О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
15.06.2023 година, гр. Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в
закрито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Табакова частно касационно административно дело №
155/2023 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
частна жалба на М.В.Т. и П.В.Н., против решение
№ 260160/23.11.2022 г., постановено
па адм. д. № 873/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, имащо характер на
определение, с което е оставена без разглеждане
жалбата им с искане за прогласяване на нищожност на решения на Общинска служба по
„Земеделие“ – Кула по заявление вх. № С0209 от 06.01.1992 г. за възстановяване
на земеделски земи на наследниците на Н. С. Й. и В. Н. С. и производството по
делото е прекратено.
В жалбата се твърди, че определението е недопустимо, нищожно и се развиват съображения за некомпетентност на съда и липса на справедлив процес. Излагат доводи, че определението е и необосновано в нарушение на многобройните доказателства. Сочат се нарушения на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл. 8, § 2 от ХОПЕС. Молят, да се уважи жалбата и се върне делото за разглеждане по същество.
В срока по чл. 232 от АПК не са постъпили възражения от насрещни страни.
Административен съд - Кюстендил, в настоящия си съдебен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение № 260160/23.11.2022 г., постановено па адм. д. № 873/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, имащо характер на определение, на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на М.В.Т. и П.В.Н. с искане за прогласяване на нищожност на решения на Общинска служба по „Земеделие“ – Кула по заявление вх. № С0209 от 06.01.1992 г. за възстановяване на земеделски земи на наследниците на Н. С. Й. и В. Н. С.
За да постанови оспорения акт, районният съд е приел, че с жалбата се иска прогласяване на нищожност на решения на Общинска служба по „Земеделие“ – Кула по заявление вх. № С0209 от 06.01.1992 г., които индивидуални административни актове по своя характер са положителни за частните жалбоподатели, тъй като с тях се удовлетворява искане за възстановяване на земи, направено от наследодателя им, поради което същите нямат правен интерес да искат обявяването им за нищожни. Съдът е приел, че В.Н. С. - наследодател на жалбоподателите е сключил договор за доброволна делба с наследниците на Н. Й., като имотът в местността „В д“ е разделен на два имота, единият собственост на В.С., а другия на В. Ц. Съдът е извел извод, че към момента имотът е собственост на жалбоподателите по наследство, а останалите имоти, предмет на заявлението, са възстановени в стари реални граници, съобразно сключения договор за доброволна делба между В. С. и Л. П. Прието е също, че при уважаване на жалбата не е налице възможност за повторно провеждане на административно производство по земеделска реституция, което също се сочи от съда като довод в насока липса на правен интерес от оспорване.
Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно като съответно на материалния и процесуален закон при следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че районният съд прилагайки служебното начало е установил правилно предмета на искането за прогласяване на нищожност (с оглед окончателния съдебен акт, постановен по к.а.н.д. № 87/2016 г. по описа на Административен съд - Видин) като е приел, че това са решения на Общинска служба по „Земеделие“ – Кула по подадено заявление с вх. № С0209 от 06.01.1992 г. за възстановяване на земеделски земи на наследниците на Н. С. Й.и В. Н. С. В този смисъл, изложените в частната жалба възражения за неправилно описание на фактите и обстоятелствата по представените доказателства от страна на първоинстанционния съд, без съобразяване на направените уточнения в жалбата и необоснованост на съдебния акт са неоснователни.
Изведените от районния съд правни изводи по
отношение на обжалваните решения на Общинска служба по „Земеделие“ – Кула по
заявление с вх. № С0209 от 06.01.1992 г. за възстановяване на земеделски земи
на наследниците на Н. С. Й. и В. Н. С. и недопустимост на жалбата са правилни. Правилно и обосновано, въз основа на доказателствата
по делото районният съд е приел, че решенията, чиято нищожност се претендира са
индивидуални административни актове, които са изцяло благоприятни за
жалбоподателите, при което за тях не е налице правен интерес от оспорването им
и въз основа на това и на основание чл. 159, т. 4 от АПК е прекратил
производството по делото. За прецизност следва да се отбележи, че цитираната
разпоредбата изисква, когато съдът установи недопустимост на производството на
някое от посочените основания (в случая чл. 159, т. 4 от АПК) да остави
жалбата без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се
прекратява.
В случая, първоинстанционният
съд правилно е прекратил производството по делото, тъй като е установил липсата
на положителна процесуална предпоставка, каквато е правния интерес от
оспорването. Правният интерес съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК е
абсолютна положителна процесуална предпоставка, която следва да съществува във
всеки един момент от производството по оспорване на административни актове и за
нея съдът следи служебно. Районният съд правилно е констатирал, че за
жалбоподателите оспорените от тях решения на Общинска служба по
„Земеделие“ – Кула имат характер на
индивидуални административни актове, с които се удовлетворява искане за
възстановяване на земи, направено от наследодателя им и липсва правен интерес
от оспорването им, тъй като същите съдържат благоприятни за тях
правни последици. В съответствие със
закона е и изводът на съда, че при уважаване на жалбата не е налице възможност
за повторно провеждане на административно производство по земеделска
реституция. Като е извел същите правни изводи районният съд е поставил правилно
и обосновано определение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 236 от АПК, настоящият състав на Административен съд - Кюстендил,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВА В СИЛА решение № 260160/23.11.2022 г., постановено па адм. д. № 873/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, имащо характер на определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: