№ 1748
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на прокурора Св. К. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Наказателно дело
от общ характер № 20221110201791 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
СЪДЪТ, във връзка със споразумението намира следното:
На първо място от така събраните на този етап на ДП доказателства
намира, че не е налице обективна съставомерност на деянието по чл. 270, ал. 1
НК. Това е така, доколкото обвиняемият е привлечен за това, че на 08.08.2021
г. около 00:20 часа противозаконно е пречил на органи на властта, видно от
разпитите на свидетелите, на длъжност „младши автоконтрольор“ към отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, да изпълнят задълженията си по спазването на
правилата за движение от участниците в движението, както и възможността
на полицейските органи да дават разпореждания, които биха могли да бъдат
както писмени, така и устни или чрез разположение на тялото или ръцете по
смисъла на чл. 64 ЗМВР. Обстоятелствата, при които се твърди да е
извършено деянието е, че обвиняемият не се е подчинил на полицейско
разпореждане, подаден сигнал със стоп-палка, като е продължил движението
с управляваното от него МПС и е бил последван от служебен полицейски
автомобил, с включен светлинен и звуков сигнал, на който сигнал отново не
се подчинил. Съдът се солидаризира с практиката на ВКС в решение №
55/28.03.2017 г. на ВКС по Н.Д. №71/2017 по описа на I НО, а именно, че
контролът е насочен не конкретно към проверка на обвиняемия, а е свързан с
контрола на автомобилния транспорт. Обстоятелството, че лицето не е спряло
подадения със стоп-палка не е препятствало или осуетило провежданата
1
операция като цяло. Действително, като участник в автомобилния транспорт
на инкриминираната дата обвиняемият е имал задължение да спре на
подадения му знак и в това му качество да бъде проверен. Отказът му обаче е
несъставомерен, доколкото изпълнителното деяние на престъплението по чл.
270, ал. 1 от НК - "пречи" предполага не просто бягство от предстояща
проверка, а активно поведение, което може да включва думи или действия,
насочени към оказване на съпротива по повод изпълнение задълженията на
органа на власт. От обективна страна е необходимо деецът с действие или
бездействие да създаде пречка за осъществяване служебните задължения на
органа на власт. Преченето следва да се отличава с по-висока степен на
обществена опасност, т. е. да е годно да застраши обществените отношения,
засягащи упражняването на правомощията на органа на власт.
От друга страна, във връзка с привдигнатото обвинение, съдът следва да
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 207 от Правилника за прилагане на
ЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се автомобил или
мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!".
От показанията на полицейските служители се установява, че е подаден
светлинен и звуков сигнал, който обаче не е сред изрично предвидените,
който да задължава водачите да спрат за проверка, а единствено налага да
предоставят безпрепятствено преминаване на полицейски автомобил със
специален режим на движение. Ето защо и видно от показанията на
полицейските служители, няма данни да са подали сигнал за спиране,
визиран Правилника за прилагане на ЗДвП.
Съдът намира, че е налице и второ основание, въз основа на което
споразумението да не бъде одобрено, а именно във връзка с предложеното
наказание. Доколкото текстът на чл. 270, ал.1 НК в санкционната си част
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ от
петстотин до две хиляди лева, но в споразумението е определено наказание
съгласно чл. 55 НК, който текст предвижда, че се прилага, „когато и най-
лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко“. В
случая, с оглед системата на наказанията и тълкуването на чл. 37, ал. 1 НК,
наказанието „глоба“ се явява по-леко наказание от наказанието „пробация“ и
съответно последното не може да бъде определено като наказание по чл. 270,
ал. 1 НК по реда на чл. 55 НК. Страните биха могли да определят наказание в
2
рамките на предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 270, ал.
1 НК, а именно - наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“
от петстотин до две хиляди лева, но не и наказание „пробация“. Поради тези
съображения, настоящият съдебен състав намира, че не следва да одобри така
представеното споразумение, доколкото са налице констатираните по-горе
нарушения на материалния закон.
Водим от гореизложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ОДОБРЯВА споразумението, постигнато между прокурор С.К. от
СРП и адв. Ж.Ж. - защитник на обвиняемия Н. Д. Д., за решаване на делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 1791/2022 г. на СРС НО, 116 състав.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3