Р Е Ш Е Н И Е
№ ____/23.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на девети март двехиляди и петнадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря И.Ч.,
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 138 по описа за
„Банка ДСК“ ЕАД е предявила
против Л.Г.Л.
обективно
съединени искове по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД общо за сумата от 21 722. 86
евро.
В исковата молба се твърди,
че на 15.06.2012
г. между „Банка ДСК" ЕАД и Л.Г.Л. е сключен договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в
размер на 20
000 евро със срок за издължаване 120 месеца. Поради неплащане
в срок на повече от три вноски по кредита и на основание т. 19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление кредитът на Л.Г.Л. е
преобразуван в предсрочно изискуем на 15.08.2013
г., за което е уведомила длъжника с Писмо изх. № 5702/ 09.12.2013 г. На 17.01.2014 г. банката е депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред Районен съд – Хасково, като с Разпореждане от 23.01.2014 г. по ч. гр. д. № 99/2014
г. е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по силата на който Л.Г.Л. е осъден да заплати
„Банка ДСК" ЕАД сумата от 18 969. 17 евро - главница, 1920. 36 евро - договорна лихва от 15.06.2012 г. до 17.01.2014
г. и 833. 33 евро - наказателна лихва от
15.08.2013 г. до 17.01.2014 г. ведно
със законната лихва върху главницата. В
срока по чл. 414 ГПК Л.Г.Л. е подал възражение, че не дължи присъдената сума. Предвид изложеното се иска на основание чл. 415 ГПК да бъде признато за установено по отношение на Л.Г.Л., че дължи
на „Банка ДСК” ЕАД присъдените със
заповедта за изпълнение суми.
Ответникът Л.Г.Л. оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Договор за кредит за
текущо потребление от 15.06.2012 г. „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на Л.Г.Л. кредит в размер на 20 000
евро за срок от 120 месеца.
Поради забавяне на плащанията
„Банка
ДСК” ЕАД е изпратила на кредитополучателя Л.Г.Л. Писмо изх. № 5702/
09.12.2013 г., изпратено по пощата на 05.01.2014 г., но непотърсено, с което го
е уведомила,
че поради закъснението на три месечни вноски е превърнала кредита в предсрочно
изискуем.
На 17.01.2014 г. „Банка ДСК” ЕАД е
подала в РС – Хасково заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение за сумата от сумата от 18 969. 17 евро - главница,
1920. 36 евро - договорна лихва от 15.06.2012 г. до 17.01.2014 г. и 833. 33 евро - наказателна
лихва от 15.08.2013 г. до 17.01.2014
г. ведно със законната лихва върху главницата, което е уважено изцяло
със Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 99/
По делото е назначена
съдебно – счетоводна експертиза, която е изчислила размера на дължимата
главница и договорни лихви в два варианта - според размера на уговорения в
договора за кредит лихвен процент от 8. 45 % и според последващото му
увеличение на 13. 45 %.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно т. 19. 2 от Общите
условия на „Банка ДСК” ЕАД за предоставяне на кредити за текущо потребление при допусната забава в
плащанията на главница и/ или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. Следователно за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е
достатъчно кредитополучателят да е изпаднал в забава по отношение на една от
дължимите вноски повече от 90 дни, както и да е уведомил длъжника, че
трансформира кредитът в предсрочно изискуем. От назначената по делото съдебно –
счетоводна експертиза се установи, че ответникът Л.Г.Л. е платил последната
погасителна вноска по кредита на 15.07.2013 г., от който момент е преустановил
плащанията. Установи се също така, че с Писмо изх. № 5702/ 09.12.2013 г.,
доставено на 05.01.2014 г., банката е уведомила изрично ответника за волята си
да направи кредитът предсрочно изискуем. От изложеното се налага извод, че в
случая са налице визираните в т. 19. 2 от общите условия предпоставки за
предсрочната изискуемост на предоставения кредит, включващ главница, договорна
и наказателна лихва.
От заключението на вещото
лице се установи, че, считано от 15.01.2013 г., банката е увеличила годишния
лихвен процент от 8. 45 % на 13. 45 %, което е довело до увеличаване на
дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва. Спорът между страните е
за правото на банката едностранно да увеличи лихвения процент, като в тази
насока ответникът прави възражение за недействителност на посочената клауза
като неравноправна. Според вещото лице банката е увеличила лихвата по кредита
на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от сключения на 05.06.2012 г. договор за
ползване на пакетите „Частно банкиране”, който дава възможност на банката при
просрочие на вноските да отнеме предоставените преференции (в т. ч.
привилегирования лихвен процент от 8. 45 %) и да премине към стандартен лихвен
процент. Цитираният договор не е представен по делото, поради което съдът не би
могъл да обсъжда посочената клауза само въз основа заключението на вещото лице.
Аналогична по съдържание клауза се съдържа в т. 7.8 от общите условия, според
която, ако кредитополучателят ползва преференциален лихвен процент по кредита,
в случай на неизпълнение на някое от условията, при които е предоставен
преференциалния лихвен процент кредитополучателят губи право да ползва
съответната преференция от датата на неизпълнението. Според изр. 2 кредиторът
определя нов размер на месечната погасителна вноска и предоставя на
кредитополучателя актуализиран погасителен план. Съдът намира цитираната клауза
за невноправна на основание чл. 143, т. 18 ЗЗП, тъй като в нея не са посочени
границите, в рамките които банката може да увеличи лихвения процент при
настъпване на уговореното условие. На нея й е предоставена възможността
произволно да определи размера на лихвения процент, което прави въпросната
уговорка неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е във вреда на кредитополучателя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на банката и потребителя. По този начин е нарушено изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите,
да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В крайна сметка при липса на
доказателства за сключен между страните договор за частно банкиране, според
който при определени условия банката може да отнеме дадения преференциален
лихвен процент и да определи стандартен (такъв договор не е представен по
делото), както и с оглед неравноправния характер на клаузата по т. 7.8 от
общите условия следва да се приеме, че банката неоснователно е увеличила
лихвения процент от 8. 45% на 13. 45%, което се отразява на размера на
погасените главница и договорни лихви.
Възраженията за неравноправност на клаузите по т. 19.1
, т. 19.2, т. 20.1, т. 20.2, т. 20.3, касаещи възможността за начисляване и
размера на наказателната лихва, както и случаите, при които банката може да
превърне кредитът в предсрочно изискуем, са неоснователни, тъй като посочените
клаузи не отговарят на условията по чл. 143 ЗЗП. Уговорената наказателна лихва
по своя характер представлява неустойка по чл. 92 ЗЗД, която по своя размер –
уговорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта - не противоречи на закона и добрите нрави. Отделно от това възможността за предсрочна
изискуемост на кредита при неплащане на отделни вноски е предвидена в чл. 60,
ал. 2 ЗКИ, поради което няма как клаузата на т. 20 от общите условия да е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
При това положение при
изчисление на дължимите главница и договорни лихви следва да се вземе предвид
първия вариант на вещото лице, при който за база е взет уговорения в договора
лихвен процент от 8. 45 %. От заключението е видно, че за погасяване на
предоставения му кредит ответникът е направил плащания за сумата от 2698. 66
евро. От тази сума за погасяване на главницата са отишли 1282. 86 евро (т. 6.1),
при което непогасената главница е в размер на 18 711. 17 евро, до който
размер предявеният иск следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен
размер от 18 969. 17 евро се отхвърли като неоснователен.
По отношение на дължимата
договорна лихва следва да се отбележи, че тя се дължи от сключване на договора
– 15.06.2012 г. – до датата на предсрочната му изискуемост – 05.01.2014 г., тъй
като това е моментът, в който банката упражнява правото си да развали договора,
което има за последица предсрочната изискуемост на всички вземания по кредита. След
този момент кредитополучателят дължи наказателна лихва по т. 19. 2 от общите
условия. От заключението на вещото лице (т. 5.1) е видно, че за периода от
сключване на договора - 15.06.2012 г. – до 17.01.2014 г. договорната лихва при
годишен лихвен процент от 8. 45% възлиза на 2676 евро, от които с направените
плащания общо в размер на 2698. 66 евро ответникът е погасил 1506. 99 евро (т.
6.1), при което непогасената част от договорните лихви е в размер на 1169. 01
евро, до който размер предявеният иск за договорните лихви следва да се уважи,
а за разликата до 1920. 36 евро се отхвърли като неоснователен.
Претенцията за наказателна
лихва също е частично основателна.
Съгласно т. 19. 2 от общите условия при допусната забава на главница или
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. В случая, като се има
предвид, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 05.01.2104 г., когато банката
е уведомила ответника за превръщане на кредита в предсрочно изискуем,
наказателната лихва обхваща периода от 05.01.2014 г. до подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 17.01.2014 г., за който период
от 11 дни същата е в размер на 105. 48 евро, изчислена съобразно наказателна
лихва от 18. 45 % - (18 711.17 х 18. 45% / 360) х 11. По изложените съображения
предявеният иск следва да се уважи за сумата от 105. 48 евро, като за разликата
до 833. 33 евро се отхвърли като неоснователен.
При това положение следва да се ревизират направените в заповедното
производство разноски, като съобразно установения размер на дължимите вземания
ответникът Л.Г.Л. следва да заплати на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 1586. 79 лв.
С оглед изхода на спора ответникът Л.Г.Л. следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски за ДТ, вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1425. 79 лв. съобразно размера на
уважения иск.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Банка
ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” № 19
сумата от 19 985. 66 евро, от които 18 711.17 евро - главница, 1169.
01 евро - договорна лихва
за периода 15.06.2012 г. - 05.01.2014 г. и 105.
48 евро - наказателна лихва за периода 05.01.2014 г. - 17.01.2014 г., произтичащи от Договор за кредит за текущо
потребление от 15.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2014
г. до окончателното й изплащане, като предявените искове по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за главница за разликата
до 18 969. 17 евро, за договорни лихви за разликата до 1920. 36 евро и за
наказателни лихви за разликата до 833. 33 евро като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Л.Г.Л.
да заплати на „Банка ДСК” ЕАД разноски по ч. гр. д. № 99/
ОСЪЖДА Л.Г.Л.
да заплати на „Банка ДСК” ЕАД разноски по делото в размер на 1425. 79 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: