Р
Е Ш Е Н И Е
№ 611/15.10.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –
ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело
№ 625 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на „Бригада“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. ***“ № * ет*,
ап. 2, представлявано от А.А.Т., подадена чрез адв. М.П. САК против писмо изх.
№ 02-131-2600/169 от 15.05.2019 г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“.
Жалбоподателят твърди, че оспореното уведомително
писмо е нищожно, а при условията на евентуалност е незаконосъобразно, поради
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно
прилагане на материалния закон. Моли съда да отмени оспореното писмо като
незаконосъобразно или да прогласи неговата нищожност. Претендира направените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв. П., която по изложени съображения моли съда да уважи жалбата като
основателна и доказана. Претендира направените по делото разноски, съгласно
списък на разноските. Представя писмени бележки.
Ответникът – Зам.-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ гр. София, редовно призован, не се представлява по делото. По
делото е постъпило писмено становище с вх. № 5189/16.09.2019 г., в което е
изразено становище за недопустимост на оспорването, алтернативно за
неоснователност на подадената жалба.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е писмо с изх. №
02-131-2600/169 от 15.05.2019 г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ адресирано до жалбоподателя - „Бригада“ ЕООД гр. Пазарджик,
представлявано от А.А.Т., в което във връзка с постъпила от него
молба-обяснение с вх. № 02-131-2600/169 от 23.04.2019 г. му е разяснен текстът
на чл. 15а от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне
на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения –
схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ /Наредбата/. В писмото в
заключение се казва, че Държавен фонд „Земеделие“ не може да уважи подадената
от жалбоподателя молба.
Оспореното писмо е връчено на представляващия
дружеството по пощата с обратна разписка на 20.05.2019 г. /лист 34/, като в
законоустановения 14 – дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред
Административен съд гр. Пазарджик.
Установи се по делото, че с молба за предоставяне
на допълнителна информация с № 09-2-131/63 от 28.03.2019 г. /лист 41/
жалбоподателят е направил запитване до административния орган за причината,
поради която не е изплатена в пълен размер субсидията, за която кандидатства. В
отговор на това е изпратено писмо с изх. № 05-2-131/63 от 16.04.2019 г., в
което подробно е описано по отделни заявки за плащане каква сума е одобрена,
съответно е посочена финансовата помощ, която е редуцирана /в какъв размер, за
кои дати на доставки и т.н./. В писмото се казва, че е установено неспазване на
графика за доставки са месец декември.
Последвало е подаването на молба-обяснение с вх. №
02-131-2600/169 от 23.04.2019 г., с която е представена на фонда допълнителна
информация относно одобрени субсидии по постъпили заявки за плащане, което е
заявено с № 1/12.11.2018 г., № 2/06.12.2018 г. и № 3/07.01.2019 г. Със същата
молба-обяснение е направено искане да се признаят извършените доставки, както и
да се приемат като доказателства представени графици на съответното учебно
заведение.
В резултат на това е издадено и оспореното писмо с изх. № 02-131-2600/169 от
15.05.2019 г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ адресирано до
жалбоподателя - „Бригада“ ЕООД гр. Пазарджик, в което се казва, че Държавен
фонд „Земеделие“ не може да уважи подадената от жалбоподателя молба, т.е. не
може да се уважи направеното от него искане да се признаят извършените
доставки, както и да се приемат като доказателства представени графици на
съответното учебно заведение.
По делото са представени още две уведомителни писма
с изх. № 01-2600/2771 от 10.05.2019 г. и изх. № 01-2600/3082 от 28.05.2019 г.,
издадени на основание чл. 18, ал. 6 от Наредбата, с които жалбоподателят е
уведомен за установени непълноти на представените от него документи. /лист
35-36/.
По делото са представени Заповеди с №№ 03-РД/1218
от 27.06.2017 г. и 03-РД/675 от 27.06.2017 г., с които изпълнителния директор
на ДФЗ е делегирал на зам.-изпълнителния директор г-жа Б.-М. определени
правомощия. Представено е и заверено копие от Заповед № 03-РД/1727 от
14.05.2019 г. за заместване на г-жа М. от друг ресорен зам.-директор, а именно
г-жа П. С., за периода от 13.05.2019 г. до 23.05.2019 г., която е подписала
оспореното писмо от 15.05.2019 г., както се твърди в представено писмено
становище с вх. № 4980/03.09.2019 г. /лист 535/.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява
допустима.
Съдът намира, че
оспореното писмо носи белезите на индивидуален административен акт доколкото в
същото се съдържа волеизявление на административния орган, което гласи, че
„Държавен фонд „Земеделие“ не може да уважи подадената от жалбоподателя молба“.
Става въпрос за молба-обяснение с вх. № 02-131-2600/169 от 23.04.2019 г., която
жалбоподателят е подал по повод на получено от него писмо с № 05-2-131/63 от
16.04.2019 г. С подадената молба-обяснение е представена на фонда допълнителна
информация относно одобрени субсидии по постъпили заявки за плащане, което е
заявено с № 1/12.11.2018 г., № 2/06.12.2018 г. и № 3/07.01.2019 г. Със същата
молба-обяснение е направено искане да се признаят извършените доставки, както и
да се приемат като доказателства представени графици на съответното учебно
заведение.
С оглед на това,
съдът намира за неоснователни твърденията за недопустимост, с оглед на
обстоятелството, че оспореното писмо носи белезите на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а именно с него се засягат права, свободи и
законни интереси на жалбоподателя.
Разгледана по
същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Оспореното писмо е издадено от компетентен
административен орган. Видно от представените по делото Заповеди с №№ 03-РД/1218 от
27.06.2017 г. и 03-РД/675 от 27.06.2017 г. на зам.изпълнителния директор г-жа
Б.-М. са делегирани определени правомощия, между които и да подписва
уведомителни писма за отказ за плащане на ползвателите на безвъзмездна
финансова помощ. От своя страна същата е заместена по силата на Заповед №
03-РД/1727 от 14.05.2019 г. от друг ресорен зам.-директор, а именно г-жа П. С.,
за периода от 13.05.2019 г. до 23.05.2019 г., относно предоставените с горните
заповед правомощия.
Независимо от това оспореното писмо е постановено
при неспазване на установената от закона форма. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на
закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган и да
се защитят адекватно правата и интересите на засегнатите от акта лица. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания съдебен контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В конкретния случай в оспорения акт е разяснен
текстът на чл. 15а от Наредбата, като в заключение се казва, че Държавен фонд
„Земеделие“ не може да уважи подадената от жалбоподателя молба-обяснение с вх.
№ 02-131-2600/169 от 23.04.2019 г., която жалбоподателят е подал по повод на
получено от него писмо с № 05-2-131/63 от 16.04.2019 г. В оспореното писмо не
са посочени нито фактическите обстоятелства по случая, нито правното основание
на което се издава. В същото не са посочени никакви мотиви, от които да се
направи извод каква е волята на административния орган и на какви фактически
обстоятелства се основава тя. Посочването на фактическите обстоятелства,
обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за
законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение
води до немотивираност на оспореното писмо, което не само препятства съда да
извърши проверка за неговата законосъобразност, но и поставя в невъзможност
адресата му да защити интересите си.
Ето защо съдът намира, че оспореният
административен акт е немотивиран, а немотивираността препятства упражняването
на съдебен контрол, води до невъзможност да се установи волята на
административния орган да постанови именно такъв отказ и е самостоятелно
основание за отмяна на оспорения акт, с оглед нормата на чл. 146, т. 2 от АПК.
Административният орган е бил длъжен да изследва и обсъди наличието или
отсъствието на правно значимите факти, обосноваващи постановения от него акт.
Неизпълнението на това задължение е довело до издаването на незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен.
С
оглед на горното жалбата се явява основателна, поради което оспореният
административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените в съдебното производство разноски – държавна такса в размер на 50
лева и за адвокатско възнаграждение 500 лева (договорено и заплатено в брой,
видно от договора за правна защита и съдействие) или
общо 550 лв.
С оглед на
това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-131-2600/169 от 15.05.2019 г. на
Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София.
ОСЪЖДА
Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София да заплати на „Бригада“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„***“ № **, ет.*, ап. *, представлявано от А.А.Т., направените по делото
разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/
Решение
№ 7821 от 19.06.2020г. на ВАС - София, Пето отделение по АД №
861/2020г.-ОБЕЗСИЛВА решение №611 от 15.10.2019г. по адм.дело №625/2019г. на
Административен съд - Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА "Бригада" ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр.Пазарджик,
ул."***" №1, ет.2, ап.2, представлявано от А. Т. да заплати на
Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението е окончателно.