Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 16.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Соня Василева,
като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 223 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от С.И.С., ЕГН ********** с адрес ***, оф. 3 - ищец в
първоинстанционното производство против Решение № 53/13.02.2019 г. по гр.д.№
1393/2018 г. на РС Нова Загора, с което
е отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване на
дължимостта на сумата от 320 лв. от страна на Р.Н.С., представляваща
неиздължена част от възнаграждение по сключен договор за правна защита и
съдействие, серия С, № **********, с предмет процесуално представителство по ДП
№ 797/2017 г. по описа на РУ на МВР Нова Загора и ищецът е осъден да заплати на
ответника С. сумата от 783 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението се обжалва изцяло
като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на
постановения от НЗРС акт на следното: сочи се, че делото било разгледано от
незаконен състав, тъй като у въззивника възникнало съмнение за
безпристрастността на съдията-докладчик.
Не била взета под внимание
нормата на чл. 164, ал.1 т. 4 от ГПК, която не допуска доказване на плащане на
парични задължения, установени с писмен акт, с показания на свидетели и в
нарушение на процесуалните правила именно на такива доказателства се основавало
първоинстанционното решение.
Навежда се и извършване на
процесуално нарушение от първоинстанционния съд, тъй като съдът е отхвърлил
доказателственото искане на ищеца. Аргументира се и липса на мотиви, респ.
противоречащи си мотиви в атакувания акт. Претендират се разноски за двете
инстанции.
Направено е доказателствено
искание да бъде изискано и приобщено ДП № ЗМ306626/2018 г., по описа на РУ на
МВР Нова Загора, където се съдържа оригиналът на пълномощното представено по
делото от страната.
С въззивната жалба са направени
доказателствени искания, които са отхвърлени с определение, държано в закрито
заседание от 07.05.2019 г. и се претендират деловодни разноски.
В законоустановения срок от
въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В с.з., въззивникът,
редовно призован, се явява лично и претендира за уважаване на жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се
явява, представлява се от пълномощник – адв. М., който оспорва въззивната жалба,
поддържа отговора и се позовава на детайлно развитите в отговора на жалбата
съображения. Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли
съда да го потвърди. Прави искане за разноски.
Пред настоящата инстанция се
събраха допълнителни доказателства, а именно ЧНД 261/2019 г. по описа на РС
Стара Загора, в чиито корици се намира Определение № 3 от 08.01.2019 г.,
постановено по чнд № 12/2019 г. по описа на НЗРС за отвод на съдията-докладчик Р.
Ненова.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Съдът извърши служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно а с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо в обжалваната част.
Съдът не споделя
възраженията на въззивника по отношение на това, че първоинстанционното решение
е постановено от незаконен състав. От събраното във въззивната фаза на
производството доказателство и в частност Определение № 3/08.01.2019 г. по чнд
№ 12/2019 по описа на НЗРС е видно ,че съдията докладчик по делото се е отвела
на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. В мотивите си същата е посочила, че е
докладчик по гр.д. № 1393/2018 г., по описа на НЗРС, което е
първоинстанционното производство по настоящото дело и това би могло да внесе
съмнение в безпристрастността и обективността на съдията. Безспорно този мотив
за отвод няма отношение към настоящото дело и е напълно резонен. По отношение
на втория мотив за отвод, съдът намира за необходимо да отбележи следното.
Ангажирането на наказателната отговорност на лицата в далеч по дълбока степен
засяга тяхната личност и зависи от нея за разлика от отговорността по договорни
отношения, която е независима от личността на страните. Бидейки страна по
договорите за адвокатска защита представяни в гражданските и наказателните
производство на съдията се налага да отсъжда в полза на един или друг
процесуален субект по отношение на отговорността за разноски и техния размер
без оглед на личността на процесуалния представител, а като съобразява
обективни законови изисквания към определен гражданско-правен фактически състав,
поради това и не следва професионалните колегиални отношения да внасят съмнение
в обективността и безпристрастността на съдията, който трябва да реши един
такъв гражданско- правен спор като настоящия. За разлика от това, при
преценката за извършено престъпление неминуемо се стига до преценка на
субективни изживявания на лицето, чиято наказателна отговорност е ангажирана и до
качества на неговата личност. Поради това личното познанство на съдията и колегиалните
му отношения със субекта на престъплението може да създаде съмнение за неговата
безпристрастна преценка относно субективната страна на престъплението и
представлява основание за отвод. Поради това съдът не счита, че като се е
отвела от разглеждането на наказателното производство съдия Ненова е била и
предубедена или е имала основания да се счете че преценката и в един
гражданско-правен спор за договорна отговорност би се повлияла от колегиалните
ѝ отношения със страна по делото. Поради това съдът намери че
първоинстанционното решение е постановено от законен съдебен състав и на
страните е осигурен справедлив съдебен процес.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно
и неправилно.
Съдът гради правните си
изводи на следната формирана от доказателствата, събрани пред първата
инстанция, фактическа обстановка:
Издадена е заповед за
изпълнение на основание чл. 410 от ГПК, като съдът се солидаризира с изводите
на първоинстанционния съд за допустимост на производството по чл. 422 от ГПК,
след подадено възражение от страна на длъжника по заповедта.
От представените от ищеца и
ответника договори за правна защита и съдействие, както и от свидетелските
показанията на свидетеля М.Д.Т. се установява, че Р.С. и С.С. в качеството му
на адвокат, са постигнали съгласие, което са обективирали в писмен договор от
26.12.2017 г.с № 00000057324 от кочан на Адвокатска колегия Сливен, за
процесуално представителство на въззиваемата по ДП 779/2017 г. по описа на РУ
на МВР Нова Загора за възнаграждение от 400 лв.
Съдът кредитира показанията
на свидетеля Т. в светлината на чл. 172
от ГПК,като отчита че въззиваемата е била бивша съпруга на свидетеля и майка на
децата му, като това не изключва априори достоверността на показанията му.
Същият свидетелства да е възприел факти от действителността, което са се
развили пред него и разказът му кореспондира в отразеното в писмените
документи. Поради гореизложеното съдът следва да кредитира показанията на
свидетеля относно мястото, участниците и уговорките за параметрите на договора.
Съдът следва да изключи от доказателствената маса показанията на свидетеля
относно изпълнението на задължението за заплащане на хонорара по договора за
процесуално представителство, поради забраната на чл. 164 ал.1, т.4 от ГПК. Задължението за плащане на адвокатския
хонорар е установено с писмения договор за адвокатска защита и съдействие от 26.12.2017
г.с № 00000057324, сключен между Р.С. и адв. С.С.. Логиката на закона, е че ако
задължението е установено в писмена форма, то и погасяването му следва да е в
най-малко същата форма. Съдебната практика приема облекчена форма за доказване
на плащането на адвокатско възнаграждение, а именно с отбелязването в договора
за защита и съдействие че сумите са платени и начина им за плащане. Въпреки че
конструкцията важи за определяне на разноските, то аналогично тя следва да се
приложи и в настоящото производство, тъй като доказателствената сила на
документите не следва да зависи от функцията, която документите изпълняват в
едно производство, т.е. дали ще доказват извършени разноски по дело с друг
предмет или осъществено плащане предмет на самото дело. Във връзка с
гореизложеното съдът изключва от доказателствената съвкупност показанията на
свидетеля Т. в частта им относно плащането по процесния договор.
Съдът кредитира показанията
на св. А., като добросъвестно изложени и счита, че в съвкупност с писмените
доказателства може да се приеме,че същият е предал на въззиваемата вторият
екземпляр от подписания договор.
По отношение на двата
представени екземпляра от договор за правна защита и съдействие от26.12.2017
г.с № 00000057324, сключен между Р. Стоянова и адв. С.С., съдът намира
следното: в адвокатския кочан има три екземпляра от договорите за адвокатска
защита и съдействие с един и същ номер. Те следва да бъдат попълнени еднакво.
