Р Е Ш Е Н И Е
№36
гр.Силистра, 21.04.2022 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година,в състав:съдия
Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор…………...,като
разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело
№195 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Министъра на
земеделието, храните и горите, подадена в условията на заместване, против Решение №1.70, взето по Протокол №1/02.06.2021г. на Комисия
назначена със Заповед №РД-04-434/14.05.21г на кмета на Община гр.Тутракан по
чл.210, във връзка с чл.83а ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
От представения пълен протокол е установено,че решението,релевантно за
посочения в жалбата поземлен имот,публична държавна собственост - горска
територия,с идентификатор:69078.109.26 по КККР на с.Старо село, е с номер 1.72,която техническа грешка (допусната
при изписването в изпратеното извлечение от същия протокол до оспорващия орган),е
потвърдена в съдебно заседание на 15.12.2021г. от процесуален представител на
ответната комисия. Последното стабилизира предмета на възведения спор, свързан
с валидността на Решение №1.72 на ответната комисия.Освен това, в хода на
съдебното производството е установено, че фактически определената цена от
независим оценител за процесния по делото имот е в размер на 3 426 лева
без ДДС,а приетата с Протокол №1/02.06.21г. по т.1.72 е от 695 лева, за което е
представен Протокол №2 от 04.04.2022г. (към Протокол №1/ 02.06.21г.), обективиращ
Решение, изменящо процесното Решение 1.72, в частта му за засегнатата площ от
сервитута и за размера на обезщетението (л.195).
Предвид на горните уточнения,въведеният с жалбата
предмет на съдебния контрол е Решение 1.72, взето по Протокол №1/02.06.2021г. на Комисия,
назначена със Заповед №РД-04-434/14.05.2021г. на кмета на Община Тутракан по
чл.210,във връзка с чл.83а ал.2 ЗУТ, с което е приета изготвена пазарна оценка
от лицензиран оценител за парично обезщетение за поземлен имот с
идентификатор:69078.109.26 по КККР на с.Старо село,одобрена със Заповед
№РД-18-637/07.03.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, публична държавна
собственост, с начин на трайно ползване „Нискостъблена гора“ и площ,засегната
от сервитута на Обект 1 „Външен водопровод от кладенци Раней 1, 2 и 3 до
помпена станция II-ри подем Тутракан“- 1 344 кв.м.,
подотдел 11 „з“ и „и“, в размер на 3 426 (три хиляди четиристотин двадесет
и шест) лева.В съдебното производство оспорващият орган участва чрез
представители по пълномощие гл.юрисконсулт в Изпълнителна агенция по горите
(ИАГ) А.В. (л.125) и ст.юрисконсулт в Регионална дирекция по горите гр.Русе Р. Д.,
които поддържат оплакванията от жалбата.
С жалбата се твърди, че атакуваното решение било
постановено в генерално несъответствие (противоречие) с регламентираната
процедура за учредяване на сервитутни права върху поземлени имоти в горски
територии с чл.61 и следващите от Закона за горите (ЗГ),който бил приложимият в
случая, като специален по отношение на общите разпоредби от чл.193,във връзка с
чл.83а и сл. ЗУТ.Нормативната регламентация за горските територии, представляващи
публична държавна собственост, сочела на друг компетентен орган (различен от
общинския кмет и назначената от него комисия по чл.210 ЗУТ), който разполагал с
правомощия да проведе изобщо процедура от процесния вид, както и на друг ред за
определяне на обезщетението за обременяване на държавния имот,вкл. предвиждащо
заплащане на цена за компенсационно залесяване,по аргумент от чл.86 ал.5 ЗГ.В
писмени бележки по делото(л.193) категорично възразява срещу тезата на
ответника,че обжалваното решение се отнасяло само до цената на обезщетението,която
винаги се определяла от независим оценител и при спазване на правилата от Наредба за оценка на поземлени имоти в
горски територии (Обн.ДВ,бр.63/11г.,посл.изм.ДВ,бр.34/16г.) - занапред
Наредбата. Твърди, че в решението изрично било посочено, че комисията,
съобразно чл.193 ал.4 и ал.8 ЗУТ, определяла право на прокарване (сервитут),
обезщетението за което била приетата пазарна оценка по Оценителски доклад за ПИ
с идентификатор:69078.109. 26 (л.93-л.95).Последният бил възложен на
независимия оценител именно за определяне на цената на учредяване на сервитут
върху процесния имот - безспорна публична държавна собственост, представляващ
част от трасе,включен в нарушение на регламентацията от чл.61 и чл.62 ЗГ в Проект
за изграждане на В и К инфраструктура. Поддържа, че комисията не е одобрявала
просто някаква оценка, а при условията на чл.193 ал.8 ЗУТ подпомагала кмета на
Община Тутракан в издаването на заповедта по чл.193 ал.4 ЗУТ,за учредяване на
право на прокарване на проводи от В и К структурата в определения с проекта
обхват,вкл. засегнатия държавен горски имот,за което дори не е бил уведомен
компетентният орган от чл.62 ал.1 т.1 ЗГ, в случая жалбоподателят. Още повече, че
и заповедта на кмета на Община Тутракан, възлагаща на комисията спорните
правомощия (л.14),не включвала разглеждане и приемане на пазарни оценки за
обезщетение при учредяване на сервитути за прокарване на линейна инфраструктура
за В и К услуги през имоти, извън територията на гр.Тутракан (процесният имот е
в землището на с.Старо село) и, извън тези на частни собственици и общински
публични такива,т.е. не ѝ е възложено да оценява учредяването на
сервитути върху горски територии- държавна собственост,което допълнително
стабилизирало довода за излизане извън периметъра на възложените ѝ
компетенции.
Поради горните възражения настоява,че оспореното
Решение на Комисията по чл.210, във връзка с чл.83а ЗУТ, било нищожно като
издадено от некомпетентен орган, извън неговите правомощия,както и в
процедура,която е неприложима за конкретния вид публичен държавен имот,т.е. при
пълно игнориране на правилата от специалния в случая ЗГ.На същата плоскост
твърди,че компетентният орган, съгласно чл.61 ал.3 т.1 ЗГ,който може да учреди
сервитут върху поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост,
за изграждане и обслужване на надземните и подземни водопроводи и канализации, е
Министерският съвет. Същият дори не е бил уведомен за проведеното производство
при изпълнителния орган в Община Тутракан.В контекста на чл.62 ал.1 т.1 ЗГ
твърди, че обезщетението за проектирания сервитут от инвеститора, е било одобрено
не само от некомпетентен орган, но и без предварително съгласуване с министъра-
жалбоподател.С оглед на всичко това моли за обявяване за нищожно обжалваното
Решение на ответната комисия.
Ответникът по жалбата- Комисия за разглеждане и приемане на
изготвени пазарни оценки от лицензиран оценител, за обезщетение на
собствениците на засегнати имоти при учредяване на сервитути и на право на
прокарване на линейна инфраструктура през частни имоти и имоти публична
общинска собственост на територията на гр.Тутракан, представлявана от
Председателя ѝ инж.Л.У.- заместник кмет на Община Тутракан, назначена със
Заповед №РД-04-434/14.05.21г. на кмета на Община Тутракан,чрез представител по
пълномощие адв. Ив.А. от АК-Силистра (л.92), изразява становище за неоснователност на жалбата, в
допустимия ѝ сегмент, релевиращ нищожност на акта.Счита, че по
недопустимото сезиране на съда с искане за отмяна на процесния акт поради неговата
унищожаемост, не следва да се формират решаващи изводи и произнасяне,а
аргументите за нищожността му,да бъдат отклонени като неоснователни.Поддържа, че
правилно производството се било провело съгласно разпоредбите на ЗУТ,като правното
основание за издаване на оспорения акт било посочено в заповедта на общинския
кмет за сформиране на комисията и възлагането ѝ на процесния кръг
правомощия,а именно - чл.210,във вр. с чл.83а ал.2 ЗУТ.Твърди, че процедурата
по изготвяне и одобряване на подробен устройствен план от вида на този по
чл.110 ал.1 т.5 ЗУТ- парцеларен план за елементите на техническата
инфраструктура на В и К извън границите на урбанизираните територии,е започнала
по инициатива/искане на Министерството на регионалното развитие и
благоустройство (МРРБ), изпълняващо проект „Подпомагане регионалното
инвестиционно планиране на отрасъл В и К“ с финансовата подкрепа на Оперативна
програма „Околна среда 2014-2020г.“(л.97-л.101). Непосредствено след получаване
на искането от МРРБ, което е било придружено и от техническо задание за
проектирането, кметът на Община Тутракан е предприел действия по неговото
реализиране, изготвяйки приложената на л.97 от делото Докладна записка до
Общински съвет гр.Тутракан,съгласно чл.124а ал.1 ЗУТ.С Решение №563 взето по
Протокол №39/29.03.2018г. от заседание на Общ.С-Тутракан,такова разрешение - за
изработване на проект за ПУП-Парцеларен план за обект „Външен водопровод от
кладенец Раней 1, 2 и 3 до ПС II-ри подем
Тутракан“, е дадено; осъществено е проектирането, а изготвеният проект е бил
обсъден от Общински експертен съвет и приет с Решение №5 от Протокол
№1/06.02.2019г. С Решение №730 по Протокол №52/14.02.19г. на Общински съвет
Тутракан, проектът за ПУП-ПП е одобрен и оповестен публично,вкл. посредством
публикуване в неофициалния раздел на ДВ, бр.19/05.03.19г.(л.196).Последното
презумирало уведомяването на всички правни субекти с интерес от процесното
проектиране,вкл. жалбоподателят.Като необжалван устройственият план е влязъл в
сила, включително по отношение на въпросния горски държавен имот - публична
собственост.Впоследствие се развила процедурата по чл.193 във връзка с чл.83а ЗУТ, изискваща преди издаването на заповедите от чл.193 ал.4 ЗУТ,да бъде
определена цената на учреденото право на прокарване на водоснабдителни и
канализационни проводи, във връзка с което е и издадената заповед за сформиране
на ответната по делото комисия и взетото от нея оспорено Решение 1.72 Твърди,
че приетата оценка била изготвена от правоспособен независим оценител съгласно
правилата от Наредбата по чл.86 ал.2 ЗГ, поради което счита, че който и друг да
я беше възложил и изготвил, тя не би имала различни параметри. Дори да се приемело
като приоритетно обстоятелството, че жалбоподателят не е бил уведомен и
съответно не е съгласувано с него техническото задание за устройственото
проектиране и изработения ПУП-ПП,то не било до такава степен съществено за да
обоснове нищожност на одобрения, оповестен и влязъл в сила Парцеларен план,с
предвидените сервитути в множество ПИ, чието приемане е възложено в
компетентността единствено на съответния Общински съвет,доколкото в случая са
засегнати преимуществено частни имоти и няколко общински, и само в много ограничен
периметър - държавни такива.Искането за неговото изработване ведно с
техническото задание за това, изхождало от друг едноличен централен орган на
изпълнителната власт- министър или заместник министър на МРРБ, който при
условията на чл.62 ЗГ, е следвало да съгласува предоставеното на органите на
местната власт в Община Тутракан, задание за изработване на подробен
устройствен план - парцеларен план по реда на чл.125 ЗУТ.Ето защо счита,че кметът
на Община Тутракан,който нито е инициатор на процесното проектиране, нито негов
възложител, е следвал правилата от чл.193 и чл.83а, във връзка с чл.210 ЗУТ и е
назначил ответната комисия, определяйки и правомощията ѝ.Същата съобразно
закона била извършила възложените ѝ дейности, резултат от които е и
оспореното Решение 1.72 от Протокол №1/02.06.2021г. Поради всичко това настоява
за отхвърляне на жалбата на министъра на МЗХГ.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.210 ал.3 от Закона за
устройство на територията.Съдът като
обсъди изложените в жалбата доводи,след преценка на доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното:
Жалбата,със заявеното в условията на алтернативност искане за
отмяна на оспорения акт поради неговата унищожаемост, е просрочена,т.е. недопустима за разглеждане. Последното редуцира
предмета на настоящия съдебен контрол до релевираната нищожност на атакувания
акт.Видно от Известие за доставяне (л.65) е, че оспорващият орган е получил процесното
решение на Комисията по чл.210 ЗУТ на 27. 09.2021г.,а жалбата е изпратена чрез
Пощенски оператор на 12.10.2021г. (л.4), което е един ден след 14-дневния срок
от чл.149 ал.1 АПК,във вр. с чл.210 ал.3 ЗУТ.По този въпрос жалбоподателят не
спори, още повече, че е установен посредством приложени по делото оригинални
документи,а видно от Писмените бележки по същество (л.193),сезиралият съда
орган поддържа единствено искането за прогласяване на нищожността на оспорения
акт поради липса на компетентност на органа, който го е приел. Доколкото се
претендира нищожност на обжалваното Решение на комисията по чл.210 ал.1 ЗУТ,а
същата съгласно чл.149 ал.5 АПК,може да бъде предявявана безсрочно,настоящият
състав дължи произнасяне по същество по така детерминирания предмет на спора.
Процесуално
допустимо е искането за обявяване на
твърдяната нищожност на процесното Решение,което по правило подлежи на съдебен
контрол; заявено е от активно легитимирана страна (приравнена на адресат на акта, доколкото
обезщетителната сума за проектирания сервитут върху публичен държавен горски
имот е внесена по сметка на Община Тутракан, но на името на Министерството на
земеделието, храните и горите- вж.абц.2 на Реш.1.72); с установен правен интерес; в съответствие с
регламентацията от чл.149 ал.5 АПК. Разгледано по същество е основателно.
Отстранени са неяснотите относно редовното сезиране на
съда,свързани с възложено заместване на министъра на МЗХГ от длъжностното лице
подписало жалбата, видно от документите, намиращи са на л.86-л.91 от
делото.Същите удостоверяват, че за периода 11-12.10.2021г.,Министърът на МЗХГ е
бил командирован във Великото херцогство Люксембург, което е наложило неговото
заместване от заместник министър Я. Г., съгласно Заповед №РД09-970/28.09.2021г.
(л.73).
Предметът на съдебния контрол е валидността на Решение 1.72, взето по Протокол №1/02.06.2021г. на Комисия,
назначена със Заповед №РД-04-434/14.05.2021г. на кмета на Община Тутракан по
чл.210,във връзка с чл.83а ал.2 ЗУТ,с което е приета изготвена пазарна оценка
от лицензиран оценител за парично обезщетение за поземлен имот с
идентификатор:69078.109.26 по КККР на с.Старо село, публична държавна
собственост, с начин на трайно ползване „Нискостъблена гора“ и площ, засегната
от сервитута на Обект 1 „Външен водопровод от кладенци Раней 1, 2 и 3 до
помпена станция II-ри подем Тутракан“- 1 344
кв.м., подотдел 11 „з“ и „и“, в размер на 3 426 (три хиляди четиристотин
двадесет и шест) лева.
От представената административна преписка са
установява, че проведеното устройствено проектиране засегнало терени извън
урбанизираната част на гр.Тутракан, е започнало по искане на заместник министър
на МРРБ във връзка с изпълнение на проект по ОП“Околна среда 2014-2020г.“ за
подпомагане на регионалното инвестиционно планиране на В и К
отрасъл(л.98-л.101).От представеното на Община Тутракан задание за изработване
на парцеларен план се установява,че същият е за трасето на водопровод
представляващ „Външен водопровод от кл.Раней 1,2 и 3 до ПС II подем
Тутракан“,като проектът следва да определи технически изпълнимо и икономически
най-изгодно изграждане на процесното трасе (арг.чл.193 ал.4 ЗУТ) както и
неговият сервитут във всеки засегнат поземлен имот.Видно от приложения регистър
на засегнатите имоти по номера към изготвения и одобрен впоследствие проект за
ПУП-ПП е, че в неговия периметър попадат и имоти - държавна собственост, вкл.
процесният по делото с идентификатор:69078.109.26 в землището на с.Старо село
(л. 172-гръб). Вместо да бъдат предприети действията по чл.62 ал.1 т.1 ЗГ
(указание в такъв смисъл има и в Заданието за изработване на ПП на МРРБ:“[…]да се извърши при съобразяване с изискванията на
ЗУТ,Закона за горите,ЗОЗЗ,ЗВ […]“),кметът на
Община гр.Тутракан е продължил процедурата по ЗУТ,довела до одобряване на
оповестения проект за ПУП-ПП; обнародване в ДВ на решението на Общинския съвет Тутракан
и влизането му в сила,вкл. и назначаването на ответната комисия по чл.210 ал. ЗУТ
за приемане на пазарните оценки за обезщетение на собствениците на засегнатите
имоти при учредяване на сервтутите и право на прокарване на линейната
инфраструктура.Доколкото съгласно чл.210 ал.3 ЗУТ решенията на комисия от
процесния по делото вид подлежат на обжалване по реда на АПК, релевираното в
спора решение 1.72 е било съобщено на органа жалбоподател, който в условията на
чл.149 ал.5 АПК е предявил настоящото искане за прогласяване на нищожността
му,поради генералното му несъответствие (противоречие) с нормативната процедура
за учредяване на сервитутни права върху поземлени имоти - публична държавна
собственост в горски територии с чл.61 и сл. ЗГ. В изпълнение на указания на
съда е представил убедителни доказателства за вида собственост върху процесния
ПИ с идентификатор:69078.109.26, находящ се в землището на с.Старо село -
публична държавна собственост, горска територия, с начин на трайно
ползване:Нискостъблена гора, видно от удостоверение
изх.№РД-12-02-53-1/03.02.22г. (л.127) и съпътстващите го документи, намиращи се
от л.128 до л.157 от делото.Установил е още, че същият имот попада в границите
на защитена територия - защитена местност „Калимок-Бръшлен“ (л.158-л.161).От
Писмо изх.№СКЗЗВ-02-3-[1] от 14.01.2022г. на Басейнова дирекция „Дунавски
район“ гр.Плевен (л.163-л.167) е видно,че „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр.Силистра е подало заявление, придружено от „Проект за определяне на
санитарно-охранителна зона в обсега на водовземна система от кладенци с
хоризонтални лъчи тип „Раней“ гр.Тутракан,която процедура не е приключила.При
съпоставянето на данните от проекта с данните в кадастрално-административната
информационна система директорът на БД“Дунавски район“ е установил, че проектният
пояс I на шахтов кладенец „Раней-3-ВиК Силистра-Тутракан“,обхваща
около 550 кв.м. от най-източната част на ПИ:69078.109.26 в землището на с.Старо
село. Освен това, видно от заглавната страница на проекта ПУП-Парцеларен план
за обект Външен водопровод от кл.Раней 1, 2 и 3 до ПС II-ри подем Тутракан (л.169) е,че проектира-нето е
извършено в ускорен порядък и е било съгласувано на 23.11.2018г. Към този
момент е бил напълно ясен маршрутът на процесното трасе на водопреносните и
канализационни проводи, както и обема на съответните съоръжения,вкл. кладенци и
шахти. Въпреки това, нито към м.ноември.2018г. когато е съгласуван проектът,
нито към датата на одобряването на същия ПУП-ПП от Общинския съвет Тутракан с
Решение №730, взето по протокол №52/14.02.2019г., обнародвано в неофициалния
раздел на ДВ,бр.19/05.03.2019г.,неговият възложител (в случая МРРБ,чрез
„Водоснабдяване и канализация“ООД гр.Силистра) или кметът на община Тутракан,
не е предприел действията по предварителното му съгласуване с оспорващия орган
съгласно изричното предписание на чл.62 ал.1 т.1 ЗГ,както основателно се
възразява с жалбата. Не може да бъде заобиколена и императивната разпоредба на
чл.61 ал.3 т.1 ЗГ, съгласно която сервитут върху поземлени имоти в горски
територии се учредява безсрочно или за определен срок от Министерския съвет-за
имоти публична държавна собственост. Предвид ясно разписаните процесуални
правила с чл.62 ал.1-ал.6 ЗГ е очевидно, че не само до жалбоподателя не е
отправено искане за предварително съгласуване за учредяване на сервитут върху
ПИ в горски територии- държавна собственост,придружено от скица на имота и
заданието за изработване на ПУП по ЗУТ, но и същият изобщо не е бил уведомен за
устройствените процедури, засегнали публичния държавен горски имот, както
основателно се твърди с жалбата.
В този контекст следва да бъде отклонен като
неоснователен доводът на ответника, че с обнародването в ДВ на Решението на
Общ.С-Тутракан за одобряване на процесния ПУП-ПП, засягащ релевирания горски
държавен имот, се приемало, че всички,вкл. жалбоподателят били уведомени за
същия.Нормативното задължение от чл.62 и чл.63 ЗГ е за подаване на писмено
искане,респ. заявление със задължителни придружителни документи, което очевидно
не е спазено,а доколкото става въпрос за държавен горски имот с приоритетно
приложение е специалният Закон за горите, който само урежда правоотношенията от
вида на процесните. С чл.193 ал.4 ЗУТ е регламентирано прокарването на
отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през
държавни имоти, което става със заповед на областния управител, но държавни
имоти могат да бъдат всички видове от чл.7 и чл.8 ЗУТ- урегулирани, земеделски,
защитени, заети от води, урбанизирани и т.н. Регламентацията на обременяването
с вещни тежести на държавните имоти от горските територии е предмет на изрично
уреждане в Закона за горите, глава Трета „Собственост“, раздел IV-„Учредяване на ограничени вещни права върху поземлени
имоти в горски територии“, както правилно поддържа оспорващият орган.
