Решение по дело №10244/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4622
Дата: 22 октомври 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20241110210244
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4622
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело №
20241110210244 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.

при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №10244 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №24-4332-013738/19.06.2024 г. на началник
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР, с което на Р. И. А. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 300 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.183, ал.7 от
ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба Р. И. А. моли за отмяна на
постановлението, алтернативно за намаляване размера на наказанието.
Жалбоподателят Р. И. А., редовно призован, се явява лично, моли за
намаляване размера на санкцията, защото нямал възможност да я плати.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 01.06.2024 г. около 08:40 часа по АМ ”Т.” с посока на движение от гр.С.
към гр.П. Р. И. А. управлявал т.а. влекач “Ивеко Стралис“ с рег.№******в
състав с полуремарке „Пиаченца С 37 Р 2 3“ с рег.№****** в общ състав от
18910 кг. и максимална допустима маса в състав от 40000 кг. при временно
въведена забрана за движение на товарни автомобили с маса над 12 т.,
обозначена с пътен знак „В18“, намиращ се на разклона за с.Н***** като не
съобразява поведението си с пътния знак и продължава движението си към
гр.Пловдив.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който той не е написал възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели К. и С., както и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
служебно наличието на такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
2
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, защото участниците в
движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка.
Съгласно чл.183, ал.7 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300
лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното
пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е
словесно правилно посочено и отговаря на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Размерът на глобата и наказанието „лишаване от право да управлява
МПС” са фиксирани точно от законодателя за съответното нарушение и не
подлежат на намаляване от съда.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление не страдат от съществени пороци.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
3
наказателно постановление №24-4332-013738/19.06.2024 г. на началник сектор
в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №24-4332-013738/19.06.2024 г. на началник
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР, с което на Р. И. А. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 300 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.183, ал.7 от
ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба Р. И. А. моли за отмяна на
постановлението, алтернативно за намаляване размера на наказанието.
Жалбоподателят Р. И. А., редовно призован, се явява лично, моли за
намаляване размера на санкцията, защото нямал възможност да я плати.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 01.06.2024 г. около 08:40 часа по АМ ”Т*****” с посока на движение от
гр.София към гр.П******Р. И. А. управлявал т.а. влекач “Ивеко Стралис“ с
рег.№******* в състав с полуремарке „Пиаченца С 37 Р 2 3“ с рег.№****** в
общ състав от 18910 кг. и максимална допустима маса в състав от 40000 кг.
при временно въведена забрана за движение на товарни автомобили с маса
над 12 т., обозначена с пътен знак „В18“, намиращ се на разклона за с.Н*****
като не съобразява поведението си с пътния знак и продължава движението
си към гр.П*****
Съставен е акт на жалбоподателя, в който той не е написал възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели К. и С., както и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
служебно наличието на такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
1
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, защото участниците в
движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка.
Съгласно чл.183, ал.7 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300
лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното
пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е
словесно правилно посочено и отговаря на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Размерът на глобата и наказанието „лишаване от право да управлява
МПС” са фиксирани точно от законодателя за съответното нарушение и не
подлежат на намаляване от съда.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление не страдат от съществени пороци.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

2