№ 80
гр. Габрово , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20214200500182 по описа за 2021 година
С решение №260016/10.02.2021г. по гр.д.№1226/2019г. РС- Севлиево е
допуснал да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот с кадастрален идентификатор 40659.700.17 по КККР на с. К.,
община Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-171/25.03.2019 г. на ИД на
АГКК; адрес на имота: с. К., община Севлиево; площ: 1 392 кв.м.; ТПТ:
Урбанизирана; НТП: Ниско застрояване /до 10 м./, при граници: имот с кад.
идентификатор 40659.700.7, изток – имот на Великотърновска Света епархия,
север – имот № 191032 по КВС на землище Стоките и юг - улица, заедно с
разположените в имота: 1. Жилищна сграда – еднофамилна с кад.
идентификатор 40659.700.17.1 на едно ниво, със ЗП - 72 кв.м., състояща се от:
кухня, три стаи и сервизно помещение /баня с тоалетна/; 2. Селскостопанска
сграда с кад. идентификатор 40659.700.17.2 на два етажа, със ЗП- 43 кв.м. и
3.Селскостопанска сграда с кад.идентификатор 40659.700.17.3 на един етаж
със ЗП – 22 кв.м.,
при следните квоти – за Д. СТ. ИЛ., с ЕГН ********** – 1/3 идеална
част; за Д. ИЛ. ИЛ., с ЕГН ********** – 1/6 идеална част; за М. ИЛ. ИЛ., с
1
ЕГН ********** – 1/6 идеална част и за СТ. Р. ИЛ., с ЕГН ********** - 1/3
идеална част.
Постановено е делбата да се извърши с помощта на съдебно-техническа
експертиза, със задача: реалната поделяемост и средната пазарна оценка на
имота.
Със същото решение е отменен е Нотариален акт – констативен за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение № 46, том VII, дело № 693/14.08.2019 год. по описа на Нотариус
П.Д. с рег. № 543 на Нотариалната камара, с район на действие – района на
Районен съд - Севлиево, вписан в СВ гр.Севлиево с вх.рег. № 2803 от
14.08.2019 год., акт № 76, том 6, дело № 1028.
Със същото решение Д. СТ. ИЛ., с ЕГН ********** е осъден да
заплаща на СТ. Р. ИЛ., с ЕГН **********, ежемесечно до окончателно
приключване на делбата сумата от 50.00 лева, а на Д. ИЛ. ИЛ., с ЕГН
********** и на М. ИЛ. ИЛ., с ЕГН **********, ежемесечно до окончателно
приключване на делбата по 25.00 лева на всеки един от тях, на осн. чл. 344,
ал. 2 ГПК
В законният срок решението е обжалвано от Д. СТ. ИЛ., чрез адв. Ж. от
АК- Габрово, като неправилно и незаконосъобразно.
Излага се основно възражение, че имота е придобит по давност от Д.И.
още през периода, когато братята му са били живи, по отношение на тях, те са
били съгласни и не са се противопоставили на своенето на техните части,
поради което наследниците им не са получили в наследство части от имота и
не са съсобственици на същият, за да бъде допуснат до делба.
Обосновават се възражения, че неправилно първата инстанция приела за
недоказано твърдението на Д. И. за придобиване на имота по давност, поради
което допуснал съдебна делба на същия: Давностното владение, което той
упражнявал върху имота от м. февруари 2007г. до м. февруари 2017г., го
направило изключителен собственик. Съдът не обсъдил доказателствата в
тази насока, а само изложил кратки общи мотиви. В хода на
първоинстанционното производство било доказано оспорването от страна на
ответника на собствеността на тримата ищци и включването на процесния
2
недвижими имот в наследствената маса. Съдът в мотивите към решението си
единствено възпроизвел съдържанието на свидетелските показания и
неправилно дал предпочитание на показанията на свидетелите на ищцовата
страна, които не установили по никакъв начин релевантни за спора
обстоятелства. По делото били разпитани две групи свидетели. Св. Ц.С., св.
Ц.Х., св. П.П. установили по несъмнен начин, че още след смъртта на майката
на ответника през 1990г., само той ползвал, владеел и се е грижил за
делбения имот, живеел е и още живее в него със съпругата си, обработва
дворното място прави подобрения и ремонти на къщата. Тези действия по
ползването и владеенето на целия имот от ответника били ясни, открити и
непрекъснати за сочения период от смъртта на наследодателката Д.Ц. през
1990г., до сега и несъмнено от м.02 2007г. /момента на преместването/.
Свидетелите С., Х. и П. били категорични, че през този период Д.И. е
упражнявал фактическа власт и владеел целия общ имот с намерението на
собственик. Това намерение било известно на неговите братя, които приживе
не се противопоставяли на своенето на общата вещ. Установено било от
свидетелските показания на тримата свидетели, че уговорката в семейството
била имотът да остане за Д., а другите двама братя са се съгласили и са
приели волята на майка си, като не са заявявали каквито и да е
собственически претенции. След тяхната смърт ищците, като техни
наследници, не се интересували от имота и не го посещавали. Същите от
дълги години живеели в чужбина, като след 2000г. не живеят в България,
който факт не се отрича. Недоказани били твърденията, че ищецът С.И. и
съпругата му са отсядали всяка година лятото в процесния имот, където са
имали стая. Същите били опровергани по категоричен начин от свидетелите -
съседи на процесния имот и живущи в селото. Съдът неправилно дал
предпочитание на другата група свидетели, водени и поискани от ищцовата
страна, без да отчете липсата на относимост на тези показания спрямо
определящия за спора и делото период на упражнено от ответника давностно
владение. Тези свидетели нямали преки впечатления относно
обстоятелствата по ползването на процесния имот, показанията им били
противоречиви и не съдържали релевантни за делото данни. Съдът не взел
предвид, че за преобладаващата част от релевантния период данъците за
имота са плащани само от ответника Д.С., което било видно от приетите по
делото приходни квитанции. Предоставените от ищците приходни квитанции
3
се отнасяли за изравнените данъци по давност от декларирането на новите
скици на имота. След смъртта на И. И., ищците Д. и М. не са променили
собствеността на имота, включително и след предявяване на иска за делба,
видно от приложеното към насрещния иск Удостоверение за данъчна оценка
от 11.10.2019г. В свидетелските показания и на двете групи свидетели
липсвали сведения за М.И.. Самите ищци С.И. и брат й Д.И. не я записали
като собственик при издаването на констативният нотариален акт. През част
от релеватния по делото период на заявеното владение 2007-2017г. ищецът
С.И., а през целия период ищците Д. и М. И.и, не са били съсобственици на
имота съответно не са имали права върху него по наследство. Към м.февруари
2007г., когато ответникът се преместил за постоянно в с. К. и упражнил
фактическа власт върху целия процесен имот, съсобственици по наследство са
били тримата братя - Д., И. и Р.. И. и Р. не са оспорвали своенето на имота от
страна на Д.И. и били съгласни с постигнатата договореност този имот да е за
брат им Д.. След смъртта на Р. И. през м.11.2009г. неговият наследник С.И. не
заявил претенции относно наследения си дял от баща си, живеел в чужбина,
не ползвал процесния имот и не се е противопоставил на пълното му своене
от ответника. Другият брат И. И. починал през м.11.2017г., или след периода
на давностното владение от ответника м.02.2007г.-м.02.2017г., като неговите
наследници Д. и М. И.и не са имали никакви права върху делбения имот през
този период. След смъртта на баща им през м.11.2017г., имотът вече е бил
придобит в изключителна собственост от ответника и тяхното наследствено
правоприемство било непротивопоставимо. Д.И. се възприемал за
изключителен собственик на процесния имот с оглед уговорката, която са
имали с братята му, и на основание самостоятелното и несмущавано владеене
от негова страна на целия имот, в който живее от 2007г. Това се
потвърждавало и от обстоятелството, че през м.07.2019г. пръв предприел
действия за снабдяване с констативен акт за собственост, чрез който да му
бъде признато правото на собственост, като изключителен собственик по
наследство и давностно владеене. За целта депозирал до Нотариус П.Д.- гр.
Севлиево молба- декларация № 68.102/19.07.2019г., но едва впоследствие
разбрал, че това е използвано некоректно от ищците и няколко дена по-късно
Д.И. също подал до нотариуса втора молба- декларация на 30.07.2019г.
Въпреки, че ответникът пръв депозирал молба, неговата не била разгледана
от нотариуса, а било образувано производство по втората молба, в което бил
4
издаден констативен акт за собственост върху недвижим имот от 14.08.2019г.
Поради това ирелевантни били последващо предприетите през 2019г.
действия и претенции на ищците относно имота, изразяващи се в
депозираната от тях жалба и инициирането на нотариално производство за
снабдяване с констативен нотариален акт. След като най-късно през
м.02.2017г. в полза на Д.И. изтекла 10-годишната придобивна давност при
непрекъснато, демонстрирано и несмущавано владение, се е прекратила
съсобствеността върху процесния имот и той е станал негов изключителен
собственик. Без значение по делото били обясненията, които той дал по
полицейската преписка 2 години по-късно през 2019г., които са продиктувани
изцяло от емоционалното му състояние, след като проверяващите служители
на МВР му представят копие от сигнала до прокуратурата и копие от
констативният нотариален акт. Едва тогава Д. И. разбрал за съставянето му,
тъй като не бил уведомен и не присъствал при издаването на същия.
Районният съд приложил в противния смисъл цитираното Тълкувателно
решение №1/06.08.2012г. на ВКС. Обратно на приетото от съда, съгласно
постановеното в тълкувателното решение, ответникът е извършил действия
по своене на имота, които е обективирал спрямо останалите съсобственици
/първоначално неговите братя, а след 2009г. и спрямо ищеца С.И./ с
намерението да владее техните идеални части за себе си, като периода на
давностното му владение е изтекъл през м.02.2017г. Обжалваното решение
било незаконосъобразно и в частта по чл.344, ал.2 от ГПК- с оглед
неоснователността на иска за съдебна делба, неоснователно се явявало и
искането за привременна мярка по чл.344, ал. 2 от ГПК.
Претендирано е да се отмени изцяло постановеното решение на Районен
съд- Севлиево и да се отхвърли иска за съдебна делба на процесния недвижим
имот, като се уважи възражението, че Д. СТ. ИЛ. е негов изключителен
собственик на основание придобивна давност, ведно със законните
последици.
Подаден е отговор на въззивната жалба от СТ. Р. ИЛ., Д. ИЛ. ИЛ. и М.
ИЛ. ИЛ., с който се твърди, че решението е правилно и законосъобразно, а
жалбата неоснователна.
След насрочване на делото пред въззивният съд съделителката М.И. е
5
починала на 03.05.2021г., видно от представеното удостоверение за
наследници в откритото с.з. на 27.05.2021г. и неин единствен наследник е
брат й- съделителят Д. ИЛ. ИЛ..
Окръжният съд, като взе предвид представените по делото доказателства
и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Пред районният съд е разгледано съдебно производство за делба, което
се намира в първата фаза - между кои страни, за кои имоти следва да се
допусне делба и при какви части.
Предмет на делбата е само един недвижим имот- поземлен имот с
кадастрален идентификатор 40659.700.17 по КККР на с. К., община Севлиево,
подробно описан по- горе, с построените в същия сгради, за който е издаден
констативен нотариален акт № 46, том VII, дело № 693/14.08.2019 год. по
описа на Нотариус П.Д., с рег. № 543 на НК и район на действие – района на
РС - Севлиево.
