Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 273 27.07.2018 г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На седемнадесети юли две
хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана
Чолакова
Секретар Ганка А.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. 266/2018 г.
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от “Мобилтел” ЕАД против С.М.А., с която е предявен иск за установяване, че дължи
на ищеца сумата 380,4лв. главница по договорно правоотношение за предоставени
услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги, 54,14лв. мораторна лихва за забава. Иска и разноските по делото. Сочи,
че за тези суми е издадена заповед за изпълнение срещу ответника по
ч.гр.д.№2088/17г. на РРС, по което е постъпило възражение. Твърди, че
претенцията е въз основа на договор за далекосъобщителни услуги - М34120230 от
06.06.2014г., като ответникът дължи сумата представляваща неплатена потребена
далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се претендира
неустойка предсрочно прекратяване на договор. Твърди, че е съществувал и
валидно действал договор между страните с индивидуален потребителски номер, с който на ответника е
предоставена услуга за мобилен номер
********** В срока на действие на договора е издал фактура
№.*********/25.07.2014г. с падеж 09.08.2014г. за отчетен период от 23.06.2014г.
до 22.07.2014г. за сумата 122,39лв., фактура №*********/26.08.2014г.с падеж
10.09.2014г. за сумата 63,62лв. , фактура №*********/29.12.2014г. с падеж
29.12.2014г. за отчетен период от 23.11.2014г. до 22.12.2014г. за сумата
140,25лв. Твърди, че длъжникът не е
изпълнил задълженията си, не е заплатил в срок сумите за потребени договорни
услуги, което е обусловило правото да прекрати едностранно сключените договори
и да му начисли неустойка. Поради което и претендира за мораторна лихва за
забава за период от 11.09.2014г. до 24.07.2017г. Претендираната сума е сбор от предоставени на ответника далекосъобщителни услуги по
договора в размер на 186,01лв. и
начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 140,25лв. Сочи, че
клаузата за неустойка е регламентирана в договора и в Общите условия/ОУ/,
неразделна част от него. Има право да прекрати договора на основание 27,2 и
чл.54 от ОУ на мобилния оператор, а
неизпълнението на абоната е довело до прекратяване на договора.. Съгласно чл.37
а от ОУ има право да получава в срок всички дължими суми, като предоставя 15
дневен срок след издаване на фактурата
за заплащането на посочената в нея сума. Като индивидуален договор се
прилагат клаузите на ОУ, които са неразделна част, в сила от подписването му.
Ответникът
чрез особен представител депозира отговор. Намира иска за недопустим,
евентуално неоснователен. Сочи, че са неуточнени фактите, от които произтичат
претенциите. Договорът не е достатъчно индивидуализиран, поради което
претенцията за неустойка е нередовна, както, че договорът не е надлежно
прекратен, за липса на индивидуализация за забавеното задължение. Сочи за
нищожност на облигационното отношение, поради липса на форма, противоречие с
чл.228 ал.1 т.3,4 и т.5 и ал.2 от ЗЕС. Твърди се за наличие неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, по отношение клаузата за неустойка. Както,
че претенциите са погасени по давност, предхождащи повече от три години датата
на заявлението по чл.410 от ГПК.
Предявеният
иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2088/2017
г. на РРС.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Между ищеца и ответника е сключен
договор М4120230 от 06.06.2014г.,
за предоставяне на далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план Мтел
Трансфер ХС с месечна абонаментна такса 9,90лв. за срок от 24 месеца. По договора са издадени
следните фактури:
-
фактура № *********/25.07.2014
г., с падеж на плащане 09.08.2014 г., за отчетен период от 23.06.2014г. до
22.07.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 122,39лв.;
-
фактура №*********/26.08.2014 г., с падеж на плащане
10.09.2014 г., за отчетен период от 23.07.2014г. до22.08.2014г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата 63,62 лв.;
-
фактура № *********/29.12.2014 г., с падеж на
плащане 29.12.2014 г., за отчетен период от 23.11.2014г. до 22.12.2014 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
140,25лв.
Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№2088/17г. на РРС е
издадена за заплащане на 186,01лв. за ползвани далекосъобщителни услуги и 140,25лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, сумата 54,14.лв. обезщетение
за забава за периода 11.09.2014г. – 24.07.2017г. ведно със законната лихва от
31.07.2017г. до окончателното изплащане на главницата.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск е частично основателен. Между страните по делото е сключен процесния договор,
неоспорен от ответната страна, по силата на които ищецът е предоставил на
ответника услуги, които ответникът е следвало да заплати. Представените фактури
и извлечения от сметки също не са оспорени. Във връзка с възражението за
нищожност поради това, че договора не отговарял на изискванията на чл.228 от ЗЕС: Индивидуалният договор при общи условия между предприятието предоставящо
електронни съобщителни услуги и крайния потребител съдържа идентификационните данни на крайния
потребител и адрес, вид и описание на услугите, цени, ценови пакети или тарифи,
условия и срокове на плащане, както и срок на ползване на услугите, условия за
продължаване и прекратяване на индивидуалния договор. В процесния договор и
Приложения №1 и №3 към него се съдържа тази информация, поради което е
неоснователно възражението на ответната страна в този смисъл. Няма
доказателства за заплащането на претендираните суми от ответника за използвани
услуги. Ето защо съдът намира, че следва да заплати по процесния договор сума в
общ размер на 186,01 лв., представляваща сбор от отразените във фактура №*********/25.07.2014г. и №*********/26.08.2014г. Възражението за
изтекла давност намира основанието си в чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Според ТР
№3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, задължението за мобилни услуги е периодично плащане, падежът настъпва на
определени интервали от време/на определена дата от месеца/ и се погасява, с
изтичане на три годишен срок. В случая падежът за плащане на най-ранната
фактура е 09.08.2014г., а заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано на
31.07.2017г., поради което до този момент тригодишният срок не е изтекъл.
По отношение претенцията за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 140,25лв. отразена във фактура №*********/29.12.2014г., намира следното: В т.5.3 от
Приложение №1 към договора е посочено в случай, че абонатът наруши задълженията
си по договора, приложението или ОУ, ако по негова вина бъде прекратен в
рамките на определения срок за ползване, операторът има право да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Съдът
намира, че ответницата не дължи претендираното вземане за неустойка поради
предсрочно прекратяване на договора, начислена в посочената фактура, както и
мораторна лихва в размер на 54,14лв. На първо място, не е ясно от кой момент ищецът
е прекратил предсрочно договора, по делото не са приложени цитираните от него
ОУ, с чиито разпоредби твърди, че е запозната ответната страна. Не са
представени и доказателства за отправено изявление, че прекратява договора, поради
което вземането за неустойка не е възникнало по време на издадената фактура №*********/29.12.2014г. На следващо място съдът намира, че клаузата на
неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като уговорения размер формиран от
месечните такси до изтичане на срока на договора нарушава принципа на
справедливостта/В т.см. Р-е №219/9.05.16г. т.д. №203/15г. I т.о.ВКС/ Размерът на претенцията за неустойка е почти
равен на главното задължение, което обезпечава. Клаузата не цели проявлението
на присъщите и функции, а сочи на несправедливо съглашение поради
неравностойност на насрещните задължения, като завишена е и неравноправна. Поради
липсата на договорки между страните упоменати в ОУ, които както бе посочено не
са приложени по делото, не е установен, съответно доказан началния момент на изпадането
на ответника в забава, поради което и претенцията в размер на 54,14лв. - мораторна
лихва е неоснователна. По изложените съображения искът се явява основателен за
сумата 186,01лв. представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, а до
предявения размер от 380,4лв. , включваща неустойка в размер на 140,25лв. и
54,14лв. мораторна лихва, следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото
дело разноски съразмерно уважената част от иска на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
които са в размер на 388,80 лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г.
на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в
заповедното производство по отношение на размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена
част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца за разноски по
ч.гр.д. №2088/2017г. на РРС сумата 196,80лв.
По
гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.А., ЕГН**********, адрес ***
, че дължи на “Мобилтел” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление район Илинден,
ул.”Кукуш”, №1, ЕИК *********, сумата 186,01лв. /сто осемдесет и шест лева и една стотинки/ незаплатена
далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2017г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
до първоначално предявения размер от 380,40лв., като неоснователен
ОСЪЖДА С.М.А., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Мобилтел”ЕАД със седалище гр.София и адрес на управление
ул.”Кукуш”, №1, ЕИК ********* сумата 388,80лв. /триста осемдесет и осем лева и
осемдесет стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 196,80лв./сто
деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ за разноски по ч.гр.д.№2088/2017г.
на РРС.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След
влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. 2088/2017 г. на РРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: