Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
Плевен,
31 януари
2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при
секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЕВ адм. дело № 887 по описа на Административен съд - Плевен за 2021год. и на основание доказателствата,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Х от АПК
във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Делото е образувано по жалбите на С.И.Н.,
ЕГН ********** с адрес: *** и К.Л.Я.,
ЕГН ********** с адрес: ***, и двете жалби чрез адвокат М.Б. *** със
съдебен адрес ***, офис 9 против Заповед за прилагане на ПАМ
№РД-14-3103/05.11.2021г. на Директор на РД „АА“ Плевен, Изпълнителна агенция автомобилна
администрация, с която на основание чл.
107, ал.1 във вр. с чл. 106а, ал.1,т. 1
буква ”а” и ал.2, т. 1 и чл. 106 ал.1, т.4 буква „б” от Закона за автомобилните
превози са наложени две ПАМ:1) по чл. 106а, ал.
1, т.1, буква „а” и ал.2 т. 1 от Закона
за автомобилните превози - спиране от движение за срок от 12 месеца, чрез
сваляне и отнемане на предна табела с per. № ***на
лек автомобил „***”, категория Ml, собственост на К.Л.Я. ЕГН ********** ***
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
2)
по чл. 106 а, ал.1, т.4, б.”б” от Закона за автомобилните превози - временно
отнемане на свидетелството за управление № ********* на водача С.И.Н. ЕГН **********
***, до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца.
Според
жалбоподателите процесната заповед е незаконосъобразна и неправилна, поради
противоречие с материалния и процесуалния закон.
Сочи
се, че за нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници
без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на
ограничителни мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвтП. Оспорва се фактическата обстановка изложена в Заповедта
за принудителна административна мярка.
Първият жалбоподател С.Н. твърди, че на 05.11.2021 год. е управлявал
посочения в заповедта автомобил, като пътувал в посока гр.Плевен. Тръгнал от с.
Горна Митрополия, съвместно с негова позната, която живее в Гърция. Минавайки
през гр. Долна Митрополия спрял на знак стоп, видял, че зад него автомобил му
присветва с фаровете. Разпознал негов познат от гр. Долна Митрополия и спрял. Шофьорът го попитал дали ще пътува
или минава през гр. Плевен и ако може да вземе двете му сестри, които са с него. Н.
му отговорил, че пътува натам и няма проблем да закара жените. Качвайки
двете жени, се задала към автомобила непозната за него жена, която го попитала дали ще вземе и нея, тъй като изпуснала автобуса за гр. Плевен. Н. качил трите пътнички, които се возили на
задната седалка и тръгнал в посока
Плевен. Както шофирал, в движение, тази непознатата жена, която била изпуснала
автобуса му подала някакви пари- монети, като той и отговорил, че не иска
никакви пари, тъй като той така или
иначе пътува за Плевен. Пристигайки в с.
Опанец, на разклона на стъкларския завод бил спрян за проверка. При съставянето на акта
служителите му казали, че една от жените за която разбрал, че се казва В.Г.била
казала пред тях, че е платила 2 лв., за да я докара до Плевен. Н. подписал акта с възражение.
Твърди се, че С.Н. не е извършвал обществен превоз на пътници, нито друг вид услуга.
Счита се, че не са били налице материално-правните предпоставки за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.
Излагат се съображения, че обжалваният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до необоснован от фактическа страна и съответно до неправилен от гледна точка на закона извод за съществуването на хипотезата на 106а, ал.1, т.1 и т.4 от Закона за автомобилните превози. Сочи се, че в конкретния случай не е установено, че С.Н. е извършвал обществен превоз на пътници.
Навеждат се доводи, че Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между Н. и посочените лица. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза. Неясно е и какво приема административният орган относно това, колко и кои пътници са били обслужени от водача под формата на „обществен превоз“, т. к. очевидно не всички лица, дали писмени обяснения изобщо могат да влязат в подобна категория.
