Р Е Ш Е
Н И Е № 194
Гр.
Сливен, 20.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора К.
МАРИНОВ
и при секретаря НИКОЛИНКА
ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 212 по
описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20212230200846 по описа
на Районен съд Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С
Решение № 248/09.06.2022 г., постановено по АНД № 20212230200846/2021 г. на
Районен съд - Сливен е потвърдено Наказателно постановление № 22-0000323/27.05.2021
г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Бургас при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, с което на К.И.Я., ЕГН ********** за
нарушение по чл. 89 т. 1 от Наредба № 33/3.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на РБългария на
МТ и на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП)
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 (две
хиляди) лева и е осъден Я. да заплати на РДАА – Бургас
разноски по делото в размер на 80,00 лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател К.И.Я., който
чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения за неправилност
и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че липсвали каквито и да било
доказателства, че „празният“ курс е част от превоз на товар. Доказателство в
тази насока били свидетелските показания на актосъставителя,
дадени пред първоинстанционния съд. Последният не обсъдил и останалите,
наведени от жалбоподателя възражения и доводи. Моли съда да отмени атакувания
съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление.
В открито
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се
явява лично и поддържа жалбата с твърдение, че няма как да е знаел, че
товарният автомобил няма лиценз, а и не бил извършвал транспорт. В писмено
становище от пълномощник се заявяват доводи, идентични с тези в касационната
жалба с молба към съда да отмени атакувания съдебен акт и потвърденото с него
наказателно постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В открито
съдебно заседание ответникът по касационното обжалване Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, редовно и своевременно призован, не се
представлява. В писмена защита, чрез пълномощник оспорва касационната жалба и
моли съда да я отхвърли, като остави в сила обжалваното първоинстанционно съдебно
решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, с възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В открито
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че
жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и
обосновано следва да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и
гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество - неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства,
от които се установява следното от фактическа страна:
Видно
от установената по делото фактическа обстановка, на 20.05.2021 г. длъжностни
лица при РД "Автомобилна администрация" гр. Бургас при осъществяване
на служебните си правомощия, като около 15:30 ч. на път І- 6 преди гр. Сливен,
до обект на „Джорджес“ ЕООД спрели за проверка влекач „Сканиа
420 ЛА 4х2 МНА“ от категория № 3 с рег. № …………., собственост на „Агатранс“ ООД с прикачено полуремарке
„Шмитц СО1“ от категория О4 с рег. № ……….,
собственост на „Паскал“ ООД, движещ се в посока гр. Сливен. Товарният автомобил
бил управляван от настоящия касационен жалбоподател К.Я., който заявил пред
контролните органи, че извършва обществен превоз на товари от с. Гавраилово до
гр. Сливен, като при поискване не представил лиценз за тази дейност. Проверяващите
извършили справка в информационната система на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", при която установили, че превозвачът „Агатранс“ ООД притежава валиден лиценз на Общността,
но управляваното от водача Я. пътно
превозно средство не фигурирало в списъка към този лиценз. За така установеното
от фактическа страна проверяващите съставили АУАН № 287080, в който
квалифицирали деянието като административно нарушение по чл. 89 т. 1 от Наредба
№ 33/3.11.1999 г. на МТ. В акта нарушителят не вписал възражения. Въз основа на
съставения акт директорът на РД "Автомобилна администрация" гр.
Бургас издал обжалваното пред РС - Сливен наказателно постановление, като
приел, че водачът извършва обществен превоз на товари в Република България без
издадено удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или
копие на лиценз на общността и на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за
автомобилните превози санкционирал същия с налагане на административно
наказание "глоба" в размер на 2 000,00 лева.
Видно
от представената по доказателствата извадка от информационните масиви на ИА
„Автомобилна администрация“ – Лицензи, на 21.05.2021 г. „Агатранс“
ООД е подало заявление за вписване на автомобил с рег. № ………. в списъка към
лиценз на Общността № 22128, което вписване е извършено на 26.05.2021 г.
Горната
фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и същата е приета за безспорна от Районен съд-Сливен.
