Решение по дело №22/2017 на Районен съд - Исперих

             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 84,

                                                                  27.03.2017г., гр.Исперих

 

                                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

На двадесет и втори март през 2017 година,

в публично заседание, в състав:

 

                                                                    Председател: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА

 

Секретар: А.В.,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 22 по описа за 2017  година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК.

Постъпила е искова молба от З.Х.З., ЕГН:**********,***, против Р.Л.З., ЕГН:**********,***,  като моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

Твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 28.09.1986г. в гр.Р, от който имали родено едно дете – Г З Х, която била пълнолетна. През 2011г. съпругата заминала да работи в чужбина и останала да живее там. Това довело до постепенно отчуждение и неразбирателство между съпрузите. В последствие ответницата взела решение да се разделят, като това станало преди 6 години. От тогава съпрузите не поддържали връзка, не са се търсили и не са правили опит да заздравят отношенията си. Всеки живеел свой собствен живот. Поради изложеното счита брака им за непоправимо разстроен, с което обосновава правния си интерес от водене на делото.

В съдебно заседание се явява лично и с адв.Д.Д., като поддържа така предявената искова молба.

В срока по чл.131, ал1 от ГПК за депозиране на писмен отговор ответникът депозира такъв чрез особен представител адв.С.Д. ***. Заявява, че счита иска за допустим. По неговата основателност ще вземе становище след събиране на доказателствата. Не възразява да се приемат доказателствата на ищеца, както и да бъдат уважени докаазтелствените му искания. Не сочи доказателства.

В съдебно заседание ответницата не се явява, редовно призована.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт №317/28.09.1986г. на Община Р. Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си З., вместо предбрачно си фамилно име И. От общото си съжителство страните имат родено едно дете – Г З Х, ЕГН:**********, вече пълнолетна. Отношенията им били нормални в началото. В последствие, преди около 6-7 години, съпругата заминала да работи в И и повече не се върнала при съпруга си. Преди около 3 години се върнала в гр.Р, но не се обадила на ищеца, нито се свързала с него.Това довело до отчуждение между съпрузите. Повече двамата съпрузи не са се търсили, не са се виждали и не са подържали връзка помежду си. Всеки заживял свой собствен живот без да се интересува от другия.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в с.з. свидетел Г Т Г – семеен приятел и колега на ищеца, както и от представените писмени доказателства по делото. Свидетелят дава показания, които са логични и последователни и излагат обстоятелства от семейния живот на страните. Съдът ги кредитира изцяло, тъй като св.Г като близък на страните ги познав от близо и има преки и непосредствени впечатления от живота им.

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. Поради изрично заявеното в исковата молба от страна на ищеца, че не желае съда да се произнася по въпроса за вината, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

От близо 7 години страните са в постоянна фактическа раздяла. През този период не са осъществявали контакти помежду си – ищецът не знаел къде се намира съпруга му, само има информация, че е в Италия и живеела с друг мъж. Не са се интересували един от друг. Двамата съпрузи не са се търсили и не са правили опити за запазване на семейството си.

            При така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че съпрузите са изгубили уважението, вниманието и чувствата си един към друг, отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им начин на живот като семейство. По този начин съдът приема, че необратимо са се разрушили доверието между съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на личността, грижа и подкрепа между съпрузите. При тези обстоятелства няма изгледи бракът им да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Очевидно, двамата съпрузи нямат желание да живеят заедно като семейство. Бракът им съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него закона и морала, и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.

            Тъй като производството се води в отсъствието на съпругата, която се представлява от назначен й от съда особен представител, същата не е заявила становище по отношение на фамилното си име след прекратяване на брака. Съгласно разпоредбата на чл.53 СК правото да се възстанови фамилното име преди брака е строго лично право на съпруга, който е променил същото и не може да бъде променяно без изрично негово волеизявление, следва ответницата да запази брачното си фамилно име З.. това не прегражда възможността й да иска промяна на името в последствие. Не са предявени претенции за издръжка между съпрузите, както и за ползване на семейно жилище.

            Предвид обстоятелството, че роденото от брака дете е пълнолетно, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

При горния изход на делото, на основание чл.329, ал.1 и чл.78 ал.1  от ГПК, страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 лева, дължима окончателна ДТ по производството.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 от СК,  сключения с Акт №317/28.09.1986г. на Община Р  ГРАЖДАНСКИ БРАК между З.Х.З., ЕГН:**********,*** и Р.Л.З., ЕГН:**********,***, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

           ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.326 от ГПК, че след прекратяването на брака и занапред ищцата ще носи брачното си фамилно име З..

ОСЪЖДА З.Х.З., ЕГН:********** и Р.Л.З., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-И сумата от 50.00 /петдесет/ лева - дължима окончателна ДТ по производството или по 25/двадесет и пет/ лева за всеки един от тях поотделно .

              Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: