№ 4778
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110132520 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.240,ал.1 от ЗЗД от К. Б. Г.,ЕГН **********,с адрес С,против С. П.
С.,ЕГН **********,с адрес С,с искане да бъде постановено решение,с което
да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
20000 лева главница по договор за заем,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че на 12.07.2013 г. ищецът,като
заемодател,и Ц. М. и ответникът С.,като заемополучатели,постигнали
съгласие да бъдат обвързани от договор за заем като ищецът предоставил в
заем сумата от 20000 лева,а ответниците приели да върнат сумата в срок до
30.07.2013 г. Ищецът сочи,че нито на падежа,нито в по-късен момент
ответниците са предприели действия по връщане на заемната парична сума
или на част от същата. Ищецът поддържа,че на 06.07.2018 г. е подал
заявление по чл.417 от ГПК и са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист,а с оглед постъпило възражение от С. С. в
срок,считано от връчването на покана за доброволно изпълнение е налице
интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли
съда да уважи иска.
В срока за подаване на писмен отговор такъв не е постъпил,но във
възражението по чл.414 от ГПК е формулирано възражение за настъпила
погасителна давност.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
1
Със заявление по реда на чл.417 от ГПК от 06.07.2018 г. К. Б. Г.
претендира от Ц. В. М. и С. П. С. сумата от 20000 лева – по договор за заем с
нотариална заверка на подписите,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 44917/2018 г. по описа на СРС.
Представен е договор за заем,сключен на 12.07.2013 г.,между К. Б.
Г.,като заемодател,и Ц. В. М. и С. П. С.,като заемополучатели,са постигнали
съгласие заемодателят да предаде сумата от 20000 лева,а заемополучателите
се задължили в условията на солидарност да заплатят заемната парична сума
в срок до 30.07.2013 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение или когато заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен
с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В настоящия
случай ищецът Г. следва да проведе доказване,че е сключен договор за заем и
е предадена заемната парична сума,а в тежест на ответника е възложено
доказването,че е върнал паричната сума или са налице обстоятелства,които
изключват дължимост на същата. Законът регламентира фикция,че искът се
счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 06.07.2018 г.
С исковата претенция по чл.240,ал.1 от ЗЗД се цели предоставяне
защита на заемодателя при липса на изпълнение от страна на заемополучателя
на задължението за връщане на заемната парична сума. Договорът за заем
представлява реален договор,което означава,че не е достатъчно страните да
постигнат съгласие относно размера на паричната сума,но и следва да бъде
доказано,че паричната сума е предадена от заемодателя на заемополучателя.
Софийският районен съд счита,че ищецът Г. е провел доказване,че е сключен
договор за заем и че е предал сумата от 20000 лева,в която насока съдът взе
предвид,че е представен договор в писмена форма с нотариална заверка на
подписите,а от съдържанието на този договор се установява,че е постигнато
съгласие заемната парична сума да е в размер от 20000 лева – чл.1 от
договора,а клаузата в чл.2 от договора удостоверява факта на предаване на
паричната сума,за което договорът служи като разписка. Следователно от
значение за преценка дали искът е основателен е дали ответникът С. доказва
да е върнал заемната парична сума,респективно дали са налице
обстоятелства,които изключват дължимост на паричната сума. В хода на
производството ответникът С. нито твърди,нито доказва да е върнал заемната
парична сума или част от същата,поради което искът за сумата от 20000 лева
се явява основателен при съобразяване възникналата солидарна отговорност
между заемополучателите. Когато е уговорена солидарна отговорност,всеки
2
от солидарните длъжници отговаря пред кредитора до размера на цялата
парична сума,т.е. в настоящия случай искът подлежи изцяло на уважаване. С
оглед обстоятелството,че ответникът С. се позовава на настъпила погасителна
давност,каквото възражение е формулирано във възражението по чл.414 от
ГПК, съдът е длъжен да разгледа това възражение. Погасителната давност е
уредена в полза на длъжника,който може да се позове на настъпила
давност,ако в определен период,считано от настъпване изискуемост на
вземането кредиторът не е предприел действия по реализиране на вземането
си. Приложимата погасителна давност за парични суми по договор за заем е
общата петгодишна давност,уредена съгласно чл.110 от ЗЗД. Софийският
районен съд счита,че възражението за настъпила погасителна давност се
явява неоснователно. От представения по делото договор за заем се
установява,че падежът за връщане на заемната парична сума е настъпил на
30.07.2013 г.,докато исковата претенция е предявена на 06.07.2018 г.,т.е. по-
малко от пет години,считано от падежа на задължението,поради което
възражението за изтекла давност е неоснователно. Така мотивиран,съдът
счита,че предявеният иск подлежи изцяло на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на разноски,както и с оглед обстоятелството,че съдът,който
разглежда установителния иск се произнася по разноските за заповедното
производство съдът намира,че следва да бъдат присъдени 400 лева разноски
за заповедното производство и 2600 лева съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.240,ал.1 от ЗЗД по отношение на С. П. С.,ЕГН
**********,с адрес С,че съществува вземане на К. Б. Г.,ЕГН **********,с
адрес С,в размер от 20000 лева ( двадесет хиляди лева ) – вземане по договор
за заем,сключен на 12.07.2013 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 06.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 44917/2018 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА С. П. С.,ЕГН **********,с адрес С да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на К. Б. Г.,ЕГН **********,с адрес С,
сумата от 400 лева ( четиристотин лева ) съдебноделоводни разноски за
заповедното производство и 2600 лева ( две хиляди и шестстотин лева )
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3