Решение по дело №457/2020 на Районен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 395/4.3.2020г.                                    Година 2020                                Град Варна

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                четвърти състав

На двадесет и шести февруари                      Година две хиляди и двадесета

 

 В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

         като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 457 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                                                       

                                                     Р  Е  Ш  И:

        

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 482/28.10.2019 г. на зам. Кмет на Община Варна, с което на Г.Р.К. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.178е  от ЗДвП.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

         МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкциониранотно лице    срещу НП на зам. Кмета на Община Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.

         В жалбата си въззивникът  моли да бъде отменено наказателното постановление.

         Сочи, че не е било индивидуализирано мястото на нарушението и не е определен правилно извършителят. Счита, че не е ясно коя от двете хипотези на чл.94 ал.3 от ЗДП била нарушена. Счита, че визираната разпоредба не е забранителна, а била допускаща при определени условия. Сочи, че на улицата нямало знак забраняващ паркирането или престоя. Оспорва компетентността на АНО. Прави искане за прилогане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Визира, че на посочената от АУАН дата не помнел дали той или лицето с което живее във фактическо съжителство е управлявал и паркирал автомобила.

         В с. з. въззивникът не се явява, не е изразил становище по жалбата си.

Представител на въззиваемата страна не се явява.Писмено е изразил становище по неоснователността на жалбата.

         След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

         На 05.08.2019г., около 11:05 часа , полицейски служители - св. Б.,при обход установил неправилно паркиран автомобил „БМВ“ с рег.№ В5236ВР върху тротоара на бул.“Съборни“, до №29, в гр. Варна, с което създавал пречки за придвижването на пешеходци.

За установеното нарушение първоначално св. Б. съставил фиш за налагане на глоба, като поставил уведомление на предното панорамно стъкло на автомобила. Собственика на превозното средство- въззивника К. оспорил факта на паркиране върху тротоар и поискал фишът да бъде анулиран.

На 30.09.2019г. св. Г. съставила акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който описала установеното от свид.Б..  Деянието било квалифицирано като такова по чл.94 ал.3 от ЗДвП.         

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал, вписвайки в съдържанието му възражения.

         В срок по преписката  постъпило възражение в което били изтъкнати доводи, идентични с тези в жалбата срещу НП. Във възражението въззивника изрично визирал, че на посочената от АУАН дата не помнел дали той или лицето с което живее във фактическо съжителство е управлявал и паркирал автомобила.

         На 28.20.2019г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейският служител фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗДП, идентична с посочената с АУАН и на основание санкционната норма на  чл.178е от ЗДП, на въззивника било определено административно наказание в минимален размер.

         Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява от събраният по АНП доказателствен материал – показанията на св. Б. и свид. Г., докладна записка и др.

         За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП, като след разследване на спорните обстоятелства е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на ЗДП.

         При определяне на размера на наказанието правилно  са били взети предвид установените смекчаващи отговорността обстоятелства -  за въззивника това е първо нарушение. Установеното смекчаващо отговорността обстоятелство,  както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства , обуславят налагане на административното наказание в минимален размер и в този смисъл неговия размер правилно е бил определен от наказващия орган.

         Що се отнася до наведените с жалбата доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид следното:

Въззивникът сочи, че не е било индивидуализирано мястото на нарушението и не е определен правилно извършителят. Съдът не споделя възражението доколкото и в АУАН и в НП е визирано населеното място, улицата, както и в коя част – чрез посочване на най-близкия номер е извършено нарушението, с което в пълнота е индивидуализирано същото. Извършителят също е бил индивидуализиран доколкото въззивникът е и собственик на МПС. Доколкото не е била депозирана декларация от собственика по чл.188 от ЗДП, то правилно е бил индивидуализиран извършителят.

В жалбата се сочи, че  не е ясно коя от двете хипотези на чл.94 ал.3 от ЗДП била нарушена, т.к. визираната разпоредба не е забранителна, а била допускаща при определени условия. Сочи, че на улицата нямало знак забраняващ паркирането или престоя. Съдът не споделя и това възражение доколкото разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП изрично сочи, че „..За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“. В случая забраната за паркиране върху тротоар произлиза от законова разпоредба и не е необходимо обозначаването с пътен знак.

Въззивникът оспорва компетентността на АНО. Съдът като взе предвид приложената по АНП Заповед № 4791/25.11.2015г. и № 4129/05.11.2018г. на Кмет на Община Варна намира възражението за неоснователно.

Въззивникът прави искане за прилогане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Доколкото настоящия случай не показва по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, съдът намери, че правилно не е бил съотнесен към хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

На последно място въззивникът визира, че на посочената от АУАН дата не помнел дали той или лицето с което живее във фактическо съжителство е управлявал и паркирал автомобила.

Съдът като взе предвид разпоредбата на чл.188 от ЗДП съобразно която „…Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство..“ намери възражението за неоснователно, доколкото правилно е била ангажирана отговорността на въззивника в качеството му на собственик на МПС с което е било извършено нарушението.

Предвид изложеното по- горе, след като обсъди възраженията на въззивника, съдът намери , че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

                                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