№ 14
гр. Силистра, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Людмил П. Хърватев
Анелия Д. Великова
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223400600241 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №15 от 06.07.2022г. постановена по НЧХД №98/2021г.,
Тутракански районен съд е признал подсъдимата К. Т. К. за невиновна в това,
че при разпита си като свидетел на 28.10.2020г. в хода на разследването по
ДП №559/2020г. по описа на РУ-Силистра в качеството си на длъжностно
лице-„Кметски наместник“ е разгласила позорно обстоятелство за
тъжителката М. П. С., изразяващо се в изявления „Подозирам, че хора от
селото са изписали кръстове със спрей и това са Петър Недев, Марияна
Михова и М. С.“ и „Нея вечер на 3 срещу 4 октомври те са били в дома на
Марияна Михова и са били пияни и вероятно някой от тях е начертал
кръстовете на стената“, поР. което я е оправдал по повдигнатото й обвинение
по чл.148, ал.2, вр.с ал.1, т.2 и т.4 и чл.147, ал.1, предл.1 от НК.
Осъдил е тъжителката М. С. да заплати на подсъдимата сумата от 800
лева, представляваща направени от нея разноски.
Недоволна от постановената присъда е останала тъжителката М. П. С.,
която я обжалва чрез адв.Н. и счита, че тя е необоснована, незаконосъобразна
и постановена при съществени процесуални нарушения. Предвид на това,
жалбоподателката иска от въззивната инстанция да отмени присъдата на
първоинстанционния съд в едната част, делото да бъде прекратено и
изпратено на прокуратурата за разследване на престъпление от общ характер.
Иска се също така, в останалата част, присъдата да бъде отменена и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на същият съд. Редовно
1
призована, жалбоподателката М. С. не се явява в съдебно заседание, за нея се
явява адв.Н., която заявява, че поддържа изцяло жалбата и допълнението към
нея.
Редовно призована, подс.К. Т. К. се явява в съдебно заседание заедно с
адв.Н., който заявява, че оспорват изцяло жалбата. Според него присъдата е
правилна и законосъобразна, обоснована и справедлива, поР. което иска от
въззивната инстанция да я потвърди.
Подс.К. също иска въззивната инстанция да потвърди присъдата, като
изтъква, че като кметски наместник е изпълнила дълга си да подаде сигнал,
във връзка с направените кръстове.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда, и след като взе предвид доводите
изложени в жалбата, становището на страните и доказателствата по делото,
констатира следното:
През 2020г. подс.К. заемала длъжността „кметски наместник“ на с.Майор
Ценович“, обл.Силистра.
На 03-04.10.2020г. на стените на сградата на кметството в селото били
изписани кръстове със спрей с черен цвят. След като установила това на
04.10.2020г., подсъдимата сигнализирала на тел.112. Тя подала и писмен
сигнал адресиран до началника на РУ-Силистра на 05.10.2020г., вследствие на
което била извършена проверка от св.Георгиев-полицейски служител, а
впоследствие било образувано и ДП №559/2020г. по описа на РУ-Силистра за
извършено престъпление по чл.216, ал.1 НК. В хода на разследването били
разпитани лицата Петър Христов, Мариянка Михова, тъжителката С. и
подс.К.. В показанията си като свидетел на 28.10.2020г. подсъдимата заявила:
„Подозирам, че хора от селото е възможно да са изписали кръстовете със
спрей и това са Петър Недев Христов, Мариянка Михова и М. Спасов“, и
още: „Нея вечер на трети срещу четвърти октомври 2020г. те са били в дома
на Мариянка Михова и са били пияни и вероятно някой от тях начертал
кръстовете на стената“. В хода на досъдебното производство не бил установен
извършител и делото било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, и следователно е
процесуално допустима.
Според настоящата инстанция, изложените доводи на жалбоподателката
за необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени
процесуални нарушения са неоснователни.
Първоинстанционния съд е формирал вътрешното си убеждение досежно
съставомерните факти, на основата на правилен анализ на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поР. което и настоящата инстанция
споделя изводите и съображенията му относно тяхната оценка.
Във въззивното производство не се ангажираха нови доказателствени
2
източници, а се оспорва единствено оценката на събраните такива.
Според въззивния съд не са налице основания за промяна на приетата от
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото във въззивното
производство не се установиха нови факти и обстоятелства водещи до
подобен извод, а освен това, такива не се установиха и след собствения
анализ на доказателствените източници.
Независимо от характера на производството /образувано по частна
тъжба/, реда по който се провежда съдебното заседание е регламентиран в
НПК и този ред не предвижда възможност частния тъжител, респ. прокурора
да предявява ново обвинение когато реши и когато има интерес от това. Както
правилно е отбелязал първоинстанционният съд, промяна в обвинението
може да се извърши единствено съобразно правилата на чл.287 НПК, и по-
конкретно по ал.6 на този текст. След като в съдебно заседание частния
тъжител е предявил ново обвинение, вследствие на установени нови
обстоятелства и съдът е приел това обвинение, то съдебното производство
продължава по това обвинение, и съдът не дължи произнасяне по
първоначално предявеното такова.
Несъстоятелно е и искането делото да бъде прекратено и изпратено на
прокуратурата за разследване на престъпление от общ характер.
Вярно е, че на 28.10.2020г. в разпита й като свидетел подсъдимата е
заявила: „Нея вечер на трети срещу четвърти 2020г. те са били в дома на
Мариянка Михова и са били пияни и вероятно някой от тях начертал
кръстовете на стената“, като според адв.Н. това е неистина, което обективира
съставомерност по чл.290, ал.1 НК. Тази позиция не може да бъде споделена.
Лъжливите свидетелски показания засягат обществените отношения свързани
с правосъдната дейност, само ако касаят обстоятелства, представляващи
процесуален интерес за надлежния орган на власт. Това значи, че отговорност
за престъплението по чл.290, ал.1 НК не може да бъде ангажирана, когато
свидетелят дава показания за факти и обстоятелства, които нямат отношение
към основния факт на доказване по конкретното дело и нямат значение за
правилното му решаване, независимо дали потвърждават неистина или
затаяват истина. В този смисъл, дали трите лица са били в дома на Мариянка
Михова, и дали са били пияни, няма никакво значение за това кой е изписал
кръстовете на стената на кметството. ПоР. това, тази информация не може да
бъде форма на реализиран състав по чл.290, ал.1 НК, независимо дали е вярна
или невярна. От друга страна, израза „пияни“ не следва да се разглежда
едностранчиво и доказващо непременно употребата на алкохол, а може да
визира и особено емоционално състояние, при което едно лице би могло да
изрази своята форма на протест, каквато именно е демонстрирана чрез
изписването на кръстовете. За това особено емоционално състояние,
писателят Иван Вазов е отделил една глава в романът си „Под игото“-
„Пиянството на един народ“.
Въззивната инстанция се солидаризира с правните изводи на решаващият
3
съд, досежно обективната и субективна несъставомерност на престъплението
„клевета“. В случая подсъдимата е упражнила свои конституционно
закрепени права-правото свободно да изразява мнението си и правото да
подава жалба и сигнализира компетентните органи при констатирани
нередности, още повече и предвид нейното служебно положение. За
съставомерността на деянието е без значение какъв е резултата от
предизвиканата с жалбата проверка. В трайната практика на ВКС се приема,
че от субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поР. което
умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти,
воден от субективната увереност за истинността им. Когато деецът сезира
отговорни за това институции, натоварени с контрол, отразените
обстоятелства нямат за цел разгласяване на позорно обстоятелство или
приписване на престъпление, а са следвали да послужат като основание за
извършване на проверка.
Пред полицейските органи подсъдимата е изразила едно свое
предположение относно авторите на изписаните кръстове, почиващо на
предходни не до там положителни взаимоотношения. Но следва да се
отбележи също така, че това мнение на подсъдимата не е било изолирано, а и
други лица са го споделяли. Така например св.Спасов споделя, че и други
двама човека са изразявали подобно мнение, като им споменава и имената-
Неделчо и Диманка.
Ето защо въззивната инстанция намира за правилни направените от
първоинстанционния съд правни изводи за липса на престъплението
„клевета“, доколкото от формулировката на изразите се установява като
водещо, намерението на подсъдимата да сигнализира компетентните
държавни институции, във връзка с възприетите от нея неправомерни
действия.
Ето защо, въззивната инстанция намира извода на първоинстанционния
съд за несъставомерност на осъщественото от подс.К. деяние по чл.148, ал.2,
вр.с ал.1, т.2 и т.4, вр.с чл.147, ал.1, предл.1 НК от обективна и субективна
страна за обоснован и законосъобразен, поР. което не се налага коригиране на
присъдата.
В заключение следва да се посочи, че при разглеждане на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
ограничават правата на някоя от страните по делото, поР. което не се налага
отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА присъда №15 от 06.07.2022г., постановена по НЧХД
№98/2021г. на Тутракански районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5