№ 561
гр. София , 03.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско
дело № 20211001000788 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 613а, ал. 3 от ТЗ.
Образувано е по частна жалба от 7.06.2021 г. на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД
срещу определението от 31.05.2021 г. по търг. дело № 73/2016 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил,
в частта, с която е изменена и одобрена частична сметка за разпределение, съставена от синдика
на обявения в несъстоятелност длъжник „Ойл БГ“ ЕООД, обявена в търговския регистър на
31.03.2021 г., като е оставено без уважение възражението на жалбоподателя срещу сметката.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът не е уважил възражението на жалбоподателя срещу
изготвената частична сметка за разпределение. Сочи се, че неправилно сметката не е изготвена по
реда на чл. 717н, ал. 2 ТЗ, чийто предпоставки били налице, тъй като жалбоподателят бил
ипотекарен кредитор на имота, от осребряването на който се разпределяла процесната сума.
Твърди се, че несъстоятелният длъжник „Ойл БГ“ ЕООД бил едновременно солидарен поръчител
и ипотекарен длъжник за дълга на „ДАНС Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/ по договор за
банков кредит, като ипотеката обезпечавала само задълженията на кредитополучателя „ДАНС
Енерджи“ ООД, а не и на поръчителя. В качеството си на ипотекарен кредитор за задълженията на
„ДАНС Енерджи“ ООД банката имала право на предпочтително удовлетворяване от ипотекирания
имот, собственост на „Ойл БГ“ ЕООД, с правата по чл. 717н ТЗ. Тези му права не зависели от това,
че е едновременно кредитор и на ипотекарния длъжник по силата на договора за поръчителство,
които вземания към поръчителя не били обезпечени с ипотеката и поради това били приети в
неговото производство по несъстоятелност с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваните съдебни
актове и да реши спорните въпроси по същество.
Синдикът А. Г. М. в писмен отговор оспорва частната жалба.
1
Останалите участници в производството не вземат становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частната жалба и отговора, намира за установено следното:
С решение от 13.10.2016 г. по т.д. № 73/2016 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, обявено в ТР
на 14.10.2016 г., по молба от 12.08.2016 г. на „Данс Енерджи Инвест“ ЕООД на осн. чл. 630, ал. 1
ТЗ спрямо ответното дружество „Ойл БГ“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност, с
начална дата на неплатежоспособност – 1.09.2016 г.
С решение от 1.08.2019 г. на КОС на осн. чл. 710 ТЗ ответникът е обявен в несъстоятелност,
постановено е прекратяване на дейността му, налагане на общ запор и възбрана върху
имуществото му и е постановено започване на осребряването му.
По реда на чл. 692 ТЗ са били одобрени следните списъци на приетите вземания: 1) с
определение от 19.06.2017 г., обявено в ТР на 20.06.2017 г., е бил одобрен списък на приетите
вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на 9.12.2016 г., съобразно
измененията, извършени с определение от 26.04.2017 г. по т.д. № 133/2016 г. на КОС; 2) с
определение от 19.10.2017 г., обявено в ТР на 20.10.2017 г., е бил одобрен списък на приетите
вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на 6.02.2017 г.; 3) с определение от
31.05.2019 г., обявено в ТР на 31.05.2019 г., е бил одобрен списък на приетите вземания, предявени
в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТР на 10.05.2019 г.; 4) с определение от 22.06.2020 г., обявено
в ТР на 22.06.2020 г., е бил одобрен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.
3 ТЗ, обявен в ТР на 29.05.2020 г.; и 5) с определение от 6.11.2020 г., обявено в ТР на 6.11.2020 г., е
бил одобрен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТР на
26.10.2020 г.
Допълнително за част от приетите и част от неприетите предявени вземания са били образувани
и искови производства по чл. 694 ТЗ, част от които са приключили, а други са висящи и
понастоящем.
Обобщеният резултат относно окончателно приетите и вземанията с висящи спорове е
следният:
1) приети без възражения са следните публични вземания, предявени от НАП: 1.1) с привилегия
по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ – 118 487,36 лв., от които: 97 500,56 лв. – данъци и такси до 13.10.2016 г.
по акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК с № 24-28-1498/14-1/4.11.2016 г. и акт № 16-074-1/15.11.2016 г.,
19 891,21 лв. – лихви върху същите до 13.10.2016 г., 1 093,80 лв. – задължителни осигуровки до
13.10.2016 г. по декларация с вх. № 100021610222257 за м. 10.2016 г., и 1,79 лв. – лихви по
декларация с вх. № 100021608842191 за м. 09.2016 г.; 1.2) с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ –
344 401,68 лв., от които: 308,58 лв. – данъци след 13.10.2016 г. по декларация с вх. №
100021611173541 за м. 11.2016 г., 1 098,26 лв. – задължителни осигуровки след 13.10.2016 г. по
декларация с вх. № 100021611173541 за м. 11.2016 г., 112 535,01 лв. – данъци по ЗДДС, ЗКПО и
ЗОДФЛ след 13.10.2016 г., 327,56 лв. – имуществена санкция по НП № 346101-F32583/9.07.2018 г.,
7 059,61 лв. – задължителни осигурителни вноски след 13.10.2016 г. по 14 бр. декларации,
92 166,59 лв. – местни данъци и такси по АУДЗ акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК с № 619163-
2
1/25.06.2020 г., 129 715,19 лв. – държавни такси по изпълнителен лист от 5.08.2020 г. по т.д. №
46/2017 г. на ОС Кюстендил, 1190,80 лв. – държавни такси по изпълнителен лист от 28.01.2020 г.
на ОС Кюстендил; 1.3) с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ : 35 898,41 лв. – законна лихва върху
посочените главници след 13.10.2016 г. до предявяването на вземането, както и законна лихва след
това до изплащането;
2) приети без възражения са следните вземания на „ДАНС Енерджи Инвест“ ЕООД, които в
хода на производството по несъстоятелност са били последователно цедирани на „Данеко“ ЕООД
и „Кодиа Груп“ ООД, за което на синдика са връчени уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на
20.03.2018 г. и 3.12.2019 г., в общ размер на 220 565,85 лв. с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ ,
от които: 2.1) 194 734 лв. – главница по договори за заем от 18.01.2016 г. и 18.02.2016 г., 2.2)
20 245,85 лв. – лихви по чл. 4 от договорите съответно до 15.05.2016 г. и 30.06.2016 г., и 2.3) 5 586
лв. – неустойки по чл. 11 от договорите;
3) приети по реда на чл. 694 ТЗ с влезли в сила съдебни решения /решение от 22.10.2018 г. по т.
д. № 46/2017 г. на ОС Кюстендил, решение от 1.07.2019 г. по т.д. № 1279/2019 г. на САС и
определение № 418/12.06.2020 г. по т.д. № 2514/2019 г. на ВКС/ с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8
ТЗ са следните вземания на „Първа инвестиционна банка“ АД, произтичащи от договор за банков
кредит № 000СL-L-000020/26.01.2009 г. и анекс № 4/29.12.2015 г. в общ размер на 8 647 346,38
лв.: 3.1) за сумата от 7 405 294,77 лв. – главница, 3.2) за сумата 90 850,34 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 1.06.2016 г. до 1.07.2016 г., 3.3) за сумата 363 587,24 лв. –
наказателна лихва за периода от 1.07.2016 г. до 18.08.2016 г., 3.4) за законната лихва, присъдена
със съответните изпълнителни листове от 19.08.2016 г., която до 13.10.2016 г. възлиза на сумата
122 971,25 лв., а до 7.11.2016 г. възлиза на сумата 177 869,13 лв., 3.5) за сумата 14 530 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3571/2016 г. на Районен съд – гр. Сливен, 3.6) за
сумата 18 030 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3572/2016 г. на Районен съд
– гр. Сливен, 3.7) за сумата 264 387,49 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
3573/2016 г. на Районен съд – гр. Сливен, 3.8) за сумата 8 348,98 лв. – разноски за принудителното
изпълнение по изп. дело № 20168440402934, 3.9) за сумата 285 055,23 лв. – разноски за
принудителното изпълнение по изп. дело № 20168440402935, 3.10) за сумата 19 052,11 лв. –
разноски за принудителното изпълнение по изп. дело № 20168440402936; и 3.11) с привилегия по
чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ – законната лихва върху съответните главници за периода след 13.10.2016 г.
4) приети по реда на чл. 694 ТЗ с влезли в сила съдебни решения /решение от 3.05.2018 г. по т.
д. № 47/2017 г. на ОС Кюстендил, решение от 4.12.2018 г. по т.д. № 4212/2018 г. на САС/ са
следните вземания на „Шипинг Навигейшън“ Лтд: 4.1) с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ за
сумата 79 052,95 лв. – комисиона за управление по т. 13, раздел ІV от договор за банков кредит №
000СL-L-000020/26.01.2009 г., 4 бр. анекси, договор за поръчителство от 19.01.2012 г. и договор за
цесия от 1.11.2016 г., и 4.2) с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ за законната лихва от 1.11.2016
г. до изплащането;
5) спорни с висящо дело по чл. 694 ТЗ /решение от 4.06.2021 г. по т.д. № 49/2017 г. на ОС
Кюстендил и висящо т.д. № 816/2021 г. на САС/ са следните предявени от „Кодиа Груп“ ООД
вземания в общ размер на 7 643 537,57 лв. с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ: 5.1) за сумата 3
934 297,17 лв., представляваща левовата равностойност на 2 011 574,20 евро, по договор от
3
23.06.2010 г. и споразумение от 31.05.2013 г..; 5.2) за сумата 1 721 130.40 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода 23.06.2010 г. – 31.05.2013 г.; 5.3) за сумата 1 988 110 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода 1.06.2013 г. – 13.10.2016 г., 5.4) с привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 9 ТЗ – договорна възнаградителна лихва от 15 % годишно начислена върху сумата 2
011 574,20 евро с левова равностойност 3 934 297,17 лв. за периода от 14.10.2016 г. до пълното й
изплащане.
6) спорно с висящо дело по чл. 694 ТЗ /решение от 7.12.2020 г. по т.д. № 50/2017 г. на ОС
Кюстендил, решение от 21.06.2021 г. по т.д. № 291/2021 г. на САС, срещу което е подадена висяща
касационна жалба/ е следното предявено от „Кодиа Груп“ ООД вземане с привилегия по чл. 722,
ал. 1, т. 8 ТЗ: за сумата 60 719,92 лв. – за временна финансова помощ от 3.07.2009 г. и договор за
цесия от 27.10.2016 г.
7) спорни с висящо дело по чл. 694 ТЗ /решение от 27.05.2021 г. по т.д. № 51/2017 г. на ОС
Кюстендил и висящо т.д. № 811/2021 г. на САС/ са следните предявени от „Кодиа Груп“ ООД
вземания в общ размер на 8 109 068 лв. с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ : 7.1) за сумата
3 480 000 лв. – цена за прехвърлени акции по договор от 3.12.2007 г., договори за цесия от
16.12.2018 г. и 16.11.2016 г., споразумение от 7.12.2010 г. и споразумение от 31.05.2013 г., 7.2) за
сумата 2 870 000 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 23.06.2010 г. – 31.05.2013 г.,
7.3) за сумата 1 759 069 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 1.06.2013 г. – 13.10.2016
г., 7.4) с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ – договорна възнаградителна лихва върху главницата
в размер на 15 % годишно от 14.10.2016 г. до изплащането.
Не е спорно, а и от служебно извършената от въззивния съд проверка в електронния Търговски
регистър се установи, че с влязло в сила решение от 28.12.2016 г. по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен
съд – гр. Враца, обявено в ТР на 30.12.2016 г., по молба от 13.10.2016 г. на „ПИБ“ АД на осн. чл.
630, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност на „Данс Енерджи“ ЕООД , с начална
дата на неплатежоспособност – 31.12.2015 г. С решение от 15.01.2020 г. на ВОС на осн. чл. 710 ТЗ
дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, налагане
на общ запор и възбрана върху имуществото му и е постановено започване на осребряването му.
В обявения на 9.03.2017 г. списък на приетите вземания на кредиторите на „Данс Енерджи“
ЕООД, одобрен с определение № 203/3.05.2017 г. по реда на чл. 692 ТЗ, обявено в ТР на 4.05.2017
г., са включени и вземания на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД, предявени с молба с
вх. № 628/24.01.2017 г., произтичащи от договор за кредитна линия № 000СL-L-000020/26.01.2009
г. и анекси към него, като следва: 1) 7 905 294,77 лв. – главница с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8
ТЗ; 2) 90 850,34 лв. – договорна лихва за периода 1.06.2016 г. – 1.07.2016 г. с привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 8 ТЗ; 3) 363 587,24 лв. – наказателна лихва за периода 1.07.2016 г. – 18.08.2016 г. с
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ ; 4) 289 860,81 лв. – законната лихва към 28.12.2016 г.,
присъдени с изпълнителни листове от 22.08.2016 г. и 23.08.2016 г. с привилегия по чл. 722, ал. 1,
т. 8 ТЗ; 5) 610 147,70 лв. – разноски за заповедни и изпълнителни производство с привилегия по
чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ ; 6) законната лихва след 28.12.2016 г. до окончателното изплащане с
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ ; 7) 1 050 лв. – направени разноски в производство по
разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ . Видно от
съдържанието на определението от 3.05.2017 г. по чл. 692 ТЗ срещу тези вземания на кредитора
4
„ПИБ“ АД са били подадени две възражения: 1) от длъжника „Данс Енерджи“ ЕООД, оспорващ по
принцип и изцяло вземанията с твърдението, че е изпълнявал точно задълженията си по договора
за кредит, и 2) от самия кредитор „ПИБ“ АД – с твърдението, че липсвало изрично произнасяне на
синдика относно приемането на така заявените вземания, от което следвало, че не били приети, а и
не било прието вземане в размер на 101 363,14 лв. за юрисконсултско възнаграждение за
производството по несъстоятелност. Не е подадено възражение срещу привилегиите, с които
вземанията са приети. С определението по чл. 692 ТЗ и двете възражения са оставени без уважение
– това на длъжника поради представените изпълнителни листове по заповедни производства по
ч.гр.д. № 3571/2016 г., № 3572/2016 г. и № 3573/2016 г. на РС Сливен, а това на кредитора поради
неверността на твърденията му за невключване на вземанията от синдика в списъка на приетите
вземания, а за разноските в размер на 101 363,14 лв. – поради липсата на съдебен акт за тяхното
присъждане в производството по несъстоятелност.
От данните по делото е видно, а това следва и от посоченото в цитираното определение по чл.
692 ТЗ, че спрямо част от така предявените от „ПИБ“ АД вземания от преди откриване на
производството по несъстоятелност срещу „Данс Енерджи“ ЕООД са били заведени заповедни
производства, които впоследствие са прераснали и в искови производства по чл. 422 ГПК, които
са продължили по реда на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ. По-конкретно:
Със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 23.08.2016 г. по ч.гр.д. № 3571/2016 г. на
Районен съд – гр. Сливен е разпоредено длъжникът „Данс Енерджи“ ЕООД да заплати на
кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: 1) 400 000 лв., представляваща
част от просрочена главница по договор за кредитна линия № 000СL-L-000020/26.01.2009 г.,
изменен с анекс № 1/27.07.2011 г., анекс № 2/21.09.2012 г., анекс № 3/13.06.2013 г. и анекс
№ 4/29.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
/19.08.2016 г./ до окончателното изплащане, и 2) 14 530 лв. – разноски по делото. По повод
подадено възражение срещу тази заповед за изпълнение е било образувано исково
производство по чл. 422 ГПК. С решение от 5.10.2017 г. по т.д. № 96/2016 г. на Окръжен съд
– гр. Сливен е отхвърлен изцяло предявения от „ПИБ“ АД срещу „Данс Енерджи“ ЕООД
иск за установяване на вземането по заповедта, потвърдено с решение от 20.02.2018 г. по т.д.
№ 1/2018 г. на Апелативен съд – гр. Бургас, което не е допуснато до касационно обжалване с
определение № 83/8.02.2019 г. по т.д. № 1792/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. Съдилищата са приели
иска за неоснователен поради липсата на редовно връчено уведомяване за обявената
предсрочна изискуемост по т. 26.2 от договора за кредит от 26.01.2009 г.
Със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 23.08.2016 г. по ч.гр.д. № 3572/2016 г. на
Районен съд – гр. Сливен е разпоредено длъжниците „Данс Енерджи“ ЕООД, „Ойл БГ“
ЕООД и Д. А. К. да заплатят солидарно на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД
следните суми: 1) 500 000 лв., представляваща част от просрочена главница по договор за
кредитна линия № 000СL-L-000020/26.01.2009 г., изменен с анекс № 1/27.07.2011 г., анекс №
5
2/21.09.2012 г., анекс № 3/13.06.2013 г. и анекс № 4/29.12.2015 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението /19.08.2016 г./ до окончателното изплащане, и 2) 18 030
лв. – разноски по делото. По повод подадени възражения срещу тази заповед за изпълнение
е било образувано исково производство по чл. 422 ГПК срещу тримата длъжници. С
решение от 23.11.2017 г. по т.д. № 98/2016 г. на Окръжен съд – гр. Сливен е отхвърлен
изцяло предявения от „ПИБ“ АД срещу „Данс Енерджи“ ЕООД и „Ойл БГ“ ЕООД иск за
установяване на вземането по заповедта, потвърдено с решение от 11.04.2018 г. по т.д. №
38/2018 г. на Апелативен съд – гр. Бургас, в които решения е приет за неоснователен
частичният иск поради липсата на редовно връчено на длъжниците уведомяване за
обявената предсрочна изискуемост по т. 26.2 от договора за кредит от 26.01.2009 г. От
мотивите на първоинстанционното решение става ясно, че същото не е постановено срещу
ответника Д. А. К., тъй като производството срещу него е предходно прекратено по искане
на ищеца. С определение № 39/13.03.2019 г. по т.д. № 2531/2018 г. на ВКС, І т.о., на осн. чл.
233 ГПК са обезсилени първоинстанционното и въззивното решения и е прекратено
исковото производство поради постъпила молба с вх. № 2405/12.03.2019 г., с която ищецът
се е отказал изцяло от предявения иск.
Със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 22.08.2016 г. по ч.гр.д. № 3573/2016 г. на
Районен съд – гр. Сливен, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 22.08.2016 г.,
е разпоредено длъжникът „Данс Енерджи“ ЕООД да заплати на кредитора „Първа
инвестиционна банка“ АД следните суми: 1) 7 005 294,77 лв., представляваща част от
просрочена главница по договор за кредитна линия № 000СL-L-000020/26.01.2009 г.,
изменен с анекс № 1/27.07.2011 г., анекс № 2/21.09.2012 г., анекс № 3/13.06.2013 г. и анекс
№ 4/29.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
/19.08.2016 г./ до окончателното изплащане; 2) 90 850,34 лв., представляваща просрочена
договорна лихва за периода 1.06.2016 г. – 1.07.2016 г.; 3) 363 587,24 лв., представляваща
просрочена наказателна лихва за периода 1.07.2016 г. – 18.08.2016 г.; 4) 79 052,95 лв.,
представляваща комисионна за управление; и 5) 264 387,49 лв. – разноски по делото. По
повод подадено възражение срещу тази заповед за изпълнение е било образувано исково
производство по чл. 422 ГПК. С решение от 22.12.2017 г. по т.д. № 97/2016 г. на Окръжен
съд – гр. Сливен са отхвърлени изцяло предявените от „ПИБ“ АД срещу „Данс Енерджи“
ЕООД искове за установяване на вземанията по заповедта, потвърдено с решение от
12.07.2018 г. по т.д. № 121/2018 г. на Апелативен съд – гр. Бургас. Съдилищата са приели
иска за неоснователен поради липсата на редовно връчено уведомяване за извършеното
служебно усвояване на средствата по договора за кредит от 26.01.2009 г., като условие за
възникване на кредитно задължение. Решението на АС Бургас обаче е било отменено с
6
решение № 114/11.11.2019 г. по т.д. № 2891/2018 г. на ВКС, І т.о., като исковете по чл. 422
ГПК са уважени изцяло и е признато за установено съществуването на вземанията по
заповедта за изпълнение, а на ищеца са присъдени и съдебни разноски в размер на
151 255,71 лв.
Спрямо друга част от предявените от „ПИБ“ АД и приети вземания е било образувано исково
производство по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ по предявени от длъжника „Данс Енерджи“ ЕООД
отрицателни установителни искове. С влязло в сила решение от 25.06.2020 г. по т.д. № 45/2017 г.
на Окръжен съд – гр. Враца е признато за установено, че не съществуват следните вземания на
„ПИБ“ АД: 1) сумата 33 000 лв., представляваща законна лихва върху главница от 900 000 лв. по
договора за кредит от 26.01.2009 г. и анекси към него за периода 19.08.2016 г. – 28.12.2016 г.; и 2)
сумата 27 963,72 лв., включваща разноски за две изпълнителни дела за същата главница, а именно
– 9 140,91 лв. по изп. д. № 2934/2016 г. и 18 822,81 лв. по изп. д. № 2936/2016 г. на ЧСИ С. Я., с
рег. № ***. В останалата част отрицателните установителни искове са отхвърлени, а именно: 1) за
сумата над 33 000 лв. до претендираните 289 860,81 лв., 2) за сумата над 27 963,72 лв. до
претендираните 313 200,21 лв., и 3) за сумата 1 050 лв. – за съдебни разноски по т.д. № 110/2016 г.
на ОС Враца, включваща 250 лв. за държавна такса и 800 лв. за депозит за вещо лице.
По делото са представени: 1) нотариален акт № 3/2.02.2009 г., том І, рег. № 304, нот. дело №
3/2009 г. на нотариус Д. Ж., с рег. № ***, с който „Ойл БГ“ ЕООД е учредил в полза на „Първа
инвестиционна банка“ АД ипотека върху следния собствен недвижим имот: УПИ І-1068, 1071,
1119 с площ от 17 719 кв. м., находящ се в гр. ***, район „***“, кв. 132 по плана на гр. ***, м.
„***“, заедно с построената в имота газостанция, за обезпечаване на вземанията на банката
спрямо „Данс Енерджи“ ЕООД, произтичащи от сключения с последното договор за банков кредит
№ 000СL-L-000020/26.01.2009 г. с краен срок за погасяване 16.01.2012 г.; и 2) нотариален акт №
184/31.10.2011 г., том V, рег. № 18531, нот.д. № 0898/2011 г. на нотариус В. Б., с рег. № ***, с
който „Ойл БГ“ ЕООД е учредил в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД ипотека върху
същия недвижим имот за обезпечаване на вземанията на банката спрямо „Данс Енерджи“ ЕООД,
произтичащи от същия договор за банков кредит № 000СL-L-000020/26.01.2009 г., изменен с анекс
№ 1/27.07.2011 г., с краен срок за погасяване 31.01.2016 г.
С молба от 18.12.2018 г. с нотариална заверка на подписа кредиторът „ПИБ“ АД е заявил
искане за подновяване на вписването на ипотеката, учредена с нотариален акт № 3/2.02.2009 г.
Молбата е била вписана в Службата по вписвания – гр. София с вх. рег. 86896 на 18.12.2018 г.
След постановяване на решението от 15.01.2020 г. по чл. 710 ТЗ и въз основа на определение от
11.02.2021 г. на съда по несъстоятелността, с което е дадено разрешение, е била проведена от
синдика на „Ойл БГ“ ЕООД процедура по публична продажба по чл. 718 ТЗ спрямо същия
недвижим имот, представляващ имот с кадастрален идентификатор 68134.1114.206. Обявлението
за продажбата е било разгласено на Интернет страницата на Министерство на икономиката с рег.
№ 94-А-40/18.02.2021 г., като процедурата по тайно наддаване е насрочена за 11.03.2021 г. при
първоначална тръжна цена от 10 841 059 лв., представляваща 63 % от оценката на експертизата за
пазарна стойност, при минимална наддавателна стъпка от 5 000 лв. и задатък за участие в размер
на 10 % от началната цена при срок за внасяне 9.03.2021 г.
7
В рамките на срока е било подадено едно наддавателно предложение – от кредитора „Първа
инвестиционна банка“ АД, в което е предложена цена в размер на минималната – 10 841 059 лв. В
предложението е посочено, че предложителят има и качеството на ипотекарен кредитор с права по
чл. 717н ТЗ, доколкото продаваният имот обезпечава дълга на „Данс Енерджи“ ЕООД.
С протокол от 11.03.2021 г. синдикът е обявил за купувач кредиторът „Първа инвестиционна
банка“ АД за предложената цена от 10 841 059 лв., без необходимост да внася задатък. Посочено е,
че цената ще бъде платена при условията на чл. 717д ТЗ, след което ще се пристъпи към
прехвърляне на имота по нотариален ред.
С молба с вх. № 262454/29.03.2021 г. синдикът е представил за одобрение частична сметка за
разпределение, по чл. 717д, ал. 2 ТЗ, съобщението за която е обявено в ТР на 31.03.2021 г.
Според частичната сметка се разпределя сумата 10 661 224,13 лв., представляваща част от
предложената от кредитора цена за продажбата на същия имот, като останалата сума от 179 834,87
лв. се заделя за разноски. В сметката е предвидено, че сумата 10 661 224,13 лв. се разпределя по
следния начин: 1) 37 000 лв. – за удовлетворяване изцяло на вземането на кредитора „ПИБ“ АД с
ред по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ за внесени разноски в производството по несъстоятелност; 2)
118 487,36 лв. – за удовлетворяване изцяло на публичните вземания, предявени от НАП, с ред по
чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ; 3) 354 017,22 лв. – за удовлетворяване изцяло на публичните вземания,
предявени от НАП, с ред по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ; 4) 3 545 412,01 лв. – за частично и
пропорционално удовлетворяване /41 %/ на вземанията на „ПИБ“ АД с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8
ТЗ; 5) 32 411,70 лв. – за частично и пропорционално удовлетворяване /41 %/ на вземанията на
„Шипинг Навигейшън Лтд“ с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; 6) 3 133 850,40 лв. – за частично и
пропорционално удовлетворяване /41 %/ на вземанията на „Кодиа Груп“ ООД с ред по чл. 722, ал.
1, т. 8 ТЗ; 7) 24 895,16 лв. – за частично и пропорционално удовлетворяване /41 %/ на вземанията
на „Кодиа Груп“ ООД с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; 8) 3 324 718,29 лв. – за частично и
пропорционално удовлетворяване /41 %/ на вземанията на „Кодиа Груп“ ООД с ред по чл. 722, ал.
1, т. 8 ТЗ; 9) 90 431,99 лв. – за частично и пропорционално удовлетворяване /41 %/ на вземанията
на „Кодиа Груп“ ООД с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В сметката е посочено, че частта от цената,
която купувачът – кредитор плаща чрез прихващане срещу негови приети вземания е 3 582 412,01
лв., а останалата част от цената в размер на 7 258 646,99 лв. следва да се внесе от купувача.
Посочено е, че вземанията от редовете по чл. 722, ал. 1, т. 6 и 7, както и по т. 8 на „ПИБ“ АД,
„Шипинг Навигейшън Лтд“ и „Кодиа Груп“ ООД за сумата 220 565,85 лв., за което се предвижда
удовлетворяване за 90 431,99 лв. са безспорни, а останалите вземания на „Кодиа Груп“ ООД по т. 8
са спорни и сумите за тях следва да бъдат заделени по правилата на чл. 726 ТЗ.
Срещу обявената частична сметка са подадени възражение с вх. № 262866/9.04.2021 г. на
„Кодиа Груп“ ООД, възражение с вх. № 262984/13.04.2021 г. на „ПИБ“ АД и възражение с вх. №
263056/15.04.2021 г. на НАП.
По повод възраженията синдикът е депозирал становище с вх. № 263412/26.04.2021 г. В същото
наред с другото е направено и предложение до съда за служебна промяна в сметката за
разпределение в частта относно публичните вземания на НАП по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ. Посочено е,
че сумата от 354 017,22 лв. е аритметична грешка, като вярната сума била 344 401,68 лв., а
8
разликата между двете суми /9 615,54 лв./ следва да остане в масата на несъстоятелността.
С обжалваното определение от 31.05.2021 г. съдът е оставил без уважение всички възражения,
но е изменил служебно частичната сметка, като за публичните вземания на НАП по чл. 722, ал. 1,
т. 6 ТЗ е отредена сумата 117 391,77 лв., а за публичните вземания по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ е
отредена сумата 344 093,02 лв. Определението е обявено в ТР на 31.05.2021 г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна
следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Според чл. 720 ТЗ разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат
достатъчно парични средства. За целта синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните
суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 ТЗ съобразно реда, привилегиите и
обезпеченията, която сметка е частична докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не
бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с изключение на непродаваемите вещи – чл. 721,
ал. 1 и 2 ТЗ. В сметката за разпределението се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване от събраната сума, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, като тя се изготвя от синдика, но се
одобрява от съда, имащ правомощия да я изменя /чл. 729, ал. 1 ТЗ/. Редът за удовлетворяване на
вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 722, ал. 1 ТЗ, а степента на
удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред
/ал. 2 на чл. 722 ТЗ/.
В разпределението се включват: 1) вземания срещу обявения в несъстоятелност длъжник, които
са били предявени до деня на извършването му, освен ако приемането им е окончателно отказано
/арг. от чл. 730 ТЗ/, или които подлежат на служебно събиране – напр. разноските по
несъстоятелността по чл. 723 ТЗ, и 2) вземания срещу трето лице, за което е учредено реално
обезпечение върху имущество на обявения в несъстоятелност длъжник, ако се разпределя сума от
осребряването на това имущество – съобразно специалните правила на чл. 717н ТЗ.
Предмет на процесната частична сметка е сумата 10 661 224,13 лв., представляваща част от
цената в размер на 10 841 059 лв., предложена за продадените по реда на чл. 718 ТЗ недвижими
имоти от обявения за купувач „ПИБ“ АД. Цената не е реално внесена, тъй като обявеният за
купувач е и кредитор с прието вземане, претендиращ и права по чл. 717н ТЗ. В тази хипотеза
внасянето на цената се предхожда от изготвяне на предварителна сметка за разпределение
съобразно правилата на чл. 717д, ал. 2 ТЗ. Според цитираната разпоредба, когато за купувач бъде
обявен кредитор с прието вземане или кредитор с права по чл. 717н, синдикът изготвя сметка за
разпределение, в която посочва и каква част от дължимата цена купувачът трябва да внесе за
изплащане на вземанията на другите кредитори и каква част се прихваща срещу вземането на
кредитора, като купувачът е длъжен в 7-дневен срок от влизане в сила на сметката за
разпределение да внесе сумите, необходими за изплащане на вземанията на други кредитори,
9
съобразно влязлата в сила сметка за разпределение, или сумата, с която цената надминава неговото
вземане, когато няма други кредитори. Основното възражение на жалбоподателя срещу така
извършеното разпределение е, че изцяло са пренебрегнати правата му по чл. 717н ТЗ, тъй като
продадените имоти са ипотекирани за обезпечаване на вземанията му срещу „Данс Енерджи“
ЕООД по договора за банков кредит № 000СL-L-000020/26.01.2009 г., изменен с анекси, която
привилегия за тези вземания не му е призната с процесното разпределение. По спорния въпрос
въззивният съд намира следното:
(1) Разпоредбата на чл. 717н ТЗ урежда как се удовлетворяват кредиторите при продажба от
синдика на имущество, ипотекирано или заложено от длъжника за обезпечаване на чужд дълг.
Обезпечителните права на тези лица, които не са кредитори на длъжника за обезпечения дълг, се
запазват, освен ако не са успешно оспорени с искове по чл. 649 ТЗ. И в тази хипотеза синдикът
следва да удовлетвори кредиторите съобразно реда на привилегиите по чл. 722 ТЗ, като третира
обезпечения кредитор като кредитор на несъстоятелността на длъжника. За целта синдикът следва
да изготви отделна сметка за разпределение, в която се посочват и сумите, дължими на
обезпечения кредитор, имащ правата по чл. 728 и 729 ТЗ, като припадащата му се сума се запазва
от синдика и се предава на кредитора, след като представи изпълнителен лист за вземането си или
удостовери пред синдика, че обезпеченото вземане е прието в производството по несъстоятелност
на лицето, чийто дълг е обезпечен с продаденото имущество, а ако се касае до особен залог – при
представяне на удостоверение от регистъра за вписан особен залог и декларация с нотариална
заверка на подписа за актуалния размер на обезпеченото вземане – чл. 717н, ал. 2 – 4 ТЗ.
Основна предпоставка за приложение на специалните правила на чл. 717н ТЗ е наличието на
„чужд дълг“, което налага преди всичко да се разясни кой дълг е чужд. Краткият отговор е – всеки
дълг, който не е такъв на длъжника в несъстоятелност, чието имущество е обект на реалното
обезпечение. Пълният отговор обаче изисква по-подробно обяснение. Всяко юридическо
задължение има персонален характер – то е задължение на определено лице. Това важи и за
задължението, произтичащо от облигационно отношение, което от гледище на кредитора
представлява вземане. Облигационното право на един кредитор да иска изпълнение на дадена
престация от един длъжник представлява едно вземане, което може да бъде предмет на лично или
реално обезпечаване. Вземането има относителен характер – дължи се от определено лице в полза
на друго лице въз основа на общ правопораждащ факт /факти/. Следователно, източникът и броят
на страните по него определят дали вземането е едно или са няколко – то е едно, когато
правопораждащият източник е общ и се дължи от един длъжник на един кредитор, и са повече от
едно, когато било източниците, било задължените и/или правоимащите лица са повече, без
значение дали престацията е една. Възможно е една и съща престация да се дължи по различни
облигационни отношения: 1) между едни и същи лица, но въз основа на различни
правопораждащи източници /напр. по договор и по запис на заповед/, в който случай се касае до
отделни вземания, 2) спрямо няколко кредитори от един длъжник – напр. при активна солидарност
или неделимост на престацията, в който случай всеки кредитор има отделно вземане спрямо
длъжника, 3) от няколко длъжника спрямо един кредитор – при пасивната солидарност или
неделимост на престацията, в който случай кредиторът има отделно вземане спрямо всеки
длъжник. Във всички подобни случаи вземанията са няколко и облигационните отношения са
няколко, но са свързани, като изпълнението на едно от тях, погасява и останалите вземания за
същата престация. Това обуславя и възможността всяко едно от отделните вземания да бъде
10
предмет на обезпечение, без последното да обхваща друго свързано вземане.
Специално следва да се подчертае, че при пасивната солидарност между кредитора и всеки от
солидарните длъжници възникват отделни облигационни отношения, по силата на които
кредиторът притежава вземане срещу всеки длъжник. Вземанията са отделни, макар и свързани –
определени юридически факти, настъпили спрямо едно вземане, могат да имат отражения и върху
другите вземания в предвидените в закона случаи /чл. 123 – чл. 125 ЗЗД/. Всяко от вземанията
може да се обезпечава с предвидените в закона обезпечителни права, без това да означава
обезпечаване на друго солидарно вземане.
През тази призма предвиденият в чл. 717н, ал. 1 ТЗ „ чужд дълг“ може да се определи като
вземане, което се дължи на обезпечения кредитор по отделно облигационно отношение, по което
длъжникът в несъстоятелност не е страна. Ирелевантно за наличие на такъв чужд дълг е дали
същата престация се дължи спрямо същия кредитор и от несъстоятелния длъжник, вкл. при
условията на солидарност, тъй като в подобна хипотеза тя не се дължи по същото облигационно
отношение, а по друго такова спрямо друг длъжник. При солидарността дълговете са няколко, а не
един, но престацията е една. Възможно е един от тези дългове да е приет в производство по
несъстоятелност, открито спрямо един от солидарните длъжници, а обезпечен с реално
обезпечение върху имущество на същия длъжник да бъде дълг на друг солидарен длъжник. Няма
пречка това реално обезпечение да е върху имущество на несъстоятелния солидарен съдлъжник и
това също попада в приложното поле на чл. 717н ТЗ. Въобще, разпоредбата на чл. 717н ТЗ е
замислена за всяка хипотеза, при която несъстоятелният длъжник е ипотекарен или заложен
длъжник за всеки чужд дълг, дори и той да се дължи от друг негов солидарен съдлъжник. В
подобна конструкция редът по чл. 717н ТЗ не би могъл да намери приложение само ако
задължението на несъстоятелния солидарен съдлъжник спрямо кредитор на несъстоятелността е
обезпечено чрез същото реално обезпечение и в същата поредност, в който случай не би могло да
се разграничи за кой от многото солидарни дългове се извършва осребряването на обезпеченото
имущество, нито да се отрече напълно извършването му изцяло за задължението на
несъстоятелния длъжник, собственик на имуществото. В останалите случаи обаче кредиторът на
няколко солидарни длъжници притежава правата по чл. 717н ТЗ, стига единият солидарен
длъжник да е учредил реално обезпечение върху свое имущество за дълг на друг солидарен
длъжник, а спрямо първият да е открито производството по несъстоятелност, в което вземането на
кредитора срещу него е прието.
(2) На следващо място, следва да се отговори и на въпроса – в хипотезата на чл. 717н ТЗ как се
доказва наличието и размера на чуждия дълг и неговото реално обезпечаване с имущество на
несъстоятелния длъжник. Частичен отговор дават разпоредбите на чл. 717н, ал. 3 и 4 ТЗ. Първата
от тях има общ характер и предвижда, че припадащата се по разпределението сума на обезпечения
кредитор се запазва от синдика и се предава на кредитора, след като кредиторът представи
изпълнителен лист за вземането си или удостовери пред синдика, че обезпеченото вземане е
прието в производството по несъстоятелност на лицето, чийто дълг е обезпечен с продаденото
имущество. Специална се явява ал. 4 при обезпечаване с особен залог – сумата се предава на
кредитора въз основа на представено удостоверение от регистъра за вписан особен залог и
декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на обезпеченото вземане.
Следователно, в хипотезата на ал. 4 наличието и размера на непогасения чужд дълг се установява
11
само с формална декларация на кредитора, а наличието на обезпечение – чрез удостоверение от
ЦРОЗ.
Не така стоят нещата спрямо чуждите задължения, за които са учредени други видове реални
обезпечения – ипотеки и други залози, различни от тези по ЗОЗ. За тях ал. 3 изисква
удостоверяване на наличието и размера на непогасения чужд дълг чрез специален публичен акт –
изпълнителен лист или акт за приемане на вземането в производството по несъстоятелност на
лицето, чийто дълг е обезпечен с продаденото имущество. Двата способа за удостоверяване са
равностойни, като техен предмет е самият чужд дълг, а не и неговото обезпечение. Извод за това
следва не само от буквалния законов текст, но и от логиката. Няма съмнение, че когато дългът е
удостоверен чрез изпълнителен лист, то съдържанието на този изпълнителен лист обхваща само
вида и размера на дължимата престация по дълга, но никога неговото обезпечение.
Удостоверяването на обезпечението е извън законовото съдържание и предназначението на
изпълнителния лист като вид съдебен акт. Поради това в общото изпълнително производство по
ГПК наличието на реално обезпечение на задълженията по изпълнителния лист се доказва чрез
други документи – за учредяване и/или вписване на обезпечителните права. Това важи както,
когато реалното обезпечение е учредено върху имуществото на лицето, дължащо пряко вземането
по изпълнителния лист, така и върху имущество на трети лица, спрямо които изпълнителният лист
има сила съобразно чл. 429, ал. 3 ГПК без те да дължат престацията по листа, а така и в
хипотезата, когато обектът на изпълнение е обременен с реално обезпечение за друг дълг към
кредитор, който не е предмет на предприетото принудително изпълнение в хипотезата на чл. 459,
ал. 3 ГПК, която е първообразът на тази по чл. 717н ТЗ.
Действително, при втория начин за удостоверяване на чуждия дълг е възможно и
удостоверяване на обезпечението /привилегията/, а именно – чрез акта за приемане на вземането в
производството по несъстоятелност на лицето, чийто дълг е обезпечен с продаденото чуждо
имущество. Приемането се отнася както до самото вземане, така и до неговата привилегия и
обезпечение /по арг. от чл. 726 ТЗ/, като то обвързва всички страни и органи в производството по
несъстоятелност, т.е. същото има установително действие в рамките на това производство по
отношение размера, основанието и привилегията на съответното вземане. Установителното
действие на приемането обаче не се разпростира извън конкретното производство по
несъстоятелност, в което вземането е прието. Такова разпростиране не предвижда и чл. 717н, ал. 3
ТЗ, тъй като и двата предвидени в него начина за доказване на чуждия дълг не са обвързващи със
СПН спрямо другите кредитори на несъстоятелността, които в общ исков процес могат да оспорят
както вземането на третото лице, така и неговото обезпечение. Същевременно, след като и двата
способа за доказване на чуждия дълг по чл. 717, ал. 3 ТЗ са прогласени от закона за равностойни
по ефект, то те са равностойни и по обхват – чрез тях се удостоверява само чуждия дълг, а не и
неговото реално обезпечение. Законът не предвижда друго, а и след като е безспорно, че чрез
изпълнителен лист не може да се доказва обезпечението, то на същото основание не може да се
доказва и чрез приемане на вземането в другото производство по несъстоятелност. Следователно,
по реда на чл. 717н, ал. 3 ТЗ се доказва само наличието и размера на чуждия дълг, а наличието и
вида на реалното обезпечение се доказва чрез други документи, чрез които това е възможно –
актовете за учредяване на обезпечението и/или за вписване на същото в регистър, предвиден в
закон.
12
(3) През призмата на горните принципни положения следва да се преценят и фактите по
настоящото дело.
За установяване на наличието на чужд дълг по начините, посочени в чл. 717н, ал. 3 ТЗ, са
представени следните доказателства: изпълнителен лист от 22.08.2016 г. по ч.гр.д. № 3573/2016 г.
на Районен съд – гр. Сливен, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК от 22.08.2016 г.; решение № 114/11.11.2019 г. по т.д. № 2891/2018 г. на ВКС, І т.о., по чл. 422
ГПК и чл. 637, ал. 3 ТЗ; списък на приетите вземания на кредиторите на „Данс Енерджи“ ЕООД ,
обявен в ТР на 9.03.2017 г., одобрен по реда на чл. 692 ТЗ с определение № 203/3.05.2017 г. по т.д.
№ 110/2016 г. на Окръжен съд – гр. Враца, обявено в ТР на 4.05.2017 г.; влязло в сила решение от
25.06.2020 г. по т.д. № 45/2017 г. на Окръжен съд – гр. Враца по чл. 694 ТЗ. От съвкупната им
преценка се установява, че „Първа инвестиционна банка“ АД е кредитор на „Данс Енерджи“
ЕООД /в несъстоятелност/ за следните удостоверени в тези документи суми: 1) 7 005 294,77 лв.,
представляваща част от просрочена главница по договор за кредитна линия № 000СL-
L-000020/26.01.2009 г., изменен с анекс № 1/27.07.2011 г., анекс № 2/21.09.2012 г., анекс №
3/13.06.2013 г. и анекс № 4/29.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК /19.08.2016 г./ до окончателното изплащане, която за периода
19.08.2016 г. – 28.12.2016 г. възлиза на 256 860,81 лв.; 2) 90 850,34 лв., представляваща
просрочена договорна лихва за периода 1.06.2016 г. – 1.07.2016 г.; 3) 363 587,24 лв.,
представляваща просрочена наказателна лихва за периода 1.07.2016 г. – 18.08.2016 г.; 4) 264 387,49
лв. – разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 3573/2016 г. на Районен съд – гр. Сливен;
5) 285 236,48 лв. – разноски по изп. дело № 20168440402935 на ЧСИ С. Я., с рег. № 844; 6) 1 050
лв. – направени разноски в производство по разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ по т.д. №
110/2016 г. на ОС – гр. Враца. Общият размер на тези вземания възлиза на 8 267 267,13 лв., без да
се отчита законната лихва след 28.12.2016 г. върху главницата.
Останалите претендирани от „ПИБ“ АД вземания, посочени в частната жалба, не са
удостоверени по реда на чл. 717н, ал. 3 ТЗ или са с отречена дължимост, а именно: 1) вземането за
сумата 79 052,95 лв. за комисионна за управление, макар и включено в изпълнителния лист и
установено с решението на ВКС по чл. 422 ГПК, не е включено в списъка на приетите вземания по
т.д. № 110/2016 г. на ОС – гр. Враца като такова на банката, а е включено като вземане на
„Шипинг Навигейшън Лтд“ по силата на договор за цесия от 1.11.2016 г., сключен с банката; 2) за
вземането в размер на 150 775,71 лв., присъдени с решението на ВКС, не е представен
изпълнителен лист, нито е включено в списъка на приетите вземания, а други доказателства за
дълга не са допустими по реда на чл. 717н, ал. 3 ТЗ; 3) такива доказателства не са представени и за
претендираното вземане за разликата над 1 050 лв. до 8 050 лв. – за разноски в производството по
несъстоятелност на „Данс Енерджи“ ЕООД; 4) останалите предявени в същото производство
вземания за законна лихва и за разноски по заповедни и изпълнителни производство са отречени
по реда на чл. 694 ТЗ с решението от 25.06.2020 г. по т.д. № 45/2017 г. на ОС – гр. Враца.
Ето защо доказано е по реда на чл. 717н, ал. 3 ТЗ наличието на горните вземания на кредитора
„ПИБ“ АД спрямо третото лице „Данс Енерджи“ ЕООД, в качеството му на главен длъжник и
кредитополучател по посочения договор за банков кредит от 26.01.2009 г. Без значение е, че
задълженията по същия договор са обезпечени и със солидарната отговорност на настоящия
несъстоятелен длъжник „Ойл БГ“ ЕООД по силата на договор за поръчителство от 19.01.2012 г.,
13
като са предявени и приети и в настоящото производство по несъстоятелност. Както бе посочено
по-горе, задълженията на солидарните длъжници спрямо кредитора представляват отделни
вземания.
За доказване на наличието на реално обезпечение по чл. 717н ТЗ са представени: нотариален акт
№ 3/2.02.2009 г., том І, рег. № 304, нот. дело № 3/2009 г. на нотариус Д. Ж., с рег. № ***;
нотариален акт № 184/31.10.2011 г., том V, рег. № 18531, нот.д. № 0898/2011 г. на нотариус В. Б., с
рег. № ***; молба от 18.12.2018 г. с нотариална заверка на подписа за подновяване на вписването
на ипотеката, учредена с нотариален акт № 3/2.02.2009 г., вписана в Службата по вписвания – гр.
София с вх. рег. 86896 на 18.12.2018 г.; справка от имотния регистър от 7.06.2021 г. От същите е
видно, че „Ойл БГ“ ЕООД е учредил в полза на „ПИБ“ АД ипотека върху собствения си недвижим
имот /подробно описан/ за обезпечаване на вземанията на банката спрямо „Данс Енерджи“ ЕООД,
произтичащи от същия договор за банков кредит № 000СL-L-000020/26.01.2009 г. Действието на
вписването и на двете ипотеки не е отпаднало и към днешна дата с оглед срока по чл. 172 ЗЗД и
предвид своевременното подновяване на първата ипотека. Следователно, доказано е и, че
несъстоятелният длъжник е обезпечил чрез ипотека върху свое имущество чужд дълг – този на
кредитополучателя „Данс Енерджи“ ЕООД спрямо „ПИБ“ АД. Същото това ипотекирано
имущество е било продадено от синдика на ипотекарния длъжник „Ойл БГ“ ЕООД по реда на чл.
718 ТЗ, като продажбата е финализирана с протокол от 11.03.2021 г., с който за купувач е обявен
единственият наддавач и ипотекарен кредитор „ПИБ“ АД за цена от 10 841 059 лв. При това
положение са доказани всички предпоставки за приложението на чл. 717н ТЗ.
В този ред на разсъждения напълно несподелими са изложените в обжалваното определение
мотиви относно липсата на предпоставки за прилагане на чл. 717н ТЗ, а именно – че по реда на чл.
694 ТЗ било установено, че приетите вземания на „ПИБ“ АД спрямо солидарния длъжник „Ойл
БГ“ ЕООД са хирографарни с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Обстоятелството, че солидарните
задължения на поръчителя „Ойл БГ“ ЕООД са хирографарни, е безспорно, но то няма никаква
връзка с предпоставките на чл. 717н, ал. 1 ТЗ, които се преценяват спрямо вземанията на банката
срещу друго лице – главния длъжник по кредита „Данс Енерджи“ ЕООД. Тези вземания се
дължат по друго облигационно отношение и са юридически различни от вземанията спрямо
солидарния съдлъжник. Вземанията спрямо главния длъжник са и предмет на обезпечаване с двете
процесни ипотеки, а не вземанията срещу поръчителя, които остават необезпечени. Несподелима е
и позицията на синдика на „Ойл БГ“ ЕООД, изразена в писмени становища по делото, че тъй като
и в производството по несъстоятелност, открито срещу „Данс Енерджи“ ЕООД, вземанията на
банката срещу този длъжник са приети като хирографарни по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, то това е
обвързващо при преценката за наличието или липсата на реално обезпечение и в настоящото
производство по несъстоятелност, открито спрямо ипотекарния длъжник „Ойл БГ“ ЕООД. Както
подробно бе аргументирано по-горе в настоящото решение такова обвързващо удостоверително
значение документите по чл. 717н, ал. 3 ТЗ нямат спрямо наличието на реално обезпечение, а
удостоверителната им функция е ограничена само до наличието и размера на чуждия дълг и няма
никаква законова пречка обезпечителните права да се доказват с други документи, както е сторено
в случая, а именно – договорите за учредяване на ипотеките с доказателства за тяхното вписване.
(4) Ето защо правилата на чл. 717н ТЗ са приложими към разпределението на процесната сума.
Доколкото както в обжалваното определение, така и в изготвената от синдика частична сметка,
14
тези правила са изцяло игнорирани, то това налага цялостна отмяна на определението и
частичната сметка. Според правомощията си на съд по същество, а не на контролно-отменителна
инстанция, въззивният съд следва сам да изготви ново разпределение.
Новото разпределение следва да е съобразено със специалните норми на чл. 717д, ал. 2, чл. 717н
и чл. 726 ТЗ. Преди всичко е нужно да се посочи, че според специалното правило на чл. 717н, ал. 2
ТЗ следва да се изготви отделна сметка за разпределение за цялата цена от продажбата на
ипотекираното имущество. В хипотезата на чл. 717н ТЗ синдикът не притежава правото да
определя по целесъобразност коя е подлежащата на разпределение сума и дали тя е достатъчна по
смисъла на чл. 720 ТЗ, а това важи и за продажбата на всяко имущество, обременено с реално
обезпечение, дори и за дълг на несъстоятелния длъжник, собственик на същото имущество – чл.
724 ТЗ. Синдикът е длъжен да разпредели цялата получена сума от осребряването на обекта на
обезпечението, ако това е необходимо за пълното удовлетворяване на обезпечените вземания. На
обезпечените с реално обезпечение кредитори не могат да се противопоставят никакви други
вземания, нито съображения, свързани с целесъобразното управление на производството по
несъстоятелност с оглед покриването на евентуални бъдещи разноски по несъстоятелността – това
следва и от реда на привилегиите по чл. 722 ТЗ. Едва след това и ако остане свободна сума,
синдикът разполага с правото по чл. 720 ТЗ да прецени дали и в каква част същата следва да се
разпредели между останалите кредитори по реда на чл. 722 ТЗ или да остане в масата на
несъстоятелността за покриване на бъдещи разноски.
Ето защо и най-напред следва да се прецени дали предложената от процесната продажба по
реда на чл. 718 ТЗ цена в размер на 10 841 059 лв. е достатъчна за удовлетворяването на всички
процесни обезпечени вземания, удостоверени по реда на чл. 717н, ал. 3 ТЗ.
Това предполага да се прецени кои от всички доказани по реда на чл. 717н, ал. 3 ТЗ вземания на
кредитора „ПИБ“ АД /посочени на стр. 10 от настоящото решение/ са обезпечени с процесните
ипотеки. Видно от съдържанието на представените нотариален акт № 3/2.02.2009 г. и нотариален
акт № 184/21.10.2011 г. обезпечени са всички вземания за главница, лихви, неустойки и разноски
по процесния договор за кредит и анекси към него. Същевременно, чл. 174 ЗЗД предвижда, че:
„Ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само
до размера на сумата, за която е извършено вписването. Ако обаче е вписано, че вземането е
лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години, които предшествуват годината на
връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за
всички следващи, до деня на продажбата на имота. Освен това ипотеката обезпечава
вземането на кредитора за разноските за учредяването и за подновяването , съдебните
разноски и разноските по изпълнението.“. Предвид тази разпоредба е безспорно, че
удостоверените по реда на чл. 717н, ал. 3 ТЗ суми за главница и разноски по заповедно,
изпълнително и производство по несъстоятелност на главния длъжник „Данс Енерджи“ ЕООД са
обезпечени с процесните ипотеки и с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Що се отнася до обезпечените лихви, то те могат да бъдат само „ лихвите за двете години,
които предшествуват годината на връчването призовка за доброволно изпълнение на
собственика, за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота“ –
съобразно изр. 2 на чл. 174 ЗЗД. Следва да се отчита обаче, че тази разпоредба е приета през 1950
15
г. по време, когато не е съществувало производство по несъстоятелност, поради което тя следва да
се тълкува корективно съобразно настоящата законова рамка на несъстоятелността. В
производството по несъстоятелност не се връчва призовка за доброволно изпълнение на
собственика на ипотекирания имот, а още по-малко – ако той е самият несъстоятелен длъжник,
както е в настоящия случай. Кредиторите на същия се считат за поканени да предявят правата си
със самото решение за откриване на производството по несъстоятелност, от когато текат срокове
за предявяването. Същевременно, след откриването на производството длъжникът е лишен от
правото сам, без съгласие на синдика, да заплаща доброволно дължимите от него вземания,
каквато би била целта на евентуална призовка за доброволно изпълнение, визирана в чл. 174, изр.
2 ЗЗД. Ето защо следва да се приеме, че при несъстоятелност на ипотекарния длъжник срокът за
обезпечимост на лихвите по чл. 174, изр. 2 ЗЗД следва да се изчислява спрямо датата на откриване
на производството по несъстоятелност по чл. 634а ТЗ на ипотекарния длъжник. В случая тази дата
спрямо „Ойл БГ“ ЕООД е 13.10.2016 г., поради което обезпечени с ипотека се явяват всички лихви
/договорни и законни/ за 2-годишния период преди 13.10.2016 г., т.е. от 13.10.2014 г. до 11.03.2021
г. /датата на финализиране на продажбата с протокола за обявяване на купувач/. В рамките на този
период попадат претенциите за просрочена договорна лихва за периода 1.06.2016 г. – 1.07.2016 г. в
размер на 90 850,34 лв., както и за просрочена наказателна лихва за периода 1.07.2016 г. –
18.08.2016 г. в размер на 363 587,24 лв. Що се отнася до претенцията за законна лихва върху
главницата от 7 005 294,77 лв. за периода от 19.08.2016 г. /датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК/ до окончателното изплащане, то обезпеченият с ипотека период е от 19.08.2016 г. до
11.03.2021 г. Изчислена с помощта на компютърна програма законната лихва за този период
възлиза на 3 241 894,74 лв . Останалата част от претенцията за законна лихва /за периода след
11.03.2021 г./ не е обезпечена с ипотеката, поради което не може да се удовлетвори по реда на чл.
717н ТЗ. Следователно, общият размер на заявените, доказани по надлежния начин и обезпечени с
ипотека вземания на кредитора „ПИБ“ АД възлиза на 11 252 301,06 лв.
Видно от горното цялата предложена при процесната продажба по реда на чл. 718 ТЗ цена в
размер на 10 841 059 лв. /в която не се включват разноските по прехвърляне на имота, вкл.
евентуален ДДС, ако такива се дължат на отделно основание от купувача/ е по-малка от общия
размер на обезпечените с ипотека вземания от 11 252 301,06 лв. При това положение цялата
подлежаща на разпределение сума следва да се отреди в полза на ипотекарния кредитор „ПИБ“
АД. Доколкото същият е и обявен за купувач по същата проведена продажба, то съобразно чл.
717д, ал. 2 ТЗ цялата цена следва да се прихване срещу обезпечените вземания на кредитора в
посочените размери. Предвид правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД прихващането следва да се извърши в
поредността разноски, лихви, главница, т.е. в пълен размер спрямо удостоверените разноски и
лихви и в частичен размер спрямо главницата /до сумата 6 594 052,71 лв./.
С оглед на изложеното обжалваното определение и изменената с него частична сметка следва да
се отменят, като въззивният съд следва да изготви ново разпределение съобразно горепосоченото.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 31.05.2021 г. по търг. дело № 73/2016 г. на Окръжен съд – гр.
16
Кюстендил, и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ частичната сметка за разпределение, съставена от синдика на „Ойл БГ“ ЕООД /в
несъстоятелност/ с ЕИК – *********, обявена в търговския регистър на 31.03.2021 г., като
извършва следното разпределение:
1. Подлежащата на разпределение сума в размер на 10 841 059 лв., представляваща цена от
продажбата по протокол от 11.03.2021 г. по реда на чл. 718 от ТЗ на недвижими имоти,
съставляващи УПИ І-1068, 1071, 1119 с площ от 17 719 кв. м., с идентификатор 68134.1114.206,
находящ се в гр. ***, район „***“, кв. 132 по плана на гр. ***, м. „***“, заедно с построената в
имота газостанция, собственост на „Ойл БГ“ ЕООД, се отрежда на осн. чл. 717н от ТЗ в полза на
ипотекарния кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК – ********* с привилегия по
чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за удовлетворяване на следните обезпечени с ипотека върху същите имоти
вземания срещу „Данс Енерджи“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, спрямо когото е
открито производство по несъстоятелност по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен съд – гр. Враца: 1) 6
594 052,71 лв., представляваща част от сумата 7 005 294,77 лв. – просрочена главница по договор
за кредитна линия № 000СL-L-000020/26.01.2009 г., изменен с анекс № 1/27.07.2011 г., анекс №
2/21.09.2012 г., анекс № 3/13.06.2013 г. и анекс № 4/29.12.2015 г., 2) 3 241 894,74 лв.,
представляваща законната лихва върху главницата от 7 005 294,77 лв. за периода 19.08.2016 г. –
11.03.2021 г., 3) 90 850,34 лв., представляваща просрочена договорна лихва за периода 1.06.2016 г.
– 1.07.2016 г.; 4) 363 587,24 лв., представляваща просрочена наказателна лихва за периода
1.07.2016 г. – 18.08.2016 г.; 5) 264 387,49 лв. – разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №
3573/2016 г. на Районен съд – гр. Сливен; 6) 285 236,48 лв. – разноски по изп. дело №
20168440402935 на ЧСИ С. Я., с рег. № 844; и 7) 1 050 лв. – направени разноски в производство по
разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ по т.д. № 110/2016 г. на ОС – гр. Враца.
2. на осн. чл. 717д, ал. 2 от ТЗ дължимата от купувача „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК
– ********* цена в размер на 10 841 059 лв. за продажбата на същите имоти се прихваща с
вземанията на същия, посочени в т. 1.
Определението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от настоящото определение да се изпрати по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен съд
– гр. Враца – за сведение и съобразяване при бъдещи разпределения.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17