Единият се представя пред трети лица за доказване на представителна власт. По
настоящото дело, видно от доказателствата, че оригиналът на процесния договор
се намира по ДП 779/2017 г. по описа на РУ на МВР Нова Загора, а по настоящото
дело е представено копие. Това не се отразява на валидността и доказателствената
сила на документа, тъй като няма искане от насрещната страна за предаване на
оригинал, и съдът кредитира представеното копие заверено от страната, като още
повече че оригиналът е бил обект на назначената експертиза, която не е
установила разлики с представеното по делото копие, изследвала го е и се е
произнесла за неговата автентичност. Подписът под него е бил оспорен по реда на
чл. 193 от ГПК, като в резултат на това се доказва подписът под договора за
правна защита и съдействие да е положен от въззиваемата. Същото се отнася и за
синьото копие на същия договор, приложен с отговора на исковата молба от самата
нея. В двата екземпляра съдът установява да има съществена разлика именно в
реквизита „платена сума“ където в представеното копие по настоящото
производство е видно, че в графата фигурира сумата 80 лв., която е отбелязано
да е платена по банков път. Това отбелязване следва да се кредитира като
коректно, тъй като се потвърждава от писменото доказателство – платежно
нареждане за кредитен превод от 21.06.2018 г., от Р.С., към С.С., където е
посочено основание „възнаграждение остатък от досъдебно производство 779/2017
г. по описа на РУ на МВР и пътни пари“. В химизираното копие на същия договор в
реквизита „платена сума“ се чете 350 лв., за които има отбелязване, че са
платени в брой.
Съдът кредитира напълно
заключението на вещото лице, назначено по първоинстанционното производство,
като задълбочено и компетентно изготвено, мотивирано и обосновано. Настоящата
инстанция не намира основание да изключи от заключението и от доказателствения
материал констатациите на вещото лице относно разминаването в двете копия на
пълномощното. Напротив, съдът намира, че вещото лице в изпълнение на задачата
си, задълбочено е подходил към изследване
на двата документа и е дал заключение във връзка с това изследване. Пропуск на
съда е било липсата на задача за изясняването на релевантния към спора въпрос
как се е получила разлика между двата документа, който е компенсиран от
отговора на вещото лице. Поради това следва да се приеме, че заключението
следва да се кредитира в цялост, тъй като е във връзка с отговора на
поставените задачи, а именно дали в светлината на въпросите дали има
несъответствия в подписа в два екземпляра на един и същ документ и при отговор,
че липсва такова несъответствие резонно възниква въпросът как се е стигнало до
несъответствието в един от реквизитите, което е изцяло във връзка с поставената
задача.
Фактическите заключения,
които настоящата инстанция извежда от така анализираните доказателства са
следните: Страните са се споразумели да сключат договор за процесуално представителство,
по силата на който С.С. ще представлява Р.С. по досъдебно производство 779/2017
г. по описа на РУ Нова Загора, за сумата от 400 лв. При разглеждането на
писмените документи в светлината на изготвеното заключение от вещото лице съдът
намира, че при подписването на договора не е била вписана сума в реквизита
„платена сума“. В синият екземпляр се е отпечатал текст вследствие на силен
натиск при попълване на предходния в кочана на адвокатските пълномощни, договор
за правна защита и съдействие с № 00000057323 и поради това е отбелязан текст
платени в брой 350 лв., който липсва на оригинала, попълван с химикална паста,
тъй като върху него не се отбелязва при натиск от предходен лист в кочана. Т.е.
този текст е съществувал на това копие още преди попълването на самия договор и
подписването му от страните.
Текстът в оригинала и в копието представено
от въззивника в първоинстанционното производство, който удостоверява че 80 лв.
са платени по банков път е добавен по-късно, след подписването на договора,
което е логично тъй като сумата е преведена на 21.06.2018 г. Същите
действително са платени от въззиваемата, видно и от платежното нареждане.
При така изложеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 422
от ГПК за признаване за установено че
ответника дължи на ищца сумата посочена в заповедта, а именно сумата от 320 лв.
Ищецът е основал иска си на твърдение за наличието на вземане по договор за
адвокатска защита и съдействие от26.12.2017 г.с № 00000057324, сключен между
него и ответницата Р.С..
За да бъде основателен
такъв иск, ищецът следва да докаже валидността на основанието за дължимостта и
размера, а ответника следва да докаже своите правопогасяващи възражения – в
конкретния случай- факта на плащането. Първоинстанционният съд правилно е
разпределил доказателствената тежест между страните.
Ищецът се домогва да докаже
валиден договор за поръчка, по който страната се е задължила да заплати
адвокатско възнаграждение. По договора за процесуално представителство
задълженото лице дължи усилия, а не резултат. В настоящото производство не се
въвеждат възражения за липса на изпълнение или некачествена услуга от страна на
ответника. В отговора на исковата молба се съдържат твърдения за заплащане на
пътни разходи за пътуването на С. *** до Нова Загора, във връзка с
представителството по досъдебното производство, което следва да се счете за
признание на неизгоден факт, а именно изпълнение по договора за процесуално
представителство и частично изпълнение на паричното задължение, което следва да
се приеме за признание от страна на възиваемата страна, на неизгодния за нея
факт, че договорът е бил изпълнен и възнаграждение се дължи.
Размерът се доказва по записаното
уговорено възнаграждение в договора, което се потвърждава и от свидетелските
показания на свид. Тенев – 400 лв. От същия следва обаче да се приспадне
платеното по банков път, доказано от въззиваемата и признато от ищеца
възнаграждение в размер от 80 лв. и дължима остава сумата от 320 лв. Съдът
приема, че пътните разноски са били включени в уговорения размер на
възнаграждението от 400 лв. и са били част от него.
Ответната страна не успява
пълно и главно да докаже изпълнение на задължението си установено в писмения
акт на договора за правна защита и съдействие. Отбелязването в синия химизиран
екземпляр от договора се доказа да е станало не по повод изпълнение на
задължението, а поради отбелязване от предходен договор, което се явява успешно
проведено насрещно доказване или оборване на твърдението и доказателството за
изпълнението. Тъй като свидетелски показания за доказване на задължения
установени с писмен акт не се допускат, то недоказан остава фактът на
изпълнението на валидно възникналото и дължимо възнаграждение.
Поради изпълнение на всички
предпоставки за уважаване на иска с правно основание 422 от ГПК, вр. с чл. 79
ал.1 ЗЗД вр. с чл. 286 от ЗЗД то същият следва да се уважи.
Поради изхода от процеса за
главната претенция то и акцесорната такава за лихва за забава от датата на
подаването на заявлението следва да се уважи.
Във връзка с резултата във
въззивната инстанция то следва да се възложат в тежест на ответника разноските
по заповедното производство в размер на 25 лв. държавна такса и 300 лв.
адвокатско възнаграждение, сторени от ищеца, както и сторените от него разноски
за първата инстанция в размер на 25 лв. за държавна такса.
Право на разноски за
въззивната инстанция възниква за въззивника, поради което въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 25 лв. държавна такса, която той
доказва като направени по делото разноски.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение № 53/13.02.2019 г. по
гр.д.№ 1393/2018 г. на РС Нова Загора,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание 422 от ГПК,
вр. с чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. с чл. 286 от ЗЗД, че Р.Н.С., ЕГН **********,*** дължи
на С.И.С., ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, оф. 3, сумата от 320 лева,
представляваща незаплатен остатък от възнаграждение за процесуално
представителство по Договор за правна защита и съдействие № ********** от
26.12.2017 г., за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, № 821/18.07.2018г. по заповедно производство № 1112/2018 г. по описа на
НЗРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
12.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р.Н.С., ЕГН **********,*** да заплати на С.И.С., ЕГН **********,*** със
съдебен адрес ***, оф. 3, сумата от 325 лв., представляваща направените
разноски в заповедното производство, сумата от 25 лв., представляващи разноски
за държавна такса, сторени от него в първоинстанционното производство и сумата
от 25 лв. разноски за държавна такса във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.