Прието е, че страните по делото са съсобственици чрез наследяване на
процесният имот, същият не е доказано да е придобит по давност от
ответника и той да е станал негов единствен собственик, поради което следва
да се допусне делба при посочените квоти.
Решението на районният съд е правилно в частта, в която е прието
между кои съделители за кои имоти и при какви квоти следва да се допусне
делбата.
Собственици на процесния имот са били С. И. Ц. и Д.Д.Ц.. След тяхната
смърт тримата им сина (Р. С. И., И. С. И. и Д. СТ. ИЛ.), респ. техните
наследници (ищците) - са продължили да ползват имота, като Д. СТ. ИЛ.
(ответникът) и към настоящия момент живее там със съпругата си.
С. И. Ц. е починал на 10.09.1974 год., като е оставил за свои законни
наследници: Д.Д.Ц. – съпруга, починала на 28.09.1990 год., И. С. И. - син,
починал на 30.11.2017 год., Р. С. И. - син, починал на 21.11.2009 год. и Д. СТ.
ИЛ. – син.
6
И. С. И. / поч. 30.11.2017г./, е оставил законни наследници: Д. ИЛ. ИЛ. –
син и М. ИЛ. ИЛ. – дъщеря. Р. С. И. /поч. 21.11.2009г./ е оставил за свой
законен наследник сина си СТ. Р. ИЛ..
Жалбоподателят Д. СТ. ИЛ. няма данни да е придобил по давност
частите на останалите съделители и да е станал единствен собственик на
имота- нито по отношение на братята си, докато са били живи в соченият от
него период, нито спрямо наследниците им.
След смъртта на С. И. Ц. в имота е продължила да живее съпругата му
Д.Д.Ц.. Същият е ползван от нея и синовете им - Р. С. И. и Д. СТ. ИЛ. (св.
П.Н.), както и от И. С. И. (св. П.П.). Свидетелите са посочили, че в един
период от време Р. И. "е работел в Коми", И. И. се е оженил и "останал
заврян зет", поради което основно в имота, след смъртта на Д.Ц., е бил
съделителят Д.И., който след като се пенсионирал останал там със съпругата
си- от 2006/2007г. (св. Е.С., св. Ц.С., св. Ц.Х.). След като ответникът и
съпругата му се установили постоянно да живеят в имота, той бил посещаван
и от семействата на племенниците му – ищците СТ. Р. ИЛ., Д. ИЛ. ИЛ. и М.
ИЛ. ИЛ., макар СТ. Р. ИЛ. да живеел в Германия, а в последствие в Испания,
като се прибирали почти всяко лято (св. П.Н., св. Е.С., св. Ц.Х.), последно -
миналото лято (св. К.К.). Те посещавала имота, имали си и стая в него (св.
М.Т.) и там оставали 2-3 дни (св. М.Т.). Не били против имотът да се ползва
от ответникът и съпругата му, като последните дори извършили и ремонти
(направил баня и тоалетна) – св. Ц.Х.. Знаели къде стои ключът за къщата (до
прозореца) и го ползвали заедно. След като ответникът сменил патронът на
бравата и не ги допускал, което станало миналата година (св. К.К.), те подали
сигнал в полицията.
Следователно, при така събраните доказателства, няма данни ответникът
да е придобил по давност идеалните части на другите съсобственици-
неговите братя и респективно техните наследници.
Съгласно ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, когато се касае за съсобствен имот, както в случая, за да бъде
придобита по давност идеалната част на друг съсобственик, ответникът
следва да е извършил действия по отблъскване на нейното владение. Данните
по делото сочат единствено, че Д.И. и съпругата му са упражнявали
7
фактическа власт върху имота и са извършвали ремонти, свързани с
подобряване на условията на ползването му. Но тези действия не надхвърлят
нуждите на обикновеното ползване и не биха могли да се възприемат от
другите съсобственици като отричане на правата им. Обстоятелството, че
братята на Д.И., а в последствие и племенниците му, не са живяли в имота,
били са в чужбина- временно или по- продължително, живеят на друго
място, не означава, че са се отказали от правата си. Едва със заключването на
имота и ограничаване на достъпа до същия ответникът е изявил намерението
си да владее целия имот за себе си и това намерение е станало известно на
другите съсобственици. До предявяване на иска за делба обаче не са изтекли
изискуемите по чл. 79, ал. 1 ЗС 10 години давностно владение, считано от
момента на отблъскване на владението на ищците. Видно от издаденият
констативен нотариален акт № 46/2019г., всеки от съсобствениците е признал
правата на останалите в посочения обем към момента на издаването му.
По делото няма доказателства за придобиване на имота по давност от
Д.И., спрямо братята му, докато са били живи- да е демонстрирал промяна в
намерението за своене спрямо тях. Само установяването на фактическата
власт не е достатъчно, защото за чуждите идеални части сънаследникът не е
владелец, а държател. Без значение е колко често и дали някой от другите
братя е ходил в имота, дали е отсъствал от страната в определен период от
време, дали е сключил брак и е живял на друго място. Необходимо е да бъде
отблъсната фактическата власт на съсобственика за неговите идеални части
чрез явно владение, манифестирано по начин, който да не оставя съмнение, че
съсобственикът е започнал да свои цялата сънаследствена вещ. Такива данни
по делото няма. Поради близките роднински отношения останалите
наследници- братята на жалбоподателя не са се противопоставяли той да
ползва имота и няма данни да е извършвал такива действия, които да
предизвикат от тяхна страна необходимост да бранят или предявяват правата
си. Наличието на единия елемент - упражняване на фактическа власт от някой
от съсобствениците, липсата на спор и/или извършването на подобрения и
преустройства, не е достатъчно основание за придобиване по давност. Д.И.а
не е доказал по категоричен начин промяната в намерението си да свои
чуждите части- тези на бртята му докато са били живи, чрез действия
препятстващи и отблъскващи възможността останалите съсобственици да
8
упражняват фактическа власт върху имота, както и тази промяна да е станала
тяхно достояние.
Неправилно обаче районният съд е отменил констативният нотариален
акт- № 46, том VII, дело № 693/14.08.2019 год. по описа на Нотариус П.Д. с
рег. № 543 на Нотариалната камара, с район на действие- РС- Севлиево и в
тази част същото следва да се обезсили. Допустимо е в делбения процес да
бъде заявявано и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК / Р. № 147 от 25.10.2018г. по гр.
д. № 4332/2017г., I г. о., ГК, ВКС/ , но в случая такова няма направено. Освен
това този акт отговаря на действителната фактическа обстановка-
съсобствеността на съделителите, поради което не е налице и основание за
отмяната му. Съделителката М.И., която с брат си Д.И. е наследила частта на
наследодателят им И. И., не фигурира в този констативен акт. Но по време на
въззивното производство същата е починала и неин единствен наследник е
вече участващият в производството, посочен в констативният нот. акт
съделител- нейният брат Д.И..
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не следва да се
присъждат разноски за въззивното производство. По делото са представени
доказателства за направени разноски- адвокатско възнаграждение, само за
ответника по жалбата СТ. Р. ИЛ., които следва да бъдат присъдени. Същите
са в размер на 600 лева, видно от представеният договор за правна помощ на
л. 24 от делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260016/10.02.2021г. по гр.д.№1226/2019г. на РС-
Севлиево в частта, в която е отменен е Нотариален акт – констативен за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение № 46, том VII, дело № 693/14.08.2019 год. по описа на Нотариус
П.Д. с рег. № 543 на Нотариалната камара, с район на действие – района на
Районен съд - Севлиево, вписан в СВ гр. Севлиево с вх.рег. № 2803 от
14.08.2019 год., акт № 76, том 6, дело № 1028.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260016/ 10.02.2021г. по гр.д.№1226/2019г.
9
на РС- Севлиево в обжалваната част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10