Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260026
20.02.2023 година, град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, V граждански състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Габриела
Йорданова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15214 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Н.Р.Н., ЕГН **********, гр. П., кв. Б. № ***,
вх.*,
ет. *, ап. *
против „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени искове при
условията на евентуалност с правно основание
чл. 26 ЗЗД в вр. с чл. 22 ЗПК,
чл. 21 във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 33 ЗПК главен иск за прогласяване нищожността на
договор за предоставяне на кредит № ****** от *****
г., изменен и допълнен с Анекс № **** от *****
г. и с Анекс № ******
от ***** г. и при
условията на евентуалност иск за
прогласяване на нищожност на чл. 5.3. и, чл. 5.6 и чл. 6.2. от договор за
предоставяне на кредит № ***** от *****
г. и на чл. 10 и чл .12 от Приложение № 1 към него, на чл. 8, на чл. 11 и на
чл. 13 от Анекс № *****
от ***** г. и на
чл. 10 и на чл. 12 от Приложение № 1 към него и на чл. 8 и чл. 11 и на чл. 13
от Анекс № *****
от ***** г. и на чл.
10 и на чл. 12 от Приложение № 1 към него.
Претендират се и разноски.
В
срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил срещу ищеца обективно
съединени при условията на евентуалност насрещни искове с правно основание чл.
240 във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД
за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 744,83 лв.-
главница по договор за предоставяне на кредит № ***** от *****г., изменен и
допълнен с Анекс № ***** от *****г. и с Анекс № *****от *****г., ведно със
законна лихва от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от
157,35 лв.- възнаградителна лихва
за периода от 30.03.2020 г. до 29.12.2020 г. и при условията на
евентуалност в случай, че се приеме, че договорите за кредит и анексите са
недействителни да се осъди ищецът да заплати на ответника сумата от 744,83 лв.- главница по договор за
предоставяне на кредит № ***** от *****г., изменен и допълнен с Анекс № *****
от *****г. и с Анекс № *****от *****г., ведно със законна лихва от 07.01.2021
г. до окончателното изплащане.
Ищецът
по главния иск посочва, че на *****г. е сключила с
ответника договор за потребителски кредит, по силата на който е получила кредит
в размер от 500 лв. С Анекс от *****г. страните са изменили срока на договора,
като са определили нова крайна дата – 05.02.2020 г. На *****г. страните се
изменили и условията на договора за потребителски кредит, с който са договорили
заемната сума да бъде в размер на 800 лв.
По силата на Анекса страните са изразили волята си, че
кредитополучателят ще погаси заемната сума на 12 погасителни вноски със срок до
28.02.2021 г. при ГЛП 40,5515 % и ГПР 49 %. Съгласно чл. 8 от Анекса към
договора, потребителят следва в срок до края на следващия ден, считано от деня
на сключване на анекса да осигури поне двама поръчители, отговарящи на
разписаните в разпоредбата условия. Съобразно чл. 10 от Анекса към договора,
потребителят има алтернативна възможност да обезпечи кредита с банкова
гаранция. С клаузата на чл. 11 от Анекса към договора, кредиторът е уговорил,
че в случай на непредставяне от страна на заемателя на обезпечения, ищецът му
дължи неустойка за всеки период, за който тя не е предоставила обезпечение,
размерът на която се определя в Приложение № 1 към Анекса. В чл. 10 от
Приложение № 1 е разписано, че дължимата неустойка е в размер от 2,37 лв. средно на ден, като не следва да надвишава 1%
от кредита. В погасителния план към анекса, размерът на неустойката е определен
на 72, 03 лв. месечно, дължима разсрочено чрез кумулирането й към месечната
погасителна вноска, която нараства с неустойката на 154,23 лв. С неустойката
размера на общото задължение по кредита възлиза на 1850,76 лв. В чл. 13 от
Анекса е уговорено, че потребителят дължи разноски за извънсъдебно и съдебно
събиране на дълга, определени в Приложение № 1 към Анекса, както следва: при
забава до 4 дни, считано от датата, следваща датата на падежа – потребителят
дължи на кредитора разходи в размер на 30 лв. за подготовка и изпращане на две
напомнителни електронни писма, два напомнителни смс-а и две телефонни
обаждания. При забава над 4 дни, считано
от датата, следваща датата на падежа до 30 дни /включително/, кредитополучателят
дължи разходи в размер на 60 лв. за подготовка и изпращане на две напомнителни
писма, два напомнителни смс-а, две телефонни обаждания и консултация с адвокат.
При забава над 30 дни, считано от датата, следваща датата на падежа,
кредитополучателят дължи допълнителни разходи в размер на 30 лв., които
включват две напомнителни електронни писма, два напомнителни смс-а и две
телефонни обаждания. Договорено е, че тези разходи се прилагат кумулативно.
Ищецът посочва, че е усвоила изцяло предоставената й в заем сума в размер от
800 лв., като до момента е върнала сумата от 230 лв., но счита, че с оглед
недействителност на договора за кредит и анексите към него, то на основание чл.
23 ЗПК дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
На първо място сочи, че уговорената в Анекса
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
неравноправност по смисъла на чл. 146 ЗЗП и като заобикаляща изискванията на ЗПК. В тази връзка посочва, че договореният ГЛП противоречи на добрите нрави,
тъй като надвишава с повече от три пъти законната лихва. Освен това твърди, че отразеният в договора
ГЛП не отговаря на действителния, тъй като предвидената неустойка по своя
характер представлява добавък към договорната лихва – скрита лихва, като в
нарушение на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК кредиторът не е оповестил на потребителя
действителната цена на кредитния ресурс.
Твърди се, че вземането по чл. 11 от Анекса няма характера на неустойка
и е наименувано така, за да се избегне максимално определения размер на ГПР,
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Цитира
съдебна практика в тази насока. Посочва се, че чрез предвиждането на неустойка
на неосигуряване на обезпечение, ответникът си е осигурил допълнителна печалба,
който не е калкулирана, нито към възнаградителната лихва, нито към ГПР. Сочи
се, че кредиторът е въвел силно ограничителни условия за осигуряване на
обезпечение, за да гарантира начисляване на вземането, което той заблуждава
потребителя, че представлява неустойка. Посочва, че за кредит в размер на 800
лв. и обща сума за връщане с договорна лихва 986 лв. е предвидено поръчителство
на поне две физически лица с нетен
осигурителен доход от по 1500 лв. за всяко от тях, като изисквания доход
многократно надвишава отпусната в заем сума.
Описва и останалите предвидени изисквания за предоставяне на
обезпечение, касаещи възраст, осигурителен или трудов стаж, както наличието на
безсрочен трудов договор, което пък изключва лицата, които са държавни
служители, както и тези, които са самоосигуряващи се. Относно изискването на
банкова гаранция посочва начина, по който се издава същата, като сочи, че най –
често клиентите на небанкови финансови институции са изолирани от банково
кредитиране поради влошено имуществено състояние, като трудно би могло да им се
издаде банкова гаранция без да блокира гаранционната сума по специалната
сметка. Посочва се, че неустойката следва да се преценява и с оглед
претърпените вреди от неизпълнение на вменените задължения за предоставяне на
определен вид обезпечение при спазване на стриктни изисквания, като в тази връзка счита, че същата е излязла
извън присъщата й обезщетителна функция. Посочва, че неустойката представлява
компенсация за вредите от риска от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице, а съгласно чл. 16 ЗПК доставчикът на финансова услуга
следа да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.
Твърди,
че предвидената неустойка в размер от 864,36 лв. не изпълнява обезщетителна
функция, доколкото надвишава заетата сума от 800 лв., без да зависи от вредите
от неизпълнението на договорното задължение и не кореспондира с последиците от
неизпълнението, като се начислява като добавък на платежната вноска. Твърди се, че съгласно чл. 33 ЗПК размерът на
законната лихва е максималното обезщетение за пълното неизпълнение на парични
задължения по кредитно правоотношение. Предвиждането в договора на обезщетение
по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително дължимата мораторна лихва води до
неравнопоставеност по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Освен
това се сочи, че неустойката се дължи не за неизпълнение на основно договорно
задължение, а за неизпълнение на условие по договора и се престира
предварително.
Излага
доводи, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция, тъй
като са дадени кратки срокове и неизпълними условия. Сочи, че въпреки, че има
санкционен характер, неустойката противоречи на принципа на добросъвестността.
Относно
уговарянето на възнаградителната лихва, то се посочва, че същата е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, като в нарушение на чл. 147 ЗЗП на
заемателя не е било оповестено по ясен и разбираем начин какви са
икономическите последици от поетото задължение и какъв е действителния размер
на лихвата. Цитира практика на СЕС в подкрепа на изложените си доводи.
Посочва,
че с оглед неспазване на задължителните реквизити от съдържанието му, то същият
на основание чл. 22 ЗПК е недействителен. Сочи, че е неприложима нормата на чл.
26, ал. 4 ЗЗД, тъй като той поначало е уреден като възмезден и без
недействителната му част кредиторът не би го сключил. Освен това се сочи, че
недействителните клаузи не могат да се заместят от повелителните правила на
закона, доколкото не са уговорени императивни размери на цените по договорите
за кредит.
Твърди
се, че действително приложения между страните
ГПР е различен от отразения в договора и анекса, което е довело до
заблуждение на потребителя и заобикаляне на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславя и недействителност на договора за кредит и анекса. Цитира
съдебна практика, включително и на СЕС относно съдържанието на ГПР и
поставянето на акцент върху ясното и точното му определяне.
Оспорва
договора за кредит, като недействителен и на основание чл. 22 във вр. с чл. 10,
ал.1 ЗПК, поради неспазване на шрифта.
С
оглед недействителност на клаузите за договорна лихва и за ГПР и нарушаване на
императивните изисквания на ЗПК, счита договора за кредит и анексите към него
за недействителни и моли исковете да се уважат.
При
условията на евентуалност моли да се уважат исковете за прогласяване на нищожни
на неустоечните клаузи и тези оправомощаващи кредитора да получи такси за
извънсъдебно и съдебно събиране на дълга. Относно таксите посочва, че същите са
неравноправни на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, както и противоречат на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК.
Относно
разноските за забавено изпълнение се посочва, че същите са нищожни на основание
чл. 21 във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Моли
исковете да се уважат. Претендира разноски.
Ответникът
по главния иск оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Възразява срещу твърденията за нищожност на договора и анексите и на отделни
клаузи от тях.
Не
оспорва, че на посочените дати са сключени договор за кредит и анекси към тях.
Относно Анекса от *****г. посочва, че същият е сключен по инициатива на ищеца –
кредитополучател след получаване на заявка. Посочва, че с предоставената в заем
сума по Анекса в размер на 800 лв. е рефинансиран дългът по договора за кредит
и остатъкът е предоставен на ищеца.
Ответникът
счита, че от съдържанието на сключения договор може да се направи извод за
спазване на изискването на чл. 11, ал.1,
т.9 ЗПК, като сочи, че възнаградителната лихва е фиксирана и не
противоречи на добрите нрави. Посочва, че договорът за кредит съдържа пълната
изискуема, съгласно чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК информация за лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент.
Оспорва
твърденията, че уговорената неустойка представлява скрита лихва. Сочи, че
изрично чл. 19, ал.3, т. 1 ЗПК предвижда, че при изчисляването на ГПР не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит. ГПР сочи, че не следва да включва
евентуални компоненти, а да информира потребителят какви разходи ще има при
точно изпълнение на задълженията.
Сочи
неустойката да изпълнява именно предвидените в закона обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като излага подробни съображения в тази
насока. Оспорва твърдението неустойката да е недействителна поради надвишаване
на материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че същата да
противоречи на добрите нрави. Възразява и срещу твърдението, че не е
спазена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като твърди, че шрифтът е съобразен
със законовото изискване. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Ищецът
по насрещните искове сочи, че доколкото счита процесния договор за кредит и
анекс за действителни, то следва да получи всички свои вземания, произтичащи от
този договор. В тази връзка посочва, че ищецът е заплатила само първа вноска по договора за кредит. След приспадане на платените суми претендира
главница и възнаградителна лихва, а при условията на евентуалност в случай, че
се приеме, че договорът е недействителен претендира главница. Претендира и
законна лихва върху главницата. Моли
исковете да се уважат.
Ответникът
по насрещните искове оспорва същите, като сочи, че поддържа изложеното в
исковата молба по отношение на недействителността на договора и на отделни
клаузи. В тази връзка сочи, че с платените
суми по договора за кредит е погасена частично главницата, като посочва,
че е платена сумата в размер от 280 лв. и е останала дължима главница в размер
на 520 лв., за което притезание насрещният иск е основателен. Моли да се
отхвърли насрещния иск за присъждане на главница над този размер до пълния
предявен такъв от 744,83 лв., както и искането за присъждане на възнаградителна
лихва.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и от
представените доказателства се установява, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит и анекси към него. По силата на така сключението договор за
потребителски кредит от *****г., Анекс от *****г. и Анекс от *****г. По силата на така сключените договори и анекси
на ищцата е предоставена в заем обща сума в размер от 800 лв. с краен срок за
връщане на предоставената в заем сума – 28.02.2021 г.
Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила
към момента на сключване на договора/, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като
същите са изискуеми при самото сключване на договора. Тя е по - особена по вид
с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не
отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че размерът на ГПР по процесния договор
за кредит и анексите към него, изчислен
съобразно формулата, определена по силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК е в размер на 49,00 %, което напълно съответства на посочения такъв в
договора и анексите. В ГПР като разход е включена само възнаградителната лихва.
Оскъпяването на кредита с постигната
договорка за неустойка за обезпечение е 356,40 % по първоначалния договор и 108,045 % по анекса
от *****г.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, на която се позовава ищецът, регламентира задължение за изготвяне на
текстовата част на съглашението с шрифт не по – малък от размер 12. От приетата
СТЕ се установява, че това изискване не е било спазено, като големината на
шрифта на сключения договор е 9,75. Съдът намира, че
заключението е обосновано и следва да бъде кредитирано.
Предвид горното, с категоричност се
установява, че изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК не е било спазено. Договорът е
нищожен на основание чл. 22 ЗПК и предявеният установителен иск следва да бъде
уважен. Налице е една от предвидените в закона специални предпоставки за
недействителност на договора, поради което същата следва да бъде прогласена.
С оглед
недействителността на целия договор на соченото основание, то не следва да се
разглеждат останалите основания за нищожност, на които се позовава ищецът, нито
предявените при условията на евентуалност искове за прогласяване на
недействителност на отделни клаузи от договора за кредит.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.;
в.гр.д.№ 653/ 2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г., в.гр.д.№
1389/ 2020г. и в.гр.д.№ 1222/ 2020г.
С оглед недействителността на
договора за кредит, то предявените насрещни главни искове за осъждане на ищеца
да заплати на ответника суми по така сключения договор за кредит и анекси са
неоснователни и следва да се отхвърлят, като се премине към разглеждане на предявения при условията
на евентуалност иск за връщане на главницата, предоставена по недействителния
договор за кредит.
Не се оспорва от страна на ищцата, че общата
получена по договора за кредит и допълнителни споразумения сума е в размер на
800 лв., като към датата на депозиране на исковата молба е върнала на ответника
сумата от 230 лв. Това обстоятелство се
потвърждава и от приетото по делото допълнително заключение на съдебно –
счетоводната експертиза. Вещото лице
установява, че общият размер на плащанията е 485,16 лв. , като същото е по
информация от счетоводството на ответното дружество, без да са взети предвид
представените и неоспорени от ответника доказателства към отговора на исковата
молба, с която са предявени насрещни искове.
