ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 04.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в закрито
заседание на 04.09.2019 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа
докладваното от председателя т. дело № 1738/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл ГПК.
Образувано е по
искова молба вх. на СРС № 2012127 /14.05.2019 г. /препратена с определение от
17.05.2019 г. по родова подсъдност за разглеждане на СГС/ , подадена от „6.” ЕООд ***, против Национален
студентски дом – гр. София с предявен положителен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че между страните съществува наемно
правоотношение с предмет недвижим имот, което е породено от сключен договор за
наем от 20.12.2017 г. изменен с две допълнителни споразумения от 22.01.2018 г.
и от 27.02.2018 г.
С исковата
молба дружеството – ищец поддържа да е встъпило с ответника в наемно
съглашение, въз основа на сключен договор за наем от 20.12.2017 г. изменен с
две допълнителни споразумения от 22.01.2018 г. и от 27.02.2018 г., като по
силата на същия се е договорило да ползва временно и възмездно недвижим имот с
площ от 220 кв.м., самостоятелно обособен обект на пети етаж и прилежащите към
него площи на четвъртия етаж в сградата на Национален студентски дом гр. София,
откъм ул. „Аксаков“. Това правоотношение претърпяло изменение по волята на
страните с подписването на две допълнителни споразумения. След предаване държането
на имота от наемодателя, наемателя пристъпил към привеждането на същия в
съответствие с договореното предназначение, за което да бъде ползван – а именно
ремонт възстановяващ имота в първоначалния му вид. Във връзка с тези
инвестиции, които наемателя трябвало да направи в имота била внесена промяна в
уговорената наемна цена, като същата била редуцирана наполовина, като с
формираната разлика трябвало да се покрият разходите, които наемателя правел за
ремонта на отдадените му под наем площи. Посочва се, че в пределите на действие
на така сключения договор от страна на наемодателя през м. 10.2018 г. било
отправено предизвестие за прекратяването му до наемателя, като позоваването на
основанието за прекратяване /чл. 26/ изобщо не се било реализирало.
Впоследствие наемодателя-ответник отново през м.10.2018 г. с ново предизвестие
променил основанието за прекратяване на договора /чл. 20./, което по мнение на
ищеца също не се било реализирало. Освен това се поддържа, че ответника отказал
да подпише изготвеното от ищеца ново допълнително споразумение отнасящо се до
последиците създадени от наемния договор и най-вече до уреждане на разходите,
които ищеца бил направил в рамките на предприетите от него инвестиции в имота.
Това създавало за дружеството ищец интерес от провеждането на искова защита,
чрез предявяване на иск за установяване наличието на наемно правоотношение
между страните, с което да се гарантират правата му по договора, а именно да
продължи да ползва имота, респективно да бъде възмезден за разходите направени
по отношение на вложените в него СМР.
Софийският градски съд, след като
прецени представените доказателства и обсъди доводите на ищцовата страна,
намира следното:
І. По допустимостта на
производството:
Съгласно
чл.124, ал.1 ГПК „всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това”. В случаят
съдът е сезиран с установителен иск за съществуването на правоотношение
създадено от договор за наем. Няма съмнение от приложените към ИМ
доказателства, че подобно правоотношение е възникнало с участието на страните
по делото, като те са встъпили в неговото изпълнение, а именно
ответника-наемодател е предал имота за временно и възмездно ползване на ищеца-
наемател, а последния е заплащал уговорената наемна цена, респективно е
започнал да прави инвестиции за да се постигне промяна в начина, по които е
договорено да се ползва имота. Същественото в случая е, че ответника преди
изтичане на уговорения срок на действие на договора за наем се е възползвал от
субективното си материално право да извърши неговото прекратяване, като е
отправил до ищеца нужното за това писмено предизвестие позовавайки се на
възприети с договора основания. Резервите на ответника, че подобни основания не
са били налице не могат да рефлектират върху вече упражненото от едната страна
в случая наемодателя едностранно и извънсъдебно право на прекратяване, като изключат
разкъсването на облигационната връзка. Без значение е това, дали наемодателя е
действал правомерно и е прекратил договора с наемателя си правилно или в
нарушение на уговорките постигнати между страните за хипотезите на
прекратяване. В нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК не би могло да се
преследва установяване, че дадено право съществува, когато се касае до вече
прекратен договор, и това е така, защото обратното би засегнало договорната
автономия на страните, когато сключват дадена сделка и довело до недопустима
намеса на съда в облигационните правоотношение, чрез възстановяване на една
вече прекратена договорна връзка.
Разбира се неизпълнението на един двустранен договор на една от страните
е основание за другата страна да поиска да бъде обезщетена за вредите, които е
понесла от тази договорна неизправност – чл. 82 ЗЗД, но няма как страната по
даденото облигационно правоотношение да се опитва да възстанови действието
на същото, чрез искова защита за да
предотврати настъпването на имуществени вреди в правната си сфера. От всичко
казано става ясно, че ищецът извежда правният си интерес от установяване
съществуването на наемно правоотношение с ответника базирайки се на упражненото
от последния субективно право да
прекрати договора за наем, твърдейки че същото е порочно, защото отсъстват
основанията за това установени в самата сделка. Подобен интерес не може да
създаде допустима искова защита по чл. 124, ал. 1 ГПК, като в този порядък е
ориентирана и съдебната практиката –
решение № 127/29.10.2010 г. на ВКС по т.д. № 20/2010 г. на Първо ТО, както и
определение № 535/18.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 2427/2013 г. на Първо ТО. Следователно
за ищецът не се разкрива да разполага с правен интерес от упражнената искова
защита п чл. 124, ал. 1 ГПК, а доколкото наличието на такъв всякога се
разглежда, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
производството, за която съдът по смисъла на чл. 130 ГПК е призван да следи
служебно, то отсъствието и създава процесуалното задължение на решаващия орган
да върне исковата молба, с която подобен иск е заявен и да прекрати
недопустимото производство.
По изложените мотиви Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ВРЪЩА искова молба вх. на СРС №
2012127 /14.05.2019 г. /препратена с определение от 17.05.2019 г. по родова
подсъдност за разглеждане на СГС/ , подадена от „6.” ЕООД ***, против
Национален студентски дом – гр. София с предявен положителен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че между страните съществува наемно
правоотношение с предмет недвижим имот, което е породено от сключен договор за
наем от 20.12.2017 г. изменен с две допълнителни споразумения от 22.01.2018 г.
и от 27.02.2018 г., и ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. № 1738/2019 г., което е образувано по описа на Софийски
градски съд, ТО VI-2 състав.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването му на
дружеството-ищец.
СЪДИЯ: