|
№ 698
14.11.2016г. гр.
Хасково В ИМЕТО НА НАРОДА Хасковския районен съд гражданска колегия На четиринадесети октомври
двехиляди и шестнадесета година В публично заседание в
следния състав: Районен съдия: Васил Панайотов Секретар: Гергана Докузлиева Прокурор: Като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2362 по описа за 2015г. и
за да се произнесе взе предвид следното: Предявени
са искове с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 79
ал.1 от ЗЗД. Ищецът
посочва, че с ответника са сключили договор за наем от 26,10,2010г. в гр.
Русе. Въз основа на договора били издадени два броя фактури - №
1142/15,10,2011г. за сумата от 12326,57 лева с ДДС, част от сумата била
сторнирана с кредитно известие № 1146 от 24,10,2013г., като останала дължима
сумата от 5054,05 лева. Отделно от това по фактура № 1147/24,10,2013г. се
дължала и сумата от 471,12 лева с ДДС. Подал заявление по чл. 410 от ГПК, но
ответникът възразил. Моли да се признае за установено, че ответникът му дължи
посочените суми и разноски. В съдебно заседание чрез процесуален представител
моли да се уважат исковете. В писмено
становище излага доводи. Ответникът
в отговор оспорва иска, като посочва, че претенцията е неоснователна по
основание и размер. Всички дължими суми по договора били изплатени. Със
запорно съобщение на ЧСИ № 760 бил уведомен за наложен запор на вземанията на
ищеца, като отговорили, че нямат такива. Договорът бил прекратен, а
търговският обект бил освободен на 11,10,2013г., за ищеца възникнало
задължение да върне заплатения депозит
в размер на 3995,88 лева. Прави възражение за прихващане при уважаване
на иска.
Ответникът твърди, че договорът между страните е прекратен в м. октомври
2013г. Същият прави възражение за прихващане с внесен депозит, като ищецът
твърди, че внесеният депозит е изчерпан и прихванат с по-стари задължения
преди процесните две фактури и процесния период. В съдебно заседание чрез процесуален
представител поддържа отговора. Заявява, че фактурите, по които ищецът
твърди, че извършил прихващане с депозита, били заплатени на трето лице по
особен залог преди прихващането, поради което не можело да се приеме, че е
налице такова. Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Искът
по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД е основателен. 1. Не се
оспорва между страните наличието на договорни правоотношения -
сключен договор за наем – ищецът в качеството на наемодател, а ответника –
наемател, както и обявяването на ищеца в несъстоятелност, като няма други факти
и обстоятелства, които да се признават и да не се нуждаят от доказване. Тези
обстоятелства се установяват и от представените по делото копия на договор за
наем на недвижим имот от 26.10.2010г., който е изменен със спогодба от
01.12.2010г. Не се оспорва между страните също така, че наемодателят е
изпълнил задължението си за предаване на вещта, а наемателят за заплащане на
депозит в размер на 3995.88 лева. Не е ясно между страните кога е прекратен договора,
като ответникът твърди, че това е станало през месец октомври 2013г., като
спорът касае и обстоятелството дали са налице неплатени задължения от
наемателя и дали са налице предпоставките за прихващане с внесен депозит. 2. ищецът претендира вземане по два броя
фактури - № 1142/15,10,2011г. за сумата от 12326,57 лева
с ДДС, сторнирана с кредитно известие № 1146 от 24,10,2013г. за сумата от 7272,52
лева, като останала дължима сумата от 5054,05 лева. Цитираната фактура е
издадена за следните задължения: наем за месец юни – октомври 2013г. –
6060,43 лева без ДДС и 7272,52 лева с ДДС, услуги за месец юни – октомври
2013г. – 3260,27 лева без ДДС, маркетинг за месец юни – октомври 2013г. –
848,81 лева, консумативи за месец септември 2013г. – 72.82 лева и консумативи
от 27.09.2013г. до 10.10.2013г. – 29.82 лева. Отделно от това по фактура №
1147/24,10,2013г. се дължала и сумата от 471,12 лева с ДДС, представляваща дължим
наем за месец юни – октомври 2013г. И двете фактури са осчетоводени в
счетоводството на ищеца съгласно заключениеието на вещото лице. В счетоводството
на ответника двете фактури не са намерили отражение, макар и вещото лице да
посочва, че първата фактура е била получена от ответника и е налице размяна
на писма между страните относно съдържанието й. 3.
производството по несъстоятелност е открито с 4. от
допълнителното заключение на вещото лице се установява, че и двете страни са
прихващали свои вземания със задължения на ответната страна, като и в двата
случая не са съставяни протоколи за това, нито другата страна е била
уведомявана. Ищецът е прихванал внесения от ответника депозит в размер на 3995.88 лева,
със свои вземания по фактури № № 798/28.11.2012г., 863/17.01.2013г.,
871/17.01.2013г., 872/17.01.2013г., и 873/17.01.2013г., на обща стойност
4214.20 лева. От счетоводна справка № ********* от 16.10.2013г. се
установявало, че внесеният депозит би прихванат на 16.10.2013г. с посочените
по – горе фактури. Същите били осчетоводени и в счетоводството на ответника.