Ето защо, с установяване на тяхното засягане от
приетия ПУП-ПП,ответната комисия не е могла да приеме изготвената оценка за
парично обезщетение за засегната от сервитута на Обект I „Външен
водопровод от кладенци Раней 1,2 и 3 до помпена станция II-ри подем Тутракан“ държавна горска територия,защото е
нямала материална компетентност.Не е съществувала и привидна такава,както
правилно счита жалбоподателят, тъй като видно от Заповед
№РД-04-434/14.05.2021г. на Кмета на Община Тутракан е,че със сформирането на
комисията по чл.210 ЗУТ ѝ е възложено разглеждане и приемане на оценки за
обезщетение на собствениците на засегнатите имоти във връзка с реализацията на
въпросния проект на частни имоти на територията на гр.Тутракан, както и на имот
публична общинска собственост, намиращ се също в гр.Тутракан, от което следва,
че комисията е нямала правомощия да одобрява оценки за обезщетение за
обременяването на държавни горски имоти, а още по-малко за такива намиращи се
извън гр.Тутракан, в случая в землището на с.Старо село.
По така установените факти, удостоверени с обсъдените
писмени доказателства, не се спори в процеса. Спорът е за правото и е сведен до
отговор на въпроса - кой правен субект е оправомощен да учредява вещни тежести
върху публични държавни имоти в горски територии и по какъв ред,вкл. кой може
правно валидно да изготви оценка на обезщетението за такава тежест. Сервитутите
като вещни права са изчерпателно изброени - такива могат да съществуват само
доколкото са изрично предвидени в закона.Обосноваването им по аналогия е
недопустимо. В разпоредбата на чл.193 ал.1 ЗУТ сервитутът за прокарване на
отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд
имот е регламентиран като такъв, който се учредява между собственици на ПИ.Той
е различен от законните сервитути, които възникват в полза на оператори на
услуги или на собственици на съседен имот (чл.64 ЗЕ; чл.104 и чл.105 ЗВ) или от
тези, които се учредяват с административен акт (чл.36 ЗОСИ; чл.112 ал.3 ЗВ),
какъвто е и настоящият случай предвид регламентацията от чл.61-чл.64 и чл.86 от
Закона за горите.Изцяло в горния смисъл е Тълкувателно решение №7/25.04.2013г.
на ВКС по тълк.д.№7/2012г. ОСГТК, което по аргумент от чл.130 ал.2 ЗСВ, е
задължително за настоящия съд.
Следователно, по реда на чл.193 ЗУТ, който именно е
приложеният в случая, не може да се учреди сервитут в полза на В и К оператор. Доколкото
нашето право познава т.нар. „квазилични сервитути“- сервитути, които се
учредяват в полза на определени лица с оглед обслужване на извършваната от тях
дейност, а не в полза на лица,които са собственици на т.нар.“господстващи
имоти“ (чл.64 ЗЕ), следва да бъде посочено, че процесният по делото попада в
тази група сервитути, но неговата етиология не е пряко в закона, а възниква от нарочен
административен акт.Този вид вещ-ни тежести се учредяват в полза на определена дейност
(а не лице, респ. имот) и “следват” тази дейност,независимо от това кой правен
субект я упражнява. Ето защо нормативната им регламентация е прецизна и не може
да бъде игнорирана, заобиколена или прилагана по аналогия.Съгласно чл.61 и сл. ЗГ
сервитутът върху поземлен имот в горска територия със статут на публична
държавна собственост, какъвто несъмнено е процесният, може да бъде учреден
единствено и само от органа по чл.63 ал.1 т.1 ЗГ, посредством административен
акт, издаден съгласно чл.63 ал.3 ЗГ, който подлежи на съдебен контрол.Преди
издаването му се провежда нарочна процедура, вкл. със служебното изискване на
становище от съответното държавно горско или ловно стопанство.Цената на
учредения сервитут се определя по реда на чл.63 ал.5 ЗГ с наредбата по чл.86
ал.2 ЗГ и се вписва в административния акт по ал.4 на чл.63 ЗГ. Същата постъпва
в бюджета на ИАГ, а определената по реда на чл.86 ал.3 и ал.4 ЗГ стойност на
дървесината от горските територии - държавна собственост,върху които е учреден
сервитут,постъпва в приход на съответното държавно предприятие по чл.163 ЗГ.Освен
това,съгласно чл.86 ал.5 ЗГ,при учредяване на сервитут върху гори-държавна
собственост, се заплаща и цена за компенсационно залесяване, определяна
ежегодно със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, която
постъпва в приход на съответното предприетите по чл.163 ЗГ. Съгласно чл.64 ал. 2
ЗГ приемането на подробен устройствен план за сервитутите по ал.1 се разрешава
след уведомяване на лицата по чл.62 ал.1 ЗГ, каквото по делото няма.
