№ 3906
гр. С., 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110147779 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 435 КЗ вр. чл.
469, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 21 041,85 лв.,
представляваща изплатено от ищеца обезщетение за причинени на 26.05.2022
г. на строителен обект в град С. имуществени вреди от работник на ищеца
при управление на к., собственост на трето лице, както и сумата 455,89 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 16.06.2022 г. – 01.09.2022 г.
Претендират се и законната лихва от датата на исковата молба и разноските.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
задължителна застраховка „П. отговорност“, сключен с ответника, е
настъпило застрахователно събитие – нанесени имуществени вреди от негов
работник върху подемна техника – кран, собственост на трето лице. Твърди,
че във връзка със събитието изплатил сумата 21 041,85 лв. с ДДС на
увреденото лице. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимото
застрахователно обезщетение след покана.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
настъпилото събитие да представлява покрит риск по сключения договор за
застраховка, като твърди, че събитието попада сред специалните изключения.
Оспорва ищецът да е заплатил претендираната сума на увреденото лице.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Договорът за задължителна застраховка „П. отговорност“ е вид
гражданска отговорност, като съгласно чл. 469, ал. 5 КЗ покрива
отговорността на застрахования, включително на лицата, които го
1
представляват, на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица, на
които застрахованият е възложил изпълнение и ги е включил в
застрахователния договор.
Съгласно чл. 171 ЗУТ проектантът, лицето, упражняващо технически
контрол по част „К.“, консултантът, строителят и лицето, упражняващо
строителен надзор, застраховат п.та си отговорност за вреди, причинени на
други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на
неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на
задълженията им.
В този смисъл основателността на иска по чл. 435 КЗ вр. чл. 469, ал. 1 КЗ
предпоставя установяване на всички елементи от фактическия състав на
претенцията и по – конкретно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между страните към датата на събитието – 26.05.2022 г., че
настъпилото събитие представлява покрит риск /покрива отговорността на
причинителя на вредите/, че вследствие на действия на служител на ищеца по
повод и в изпълнение на възложена работа е увредена движима вещ /к./,
собственост на „Б.К.Т.” ЕООД, като причинените вреди са в пряка причинна
връзка с действията на служителя, както и сумата по средни пазарни цени,
необходима за възстановяване на тези вреди към момента на настъпването
им, съответно тяхното репариране /обезщетяване/ от страна на ищеца чрез
заплащане на увреденото от ПТП лице на претендираната сума,
представляваща обезщетение за тези имуществени вреди.
По делото не е спорно, а и от представената застрахователна полица №
././29.10.2021 г. и разписка за платена застрахователна премия се установява,
че между страните е сключен валиден договор за застраховка „П.
отговорност“, с период на валидност от 03.11.2021 г. до 02.11.2022 г. и
покритие п.та отговорност на застрахования за телесни увреждания, смърт и
материални щети причинени на други участници в строителството и/или на
трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия на
застрахования при или по повод изпълнение на неговите задължения
извършени през срока на договора или в периода от ретроактивната дата до
началото на застрахователния договор.
Не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на
26.05.2022 г. на обект „С.” – сграда със смесено предназначение с жилища,
ателиета за творческа дейност, магазини, подземни гаражи, басейн, находяща
се в УПИ .. - квартал 28, м. „НПЗ С.“, район „В.“, гр. С. при опериране с наета
подемна техника от работник на ищеца по трудов договор от 04.04.2022 г., е
увредено чуждо имущество - к. „Л.К..“, сериен № ., собственост на „Б.К.Т.“
ЕООД. Установява се, че вследствие на събитието по чуждото имущество са
нанесени следните вреди – скъсано подемно въже, счупени куки (ролков
блок), увреден механизъм за полиспаст.
Основният спорен по делото въпрос е дали процесното събитие
представлява покрит риск по процесната застраховка.
2
За да откаже изплащане на застрахователно обезщетение ответникът се е
позовал на т. 2.5. от специалните условия за отговорност на проектанта,
строителя, консултанта и лицето, упражняващо строителен надзор по чл. 171
от Закона за устройство на територията на ЗК „Л.И.“ АД, съгласно която
застрахователят не покрива отговорности, възникнали от или вследствие на
притежаване, поддържане, използване, заемане, отдаване или контролиране
на движима и/или недвижима собственост от застрахования, или от негово
име, или произтичаща от повреждане или разрушаване на такова имущество,
което е собственост, взето на лизинг, под наем, или е под контрола на
застрахования.
Съгласно чл. 171, ал. 2 ЗУТ условията и редът за задължително
застраховане на лицата по ал. 1, включително застрахователното покритие,
изключените рискове, минималните застрахователни суми и премии, се
определят с наредба на Министерския съвет. В изпълнение чл. 171, ал. 2 ЗУТ
е приета Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в
проектирането и строителството. Чл. 3 от Наредбата определя минималното
застрахователно покритие, което включва отговорността за смърт или за
телесна повреда на други участници в строителството и/или на трети лица,
както и отговорността за материални вреди върху имуществото на други
участници в строителството или на трети лица, причинени от лицата по чл.
171, ал. 1 ЗУТ. Предвид това и доколкото се касае за задължителна
застраховка с нормативно определени покрити застрахователни рискове
съдът намира, че застрахователят не може с общи и/или специални условия да
ограничава отговорността си под нормативно предвидената, поради което
клаузата на т. 2.5 от специални условия на ЗК „Л.И.“ АД не следва да се
прилага в отношенията между страните по застрахователния договор като
противоречаща на закона. Настъпилото на 26.05.2022г. застрахователно
събитие влече отговорността за материални вреди върху имуществото на
други участници в строителството или на трети лица – увреждане на к.
„Л.К..“, сериен № ., собственост на „Б.К.Т.“ ЕООД. Същото попада в обхвата
на минимално определеното застрахователно покритие по чл. 3 от Наредбата
за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и
строителството, предвид което представлява покрит риск по сключения
договор за задължителна застрахова „П. отговорност“.
От приетите по делото преводни нареждания се установява, че ищецът
„Р.Б.“ ЕООД е наредило по банкова сметка на увредения „Б.К.Т.“ ЕООД на
22.07.2022 г. сумата 5 000 лв. с основание „плащане щета фактура
./31.05.2022г.“, а на 25.08.2022 г. сумата 16 041,85 лв. с основание „щета
фактура № ./07.06.2022г.“.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебнотехническата експертиза се установява, че стойността необходима за
възстановяването на увреденото имущество – к. „Л.К..“, сериен № . по средни
пазарни цени към датата на събитието е 21 041,85 лв., която сума напълно
съответства на платенoтo от ищеца на увредения обезщетение.
3
Ето защо и с оглед обстоятелството, че ответникът е застраховател на п.та
отговорност на делинквента, приложение намира разпоредбата на чл. 435, ал.
1 КЗ, съгласно която ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият
има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в
рамките на застрахователната сума. Следователно в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане спрямо ответника за сумата 21 041,85 лв. –
изплатено от застрахования на увредения обезщетение. Ответникът не доказа
положителния факт на плащане на обезщетението, с оглед на което
предявеният иск следва да се уважи до пълния предявен размер.
За основателността на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
необходимо наличието на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като
и двете предпоставки са установени по делото. Съдът при прилагане на чл.
162 ГПК изчислява мораторна лихва 455,94 лв. за периода 16.06.2022 г. –
01.09.2022 г., с оглед на което искът за лихва също следва да се уважи изцяло.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба.
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца, комуто
следва да се присъдят на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер на 2
359,94 лв. за държавна такса, депозит за вещо лице, и адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.” АД, ЕИК .. да заплати на „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК .. на
основание чл. 435 КЗ вр. чл. 469, ал. 1 КЗ сумата 21 041,85 лв.,
представляваща изплатено от ищеца обезщетение за причинени на 26.05.2022
г. на строителен обект в град С. имуществени вреди от работник на ищеца
при управление на к. „Л.К..“, сериен № ., собственост на „Б.К.Т.“ ЕООД, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 455,89 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 16.06.2022 г. – 01.09.2022 г., ведно със законна лихва от
01.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 2 359,94 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4