№ 516
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110215706 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ТП *** против Наказателно постановление № 22-
2200407/25.10.2022 г., издадено от директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 415, ал. 1
КТ на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 1 500 лева.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, с доводи за открита процедура по несъстоятелност и за негоден субект на
отговорност. Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва
жалбата. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 20.05.2022 г. на ТП *** била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство. С протокол от същата дата, били дадени предписания, сред които и под № 8: „Да
изплати на *** определеното (начисленото) във ведомостта за заплати за м.08.2020 г. обезщетение
при уволнение за времето, през което работникът е останал без работа, съгласно чл. 222, ал. 1 КТ
вр. чл. 228, ал. 3 КТ“. Срокът на предписанието бил до 09.06.2022 г. Предписанието не било
оспорено.
При последваща проверка на 29.08.2022 г., било констатирано, че предписанието не е
изпълнено.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Р. А.; АУАН; НП; разписка за връчване; заповеди за компетентност; протоколи за
проверка; ведомост; уведомително писмо; идентификационна карта.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател.
В тази връзка, твърдението за обявяване в несъстоятелност не намира опора в
представените от жалбоподателя доказателства (от тях се установява единствено сезирането на
съда за откриване на процедура).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
При незавършило административнонаказателно производство (т. е. при липса на дължими
публични задължения – наложени санкции, които да бъдат коментирани, в контекста на масата на
евентуалната несъстоятелност), своето процесуално значение би имала единствено липсата на
връчване на АУАН и НП на евентуален временен синдик (или друга сходна фигура, съобразно
италианското законодателство). В конкретния случай, обаче, те са връчени на лице с адвокатска
2
правоспособност (което е автор и на приетата за разглеждане жалба, предмет на настоящото
производство), поради което и дори да се приеме за налично отклонение от процесуалните
стандарти, същото не би могло да се квалифицира, като съществено, т. е. в контекста на
отменителните основания.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.
Действително, съобразно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на КТ, " Работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В този
смисъл и, в качеството си на поделение (търговско представителство в Република
България на *** ООД, Р. Италия), жалбоподателят има качеството на работодател и е
годен адресат на императивни законови изисквания и задължителни предписания на
контролните органи.
Разпоредбата на чл. 412а КТ, обаче, лимитативно изброява субектите, които могат да
бъдат санкционирани, по реда на Кодекса: физически лица (с глоба) и юридическите лица,
еднолични търговци и граждански дружества по ЗЗД (с имуществена санкция). В този смисъл и от
една страна, на формално основание, търговското представителство не попада в приложното поле
на цитираната разпоредба, а от друга – то изобщо не е и правосубектно (вписването в регистрите
на БТПП и БУЛСТАТ има регистрационен режим, без конститутивно действие), поради което и не
може да бъде самостоятелен субект на отговорност.
В този смисъл и отправената от жалбоподателя процесуална критика се явява
основателна, а атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2200407/25.10.2022 г., издадено от
директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 415, ал. 1 КТ, на ТП *** била наложена
имуществена санкция, в размер на 1 500 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3