Следователно,основателно е възражението на оспорващия
орган,че процесното Решение 1.72 на комисията по чл.210 ЗУТ, е постановено от
некомпетентен орган, което се свърза с правната последица на липса изобщо на валидно
волеизявление. Редът, по който е сформирана комисията относно конфликтната по
делото част,касаеща държавните горски имоти, както и начинът на определяне на
обезщетението за проектираните сервитути (върху същите горски държавни имоти), не
е установеният със специалния Закон за горите,а по общия ЗУТ,който не регламентира
възникване-то на сервитути посредством административен акт от вида на уредения
с чл.63 ал.4 ЗГ. А щом процесният по делото сервитут може да произтича
единствено и само от административен акт, същият следва да отговаря на
нормативните изисквания по АПК,вкл. да бъден издаден от компетентен
административен орган, какъвто авторът на оспореното решение не е.Макар и да не
е крайният акт по чл.63 ЗГ,като постановен в изначално опорочена процедура (по
ред, който е неприложим с оглед режима от ЗГ) и от орган без правомощия да
засяга по какъвто и да е начин публични държавни горски имоти, то очевидно е
нищожен.
В обобщение, настоящият състав приема, че засегнатият горски
имот в землището на с.Старо село, за който е безспорно установено, че е
публична държавна собственост, попада под режима на регулация със Закона за
горите. Ответната комисия, като не го е съобразила, е излязла извън своята
материална и по степен компетентност.Същата (макар и временно създаден орган с
помощни функции) е нормативно уредена с чл.210 и сл. ЗУТ, като актовете ѝ
подлежат на съдебен контрол. Ето защо, като не е отказала да се произнесе по
одобряването на процесната оценка за засегнатия от проектирания сервитут горски
имот - публична държавна собственост, а я е одобрила с оспореното Решение 1.72,
е постановила нищожен акт.Разноски по делото не са поискани,поради което и такива
не следва да бъдат присъждани.Предвид гореизложеното, оспореното Решение 1.72,
взето по Протокол №1 от 02.06.2021г. от заседание на Комисия, назначена със
Заповед №РД-04-434/14.05.2021г. на кмета на община Тутракан, на основание
чл.210 във връзка с чл. 83а ал.2 ЗУТ, е засегнато от най-тежкия порок- нищожност,поради
което същата подлежи на прогласяване от съда, за да не се създава привидност за
посочените в него разрешения относно обременяването на държавен горски имот със
сервитут при определено обезщетение за принудителните ограничения в ползването
на имота, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.1 АПК, Административният
съд Силистра
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за НИЩОЖНО Решение 1.72 взето по Протокол №1/02.06.2021г. на Комисия,
назначена със Заповед №РД-04-434/14.05.2021г. на кмета на Община Тутракан по
чл.210, във връзка с чл.83а ал.2 ЗУТ, с което е приета изготвена пазарна оценка
от лицензиран оценител за парично обезщетение за поземлен имот с
идентификатор:69078.109.26 по КККР на с.Старо село, публична държавна
собственост, с начин на трайно ползване „Нискостъблена гора“ и площ, засегната
от сервитута на Обект 1 „Външен водопровод от кладенци Раней 1, 2 и 3 до
помпена станция II-ри подем Тутракан“- 1 344
кв.м., подотдел 11 „з“ и „и“, в размер на 3 426 (три хиляди четиристотин
двадесет и шест) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: