РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Перник, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221700600412 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 260018 от 07.09.2022 г., постановена по НЧХ № 45/2021 г., Пернишкият
районен съд е признал Ж. Н. Н. – родена *** в ***, с постоянен и настоящ адрес: ***,
българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с ЕГН:**********, за виновна в
това, че на 02.01.2021 г. около 01,30 часа в *** е казала унизителни за честта и
достойнството думи на Л. П. Д., с ЕГН:**********, а именно, „дебела свиня“ в негово
присъствие – престъпление по чл.146,ал.1 от НК, като във вр.чл.78а от НК я е освободил от
наказателна отговорност. По първоначално определеното обвинение, че на същата дата и
място е казала унизителни за честта и достойнството думи спрямо Л. С. И., с
ЕГН:**********, на основание чл.146 ал.1 във вр.чл.304 от НПК съдът я е признал за
невиновна и я е оправдал. На основание чл.78а от НК, във вр.чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН
съдът й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Със същата присъда подсъдимата Ж. Н. Н. е призната за невиновна в това, че на
01.11.2021 г. в *** се е заканила с престъпление спрямо Л. П. Д. и Л. С. И., поради което на
основание чл.144, ал.1 от НК във вр.чл.304 от НПК я е оправдал по така повдигнатото
обвинение.
В производството пред Районен съд - Перник са били приети за разглеждане и
граждански искове, като съдът е осъдил подсъдимата Ж. Н. Н. да заплати на частния
тъжител Л. П. Д. сумата от 600,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинението по чл.146, ал.1 от
НК, като за разликата до пълния предявен размер е отхвърлил иска като неоснователен и
1
недоказан.
Съдът е отхвърлил изцяло предявения граждански иск от Л. П. Д. срещу подсъдимата
за сумата от 1500 лева, представляваща претендирано обезщетение на неимуществени вреди
в резултат на деянието, предмет на обвинените по чл.144 ал.1 от НК. Отхвърлил е и
предявения граждански иск от Л. С. И. – Д. за сумата от 1500 лева, представляваща искане за
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.146 ал.1
от НК, както и гражданския иск за сумата от 1500 лева, представляващ претендирано
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на деянието предмет на
обвинението по чл.144 ал.1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от
подсъдимата Ж. Н. Н., подадена чрез адвокат З. К., като се обжалва присъдата в частта, в
която подсъдимата е призната за виновна, както и в частта, в която е частично уважен един
от предявените граждански искове. С посочената въззивна жалба се развиват оплаквания за
това, че присъдата е неправилна и необоснована в обжалваната й част, както и че е явно
несправедлива. Прави се искане за прекратяване на производството, тъй като в
производството пред Районен съд – Перник частните тъжители не са се явили нито лично,
нито чрез процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание, като не са
посочили основателна причина за това. Твърди се, че такова искане е било своевременно
направено пред Районен съд – Перник, но същото е било отхвърлено. Жалбоподателката
възразява, че от присъдата и мотивите към нея не става ясно за какво престъпление същата е
привлечена към наказателна отговорност и спрямо кои лица е извършила деянието. Твърди
още, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен доказателствата по делото, като не е
изложил мотиви въз основа на кои доказателства е приел, че подсъдимата е виновна. В
заключение се иска отмяна на присъдата в обжалваната част, като съдът постанови нова, с
която да оправдае подсъдимата изцяло. Претендират се разноски и за двете съдебни
производства.
Не е постъпило възражение от Л. П. Д. и Л. С. И. - Д. срещу депозираната въззивна
жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимата изразява
становище в подкрепа на депозираната жалба, като сочи, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Пледира за прекратяване на производството по делото с оглед
настъпилите предпоставки за това в хода на първоинстанционното производство, а
алтернативно моли за отмяна на присъдата в осъдителната й част и постановяването на
оправдателна такава.
Представителят на частните тъжители моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е анализирал
събраните по делото доказателства и е достигнал до правилен извод относно виновността на
подсъдимата.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След като обсъди доводите в жалбата, както и тезите, изложени от страните в съдебно
заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, въззивният съд установи следното:
Частните тъжители Л. П. Д., Л. С. И. – Д. и трите им малолетни деца, от една страна,
и подсъдимата Ж. Н. Н., от друга, са съседи в жилищен блок № **, находящ се в ***.
Междуличностните отношения между лицата били влошени, като неразбирателството
помежду им дало основания за неколкократно подаване на сигнали до органите на МВР и от
двете страни за нарушаване на обществения ред.