Твърди се още, че в случая не става ясно по каква причина мярката е наложена за срок, близък до максималния, след като не се твърди, нито се сочат доказателства, че Н. е осъществявал и друг път такава „дейност“. Не е взето предвид, че в автомобила са пътували и други хора, за които не се твърди да са плащали, респективно да са обещавали, че ще платят за превоза, нито има данни, че и занапред ще платят. Целта на превозването на всички пътуващи в автомобила не е търговска и не е доказателство за осъществяване на търговска дейност по занятие.
Според дефиницията за "обществен
превоз" от § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП това е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане
или икономическа облага, който се извършва с МПС. Няма нито твърдения, нито
доказателства, че Н. е превозвал пътниците „за чужда сметка“, нито че е
договорил с тях заплащане на услугата „превоз“ или икономическа облага за себе
си или друго лице. Облага би била налице, ако той печели, придобива нещо в своя
полза или в полза на лицето, „за чиято сметка“ осъществява превоза.
Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и са различава от "превоза на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска и нестопанска цел, какъвто е безспорно случаят. Сочи се, че заплащането на услугата превоз е правна фигура, различна например от плащането само на част от разхода за гориво и пътни такси, което става при т.н. споделено пътуване, който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз, но двете по никакъв начин не могат да бъдат еквивалентни. В този смисъл: Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г.
Спорният момент е дали между водача на
автомобила и пътниците е договорено заплащане на цената на превоза. Навеждат се
доводи, че в съдебната практика трайно е
прието, че основната предпоставка, по която се различават двата вида превоз е
възмездният характер на дейността, като когато превозът се извършва без
заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, то той е за собствена сметка. Счита
се, че в настоящия случай няма заплащане или уговорка за заплащане на превоза.
Нарушена е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, като не е посочен адресата на акта. В заключение се прави искане за отмяна
на Заповед за прилагане на ПАМ
№РД-14-3103/05.11.2021г. на Директор на РД „АА“ Плевен, Изпълнителна агенция автомобилна
администрация.
Ответникът по оспорването – директорът на РД
"АА" – Плевен, Изпълнителна агенция автомобилна
администрация редовно призован, не се явява, не се представлява, като е
депозирано становище с адм. преписка за неоснователност на жалбата. Счита се,
че оспорената заповед е съобразена с материалните и процесуалните норми, поради
което следва да бъде потвърдена.
В съдено заседание жалбоподателите се представляват се от адв. М.Б. ***, която поддържа жалбата. на
изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви
в тази насока. Претендира разноски.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че на 05.11. 2021г. служители на РД "АА"-Плевен и ПИП при
ОД МВР Плевен извършвали съвместна проверка за спазване на разпоредбите на
ЗАвтП и ЗДвП, и издадените въз основа на тях подзаконови
нормативни актове. При проверката установили, че С.И.Н., ЕГН ********** ***,
като водач на лек автомобил модел „***“ с рег.№ ***, собственост на К.Л.Я., ЕГН ********** ***, по
път III
– 3004 гр. Долна Митрополия в посока Плевен, извършва обществен
превоз на пътници срещу заплащане от гр. Долна Митрополия до гр. Плевен, видно
от дадени писмени обяснения пред органите на икономическа полиция от пътничката
настанена в горепосочения автомобил рег. № *** – В.Г.С.от гр. Плевен, без да
притежава лиценз за извършване на пътници на територията на Република България
или лиценз на Общността за превоз на
пътници.
За извършеното деяние на първия жалбоподател С.И.Н.
(водач на автомобила) е бил съставен АУАН Серия А№ 296782/ 05.11.2021 г. В АУАН е
записал възражение, че жената му дала три лева, но той ги върнал и че никога не
я е виждал.
На същия ден (05.11.2021 г.) директорът на РД
"АА" –Плевен издал процесната
заповед за прилагане на принудителна адм. мярка (ПАМ), с която на основание: 1)
чл.107, вр. с 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал.2, т.1 ЗАвтП разпоредил временно спиране от движение лек
автомобил „***“ от категория М1 рег.№ ***,
собственост на втория жалбоподател К.Л.Я. до отстраняване на нарушението, но не повече
от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с рег.№ *** и по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП– временно отнемане на СУМПС №28313976 на първия жалбоподател С.И.Н. – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
По делото са представени писмени обяснения на
превозваната в лекия автомобил В.Г.С.(стр. 23 преписката). От същите е видно, че на
05.11.2021г. чакала на автобус за гр.
Плевен, на автобусната спирка в центъра на гр. Долна Митрополия. На спирката
преди да дойде автобуса спрял лек автомобил ЕН ***/***/. Шофьорът я поканил да
се качи в лекия автомобил да я превози
до Плевен. Заплатила сумата от 2 лева. Останалите две пътнички също платили за
услугата, но не видяла сумата. Шофьорът преди да даде обясненията я предупредил да внимава и да не казва, че е дала пари.
При
тези факти съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон.
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към
лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза,
наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на
превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления,
списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.
За нарушение на изискването за извършване на
обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз и удостоверение в
закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвтП.
Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП, за
преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ –
временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, с което се извършва обществен превоз на пътници или
товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или
се извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство,
без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на
Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
От съдържанието на двете разпоредби е видно,
че приложението им е обусловено от наличието на две основни предпоставки – 1.
да е извършен обществен превоз на
пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или заверено копие към
лиценз на Общността.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, извършван за
чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП "Превоз на пътници" е дейност на лице,
което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно
средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, като
последните две условия са дадени алтернативно. Понятието "икономическа
облага" е легално дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтП (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020
г.), съгласно която това е всяка икономическа изгода, което лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне
разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси,
като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на
пазарните механизми. Следователно от значение за обективното осъществяване на
обществен превоз на пътници е неговото заплащане или получаването на
икономическа облага, т. е. формирането на печалба или спестяването на разходи,
като достатъчно е наличието на поне едно от тях, за да се приеме, че са налице
предпоставките на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП.
В случая от събраните по време на проверката
доказателства се установява безспорно, че между водача С.И.Н. и пътниците в
автомобила е имало уговорка да му заплатят средства за превоза от с. Горна
Митрополия до гр. Плевен. Няма спор и за това, че за автомобила няма издадено
заверено копие към лиценз на Общността, поради което следва да се приеме, че са
налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП – извършване на обществен превоз на пътници с пътно
превозно средство, за което няма издадено заверено копие към лиценз на
Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Дадените
по време на проверката писмени обяснения са годно доказателствено средство с оглед
на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от АПК. Действително обясненията са даден пред полицейски служител, а не от служител на
автомобилната администрация, но това не е нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от АПК, тъй като от данните по делото е видно, че са снети при извършена
съвместна проверка със служители на Сектор ПИП при ОД на МВР Плевен и са приложени като
доказателства към съставения срещу водача АУАН.
Неоснователни са възраженията наведени в жалбата, че в случая няма
нито твърдения, нито доказателства, че Н.
е превозвал пътниците за „чужда сметка“, нито че е договорил с тях заплащане
на услугата „превоз“ или икономическа
облага за себе си или за друго лице. Самият факт, че В.С.е платила пари на
водача говори красноречиво, че е налице възмездност на услугата за превоз. Вярно
е, че не от всички пътуващи в лекия автомобил са снети обяснения, но това не изключва наличието на договорка за
заплащане с останалите две лица, които
са пътували за гр. Плевен. За изпълнението на състава на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП не е от значение броят на пътниците, а възмездността
на услугата за превоз, което в случая е налице.
Независимо от осъществяването на фактическия
състав на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" от ЗАвтП съдът намира, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна с оглед на определения в нея срок на действие.
Наложените със заповедта принудителни
административни мерки са до отстраняване на нарушението, но за не повече от
дванадесет месеца, респективно една година.
На практика при определяне на срока на
мерките органът буквално е пренесъл текста на нормите в съдържанието на административния
си акт, но от това не може да се направи обосновано заключение, че е мотивирал
тяхната продължителност.
Мярката "временно спиране от движение на
моторно превозно средство" е въведена в диспозицията на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗАвтП, а мярката "временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач" - в диспозицията на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП, като
законодателят ги характеризира като мерки с преустановителен характер.
Нормативно срокът на двете мерки е предвиден до "отстраняване на
нарушението". Фактически със свалянето на регистрационната табела и
отнемането на СУМПС на водача при съставянето на АУАН се
постига преустановителния характер на мерките, като се преустановява
нарушението - извършване на обществен превоз с конкретно МПС без заверено копие
към лиценз на Общността. Срокът на мерките обаче е до отстраняване на
нарушението. ЗАвтП изисква лицензионен режим за извършване на обществен превоз
на пътници. Следователно отстраняване на нарушението по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" от ЗАвтП би трябвало да означава извършване на правни действия
по лицензиране на превозвача и включване на процесното МПС в списъка към
лиценза, което в случая е практически невъзможно за физическото лице (водач и
собственик на автомобила), спрямо когото е наложена ПАМ, дотолкова, доколкото
лиценз на Общността за извършване на международни превози могат да притежават само
едноличните търговци и търговските дружества по аргумент от чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗАвтП. Това именно налага определянето на конкретен по
размер срок на ПАМ с излагане на съответни мотиви, защото в противен случай е
налице пряко нарушение на чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи поради липса на ефикасно вътрешноправно средство за защита на
правото на жалбоподателите. Неопределяйки такава, а пренасяйки текста на
нормите в съдържанието на акта си, органът на практика определя максимален срок
на мярката 12 месеца без мотиви за това. Този подход е несъответстващ на изискването
за мотивираност на волята на администрацията и гарантиране на ефективни
средства за защита на адресата на мярката. Съгласно т. 2 от ТР № 4 от
22.04.2004 година по ТД № 4/2004 година на ВАС, в случаите, когато
административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка,
неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт.
При положение че в обжалвания административен акт липсват съображения относно
продължителността на мярката, то е налице съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, а оттам и нарушение на материалния закон.
Обстоятелството, че продължителността и на
двете мерки фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца сочи и на
нарушение на принципа за съразмерност и по – конкретно на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, която предвижда, че административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В този смисъл са и решение № 7662 от
25.06.2021 г. по адм. дело № 4579/2021 г. по описа на ВАС, VІІ о., решение №
7663 от 25.06.2021 г. по адм. дело № 5911/2021 г. по описа на ВАС, VІІ о. и
решение № 6454 от 28.05.2021 г. по адм. дело № 13522/2020 г. по описа на ВАС,
VІІ о.
Така констатираните нарушения са достатъчно
основание за опорочаване на обжалваната заповед по смисъла на чл. 146, т. 3,
т. 4 и т. 5 от АПК,
поради което тя следва да се отмени изцяло, без да се разглеждат останалите
възражения на жалбоподателите.
Поради тези съображения процесната заповед
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид на изхода от оспорването съдът счита,
че адм. орган следва да възстанови на жалбоподателя С.И.Н. направените по
делото разноски в размер на 410 лв. съставляващи внесена държавна такса от 10 лв. и платено
възнаграждение за 1 адвокат в размер на 400 лв. на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
във връзка с ал. 1 от АПК,
Административен съд Плевен, седми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-3103/05.11.2021г. на Директор на РД
„АА“ Плевен, Изпълнителна агенция
автомобила администрация.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" –Плевен, Изпълнителна агенция, Автомобилна администрация“ да заплати на С. И.Н., ЕГН ********** с адрес: *** направените по
делото разноски в размер на 410 лв., съставляващи внесена държавна такса от 10
лв. и платено възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на
Република България.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ:/П/