От счетоводна справка, представена от ответника за документи от месец януари 2015г.
до месец декември 2015г., се установявало, че било извършено прихващане на
задължения от страна на ответника за сумата от 3685.50 лева с внесения
депозит по фактури №№ 894 и 895 от 15.02.2013г., 926 и 927 от 15.03.2013г., 956/22.04.2013г.,
992/20.05.2013г., 1015/18.06.2013г., 1047/15.07.2013г., 1060/18.07.2013г.,
1087/12.08.2013г., 1109/02.09.2013г. и 1116/12.09.2013г., всички на обща
стойност 3685.50 лева. 5. в последно заседание от 14.10.2016г.
ответникът наведе доводи, че фактурите, по които ищецът
твърди, че извършил прихващане с депозита, били заплатени на трето лице по
особен залог преди прихващането, поради което не можело да се приеме, че е
налице такова. Представи копие на писмо № 93/12.03.2013г. на Банка Пиреос
България АД до ответника, с което е уведомен, че банката е пристъпила към
изпълнение по договор за учредяване на особен залог върху вземания №
139-1/2008г. от 14.04.2008г., № 139 – 2/2008г. от 14.04.2008г. и № 139 –
3/2008г. от 14.04.2016г. между банката и ищеца. Представиха се и копие на
платежни нареждания от ответника до депозитаря по № 798/28.11.2012г., 863/17.01.2013г.,
871/17.01.2013г., 872/17.01.2013г., и 873/17.01.2013г. 6.
при така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи: Искът
е основателен. При
наемното провоотношение, наемодателят предава на наемателя една вещ за
временно възмездно ползване, а наемателят следва да му заплати определена
цена. Установи се безспорно по делото, че първият е изпълнил задължението си,
като е предал ползването на вещта. За претендирания по двата броя
фактури период – месец юни – октомври 2013г., наемателят е бил във владение
на вещта. Съгласно становище на процесуалния й представител в първо съдебно
заседание, той е ползвал вещта до месец октомври 2013г. включително.
Фактурите са издадени за задължения, които следва да се заплащат от наемателя
по договора - услуги за месец юни – октомври 2013г. – 3260,27
лева без ДДС, маркетинг за месец юни – октомври 2013г. – 848,81 лева,
консумативи за месец септември 2013г. – 72.82 лева и консумативи от
27.09.2013г. до 10.10.2013г. – 29.82 лева по фактура 1142/15.10.2013г., и по
фактура № 1147/24,10,2013г. дължим наем за месец юни – октомври 2013г. -
сумата от 471,12 лева с ДДС. И двете фактури са осчетоводени в счетоводството
на ищеца съгласно заключението на вещото лице, като могат да служат за годно
доказателство за задължението на ответника. Последният от своя страна не
представи доказателства за заплащане на сумите по тези фактури. 7. по
отношение на направеното възражение за прихващане: същото е недопустимо, а
разгледано по същество и неоснователно. Съгласно
решение № 52/28.09.2015г. по т.д. 509/2014г. на 1 т.о. на ВКС, при
направено в хода исковия процес възражение за прихващане, съдът трябва да
съобрази предпоставките за извършване прихващане на кредитор със свое
задължение към длъжника по чл.645, ал.1 ТЗ. Предпоставките за това са
следните: 1. Задълженията да са съществували и насрещни и еднородни,
преди датата на решение за откриване на производството по несъстоятелност,
като вземането на кредитора е било изискуемо, или 2. Ако вземането е станало
изискуемо след обявяване на решението за откриване на несъстоятелност, след
настъпване на изискуемостта или еднородността. И в двата случая, кредиторът –
ответник, следва да има качеството на кредитор на несъстоятелността, т.е. да
е предявил вземането си пред синдика. В настоящия случай ответникът няма
такова качество. Той не е предявил вземането си пред синдика, т.е. не е
станал кредитор на несъстоятелността, а с оглед текста на чл. 739 ал.1 от ТЗ,
непредявените вземания и права се погасяват. Мотив в тази насока е
обстоятелството, че самото прихващане следва да стигне до знанието на
синдика, т.е. не се касае просто за кредитор, а за кредитор на
несъстоятелността. 8. На
следващо место той не може да направи повторно прихващане, тъй като съгласно
заключението на вещото лице по допълнителната задача, след счетоводна
справка, представена от ответника за документи от месец януари 2015г. до
месец декември 2015г., се установявало, че било извършено прихващане на
задължения от страна на ответника за сумата от 3685.50 лева с внесения
депозит по фактури №№ 894 и 895 от 15.02.2013г., 926 и 927 от 15.03.2013г.,
956/22.04.2013г., 992/20.05.2013г., 1015/18.06.2013г., 1047/15.07.2013г.,
1060/18.07.2013г., 1087/12.08.2013г., 1109/02.09.2013г. и 1116/12.09.2013г.,
всички на обща стойност 3685.50 лева. Тези фактури са различни от
претендираните от ищеца. самите доводи на ответника по отношение
предпоставките за прихващане и записванията в счетоводството са доста
непоследователни, за да може да се изведе действителната воля. Поради
изложеното, съдът намира искът за основателен и като такъв следва да бъде
уважен изцяло. 9. С
оглед изхода на делото следва ответникът да заплати на основание чл. 620 ал.5
от ТЗ ДТ по сметка на ХРС по заповедното и настоящото производство в размер
на 110,50 лева за всеки един, или общо 221 лева. Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш И : По предявения
от МЕГА МОЛ РУСЕ АД /в несъстоятелност/ – гр.Русе, ул. Църковна независимост
11, ет.1, ЕИК *********, срещу Кооперация Производствена кооперация
Елмаз-Текс - гр.Хасково, ул.Славянска 2, ЕИК *********, иск
с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 79 ал.1 от ЗЗД: ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Кооперация Производствена кооперация
Елмаз-Текс - гр.Хасково, ул.Славянска 2, ЕИК *********, че
дължи на МЕГА МОЛ РУСЕ АД /в несъстоятелност/ – гр.Русе, ул.
Църковна независимост 11, ет.1, ЕИК *********, на основание чл. 79
от ЗЗД сумата от 5525,17 лева по договор за наем на недвижим имот от
26.10.2010г., изменен със спогодба от 01.12.2010г., и издадени въз основа на
него фактури № 1142/15,10,2011г. за сумата от 12326,57 лева с ДДС, сторнирана
с кредитно известие № 1146 от 24,10,2013г. за сумата от 7272,52 лева с ДДС,
представляваща услуги за месец юни – октомври 2013г. – 3260,27 лева без ДДС,
маркетинг за месец юни – октомври 2013г. – 848,81 лева, консумативи за месец
септември 2013г. – 72.82 лева и консумативи от 27.09.2013г. до 10.10.2013г. –
29.82 лева по фактура 1142/15.10.2013г., и по фактура № 1147/24,10,2013г.
дължим наем за месец юни – октомври 2013г. за сумата от 471,12 лева с ДДС, в
едно със законната лихва от 10.08.2015г., които е осъден да заплати по
заповед № 904/14.08.2015г. по ч.гр.д. 1757/2015г. на ХРС. ОСЪЖДА Кооперация
Производствена кооперация Елмаз-Текс - гр.Хасково, ул.Славянска 2, ЕИК
*********, да заплати на основание чл. 620 ал.5 от ТЗ ДТ по сметка
на ХРС по заповедното и настоящото производство в размер на 110,50 лева за
всеки един, или общо 221 лева. Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от получаването му пред ХОС.
Районен съдия:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1693 2016г. гр.Хасково Хасковски районен съд гражданска
колегия На двадесет
и първи декември две
хиляди и шестнадесета година В закрито заседание в следния
състав: Районен съдия:
Васил Панайотов Като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2362 по описа за 2015г.,
след проверка на материалите по делото и на основание чл.248 от ГПК Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила
е молба от ищеца МЕГА МОЛ
РУСЕ АД /в несъстоятелност/ – гр.Русе, ул. Църковна независимост 11, ет.1,
ЕИК *********, за допълване на решението в частта за разноските, тъй като
съдът не се произнесъл по това искане. В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника. Съдът,
като съобрази издаденото решение, намира, че подадената молба е основателна.
В решенеито си, съдът не се е произнесъл по отношение искането на ищеца за
присъждане на разноски. Това той е сторил в становище от 13.10.2016г., към
което е присъединен и списък за разноски. С
оглед на изложеното следва да се уважи молбата, като се издаде нов диспозитив
по отношение на разноските в размер на 280 лева за вещо лице. Предвид
изложеното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, съдията- докладчик О
П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА
ИЗМЕНИЕ НА решение № 698/14.11.2016г. по гр.д. 2362/2015г. на ХРС, като се
издаде нов абзац в диспозитива, както следва: ОСЪЖДА Кооперация
Производствена кооперация Елмаз-Текс - гр.Хасково, ул.Славянска 2, ЕИК
*********, да заплати на МЕГА МОЛ РУСЕ АД /в несъстоятелност/
– гр.Русе, ул. Църковна независимост 11, ет.1, ЕИК *********, на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 280 лева. Определението
може да се обжалва в двуседмичен срок от получаването му пред ХОС. Районен съдия: |