На 02.01.2021 г., в ранните часове около 1,30 часа, отново възникнал конфликт между
лицата. Повод за това била силна музика, идваща от апартамента на подсъдимата Ж. Н.. Тъй
2
като апартаментът на подсъдимата се намирал непосредствено под апартамента на частните
тъжители, последните възприели силния шум веднага. Това обстоятелство силно
раздразнило частните тъжители, чиито деца в същото време спели в стаите си в
апартамента, тъй като шумът бил силен и предпоставял нарушаване на съня на децата.
Поради това частните тъжители подали сигнал на спешен телефон 112. Представители на 02
РУ ОД МВР – Перник се отзовали на сигнала, като при пристигането им на място били
посрещнати от частните тъжители и подсъдимата и съпруга й. На мястото на конфликта
присъствали и свидетелите С.С. и Н.Н., които били гости на частните тъжители Д.. В
докладната записка за случая е отразено, че между страните е възникнал конфликт, именно
поради който се е наложило изготвянето на предупредителни протоколи по реда на чл. 65 от
ЗМВР на лицата З.Г.К. – съпруг на подсъдимата Ж. Н., и на Л. П. Д.. В така развилия се
конфликт подсъдимата отправила към частния тъжител Л. Д. обидна квалификация като го
нарекла „свиня“. В присъствието на представителите на 02 РУ на ОД МВР – Перник
конфликтът бил преустановен и страните се прибрали по домовете си. Именно във връзка с
така изреченото от Н., Районен съд - Перник е бил сезиран с частната тъжба на Л. Д. и Л. И.
против подсъдимата Ж. Н., като тъжителите твърдят, че изречените в тяхно присъствие
думи са засегнали честта и достойнството им.
Горната фактическа обстановка безспорно се установява от доказателствата по
делото. Първоинстанционният съд е подложил на анализ събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Правилно съдът е крадитирал с доверие показанията на разпитаните
свидетели С.С. и Н.Н.. Съществуващият конфликт между страните, развоя на събитията
преди образуване на настоящото наказателно производство, както и изключително
обтегнатите отношения между частните тъжители и подсъдимата се установяват и от
представените писмени доказателства за подавани сигнали и жалби и от двете страни до
органите на ОД МВР – Перник.
При така очертаната фактическа обстановка и с оглед обсъдените доказателства,
обоснован е изводът на първоинстанционния съд за съставомерност на извършеното по чл.
146, ал. 1 от НК за това, че на 02.01.2021 г. около 01,30 часа в *** подсъдимата Н. е казала
унизителни за честта и достойнството думи на Л. П. Д., с ЕГН:**********.
Настоящият състав намира, че Районен съд – Перник неправилно е посочил точният
израз, който подсъдимата е отправила към частния тъжител Д. и който израз, последният е
възприел като обиден за честа и достойнството му. В производствата от частен характер,
каквото е настоящото, тъжбата очертава рамките на повдигнатото обвинение относно
основните му елементи, а именно данни за подателя, за лицето, срещу което се подава както
и за обстоятелствата на твърдяното престъпление. Видно от съдържанието на тъжбата и
уточняващата молба към нея, частният тъжител е посочил, че спрямо него са отправени два
израза от страна на подсъдимата Ж. П., които тъжителят е възприел като обидни. Това са
изразите „дебел шкембар“ и „свиня“. Безспорно, свидетелите очевидци С.С. и Н.Н., в своите
показания посочват отправения израз от подсъдимата към Л. като „дебела свиня“, което
разширява обвинението, очертано от тъжителя. Настоящият състав намира, че при
постановяване на своята присъда, първоинстанционният съд е излязъл извън посоченото
обвинение от частния тъжител за част от израза, възприет като обиден от Л. Д.. Съдът е
следвало да признае подсъдимата за виновна за казаната от нея обидна дума „свиня“,
доколкото повдигнатото обвинение е именно точно за този израз. Недопустимо е съдът да
извежда от показанията на свидетелите или от други доказателства по делото данни за
отправената обида, и да формулира инкриминирания израз, пренебрегвайки посоченото от
тъжителя. Това е така, тъй като при престъплението обида отправените думи и изрази
винаги се преценяват конкретно за всеки един казус, като следва да се тълкуват семантично
и в контекста на ситуацията, в която са отправени. Подобно разширително извеждане на
обидния израз от контекста на установената фактическа обстановка е недопустимо и
обуславя необоснованост на присъдата в тази й част. Поради това, настоящият състав
намира, че присъдата в тази й част е неправилна и следва да бъде изменена, като бъде
отменена в частта, в която подсъдимата Ж. Н. е призната за виновна в това, че на 02.01.2021
3
г. е използвала израза „дебела“ в отправената обида към частния тъжител Д. и следва
посъдимата да бъде оправдана по това обвинение.