За да
потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По безспорен начин било установено, че жалбоподателят е
осъществил нарушението на чл. 89 т. 1 от Наредба № ЗЗ/03.11.1999г на Министъра
на транспорта. При подробен анализ на фактите по делото и относимата
нормативна уредба решаващият състав на съда приел, че наложеното наказание е в
пълно съответствие със санкционната норма на чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за
автомобилните превози.
Обжалваното
пред настоящата инстанция решение на Районен съд - Сливен се преценява като валидно,
допустимо и правилно.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря, като вместо това - препраща към тях.
Основните
доводи в касационната жалба се свеждат до твърдението, че в момента на
проверката жалбоподателят като водач на транспортното средство не е извършвал
превоз на товари по смисъла на закона. Съгласно посочената като нарушена
разпоредба на чл. 89 т. 1 от Наредба № ЗЗ/03.11.1999г на Министъра на транспорта,
по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи
документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и
посочените документи, сред които е и удостоверение на моторно превозно средство
за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от
превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на
Общността се изисква заверено копие от лиценза). Видно от събраните по
надлежния ред пред първата съдебна инстанция доказателства, както при
извършване на проверката, така и в хода на административнонаказателното
производство такъв документ за процесния товарен автомобил не е представен.
Според санкционната норма на чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните
превози, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение. Съобразно
легалната дефиниция на понятията "обществен превоз" и "превоз на
товари", уредени в ДР § 1, т. 1 и т. 3 от ЗАвтП, "обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а
"превоз на товари" е превоз на товари с моторно превозно средство,
осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни
превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и
празните курсове, направени във връзка с превоза. От представените по делото
писмени доказателства се установява, че собственикът на описаното в АУАН и в НП
МПС е търговското дружество, т.е. извършва търговска дейност, а водачът сам е
заявил на контролните органи, че с товарния автомобил осъществява превоз от с.
Гавраилово до гр. Сливен. Обстоятелството, че в момента на проверката
превозното средство е било без товар, не отменя отговорността на дружеството –
собственик да включи същото в своя лиценз (в случай, че със същото се извършва
превоз на товари), както и не може да игнорира отговорността на водача да
извършва такъв превоз само при наличие на издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността. Цитираните задължения са ясно указани от
законодателя в посочените по – горе правни норми, а очевидното предназначение
на товарния автомобил, предвид неговите технически параметри е именно
извършването на превози на товари, а не провеждане на „празни“ курсове, в
каквато насока са доводите на касационния жалбоподател. Понятието „превоз“ по
смисъла на закона следва да се възприеме като обичайната (перманентна) дейност
на подобен род транспортни средства, а не моментното състояние в конкретен
момент (с или без товар). Очевидно е, че самата работа по превозване на товари
се съпътства и с товаро – разтоварни дейности, опосредени и от визираните в касационната жалба „празни
курсове“. Твърденията на жалбоподателя в тази насока касаят не правни
конструкции, още по – малко – такива, нуждаещи се от стеснително тълкуване, а
логически постановки и умозаключения. Ето защо доводите в горния смисъл се
възприемат от настоящата съдебна инстанция като необосновани и без опора в относимата правна материя. За пълнота следва да се отбележи
и обстоятелството, че процесното превозно средство е вписано в списъка към
лиценза на дружеството на 21.05.2021 г. – ден след извършване на настоящата
проверка.
От доказателствата по делото се установява, че
процесното нарушение е установено и санкционирано при спазване на всички
съществени правила, регламентирани в Закона за движението по пътищата и Кодекса
за застраховането.
При
горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в
достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел
същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това,
че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и
постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по –
горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при
анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд гр. Сливен е направил обоснован извод за
законосъобразност на Наказателно постановление № 22-0000323/27.05.2021 г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Бургас при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с което на К.И.Я., ЕГН ********** за нарушение по
чл. 89 т. 1 от Наредба № 33/3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на РБългария на МТ и на
основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 (две хиляди)
лева и е осъден Я. да заплати на РДАА – Бургас разноски по делото в размер на
80,00 лева. По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на разноските по делото. На
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната
жалба за присъждане на разноски е основателна и касационният жалбоподател
следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
(осемдесет) лева, определено по реда на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63а от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 248/09.06.2022 г. на Районен съд – Сливен, постановено по АНД
№ 20212230200846/2021 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА К.И.Я.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ разноски по делото в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.