Решение по дело №471/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 295
Дата: 3 август 2023 г.
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20237240700471
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  295                  03.08.2023г.          град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                           

 

                                                                                  СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  Пенка Маринова                                                                    и с участието  на прокурор                                                                                                               като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 471 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

 

Производството е с правно основание чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

 

Образувано е по жалба, подадена от Й.Б. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ „Черна гора“, против Заповед рег. № Л-3778 от 27.07.2023г., издадена от  Началника на Затвора - Стара Загора, с която заповед на лишения от свобода Й. Г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия. Жалбоподателят оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка като поддържа, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, като основание за налагане на дисциплинарна санкция. Твърди, че случилото се е понеже не е била изпълнена бележката на д-р П., с която му се позволява носенето на храна в килията. Направено е искане обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отменена, като незаконосъобразна.

 

Ответникът по жалбата - Началник на Затвора - Стара Загора, в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при издаването на заповедта са спазени всички нормативно регламентирани формални и процесуални изисквания. С подробно изложени съображения обосновава, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, вкл. от обясненията, дадени от лишени от свобода лица – очевидци на случилото се, по несъмнен начин се установява извършеното от Й. Г. дисциплинарно нарушение, като в съответствие и при правилно приложение на закона и предвид системността на извършваните от Г. правонарушения в ЗОЗТ „Черна гора“, за това нарушение му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

От представените и приети като доказателства по делото - Докладна записка вх. № ИЗ-3693 от 21.06.2023г. от мл. инспектор П.Т.Н. и дадените писмени обяснения от л.св. А.М.И., л.св. П.С.Ч., л.св. С.Е.Е., л.св. И. Т. и л.св. Г.Г.К., се установява, че на 17.06.2023г. около 17.50 часа, между лишените от свобода Й.Б. Г. и А.М.И. е възникнал словесен спор във връзка с недонесено кисело мляко, като л.св. А.И. направил забележка на л.св. Й. Г. да не псува колегите му от столовата, като киселото мляко, което е предписано на Г. от д-р П., ще му бъде дадено. Постовият надзирател, осигуряващ надзора и охраната на лишените от свобода от трети салон - мл. инспектор Н., разпоредил на л.св. Г. да влезе в килията и да престане да крещи и да псува лишените от свобода от кухнята, като тръгнал да се обади по телефона в кухнята да донесат на Г. киселото мляко. В същия момент л.св. Й. Г. демонстративно хвърлил донесената му храна в коридора (по пода и по стената) и продължил да крещи и да обижда лишените от свобода. Инспектор Н. му разпоредил да престане с агресивното си поведение и обидите към другите лишени от свобода, в отговор на което Г. започнал да крещи на служителя на НОС, че той не е никой, за да му разпорежда. Инспекторът го предупредил, че ако не престане, ще използва физическа сила спрямо л.св., след което Г. заплашил, че щял да се самонарани и ще обяви гладна стачка.  

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед рег. № Л-3778 от 27.07.2023г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, на основание чл.101, т.7, за дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, на лишения от свобода Й. Г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия. От фактическа страна издадената заповед и наложеното с нея дисциплинарно наказание се основават на извършено от лишения от свобода Й. Г. дисциплинарно нарушение – неспазване на установения ред и дисциплина в ЗОЗТ „Черна гора“ - при възникнал словесен конфликт между лишените от свобода Й.Б. Г. и А.М.И., последният направил забележка на Г. да прекрати обидите и псувните спрямо лишените от свобода в кухнята. Служител от НОС незабавно разпоредил на л.св. Г. да прекрати неправомерното си поведение, но вместо да се подчини, л.св. хвърлил демонстративно храната си на земята. След повторно разпореждане да прекрати това си поведение, Г. започнал да крещи на длъжностното лице, че той не е никой, за да му разпорежда.

 

            По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на Т.М.Т.. Свидетелят изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ Черна гора в една килия с жалбоподателя Й. Г.. Заявява, че Г. е имал издадена от лекарката бележка да си качва храната в килията. За случилото се свидетелят си спомня, че служителите се заяли с Г. и не му позволили да си качи храната в килията и в столовата възникнал спор между служителите и Г.. На това, което се е случило впоследствие в коридора пред килията, свидетелят не е присъствал, не е бил очевидец и единственото което е разбрал, че става въпрос за храна.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, намира за установено следното:

 

Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

 

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – Началникът на Затвора - Стара Загора. Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за наложеното на лишения от свобода Й. Г. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия”. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарното производство и издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Спазени са сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС, като преди налагането на дисциплинарното наказание нарушителят е изслушан, при надлежно удостоверен отказ на Г. да даде писмени обяснения.