Относно останалата част от използвания от подсъдимата израз, а именно „свиня“,
настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че същият
притежава характеристиките на обиден израз и подсъдимата правилно е призната за
виновна, че изричайки го, е казала нещо унизително за честта и достойнството на частния
тъжител Д.. Безспорно изразът характеризира тъжителя в негативна светлина като човек и
поради това се отличава с висок интензитет на морална укоримост. Чрез използваната
обидна дума са засегнати честта и достойнството на Д., който е възприел насочената спрямо
него обида, а така също тя е била възприета и от други лица - присъстващи на развилата се
конфликтна ситуация. Така, с действията си подсъдимата Н. е осъществила състава
престъплението „обида“ и правилно и законосъобразно е призната за виновна в извършване
на горното престъпление.
От субективна страна подсъдимата Н. е извършила деянието с пряк умисъл, както
правилно е посочил първоинстанционният съд. Настоящият състав споделя извода, че
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието и е целяла настъпването
на обществено опасните последици от същото. Подсъдимата Н. е дала външен израз на
негативното си лично отношение към тъжителя, използвайки обидни квалификации и
епитети, в негово присъствие и в присъствие на други лица и поради това безспорно следва
да се приеме, че подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на извършеното и
въпреки това е целяла настъпването на резултата.
Настоящият състав намира за правилна присъдата и в останалата атакувана част, а
именно досежно частично уважения граждански иск за заплащане на обезщетение на
частния тъжител Д. от подсъдимата Н. за причинените му неимуществени вреди в резултат
на деянието по чл.146, ал.1 от НК. За да уважи гражданския иск на деликтно основание по
чл. 45 ЗЗД, Районен съд – Перник правилно е приел за кумулативно установени по делото
материалноправните предпоставки за това, а именно: деяние, противоправност на деянието,
вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно поведение.
Подсъдимата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, а
отговорността е на лицето, което е причинило вреди другиму. От събраните по делото
доказателства се установи, че именно подсъдимата Ж. Н., в резултат на противоправното си
поведение, е причинила престъпния резултат - отправила е обидни думи към пострадалия Д.,
в негово присъствие. По делото категорично се доказа от показанията на свидетелите и от
изложеното от тъжителя, че вследствие на случилото се и изречените обидни квалификации,
Д. се е засегнал. Унизителният характер на казаното или извършеното винаги се преценява
на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за
зачитане на честта и достойнството на всекиго. С оглед изложеното, съдът намира, че
правилно решаващият съд е приел за основателен предявения граждански иск. Присъденият
размер на обезщетението е съобразен както с тежестта на деянието и претърпените вреди,
така и с принципа за справедливост, предвиден в чл.52 от ЗЗД. Поради това, възраженията в
обратна посока, релевирани във въззивната жалба настоящият състав намира за
неоснователни.
В останалата част присъдата е правилна и постановена съобразно доказателствената
съвкупност по делото, доколкото при извършената служебна проверка по реда на чл.314
НПК, настоящият състав не намери основание за нейното изменяне или отмяна, поради
което същата следва да бъде потвърдена. Доколкото липсват възражения срещу присъдата в
оправдателната й част и доколкото настоящият състав възприема изцяло изложените от
първоинстанционния съд мотиви, същите не е необходимо да се преповтарят.
С оглед на установеното по-горе, правилно е и наложеното наказание. Районният съд
е съобразил приложението на чл.78а, ал.1 от НК, предвид наличието на предпоставки за
освобождаване на подсъдимата Ж. Н. от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание. Приложението на този институт определено носи по-
благоприятни наказателно -правни последици за дееца, а определеният минимален размер от
4
1000 лева на административното наказание "глоба" е справедлив и съответства на
отчетените характеристични данни за подсъдимата и ниската степен на обществена опасност
на деянието.
Предвид изложените по-горе съображения, обжалваната първоинстанционна присъда
следва да бъде изменена, като подсъдимата Ж. Н. следва да бъде призната за невиновна за
това, на инкриминираната дата и място, използвайки израза: "дебела“ да е казала нещо
унизително за честта и достойнството на тъжителя Л. Д. в негово присъствие и да бъде
оправдана за квалифицираната първоначално като обидна дума. В останалата част,
присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.334, ал.1, т.3 и т.6, във вр. с чл.337, ал.1,
т.2, във вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
Изменя присъда № 260018 от 07.09.2022 г., постановена по НЧХД № 45/2021 г. по
описа на Пернишкия районен съд в наказателно-осъдителната част, като отменя присъдата в
частта, в която подсъдимата Ж. Н. Н. е призната за виновна по отношение на изричането на
думата „дебела“ по отношение на Л. П. Д. и оправдава подсъдимата по това обвинение.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като съгласно чл.340, ал.2,
пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5