Към отговора на насрещните искове са приложни хартиени
разпечатки на електронни документи, удостоверяващи отразени от ответното
дружество обстоятелства, които не са оспорени от ответното дружество – ищец по
насрещните искове, поради и което представляват годно доказателство за
удостоверените в тях факти. Видно от представените разпечатки след датата на
депозиране на насрещната искова претенция, предявена в условията на
евентуалност за връщане на сумата от 744,83 лв. ищцата е заплатила на
28.02.2021 г. сумата от 280 лв., а към датата на депозиране на отговора е
погасила изцяло задълженията си по договора за кредит и анексите. Към датата на депозиране на насрещния иск,
както се признава и от ищцата ответникът е имал вземане по недействителния
договор за кредит в размер на 520 лв., но плащането в хода на процеса следва да
се вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и на това основание да се
отхвърли изцяло предявения иск.
Ищцата не оспорва получаване на
заемната сума, като изрично посочва това обстоятелство в исковата молба.
По
отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищецът е
освободен от такси и разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт направените по делото
разноски в размер от 154,03 лв. - държавна такса и 150 лв.- възнаграждение за вещо
лице по СТЕ и 230 лв. по допусната ССЕ или общо сумата от 534,03 лв. –
разноски.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1
ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски по главния иск, а
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед отхвърляне на насрещния иск и разноските
по насрещния иск. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който
е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1,
т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Неговият размер,
съобразно размера на уважения иск, съдът определя на осн.чл.7, ал.2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е на стойност 497 лв. по главния иск и 400 лв. по
насрещния иск, която сума следва да се присъди в
полза на процесуалния представител – адвокатско дружество. Действително в чл. 2, ал. 3 от цитираната
Наредба се предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Тази хипотеза касае обаче случаите, в които
исковете касаят различни интереси. В настоящия случай, макар и обективно
съединени, то насрещните искове са обусловени един от друг, като основанието за
уважаването им е отхвърляне на
главния иск.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между Н.Р.Н., ЕГН **********, гр. П., кв. Б.
№ **, вх.*, ет. *,
ап. * и „Ай Ти Еф
Груп“АД, ЕИК *********, че Договор за
предоставяне на кредит № ***** от *****г., изменен и допълнен с Анекс № *****
от *****г. и с Анекс № *****от *****г. е недействителен
на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“
АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 84-86 ДА ЗАПЛАТИ НА по сметка на бюджета на съдебната
власт в полза на ПРС сумата от общо 534,03 лв. – разноски, включващи дължима
държавна такса от 154,03 лв., 150 лв.- възнаграждение за вещо лице по СТЕ и 230
лв. по допусната ССЕ
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ай
Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ №
84-86 против Н.Р.Н., ЕГН **********,
гр. П., кв. Б.
№ ***, вх.*, ет. *,
ап. * насрещни искове за
осъждане на Н.Р.Н., ЕГН **********, гр. П., кв. Б. № ***, вх.*, ет. *, ап. * да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 744,83 лв.- главница по договор за
предоставяне на кредит № ***** от *****г., изменен и допълнен с Анекс № *****
от *****г. и с Анекс № *****от *****г., ведно със законна лихва от 07.01.2021
г. до окончателното изплащане и сумата
от 157,35 лв.- възнаградителна
лихва за периода от 30.03.2020 г. до
29.12.2020 г. и при условията на евентуалност в случай, че се приеме, че
договорите за кредит и анексите са недействителни да се осъди ищецът да заплати
на ответника сумата от 744,83 лв.-
главница по договор за предоставяне на кредит № ***** от *****г., изменен и
допълнен с Анекс № ***** от *****г. и с Анекс № *****от *****г., ведно със
законна лихва от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, гр. София,
бул. „Александър Стамболийски“ № 84-86
да заплати на адв.Д.Л.Ф., с личен № ********
с адрес на кантората – гр. С., ул. „*****“ № *, ет.*, ап. ** сумата от общо 897 лв. - адвокатско
възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна
правна помощ по главния и по насрещните искове.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Дафина
Арабаджиева/
Вярно с оригинала.
Г.Й.