 

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода Й. Г. е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установена и доказана описаната в заповедта фактическа обстановка и съотв. извършеното от Й. Г. дисциплинарно нарушение по см. на чл.100, ал.1 във вр. с чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС. Противно на твърденията на жалбоподателя, извършването на противоправното деяние при посочената в оспорената заповед фактическа обстановка, еднозначно и по несъмнен начин се установява от всички събрани по делото писмени доказателства – изготвената докладна записка от служител от НОС на ЗОЗТ „Черна гора“ и дадени обяснения от други лишени от свобода – очевидци на допуснатото от Й. Г. нарушение на установения ред и дисциплина. Тази фактическа обстановка по никакъв начин не се опровергава от показанията на разпитания свидетел Т.М.Т., доколкото свидетелят изрично заяви, че на това, което се е случило в коридора пред килията, не е присъствал, не е бил очевидец и единственото което е разбрал, че става въпрос за храна. Показанията на свидетеля за възникнал спор между служителите от НОС и Г., за това, че не му позволявали да си занесе храната в килията, не касае вмененото дисциплинарно нарушение, свързано с поведението на лишения от свобода след качването на храната в килията.

Съгласно чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. Без съмнение действията на л.св. Й. Г., на които се основава дисциплинарното обвинение (за отправени обиди и псувни от Г. спрямо лишените от свобода в кухнята; неизпълнение на разпорежданията на служител от НОС и демонстративно изсипване на донесената му храна по пода и стените в коридора на групата), сочи на поведение на лишения от свобода, релевиращо неспазване на установеният ред и дисциплината в мястото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

 

Ето защо съдът приема за безспорно установено, че Й. Г. виновно е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС. Това поведение на лишения от свобода, в контекста на множеството извършени от него в условията на системност правонарушения в ЗОЗТ „Черна гора“, обосновано и правилно е възприето от дисциплинарно-наказващия орган като материалноправно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка - „изолиране в наказателна килия”, при прилагането на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС. По делото са представени и приети като доказателства издадените заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на л.св. Г. в периода 12.05.2022г. – 08.06.2023г. за извършени от лицето дисциплинарни нарушения по чл.100, ал.2, т.2 и т.7 от ЗИНЗС - Заповед № Л-2029/ 12.05.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 3 денонощия; Заповед № Л-2030/ 12.05.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни; Заповед № Л-3059/ 30.06.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка“ за срок от три месеца – юли, август и септември 2022г.; Заповед № Л-4189/ 26.08.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 денонощия; Заповед № Л-292/ 19.01.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 денонощия; Заповед № Л-328/ 23.01.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 денонощия и Заповед № Л-2725 от 08.06.2023г. (невлязла в сила, поради неприключило с влязъл в сила съдебен акт производство по нейното оспорване) за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 10 денонощия. Съгласно чл.109, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, ако в продължение на една година от изтърпяване на дисциплинарното наказание лишеният от свобода не е извършил друго дисциплинарно нарушение, той се смята за ненаказван, а когато лишеният от свобода е наказван за нарушение, извършено в срока по ал.1, той се смята за ненаказван, ако не извърши друго нарушение в двугодишен срок след изтърпяване на последното наказание. Очевидно е, че за нито от едно дисциплинарните нарушения, за които с посочените заповеди на л.св. Г. са наложени дисциплинарни наказания (вкл. за идентично от гл.т на съставомерното изпълнително деяние нарушение – грубо и арогантно поведение спрямо работещите в кухнята и неизпълнение на разпореждания на служители от НОС за преустановяване на това неправомерно поведение), не е изтекъл двугодишния срок по приложимата в случая хипотеза по чл.109, ал.2 от ЗИНЗС. Това обуславя извод за системност на извършваните от лишения от свобода противоправни прояви – от неизпълнение на разпорежданията на длъжностни лица до употреба на физическа сила и съотв. за системно неспазване на реда и дисциплината в мястото за лишаване от свобода, при демонстриране на грубо, арогантно и агресивно поведение спрямо останалите лишени от свобода и служители от НОС.  Именно поради тази системност в противоправното поведение на лишения от свобода (осмо по ред дисциплинарно нарушение за период малко повече от една година) и проявеното за пореден път неспазване на установените ред и дисциплина в пенитенциарното заведение, обосновано и в съответствие с чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС, на Й. Г. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“.

 

При индивидуализацията на наложеното наказание и на срока на наказанието, в съответствие с изискването по чл. 102, ал.1 от ЗИНЗС, са взети предвид характера и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, отношението на л.св. към него, досегашното му поведение, изразяващо се в системно нарушаване на ЗИНЗС. Очевидно предходно налаганите на лишения от свобода дисциплинарни наказания „изолиране в наказателната килия“ за по-кратък срок, не постигат целите на личната превенция, поради което за поправяне и превъзпитаване на Г. към спазване на установеният ред и дисциплина в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, обосновано дисциплинарното наказание е наложено за предвидения в закона максимален срок.  

 

С оглед на изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода Й. Г., като издадена от компетентен орган и в изискуемата се форма; постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Съдът констатира, че по делото оспорващият с подаване на жалбата и въпреки дадените указания, не е внесъл държавна такса, дължима се в съдебното производство съгласно т.2б, б. „а” от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Ето защо жалбоподателят Й.Б. Г. следва да бъде осъден да внесе по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 10 лева.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд 

 

                                       

                                                 Р     Е     Ш     И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед рег. № Л-3778 от 27.07.2023г., издадена от  Началника на Затвора - Стара Загора, с която на лишения от свобода Й.Б. Г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия.

 

ОСЪЖДА Й.Б. Г., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Черна гора“, да заплати по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса за разглеждането на делото в размер на 10 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от неговото обявяване пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора.

 

 

 

 

СЪДИЯ: