното решение на Централна служба „Глоби и парични санкции” Шпайер – ФР Германия за налагане на Р.Р.М., ЕГН ********** на финансова санкция в размер на 70 евро и разноски в размер на 28. 50 евро да бъде признато и да бъде допуснато изпълнението му.

          Водим от горното, съдът

                                        Р    Е    Ш    И:

Признава и допуска изпълнение на решение № 15.1504269.1/25.11.2019 г. на Централна служба „Глоби и парични санкции” Шпайер –ФР Германия  влязло в законна сила на 28.12.2019 г. с което на българския гражданин Р.Р.М., роден на *** г., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** е наложена финансова санкция  в размер на 70 евро, както и разноски в размер на 28. 50 евро, общо 98. 50 евро равняващи се на 192. 65 лв. по курса на БНБ.

           На осн. чл. 33 във вр с чл. 22 ЗПИИРКОРНФС признатото решение да се изпрати на Националната агенция по приходите гр. София за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.

          На осн. чл. 38 ал. 1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС  незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Р. България.

          На осн. чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция на територията на Р. България се поемат от нея като поемаща държава.

             Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Варна в седемдневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.          

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:    1.

                                                                                                  2.