Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260020/06.10.2020 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 23.09.2020 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 258/2020 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се
произнесе, съобрази следното :
Срещу решение № 4/03.01.2020 год
по т.д. № 465/2019 год на Окръжен съд Варна, т.о., са подадени въззивни жалби,
както следва:
1) От М.С.О. чрез процесуалния й
представител адв. А.П. от САК, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу
ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно осн. чл. 432 ал.1 от КЗ, за разликата над
120 000 лв до първоначално предявения размер от 200 000 лв –
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й В.Д.О.,
настъпила в резултат от ПТП на 06.10.2014 год, причинено от И. Й.И. – застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. По съображения за несправедливост на присъденото
обезщетение, въззивницата моли за отмяна на решението в отхвърлителната част и
постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен. Претендира
разноски за двете инстанции.
В постъпилия отговор от ЗД „Бул
Инс“ АД, представлявано от изпълнителните директори С.С.П.и К.Д.К., чрез
процесуалния представител на дружеството адв. В.В.А. от САК е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението в обжалваната част. Позовава се на съдебна практика – решения на ВКС
на РБ по въпроса относно релевантността на лимитите на застраховане по
отношение критериите по чл. 52 от ЗЗД. Изтъква се, че определеното от съда
обезщетение трябва да съответства на действително претърпените вреди, а не на
лимита на отговорността на застрахователя. Във връзка с това се излагат доводи,
че присъденото обезщетение е прекомерно. Твърдяната от ищцата психотравма не е
в причинна връзка единствено със смъртта на дъщерята на ищцата, а е резултат от
редица наслагали се във времето житейски ситуации, предхождащи и последващи
процесното ПТП, а именно – разводът на другата дъщеря на ищцата, тежко
заболяване (множествена склероза) на внучката й, смъртта на съпруга й. По
изложените мотиви ответникът моли за потвърждаване на решението в
отхвърлителната му част и за присъждане на разноски по делото.
2) От ЗД „Бул Инс“ АД ,
представлявано от изпълнителните директори С.С.П.и К.Д.К., чрез процесуалния
представител на дружеството адв. В.В.А. от САК – в осъдителната част за сумата
над 100 000 лв до присъдените 120 000 лв, в частта по иска за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата над 100 000 лв, както
и за периода, в който се дължи, а така също и в частта за разноските. Изложени
са съображения, че размерът на обезщетението не почива върху събраните по
делото доказателства и се явява завишен. Не е отчетено съпричиняването на
увреждането от самата пострадала. Поставя се въпросът за наличието на
обезопасителен колан на задната седалка и за правилното му използване. Поради
това счита, че съпричиняването следва да се определи в размер на 90%. По отношение
периода, за който законната лихва се счита погасена по давност, въззивникът
сочи, че той следва да бъде от 06.10.2014 до 25.03.3016 год – датата на
подаване на исковата молба, а не както е посочил съдът от 06.01.2014 до
20.03.2016 год. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
В постъпилия отговор от М.С.О.
чрез процесуалния й представител адв. А.П. от САК е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от
легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Разглеждайки
ги по същество, съдът намира следното:
Предмет
на разглеждане е искова претенция от М.С.О. с ЕГН ********** ***“ АД София за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
смъртта на дъщеря й В.Д.О., настъпила при ПТП на 06.10.2014 год, причинено от И.Й.И.
в рамките на действие на договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен с ответното дружество на 26.06.2014 год.
От
събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:
С
присъда № 10/01.02.2018 год по НОХД № 258/2017 год на Окръжен съд Видин е
установено, че на 06.10.2014 год около 17,00 часа в с.Тополовец, Видинска обл.
подсъдимият И.Й.И.,
управлявайки лек автомобил „Фиат Улисе с д.к. № СА 93-62 ХР, нарушил правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на В.Д.О.. По
тези факти важи задължителната сила на присъдата на осн. чл. 300 от ГПК.
Безспорен е също фактът, че ищцата е майка на загиналата.
Спорни
в настоящото производство са въпросите за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата, както и за вида и размера на вредите,
които ищцата е претърпяла.
За
изясняване на релевантните факти по делото са приети заключения на
съдебно-медицинска и психологична експертиза, съдебно-автотехническа
експертиза, както и гласни доказателства.
От
заключението на автотехническата експертиза е установено, че автомобилът е бил
оборудван с предпазни колани както на предните, така и на задните седалки. В
резултат от претърпения челен удар облегалката на задната дясна седалка е силно
деформирана напред към точката на удара. Облегалката на задната лява седалка е
в неестествено положение – преместена напред към точката на удара вследствие
преместване напред на багаж от багажното отделение на автомобила. Тази позиция
на задния ред седалки показва, че в резултат от удара те не са удържали натиска
на намиращия се в автомобила багаж и са се деформирали към предната част на
автомобила. При този механизъм на деформиране на задните седалки, пътуващата в
автомобила В. е била затисната между коланния ремък и
облегалката. От тези данни експертизата заключава, че пострадалата е била с
поставен предпазен колан.
Този
извод кореспондира и със заключението на съдебно-медицинската експертиза, която
е обсъдила вида и характера на нараняванията, а именно: съчетана травма на
гръден кош и корем. В областта на гръдния кош са установени множество фрактури
на ребра по мишничната част двустранно – в ляво и в дясно, кръвонасядания на
междуребрени мускули, излив на кръв в двете гръдни кухини, напълно колабирал
ляв бял дроб и частично колабирал десен бял дроб и др. В коремната област са
констатирани разкъсване на слезката около прикрепващата част, травматични
пукнатини по черния дроб, отлепяне и разкъсване на булото на червата, отлепване
на тънките и дебелите черва от залавните им части, пълно отлепване на бъбреците
с масивен кръвоизлив, разкъсване на уретерите. Наличието на ивичесто ожулване и
кръвонасядане с хоризонтално направление и ширина от около 5-6 см по кожата на
долната част на корема свидетелства за поставен обезопасителен колан, при който
долната част на тялото се фиксира към седалката от колана, преминаващ хоризонтално
и обхващащ долната част на корема и бедрата.
По
категоричен начин и двете експертизи са достигнали до извод, че пострадалата е
била с поставен обезопасителен колан, което опровергава твърдението на
ответника за наличие на съпричиняване.
По
делото е прието и заключение на съдебно-психиатрична експертиза, която е
констатирала, че вследствие внезапната смърт на дъщеря й ищцата е развила
тежка, непреодолима реакция на скръб, проявена като депресивен епизод от
реактивен тип, което означава, че е предизвикана от външен фактор, какъвто в
случая е смъртта на дъщеря й. Вещото лице в устните си обяснения подчертава, че
въпреки преклонната си възраст ищцата е със съхранен интелект, т.е. не страда
от деменция, която би могла да даде симптоми на псевдо депресия. На въпрос дали
върху това състояние на ищцата са оказали влияние други неблагоприятни събития
в нейния живот, напр. развода на другата й дъщеря и тежко заболяване на
внучката й, вещото лице е отговорило, че това наистина е възможно, но смъртта
на дъщеря й е най-тежкия стресогенен фактор. Всички останали фактори може
допълнително да поддържат депресията, но тя ще съществува и без тях.
За
установяване на характера и степента на вредите, претърпени от ищцата по делото
са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката Г.
се установява, че загиналата В.
е живяла заедно с майка си в гр.Белослав, а от няколко години отишла да работи
в чужбина. Въпреки това тя непрекъснато поддържала връзка с родителите си,
подпомагала ги финансово. След смъртта на дъщеря й здравето на ищцата се
влошило, откъснала се от приятелките си, оплаквала се от постоянно безсъние.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Съгласно
§ 22 от Кодекса на застраховането, за застрахователни договори, сключени преди
влизането му в сила, се прилагат разпоредбите на част IV
от отменения Кодекс на застраховането. С оглед на това, правното основание на
предявения иск е чл. 226 от КЗ отм).
Обект на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, по силата на чл. 223 от КЗ (отм),
е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването или използването на
моторни превозни средства, за които застрахователите отговарят. При настъпване
на такива вреди пострадалото лице има правото на пряк иск срещу застрахователя
на осн. чл. 226
от КЗ (отм). Основание да възникване на отговорността на
застрахователя произтича на първо място от наличието на сключен валиден
застрахователен договор с причинителя на вредата. Наред с това, поради
обусловеността й от отговорността на деликвента, трябва да са налице елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправност,
вина, вреда и причинна връзка между тях.
В случая всички
тези предпоставки са налице.
Задължителната сила на присъдата се разпростира върху факта на извършване
на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Установена е по
безспорен начин и причинната връзка между смъртта на пострадалата и
пътно-транспортното произшествие.
Отговорността на
застрахователя има гаранционна обезщетителна функция по отношение на лицата, претърпели вреди от застрахователното
събитие и замества отговорността на прекия причинител.
При определяне на размера на обезщетението следва да се съобразят критериите за справедливост по смисъла на чл 52 от ЗЗД. От доказателствата по делото е установено, че ищцата и дъщеря й са
съществували изключително близки отношения, те са живели в едно домакинство и
са се подкрепяли взаимно, включително и по времето, когато дъщеря й е работила
в чужбина. Последната е подпомагала майка си с финансови средства, оказвала й е
също и морална подкрепа. Внезапната
смърт е нанесла тежък удар върху психиката на ищцата с трайни и
необратими последици. Наличието и на други неблагоприятни събития в живота й
усилва страданията й, но не е единствена причина за тях. Поради това и предвид
изключително тежката и необратима загуба, претърпените от нея неимуществени
вреди следва да намерят паричен израз в обезщетението, което й се дължи.
Определеният от съда размер от 120 000 лв в достатъчна степен
удовлетворява изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Не е
налице съпричиняване, което да налага намаляването му.
По
отношение периода на законната лихва съдът правилно е приел за основателно
възражението за погасителна давност за лихвите, предхождащи с три години датата
на подаване на исковата молба. Исковата молба е постъпила в съда на 21.03.2019
год, поради което правилно съдът е приел, че погасени по давност са лихвите за
периода от 06.10.2014 до 20.03.2016 год.
С
оглед изхода на спора разноски за тази инстанция не се присъждат.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4/03.01.2020 год по т.д. № 465/2019 год на Окръжен
съд Варна, т.о.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)