ПРОТОКОЛ
№ 212
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на втори юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Емил Люб. Митев
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Иван. Г. Даскалов
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600231 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемата АНТ. СЛ. Л. се явява лично и с адв. М.Х. с пълномощно
по делото.
За Апелативна прокуратура - П. се явява прокурор Даскалов.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. Л.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик с прочитане на частната
жалба на адв. Х. - защитник на обв. А.Л., срещу определението на Окръжен
съд – П., постановено по ЧНД № 875/2022 г. по описа на същия съд, с което е
оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на
обв. Л.. Съдебният акт се атакува като незаконосъобразен и необоснован и се
1
иска неговата отмяна.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда. Нямам
искания по доказателства.
Адв. Х.: Също нямам искания за отводи и доказателствени искания.
Поддържам жалбата.
ОБВ. Л.: Нямам отводи и искания. Поддържам жалбата на защитника
ми.
Съдът, след съвещание, с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход по същество,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете, че
депозираната жалба е неоснователна, да оставите същата без уважение и да
потвърдите изцяло определението на първоинстанционния съд, а именно на
ПОС. Накратко съображенията ми в тази насока са следните: правилно и
законосъобразно в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че и към
настоящия момент всички предвидени предпоставки в чл. 63 ал. 1 НПК за
това мярката за неотклонение да бъде определена като ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА са налице.
Не съм съгласен с изложеното в жалбата на защитата твърдение, че
видите ли от една страна е налице неразумен или много голям срок, който е
изтекъл, през който обвиняемата е била задържана с мярка за неотклонение
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Такъв срок не е изтекъл. Към настоящия
момент задържането е около 7 месеца и като се има предвид сложността и
тежестта на ДП, мисля че срокът е в рамките на нормалното.
По никакъв начин не може да бъде обосновано твърдението, че в
процеса на събиране на доказателства е настъпила промяна, че от
процесуално събраните доказателства е настъпила промяна за наличието на
някой от изискуемите за вземане на такава тежка мярка за неотклонение
обстоятелства. Твърдението в жалбата, че с обвиняемата не се извършват
2
следствени действия също ми се струва неотносимо в случая, дотолкова
доколкото, целта на мярката за неотклонение е да се обезпечи правилното
развитие на наказателния процес и да се попречи на същата да се укрие и да
извърши престъпление. Естествено, че през един период от време следствени
действия със самата нея не са извършвани, но това не представлява някакво
процесуално нарушение, доколкото очевидно по делото органите на ДП не са
спрели активната си работа, само че към момента действията са свързани
повече с другия подсъдим. В тази връзка продължава, според мен, да са
налице основанията за това мярката за неотклонение да бъде определена като
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, поради което ще Ви моля да потвърдите
определението на първоинстанционния съд.
Адв. Х.: Уважаеми апелативни съдии, не сме съгласни с определението на
първоинстанционния съд. Считаме същото за неправилно и
незаконосъобразно, тъй като прокуратурата е изложила, че има подробни
мотиви по отношение на всички кумулативни предпоставки по чл. 63, тъй
като ние бяхме в съдебно заседание на 23.05.2022 г. Ние мотиви изобщо не
чухме. Съдът, след като ни изведе от залата, ни вкара обратно след 5 минути
и заяви, че няма да уважи искането ни за изменение на мярката и ни пожела
приятен ден. Ние мотиви към този съдебен акт никога не сме виждали,
никога развити непосредствено пред нас и никога не бяхме запознати с
такива, което считаме, че е съществено процесуално нарушение, най-малкото
се отразява върху правото на защита в това производство по чл. 65.
Уважаемият съд следва и служебно да изследва всички въпроси по
законосъобразността на взетата спрямо подзащитната ми най-тежка мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Считаме, че наистина във всяко
едно постановление за привличане в процесуално качество на обвиняем,
съществува някаква степен на обоснованост на предположението.
Законодателят не случайно е сложил максимален срок за задържане под
стража, тъй като счита, че това е един достатъчен срок, в който може да се
извърши разследване по наказателно производство и да бъдат ограничени
временно правата на свободно придвижване на обвиняемите по делото. Това
наказателно производство е започнало и заедно със задържането на
обвиняемата на 27.10.2021 г. Към настоящия момент е изтекъл един срок от
над 7 месеца и една седмица, който срок ние наистина считаме, че е
законосъобразен, това е безспорен факт, но считаме, че изобщо не е разумен,
3
с оглед личния интерес и конкретния баланс между личен и обществен
интерес по отношение на това наказателно производство на тази обвиняема.
Наистина, има събрани доказателства по отношение на обосноваността на
предположението. Те са такива, каквито са и в първоначалния момент на
събиране на доказателствата. Единствено е налична към настоящия момент
една дактилоскопна експертиза за наличието на дактилоскопни следи по един
от инкриминираните предмети, което е безспорно по делото. Но ние се
радваме, че прокуратурата засегна целите на мерките за неотклонение, тъй
като считаме, че както в това производство, макар да е частно наказателно
такова, така и в производството, което предстои тепърва, все пак
прокуратурата е страната, на която е тежестта на доказване и считаме, че по
безспорен начин и на прокуратурата, и на съда, и на всички е ясно, че
обвиняемата, която е пред вас и няма влязъл в сила съдебен акт, все още е
невиновна, докато няма произнасяне с такъв акт от компетентен съд. Така че
считаме, че този срок, а и такива бяха нашите съображения за подаване на
искането за изменение на мярката, се явява неразумен по смисъла на чл. 8 вр.
6 от Европейската конвенция. Считаме, че едно задържане, което е вече около
максималния законоустановен срок, вече не изпълнява целите на мерките за
неотклонение, по-скоро се опитва да изпълнява други цели на материалния
закон. Считаме, че наистина лицето, макар и осъждано, това е безспорен
факт, и е извършило евентуално това престъпно деяние в изпитателния срок
(вие сте обърнали внимание, че предходното осъждане е за непредпазливо
деяние), считаме, че всяко едно продължаване на задържането оттук нататък
ще бъде незаконосъобразно. Считаме, че няма и липсват каквито и да е
мотиви по отношение на кумулативната предпоставка реална опасност да се
укрие или да извърши друго престъпление. Липсват каквито и да е мотиви по
отношение на изложените в ТД № 3/2013 г. на ВКС на РБ, че тези
предпоставки трябва да бъдат налични, реални, събрани чрез съответни
процесуални способи, като считаме, че по това наказателно производство
няма такива обвиняемата да се укрие или извърши друго престъпление.
Производството по чл. 64, след като лицето е осъждано и е налична
презумпция в тази насока, съдът правилно и законосъобразно прие такава
налична възможност. Над 7 месеца след първоначално задържане на лицето
не е нужно нито защитата, нито лично обвиняемата да доказва новонастъпили
обстоятелства. Такъв законов термин не съществува. Няма как да има
4
новонастъпили обстоятелства в производство, което не се контролира от съд -
нито постановлението за образуване на наказателното производство, нито
това за привличане подлежат на съдебен контрол и ние като защита
единствено и само сме зависими от органите на досъдебното производство,
които се контролират, разбира се, от прокуратурата, за извършване на
каквито и да било процесуално-следствени действия. Така или иначе, нито
защитата, нито обвиняемата може да атакува в досъдебна фаза по такъв начин
при бавно и мудно развитие на наказателния процес. Единственото, което
искаме, е по-лека мярка за неотклонение, която пак да ограничи правото на
свободно придвижване на обвиняемата Л.. Молим да измените мярката за
неотклонение в по-лека, именно ДОМАШЕН АРЕСТ, с електронно
проследяване. Считаме, че към настоящия момент и предвид данните за
влошаване на здравословното състояние на обвиняемата, която е над 7 месеца
в условията на следствения арест, е абсолютно достатъчно основание съдът да
се мотивира за промяна на мярката за неотклонение, като считаме, че
общественият интерес е достатъчно добре защитен. Тя пак няма да може да се
придвижва по никакъв начин свободно в пространството и така целите по чл.
56 НПК ще бъдат постигнати. Тя няма как да затрудни по-нататъшния ход на
наказателния процес. Моля в тази връзка уважаемият съд да отмени
определението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да
измени мярката за неотклонение в по-лека.
Обв. Л. за лична защита: Съгласна съм с казаното от моя защитник.
Искам да споделя пред вас, че вече седми месец съм в следствения арест.
Здравословното ми състояние се влошава с всеки изминал ден и последните
месеци, оказва се, че няма доктор в следствения арест, тъй като той е един ден
в ареста, а следващите 6-7 дни се оказва, че е в затвора. Желая по-лека мярка,
за да мога да се погрижа за здравето си. Имам проблеми със стомаха и
генитални проблеми, млад човек съм, не съм раждала. Бих желала да имам
семейство. Моля за по-лека мярка, ако е възможно.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв. Л.: Моля за по-лека мярка, обещавам че няма да се укрия.
5
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.М.Х., защитник на АНТ. СЛ. Л.,
обвиняема по досъдебно производство № 161/2021г. по описа на отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР гр.П., срещу протоколно определение
№ 668/23.05.2022г. на Окръжен съд гр.П., постановено по ЧНД № 875/2022г.
по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета
спрямо неговата подзащитна. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и
определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемата.
В съдебно заседание защитникът на последната поддържа горното
искане. Излага доводи, че не са налице основанията за продължаване на тази
мярка на процесуална принуда, както и такива за постоянен адрес, влошено
здравословно състояние, липса на опасност от извършване на престъпление и
укриване. Поддържа тезата, че целите на чл.57 от НПК могат да се постигнат
и с друга мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“, а
именно „домашен арест”.
Обвиняемата Л. се присъединява към казаното от нейния защитник и
иска мярката й за неотклонение да се измени в по-лека.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.П. намира, че жалбата,
като неоснователна, следва да се остави без уважение, а атакуваният съдебен,
като законосъобразен и обоснован, да се потвърди. Счита, че не са настъпили
нови обстоятелства, които да налагат промяна на взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемата Л..
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си Окръжен съд гр.П. е приел, че
6
първоначално взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемата е законосъобразна и не са настъпили нови обстоятелства, които
да налагат нейното изменение.
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
И към настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от
НПК за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
При преценка на събраните по делото доказателства - гласни, писмени
и веществени, Окръжен съд гр.П. правилно е приел, че не може да се направи
извод, различен от първоначално направения, че е налице обосновано
предположение, че обвиняемата Л. е съпричастна към вмененото й
престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, с предмет
494,46 г марихуана на стойност 2966,76 лв.
Обосноваността на това подозрение, каквото понятие се използва в
международни актови, по които РБългария е страна, не само не е разколебано
от събраните доказателства след произнасянето на съда в производството по
чл.64 от НПК, но е и надградено със заключенията на химическата и
дактилоскопната експертизи.
На следващо място, касае се за тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода и глоба.
Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че не е
отпаднала реалната опасност обвиняемата да извърши престъпление, като се
вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена вменената
деятелност, че се касае за задружна дейност, нейният предмет, като
количество и стойност, начинът на укриване, както и съдебното минало -
инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок на предишно
осъждане.
Няма спор, че не е налице опасност от укриване.
Първостепенният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането, отговорил е на
оплакванията на защитата, поради което не се споделя възражението, че
проверяваният съдебен акт страда от липса на мотиви.
Не се приема и тезата, че съдебното минало на дееца не следва да се
7
отчита в производството по чл.65 от НПК. На следващо място Окръжен съд
гр.П. не се е позовал на разпоредбата на чл.63, ал.2 от НПК и не се касае за
презюмирана опасност от извършване на престъпление.
Доводът на защитата относно възрастта на обвиняемата Л., процесуално
поведение, териториална установеност, не са новонастъпили. Те са били
налице и при първоначалното определяне на мярката за неотклонение
„задържане под стража“.
Тези за влошено здравословно състояние не са подкрепени с
доказателства. При възникване на здравословни проблеми на обвиняемата ще
бъде оказана необходимата медицинска помощ съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Възраженията за неизвършване на процесуално-следствени действия се
опровергават от материалите по делото. Тези, че всички следствени действия
са проведени и не предстоят нови, са извън компетентността на съда по
аргумент от разпоредбите на чл.46 и чл.196 от НПК, съобразно които
наблюдаващият прокурор е този, който осъществява ръководство и надзор
върху разследването.
Срокът на задържане е в рамките на разумните срокове. Мярката за
неотклонение не е придобила репресивен характер или такава на наказание
лишаване от свобода. С нея не се нарушават международните и вътрешни
нормативни атове, гарантиращи правата на личността.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да се потвърди, а частната жалба, като неоснователна, да
се остави без уважение.
Поради горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 668/23.05.2022г. на
Окръжен съд гр.П., постановено по ЧНД № 875/2022г. по описа на същия
съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение „задържане под стража”, взета спрямо АНТ. СЛ. Л., ЕГН
**********, обвиняема по досъдебно производство № 161/2021г. по описа на
8
отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР гр.П., в по-лека.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.22 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9