№ 1369
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20251110200505 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. С. В., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №22-4332-020552 от 12.10.2022 г., издадено от Гергана Владимирова
Борисова - на длъжност Началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) - СДВР, с
което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: 1) на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) - „Глоба“ в размер на 200,00
/двеста/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; 2) „Глоба“ в размер на 2000,00 лева и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП; 3) на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП -
„Глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП; 4) на
основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Глоба“ в размзер на 10,00 /десет/ лева за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразността на атакувания
санкционен акт. Оспорва се приетата за установена фактология, като се отрича причиняване
на пътнотранспортното произшествие в резултат на несъобразена скорост. В тази връзка се
отправя упрек към непълнотата и необективността на проведената доказателствена дейност
от административнонаказващия орган. Коментират се допуснати съществени пороци в
процедурата по установяване и санкциониране на административните нарушения,
изразяващи се в непълно, неясно и несъответно на ангажираната правна квалификация
описание на фактите, с които са изпълнени техните елементи. Възразява се и срещу
възвеждането на нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като се сочи, че на
водача не бил предлаган въобще дрегер за тестване. Допълва се, че полицейските служители
не са връчили на В. талон за медицински преглед, с който да се яви в болнично заведение и
да опровергае съмненията, че е употребил алкохол. Формулирана е молба за цялостната
отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
1
явява. Не се явява и процесуалният му представител – адв. С. – САК.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
становище по фактите и приложимия по делото закон. От пълномощник е постъпило
възражение срещу подадената въззивна жалба, назовано „писмени бележки“, в което са
споделени съображения в подкрепа законосъобразността на протеклата извънсъдебна фаза в
производството и правилното приложение на материалния закон. Отправено е искане да
бъде потвърден издаденият санкционен акт.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 21.09.2022 г., около 18:30 часа, лек автомобил „РС“, с рег. № ХХХ управляван от
свид. Т. Андреев К., се придвижвал по платното на Околовръстен път, с посока от разклона
за с. Подгумер към ул.“Чепинско шосе“, гр. София. Водачът бил придружаван от своето дете
и още три малолетни лица.
По същото време, в идентична посока и непосредствено след свид. К. се придвижвал
с личния си лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. №ХХХ, жалбоподателят Т. С. В., ЕГН
**********. Пътната настилка била от асфалт, суха, без неравности по платното, времето
било без валежи, а видимостта не била затруднена. Въпреки часа трафикът не бил особено
интензивен.
Когато наближил кръстовището на Околовръстен път с ул.“Стара планина“, на около
тридесет метра от мястото, водачът К. подал светлинен сигнал, преминал на по- ниска
предавка и се отклонил плавно вдясно, за да излезе от главния път. Жалбоподателят обаче,
доколкото се придвижвал със скорост, която не била съобразена с интензивността на
движението в пътния участък и по- конкретно с наличието на друг участник в движението
пред него, поради разсейване, не успял да намали, съответно да заобиколи или да спре
своевременно. Като резултат управляваното от него превозно средство се ударило с
предната си броня в задната броня на автомобила на свид. К.. От силата на удара „Рено“- то
било изхвърлено от платното, като водачът му успял да го овладее, спирайки аварийно.
Автомобилът на В., от своя страна, също се отклонил от траекторията си на движение,
продължил да се плъзга още няколко метра напред и излизайки от пътното платно, се ударил
с предницата си в предпазната мантинела покрай пътя. В резултат на съприкосновението
били причинени повреди и по двете превозни средства.
Пътният инцидент привлякъл вниманието на свид. Б. Т. С. – водач на автомобил,
който се придвижвал с превозното си средство по същото направление като жалбоподателя
и свид. К.. Той веднага преустановил управлението, спрял в непосредствена близост до
автомобила на В. и излизайки се затичал към него, тъй като забелязал гъст дим, който
излизал от него. Отваряйки шофьорската врата, С. помогнал на жалбоподателя да излезе,
като междувременно изгасил двигателя. На свидетеля му направило впечатление
неадекватното поведение на В., който не можел да координира движенията си, като залитнал
и паднал зад мантинелата, завалял говора си и излъчвал осезаем мирис на алкохол.
Междувременно до мястото се приближил и втория участник в пътнотранспротното
произшествие (ПТП) – свид. К., който също възприел състоянието на водача, причинил
инцидента.
Свид. С. веднага подал сигнал за случиото се от личния си телефонен номер до
2
дежурния център на Дирекция „Национална система 112“ – МВР. Докато изчаквал заедно с
участниците в ПТП пристигането на полицейските органи, му направило впечатление, че на
мястото на инцидента се явили познати на жалбоподателя, които направили безуспешен
опит да репатрират превозното му средство, а междувременно карали В. да пие мляко и
енергийни напитки и го съветвали да откаже да се подложи на тест с дрегер.
На мястото на ПТП, около 20:35 часа, на 21.09.2022 г., по повод подадения до
центъра за спешни повиквания сигнал, пристигнали полицейските служители към ОПП -
СДВР - свидетелите П. П. П. и Ж. Й. Й.. Те установили контакт със заварените на място
свидетели С. и К., които пресъздали накратко пред тях и събитията, свързани с причиненото
ПТП. Следвайки предоставената им информация, органите на реда се приближили към
намиращия се в непосредствена близост, посочен като виновен водач и установили
самоличността му като Т. В.. В проведената с тях беседа той потвърдил, че е управлявал
собствения си л.а. „Ауди А4“, с рег. №ХХХ зад л.а. „Рено“, с водач свид. К. и е предизвикал
пътен инцидент с него, удряйки го отзад.
По сведенията на Б. С. (включително и писмени), Т. К. (включително писмена
декларация от него), Т. В. и непосредствен оглед на автомобилите, между които било
реализирано пътнотранспортното произшествие, служителите на реда изготвили протокол за
ПТП с №1846112/21.09.2022 г. В него били описани щетите по споменати по- горе превозни
средства, както и обстоятелствата по случая. Служителите на пътна полиция изготвили и
скица на инцидента, върху която въззивникът също положил подписа си.
Поради съмнения относно нетрезвото състояние на В., породени от видимото му
състояние и излъчвания от него мирис и с оглед предоставената им от другите двама
граждани информация за неговото поведение още към момента на ПТП, свид. Ж. Й. поканил
жалбоподателя да се подложи на тест с техническо средство (Алкотест дрегер 7510, с
№ARDM 0214) за наличието на алкохол в издишания въздух. В. обаче отказал. На
жалбоподателя бил представен талон за извършване на медицинско изследване – вземане на
кръвна проба, който му бил връчен в 22:45 часа, на 21.09.2022 г. В. бил поканен да попълни
и декларация, в която вписал сведения за механизма на пътното произшествие и я подписал.
Като причина за своя отказ да се подложи на тест в нея той изтъкнал „медицински
проблеми“, без да поясни какво е тяхното естество.
Междувременно, в хода на документалната проверка, полицейските органи
констатирали, че управляваното от жалбоподателя превозно средство не е преминало за
текущия едногодишен срок през годишен технически преглед. В. не носел у себе си и
свидетелството си за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и контролния
талон към него.
При така установените обстоятелства, полицейският служител П. П. приел, че са
извършени четири административни нарушения, поради което съставил срещу Т. В. акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), с бл. №709884/21.09.2022 г., в
присъствието на свидетелите Ж. Й. и Б. С.. Като нарушени били посочени разпоредбите на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Актът бил подписан лично от В. и копие от него му било връчено на място. В съответната
графа жалбоподателят не вписал възражения. Такива в писмена форма не постъпили и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
След извършената първоначална проверка въззивникът не посетил и посочената във
връчения му талон за медицинско изследване лаборатория в УМБАЛ „Света Анна“.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление №22-4332-020552/12.10.2022 г. от Гергана Владимирова Борисова - Началник
група към СДВР - ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя, при възпроизвеждане на
фактическите констатации от АУАН, на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00
3
(двеста) лева, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП били наложени кумулативно „Глоба“ в
размер на 2000,00 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
(двадесет и четири) месеца, за нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1
от ЗДвП била наложена „Глоба“ в размер на 50,00 лева, а за нарушението по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП била наложена „Глоба“ в размер на 10,00
лева. Няма данни за датата на връчване на препис от санкционния акт, видно и от
постъпилия от ОПП - СДВР отговор, поради което и подадената срещу него на 23.12.2024 г.
чрез наказващия орган жалба следва да се приеме за депозирана в установения преклузивен
срок.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: доказателствата, съдържащи се в показанията на разпитаните по
делото свидетели П. П. П., Б. Т. С., Ж. Й. Й. и Т. АК, в писмените доказателства по делото:
писмено сведение от Б. С., декларации от В. и С., скица на ПТП, протокол за ПТП с
№1846112/21.09.2022 г., талон за медицинско изследване №107916/21.09.2022 г., справка –
извлечение от АИС „БДС“, докладни записки, касаещи действия, насочени към връчването
на наказателното постановление и на заповедите за издадени срещу него принудителни
административни мерки на въззивника, справка – картон на водача Т. В., заповеди на
Министъра на вътрешните работи и на директора на СДВР, писмен отговор от ГДНП, вх.
№39125/05.02.2025 г. с приложения - протокол №30-63-22 за последваща проверка на
анализатор за алкохол в дъха, писмени отговори от Български институт по метрология
(БИМ), с вх.№37336/04.02.2025 г. и вх.№40879/06.02.2025 г., с приложения- удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и протоколи от измерване, писмен отговор от Дирекция
„Национална система 112“ - МВР, с вх.№43763/07.02.2025 г., писмен отговор от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с вх.№47076/11.02.2025 г., писмен
отговор от ОПП – СДВР, с вх. №50075/12.02.2025 г., с приложения – методически указания
за работа с дрегер, протоколи за първоначална и периодични проверки, извлечение от
система за регистрации на автомобили, ежедневна ведомост на служители от ОПП – СДВР,
и вх.№194857/07.07.2024 г., веществено доказателство – 1 брой оптичен носител, съдържащ
записи от системата, поддържана в Дирекция „Национален център 112“ – МВР, приобщени
по реда на чл.283, ал.1 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН.
Ценни сведения за обстоятелствата от предмета на доказване по делото се съдържат в
показанията на свид. Б. С.. С присъщата на съхранен спомен логическа последователност
той пресъздава непосредствените си наблюдения върху обстановката, в която е настъпил
пътният инцидент, наговият механизъм и проследеното движение на автомобила, който го е
предизвикал, от мястото на удара до крайното му разположение. Убедително очевидецът
проследява поведението на лицето, което е възприел като водач, виновен за създалата се
ситуация. Категоричен е свидетелят, че непознатият до този момент за него млад мъж е бил
сам в сериозно повредения лек автомобил „Ауди А4“, както и признанието му, че именно
той е предизвикал пътния инцидент.
Разказът на С. в тази си част разкрива пълен синхрон с показанията на втория
очевидец и участник в ПТП - свид. К., който допринася за изясняване на обстоятелствата,
свързани с особеностите на движението в пътния участък, както и внася в процеса факти,
касаещи пряко изясняването на механизма на настъпване на инцидента и водещ до
категоричен извод за причините, довели до настъпването му. Последните именно са
възприети и в тезата на наказващия орган, като свързани с несъобразена с интензивността на
движение в пътния участък скорост на виновния водач. Така твърдяното е в синхрон и със
сведенията на свидетелите Й. и П., които пресъздават реда, по който са насочени към
мястото на инцидента, но и установения с очевидците на пътния инцидент контакт и
споделените от тях лични наблюдения. Тези изявления са идентични по съдържание с
попълнената от свид. К. декларация на участник в пътнотранспортното произшествие, а
кореспондират дори с отразеното в тази, изготвена от самия жалбоподател.
4
В унисон помежду си свидетелите С. и К. предлагат и наблюдаваните у Т. В.
признаци на повлияване от алкохол, които описват като липса на способност да координира
движенията на крайниците си, загубата на равновесие, говорни смущения и осезаем мирис,
излъчван от тялото му. Не следва да бъде игнорирано и сведението на С. за опитите на
пристигнали на място близки на жалбоподателя да прикрият състоянието му, както и
даваните от тях разяснения в насока последващ отказ от подлагане на тест с дрегер.
Подобни възприятия, впрочем, се извличат и от показанията на свид. Ж. Й., който си
припомня своите наблюдения, формирани два часа след инцидента, не само върху
вегетативните признаци на евентуална употреба на алкохол у В., но и намесата на негови
познати при решението му да откаже да се подложи на тестуване, определяйки последните
лица като „съветници“.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите П. П. и Ж. Й., като
ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви. Те съдържат допълнителни
доказателствени данни относно обективните характеристики на нарушението, проявлението
на които обстоятелства са изследвали след пристигането си на мястото на инцидента.
Пропуските и и липсата на подробни спомени в разказите на полицейските служители съдът
отдава на изминалия период от време и естеството на работата на свидетелите (установяване
на множество нарушения почти ежедневно и попълване на документация по сходни казуси).
Същите не са от естество да препятстват изясняването на фактите относно реда за съставяне
на АУАН, ползваните в тази насока документи, процедурата по установяване на виновния
водач и извършеното от предизвикалия инцидента водач пред контролния орган деклариране
на относими факти. Свидетелите П. и Й., макар и неочевидци на настъпилото ПТП, са се
отзовали на подадения сигнал и са възприели на място автомобилите, претърпели повреди в
резултат на пътния инцидент. Категорични са, че са се водили по информацията,
предоставена им не само от заварените на място очевидци и техните писмени сведения, но и
от личните си наблюдения върху заварената обстановка и най- вече върху водача -
нарушител, който сам пред тях е споделил механизма на реализираното ПТП. Така
изложените обстоятелства напълно се припокриват със съдържанието на изготвените от
полицейските органи протокол за пътнотранспортно произшествие, скица и особено от
вписаното в попълнената от В. декларация.
От показанията на Й. и П. съдът извлича и сведения за отказа на виновния водач да се
подложи на тест с дрегер за установяване наличието или липсата на алкохол в издишания от
него въздух, както и причините, наложили проверката. Относно тези факти сведенията им
съвпадат с твърденията на свид. С. и свид. К., присъствали и към този момент от
извършваната полицейска проверка. Подкрепят се и от изготвения от Ж. Й., подписан и
надлежно връчен на В. талон за изследване, а дори и от вписаното в декларацията му
твърдение относно неназовани и останали без подкрепа за своето проявление „медицински
причини“, предпоставили неговия отказ.
Убедителен е разказът на полицейския служител Й. и относно фактическите им
установявания, касаещи обстоятелствата, поради които са възприели, че въззивникът е
причинил транспортното произшествие в резултат на несъобразена с интензивността на
движението скорост. По този въпрос свидетелят се позовава върху личните си впечатления,
придобити при огледа на мястото на ПТП, разположението на превозните средства след
неговото настъпване и пораженията върху тях, допълнени от признанието пред
полицейските органи от самия водач. Така заявеното съдът намира за обективно
пресъздадено, доколкото кореспондира със записаното в изготвените от К. и самия В.
декларации. Дори в показанията на свидетелите К. и С. се открива информация за
особеностите на движението по пътя, свързани с неговата интензивност, включително броя
участници, като част от предвидимите препятствия, за които всеки водач е задължен по
закон да следи.
5
Не на последно място, както в сведенията на К., С., така и в тези на Ж. Й. се съдържа
информация за документи, удостоверяващи правоспособността за извършване на
управление, които не са се намирали у водача, както и отсъствието на други,
свидетелстващи за преминат годишен технически преглед. Така заявеното е в синхрон и с
постъпилия отговор от СДВР, съгласно който свидетелството за управление и контролният
талон към него на водача В. не са били иззети по административен ред. Намира подкрепа и в
справката, предоставена от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, според
която жалбоподателят е следвало да представи своя автомобил на годишен технически
преглед до 03.02.2022 г., но не го е сторил.
Последователността, логическата свързаност и непротиворечивост в изложението на
всеки от споменатите по- горе свидетели дава основание да се приеме, че така
предоставената информация не е фрагментарна, а отразява реализирали се в
действителността събития. Не се откриват обективни фактори, които да компрометират
процесуалното поведение на разпитаните лица, поради което липсва основание те да бъдат
упреквани в пристрастие към интересите на тезата на наказващия орган или в стремеж да
изопачават споделеното във вреда на въззивника. В този смисъл, съдът кредитира с доверие
обсъдените по- горе показания в тяхната цялост и ги поставя в основата на своите изводи по
съществото на делото.
Изложените от свидетелите обстоятелства напълно се припокриват със съдържанието
на съставените от свид. Й. протокол за пътнотранспортно произшествие и скица. Тези
документи са изготвяни непосредствено в присъствието на двамата участници в ПТП и
очевидците и следват техните изявления, съпоставени с щетите върху автомобилите и
особеностите на пътната инфраструктура. Отразените в тях факти се намират в хармонично
единство и съответстват на логиката на проявление на събитията по възникналото ПТП,
като позволяват изясняване на действителния им ход. Следва да се посочи, че в тази си част
предоставените от свидетелите сведения не са поставени в конфликт и с отразеното в
декларациите на водачите, приложени към преписката. Изрично в документа, съставен от
свид. К., е отразено, че при удара виновният водач е бил с висока скорост, което е поставено
в унисон с пасаж от разказа на същия свидетел, а и на свид. Й., в който се открива
твърдението, че именно несъобразената скорост е станала причина за пътния инцидент.
С доверие съдът разглежда и приложения към преписката талон за изследване, в
който е удостоверен отказът на В. да се подложи на тест с дрегер. Документът свидетелства
за времето на връчването му. Обстоятелството, че към реализиране на контролната дейност е
пристъпено около два часа след подаването на сигнала за пътния инцидент, което
кореспондира с вписаното в талона, че отказът е релевиран в 22:45 часа, не опровергава
установените по делото факти. Така изминалото време би могло да се обсъжда като значим
факт единствено в случай че В. се бе явил за изследване в посочената му лаборатория и то в
контекста на евентуално обсъждане на конкретни стойности на съдържание на субстанции в
неговите кръвни проби. В казуса обаче тези обстоятелства са неотносими, доколкото
отговорността е ангажирана не за управление на МПС след употреба на забранени вещества
или алкохол, а за отказ водачът да се подложи на тестуване с техническо средство, който
факт не се опровергава от връчването със или без закъснение на талона за медицинско
изследване.
Изисканите и приложени справки от различни институции - отговор от УМБАЛ
„Света Анна“, справки от БИМ и ГДНП относно техническата годност на Алкотест – дрегер
7510 с №ARDM-0214, потвърждават фактите, че на 21.09.2022 г. пред органите на ОПП –
СДВР, в хода на проверка, реализирана след причинено ПТП, въззивникът е отказал да се
подложи на тест с техническо средство, а впоследствие не е посетил и посоченото му
медицинско заведение за кръвни изследвания.
От представената справка - картон на водача В. се установяват данни за поведението
6
на жалбоподателя като водач на моторно превозно средство в изминалия период от време от
датата на придобиване на правоспособност. От заповедите на министъра на вътрешните
работи и директора на СДВР се извежда компетентността на актосъставителя и наказващия
орган към датите на съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съставът на първата инстанция кредитира и другите писмените доказателства -
протоколи за ПТП, скица, писмени сведения от очевидеца на инцидента Б. С., справка от
Дирекция „Национална система 112“ – МВР с приетия като веществено доказателство
оптичен носител, които са събрани по надлежния процесуален ред, допълват приобщените
гласни такива и се намират с тях в хармонично единство, установявайки безпротиворечиво
обстоятелствата по делото. Този синхрон между събраните материали не налага техния
обстоятелствен анализ, по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него в по-голяма степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно – от откриване на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 –
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
За нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП:
Съдът служебно констатира, че в частта на наказателното постановление, в която са
възведени фактическите измерения на нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл.
57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се пълнота на изложението и се обосновава извод за
отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които
обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност. Лаконичното въвеждане на относимите обстоятелства не
нарушава логическото единство на възпроизведените факти и не препятства възприемането
на всеки един от изискуемите признаци на състава от материална страна. Отразени са дата,
място и конкретни действия на жалбоподателя, касаещи поведението му, с което е накърнил
нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция
приема, че въвеждане на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за
достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление.
Въззивникът е санкциониран за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като на основание
чл.179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева. По
делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на посочените в НП дата и място Т.
В. е управлявал лек автомобил със съответни отличителни белези и характеристики, като
7
придвижвайки се със скорост, която не е била съобразена с интензивността на движението в
участъка, през който е преминавал и по-конкретно присъствието на намаляващ пред него лек
автомобил, е причинил ПТП с него, като е изпуснал контрола върху управлението на своето
превозно средство. Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като
нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В ангажираната материалноправна норма е ситуирано
правно задължение за водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Касае се за редица обективни фактори, някои
от които са известни отнапред, а други са лесно предвидими. Без да са изчерпателно
изброени, общото между тях е, че са предпоставка за внезапно усложняване на пътната
обстановка, поради което водачът е длъжен да избере такава скорост, която му позволява да
спре пред всяко предвидимо препятствие. Съставът на нарушението, от своя страна, се
изпълва от нормата на чл. 179, ал. 2, предл.1 от ЗДвП и се прилага за всеки, който поради
движение с несъобразена скорост причини ПТП. Новелата е бланкетна и обща, поради което
деянията, подведени под нейната хипотеза, следва да са индивидуализирани, а конкретното
й съдържание е нужно да се запълни с разпоредби, установяващи правилата при избиране на
скоростта на автомобила.
От анализа на гласните и писмените доказателствени средства и доказателства се
установява, че в конкретния случай В. не е изпълнил визираното в чл.20, ал.2 от ЗДвП
задължение, не е оценил цялостната пътна обстановка, не е наблюдавал пътя, по който е
минавал през цялото време, така че своевременно да възприеме движещото се по- бавно
отпред превозно средство, обуславящо и определена степен на интензивност на движението
по пътното платно, и превключвайки своевременно на по- ниска предавка или заобикаляйки
го, да предотврати негативните последици. Още повече че обективни пречки пред
наблюдението на пътя не са съществували. Обстоятелството, че в пътния участък не е имало
множество други автомобили, не променя изводите, доколкото под характер и интензивност
на движение следва да се разглеждат всички обстотяелства, имащи значение на фактори за
безопасността на движението - в случая това са не само присъствието на друг участник на
пътя, но следва да се добави и организацията на движението в рамките на наближаваща
отбивка от пътя, при ограничен радиус на предстоящия завой, вкл. особеностите на
маневрите, които водачът, придвижващ се отпред е предприел. Следва да се съобрази и
часовият интервал, в който жалбоподателят е извършвал движението си, предполагащ да се
очаква появата на други участници в движението, придвижващи се в близост, като
възможни опасности, чието възникване е възможно, а проявяването им - закономерно (в този
смисъл и ТР №28/1984 г., ОСНК на ВКС и Р№ Решение № 230 от 17.04.2024 г. на ВКС по к.
н. д. № 71/2024 г., Р№147 от 09.04.2014 г. по к.д.№356/2014 г., III н.о., ВКС). В причинно-
следствена връзка с волевото поведение на В. като водач е причинен вредоносният резултат,
като са нанесени и щети по другия автомобил.
Неоснователно е изтъкнатото в жалбата възражение за недоказаност на
детерминираните в акта фактически констатации. Същите се извличат от целокупния
доказателствен материал, който е еднопосочен и не разкрива съдържателни противоречия,
съображения за което бяха изложени при обсъждането на източниците на доказателства.
Поведението на въззивника напълно се вписва в дефиницията на §6, т.30 от ДР на ЗДвП,
изясняваща понятието „пътнотранспортно произшествие“. Поради това настоящият съдебен
състав приема, че твърдените от административните органи фактически положения са
доказателствено обезпечени и съответстват на обективната действителност.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 179, ал.2 ЗДвП, която предвижда отговорност за
причиняване на пътнотранспортно произшествие при движение с несъобразена скорост.
8
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно
възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон в тази част е приложен
правилно. За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение на нормата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото същото не разкрива значителни отлики спрямо нарушенията от посочения вид.
Още повече предвид данните за допуснати още няколко нарушения на правилата за
движение в рамките на извършеното на 21.09.2022 г. управление, наред с конкретно
обсъжданото. От друга страна, към датата на нарушението е пораждала действие и
рестриктивната разпоредба на чл.189з от ЗДвП, която изключва всички нарушения на
разпоредбите на ЗДвП от приложното поле на маловажния случай на административно
нарушение.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на несъзнавана
непредпазливост. Жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил правно задължен да стори това. Като правоспособен водач на
МПС той е бил длъжен да наблюдава непрекъснато и да преценява цялата пътна обстановка,
преди да избере скоростта на управление и нуждата от намаляване или спиране. Той е могъл
да възприеме автомобила пред себе си, неговото придвижване, което именно е обуславяло
интензивността на движението в този момент, а оттук да предвиди опасността от загуба на
контрол върху своя автомобил и последващо съприкосновение с превозното средство пред
него.
По отношение на наложеното административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00
(двеста) лева, съдът намира, че съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, санкцията е абсолютно
определена, поради което не съществува юридическа възможност същата да бъде намалена
(арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за
наказание глоба…”).
По изложените съображения в тази си част наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
За нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП:
Съдът констатира, че относно нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл.
57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства
и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на
изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от
състава на вмененото нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност. Ясно очертано е мястото на
деянието, датата на извършването му и конкретните действия на жалбоподателя. Стилът на
представяне на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на
възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от
изискуемите признаци на състава от материална страна.
Обстоятелството, че в констативно- съобразителната част на НП допълнително е
въведено твърдението, че В. „не е дал кръвна проба за медицинско изследване“, не накърнява
конкретиката на изложението, не налага несъответствие и не отнема възможността на
жалбоподателя да се ориентира относно параметри на изведеното в двата процесуални акта
административно нарушение, респ. не разкрива непреодолими различия, граничещи с
недопустимо предявяване на нови факти. Касае се за уточнение, което единствено
подчертава умисъла в поведението на жалбоподателя и отсъствието на основания да се
коментира маловажен случай на нарушение с оглед липсата на каквито и да било
9
доказателства, че той действително не е употребил алкохол, поради което проявата му не би
могла да се приеме за разкриваща по- ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Не е накърнена възможността на въззивника
да възприеме, че е възведено именно за нарушение, свързано с бездействието на водача да
изпълни задължението си за подлагане на изследване чрез техническо средство пред
контролните органи.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Т. В. е ангажирана за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на същото основание са му наложени наказания
„Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 21.09.2022 г., в гр.
София, жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил, реализирал е пътнотранспортно
произшествие и след пристигането на контролните органи на ОПП – СДВР, в хода на
извършена проверка е отказал съдействие в насока провеждане на тест с техническо
средство за установяване количеството на алкохол в издишания от него въздух. На водача е
издаден талон за медицинско изследване №107916 за УМБАЛ „Света Анна“, с указание, че
следва да се яви в лечебното заведение в срок до 45 минути, считано от 22:45 ч., на
21.09.2022 г., връчен му лично срещу подпис. В посочения времеви интервал въззивникът не
е изпълнил даденото му предписание да посети лабораторията към болничното заведение и
не е предоставил кръвна проба за изследване.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Действително, текстът на цитираната норма
въвежда няколко алтернативи, изпълнението на всяка от които обаче, дадено в деятелността
на конкретно лице, самостоятелно обуславя съставомерност на нарушение по посочения
текст (ТР №13 от 20.12.2021г. на ВАС по т.д.№1/2021г., ОСС, I и II колегия, докладвано от
съдията Николай Гунчев). В случая не се касае за сложен фактически състав на едно
единствено нарушение. Обективираният отказ на водача във всяка от алтернативите на
текста на чл.174, ал.3 от ЗДвП представлява осуетяване на проверка и именно в тази си
форма той се явява укорим и наказуем. Наличието или липсата на проведено медицинско
изследване или тест с доказателствен анализатор по никакъв начин не разколебава
твърдението на наказващия орган досежно факта на реализираното административно
нарушение. В настоящия случай от събраните в хода на административно-наказателното
производство доказателствени материали е установено само едно обективирано от страна на
въззивника нарушение - отказ да бъде изпробван с техническо средство за употребата на
алкохол. Същевременно, с отсъствието на посещение в посоченото му лечебно заведение
той се е лишил и от възможността да обори възникналите с оглед поведението му съмнения
у контролните органи относно наличието на употребен алкохол.
Актосъставителят е спазил стриктно приложимия към цитираната дата ред за
установяване употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите на моторни
превозни средства, регламентиран на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП в горецитираната
Наредба № 1/19.07.2017 г. Според чл. 3, ал. 1 от същата при извършване на проверка на
място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест, а съобразно чл.3а от същия
подзаконов акт, когато: т. 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство; т.
10
2. лицето не приема показанията на техническото средство; т. 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест – с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища,
или с химическо лабораторно изследване, а употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В конкретната
ситуация поради наличие на отказ от подлагане на тест с техническо средство за алкохол,
респ. с тест за наркотични вещества и техни аналози, проверяващият полицейски служител е
пристъпил към оформяне, по указанията на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., на
талон за изследване по образец, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., в
три екземпляра, като при спазване на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. е
вписал в него обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., мястото,
където следва да се извърши медицинското изследване, определено, съгласно чл. 11 от
Наредба № 1/19.07.2017 г., и срока за явяване там, съобразен с условията на чл. 6, ал. 7 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. Изпълнил е и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от Наредба №
1/19.07.2017 г. да връчи препис от талона на нарушителя. Въпреки това следва да се
отбележи, че обстоятелството, дали е съобразен изборът на лицето за провеждане на
допълнително изследване чрез доказателствен анализатор, медицинско или химическо
изследване, дали е спазен часовият интервал, в който се указва посещение в съответното
болнично заведение или структура на МВР за целта, дали са връчени всички стикери,
прилежащи към талона за изследване и дали е съставен протокол за провеждане на
изследване с доказателствен анализатор в случая е ирелевантно, доколкото в тази си част
разпоредбите на горецитирания подзаконов нормативен акт не са относими към хипотезата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която разглежда единствено отказа на водача да се подложи на
съответен вид изследване.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Тя предвижда отговорност за
водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта,
очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината - пряк
умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието, съзнал е неговия
общественоопасен характер, като във волеви аспект е искал и пряко е целял неговото
извършване, в частност осуетяването на проверката на контролните органи за употреба на
алкохол. Изводът се налага и при проследяване посредством свидетелските показания на
поведението на В., проявено още преди пристигането на полицейския екип и подпомагано
от останали неустановени в хода на проверката лица.
По отношение на кумулативно наложените наказания “Глоба“ в размер на 2 000,00
/две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца, съдът намира за необходимо да отбележи, че не съществува юридическа
възможност за тяхното намаляване. Отделните елементи на предвидената от законодателя
комплексна санкция са въведени в санкционната разпоредба с абсолютно определени
стойности, които не подлежат на редуциране (арг. от чл.27, ал.5 от ЗАНН).
Не се разкриват основания да се коментира приложението на нормата на чл.28 от
ЗАНН. Разглежданият случай не би могъл да се квалифицира като маловажен, поради
високата обществена опасност на извършеното нарушение, изводима от масовата
11
разпространеност на подобен род противообществени прояви и категоричната обществена
нетърпимост към същите в съвременните условия на живот, намерила израз и в измененията
на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, с оглед драстичното завишаване на предвидените
наказания. Нарушението е застрашило обществените отношения, свързани със сигурността
на пътя, като В. е осуетил възможността своевременно и законосъобразно да бъде
установено, дали шофира под въздействието на алкохол. Допълнително завишава тежестта
на извършеното и предприемането му заедно с други тежки нарушения на пътните правила,
в предизвикано пътнотранспортно произшествие с материални щети в резултат на подбрана
несъобразена с интензивността на движението скорост, при което са застрашени здравето и
живота и на няколко малолетни лица и неносенето на документи, удостоверяващи
правоспособност, за които отговорността на водача също е ангажирана. По тези аргументи
следва да се приеме, че бездействието на жалбоподателя се отличава с достатъчен
интензитет, за да се конституира същото като административно нарушение и да се
санкционира по предвидения ред. От друга страна, към датата на нарушението е пораждала
действие и рестриктивната разпоредба на чл.189з от ЗДвП, която изключва всички
нарушения на разпоредбите на ЗДвП от приложното поле на маловажния случай на
административно нарушение.
По изложените по- горе съображения, издаденият санкционен акт следва да бъде
потвърден и в частта му за нарушение на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
По нарушението на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество,
от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административно
наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административно наказващ
орган със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе
по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно
нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление административното
нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде
описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни
признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така
следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и
цифрово в акта и в наказателното постановление.
Съставеният в конкретния случай АУАН и НП, досежно нарушението на чл.147, ал.1
от ЗДвП, не отговарят на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Извършеното описание на приетото за реализирано от жалбоподателя,
респ. обстоятелствата, при които то е намерило обективното си проявление, не са
формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за
пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на
защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска
тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи (Наредба № Н-32
от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
12
превозни средства). Видно от диспозицията на нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП е налице
препращане към подзаконов нормативен акт, в който са определени условията и редът за
извършване на прегледа на превозните средства, а след като административно наказващият
орган не е конкретизирал кой е въпросният нормативен акт и конкретната негова правна
норма, уреждаща сроковете за технически прегледи, която е нарушена, то обвинението не е
дефинирано ясно. Ангажирането на факти във връзка с установено нарушение на
цитираната норма задължително предполага и индивидуализация на същото посредством
посочване на крайната дата на валидност на извършения годишен технически преглед по
отношение на процесното превозно средство, след изтичането на който при бездействие се
поражда съответната отговорност. В случая такава не е ангажирана, нито в АУАН, нито в
НП. Визираният подход на административните органи, които не са конкретизирали
относими към административнонаказателната отговорност на въззивника обстоятелства,
обуславящи съставомерността на вмененото му деяние, е незаконосъобразен, тъй като на
практика е отнел възможността на нарушителя да организира адекватно и пълноценно
своята защита. Действително, в хода на съдебното следствие са приобщени доказателства в
тази насока, но допълването на обвинителната теза с изискуеми изначално признаци от
обективната страна на едно деяние, пряко относими към неговата съставомерност, едва във
въззивното производство е недопустимо. Коментираните недостатъци на издадения в хода
на производството санкционен акт в тази му част не биха могли да бъдат отстранени от
настоящия съдебен състав, доколкото неговите правомощия са лимитирани до проверка
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление при обвързващото действие
на принципа reformatio in pejus в производството. Същевременно, кумулативно изискуемите
елементи на нарушението не би могло да бъдат презюмирани, а следва недвусмислено да
бъдат извеждани от текстовата формулировка на издадения санкционен акт. Повдигане и
изменение на „обвинението” е възможно до етапа на издаване на наказателното
постановление. Проекция на това разбиране се явява и нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
позволяваща издаване на санкционния акт и при допусната нередовност на АУАН, когато
безспорно се извежда извършеното деяние и самоличността на нарушителя. Аналогична
разпоредба обаче липсва за вече издаденото наказателно постановление, поради което
настоящият съд не би могъл да изземе функциите за формулиране на обвинителната теза.
Критерият за определяне на съществени нарушения на процесуалните правила винаги е
този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и
до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в
която и да е фаза на процеса. Такъв е и настоящият случай, в който
административнонаказващият орган е неглижирал напълно установения от закона
минимален задължителен старт, обуславящ законосъобразността на неговите актове от
формална страна. Последното се явява формално основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление досежно „обвинението” за допуснато нарушение на чл.147, ал.1
от ЗДвП.
Въпреки споделените аргументи относно наличието на формални основания за
отмяна, съдът намира, че следва да изложи кратки аргументи относно приложението на
материалния закон. Елемент от обективната страна на нарушението се явява произтичащо от
правна норма задължение за представяне на съответното пътно превозно средство в
конкретно установен срок за извършване на годишен технически преглед. Този срок се
извлича от нормата на чл.29, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., където хипотезите са
разграничени в зависимост от вида на превозното средство. В конкретиката на казуса, от
доказателствата, в частност от представената справка от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, се установява, че управляваният от В. автомобил не е
преминал през годишен технически преглед преди да изтече срока на валидност на
предходния, поради което правилно административните органи са констатирали факта на
извършено нарушение. Наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в
13
извънсъдебната фаза на производството обаче препятства възможността да бъде потвърден
издаденият санкционен акт в тази му част.
За нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Второто възведено административно нарушение е посочено като неизпълнение на
правилото за поведение, заложено в чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и свързано с изискването
водачите при управление на МПС да носят със себе си свидетелството за управление на
МПС и контролния талон към него. Съдът намира, че така изведено деянието е доказано по
безспорен и категоричен начин. В случая не са установени обстоятелства, водещи до
дисквалифициране на бездействието на водача като административно нарушение.
Контролният талон към СУМПС не се е намирал във фактическата власт на жалбоподателя,
като същият не е предоставил и смислено обяснение за така констатираната липса. Установи
се, че този официлен удостоверителен знак не е бил иззет по административен или съдебен
ред. От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която изрично препраща към
визираното в чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължение за водачите на МПС да носят контролен
талон към свидетелството си за управление на МПС. Разкрива се пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка досежно двете нарушения в
акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетите цифрови квалификации. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон по отношение на така коментираното нарушение е
приложен правилно.
Несъобразяването с нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП в конкретния случай е
извършено виновно, при форма на вината – непредпазливост, в проявната й форма на
небрежност. Нарушителят не е предвиждал извършването на деянието, но е могъл и е бил
правно задължен да стори това.
По отношение на наложеното за нарушението наказание „Глоба“ в размер на 10,00
/десет/ лева съдът намира, че съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП санкцията е абсолютно
определена, поради което не съществува юридическа възможност да бъде намалена, предвид
действието на императивната разпоредба на чл. 27, ал. 5 ЗАНН.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, съдът достига до извод, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по отношение на
наложеното на основание чл.181, т.1 от ЗДвП административно наказание за нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП и потвърдено в частта за извършените нарушения по чл.20, ал.2 от
ЗДвП, санкционирано по реда на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, санкционирано по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.9, вр. ал. 2, т.5 и ал.5, вр.ал.3, т.2, вр.ал.2, т.1 от
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-4332-020552/12.10.2022 г.,
издадено от Гергана Владимирова Борисова - Началник група в СДВР, ОПП - СДВР, В
ЧАСТТА, с която на жалбоподателя Т. С. В., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.2
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 /двеста/ лева, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-4332-020552/12.10.2022 г.,
издадено от Гергана Владимирова Борисова - Началник група в СДВР, ОПП - СДВР, В
ЧАСТТА, с която на жалбоподателя Т. С. В., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и наказание „Лишаване от право на
14
управление на моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-4332-020552/12.10.2022 г.,
издадено от Гергана Владимирова Борисова - Началник група в СДВР, ОПП - СДВР, В
ЧАСТТА, с която на жалбоподателя Т. С. В., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал.1, т.1
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 /десет/ лева, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-020552/12.10.2022 г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова - Началник група в СДВР, ОПП - СДВР, В ЧАСТТА, с
която на жалбоподателя Т. С. В., ЕГН **********, на основание чл.181, т.1 от ЗДвП са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева, за
нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15