О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 631 Година 2019, 23.05 Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и трети май Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдията търговско дело № 531 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от В.В.М., ЕГН **********, чрез адв. Ц.В. -
БАК, против ЗК ,,Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано от
изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев
Димитров, Гълъбин Николов Гълъбов, с която се иска да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на брат й Иван
Великов Костадинов, ведно със законната лихва от датата на настъпилото
застрахователно събитие – 27.12.2013 г. до окончателното му изплащане. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Искът е предявен съобразно
правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото
редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното
исково производство по търговски спорове.
До настоящия момент не са
станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
иска. При това положение е допустим.
С оглед на горните
констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск,
съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на
основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след
него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца и ответника.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба,
че на 27.12.2013г., около 19.00-19.30 часа, в с Русокастро, на ул. „Цвятко
Райнов“, Бончо Николаев Стойков при управление на лек автомобил „БМВ 524ТД“, с
рег. № А 2108ВВ, поради движение с несъобразена скорост, реализира ПТП с
пешеходеца Иван Великов Костадинов, ЕГН **********, който е получил тежки и
несъвместми с живота травматични увреждания.
Посочва се, че за
произшествието било образувано НОХД № 346/2015 г. по описа на БОС, по което е
постановена Присъда № 174/27.08.2015 г., с която подсъдимият Бончо Николаев
Стойков е признат за виновен в извършване на претъпление по чл. 343, ал. 3, б.
„б“, пр. 1 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Присъдата на първоинстанционния съд не е
обжалвана и е влязла в сила на 14.09.2015 г.
Излага съображения, че в
наказателното производство е установено, че към момента на извършване на ПТП,
Стойков не притежавал свидетелство за управление на МПС, бил неправоспособен
водач и управлявал автомобила по средата на пътното платно, със скорост от 60
км./ч. при разрешена 50 км./ч. Управляваният автомобил, бил собственост на
неговия баща – Йордан Костадинов. По същото време по посока на движение на
автомобила са движел и пешеходеца Иван Костадинов. Последвал удар между
предната част на автомобила и пешеходеца. Стойков задействал спирачната система
на автомобила след удара, а пострадалия паднал в затревения банкет. Заявява, че
в хода на наказателното производство е установено по безспорен начин виновното
и противоправно поведение на водача Стойков, както и причинно – следствената
връзка между настъпилото ПТП и получените от пешеходеца травматични увреждани,
които са причинили смъртта му. Непосредствената причина за смъртта на
Костадинов била гръбначно – мозъчна травма, причинена причинена от рязкото
прегъване на шията назад.
По нататък посочва, че
смъртта на Иван Костадинов била тежък удар за неговите близки, включително за
неговата сестра - близначка - ищцата. Тя видяла тялото на брат си веднага след
произшествието. Преди него двамата били много близки, живеели в разбирателство,
подкрепяли се и си помагали взаимно. Към момента на смъртта, Костадинов живеел
в къщата на сестра си. Двамата били толкова близки, че ищцата кръстила едно от
децата си на него.
Подчертава се, че
внезапната и безвременна смърт на нейния брат – близнак, оказала силно негативно влияние върху ищцата.
Тя понесла голям шок, който довел до емоционален срив, депресия и спад в
комуникацията със заобикалящите я хора. Не е в състояние да празнува рождения
си ден, който съвпада с този на брат й. Претърпяла тежки болки и страдания,
представляващи неимуществени вреди, които не могат да бъдат компенсирани с
паричен еквивалент.
Прилага доказателства.
Претендира разноски.
Правно основание на иска: Предявени
са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
- чл. 432, ал. 1 КЗ /чл. 226 КЗ отм./ и
чл.86 от ЗЗД от В.В.М., ЕГН **********, чрез адв. Ц.В. - БАК, против ЗК ,,Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Д, представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова
Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров, Гълъбин Николов Гълъбов, с която се
иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на брат
й Иван Великов Костадинов, ведно със законната лихва от датата на настъпилото
застрахователно събитие – 27.12.2013 г. до окончателното му изплащане.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В предвидения законов срок,
с депозирания писмен отговор, ответникът оспорва допустимостта и основателността
на предявената искова претенция. Счита, че ищецът не няма правен интерес от
предявяване на иска, тъй като не са отправили претенция към ответната дружество
за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ. Твърди,
че търсения от ищеца правен резултат – репатриране на претърпени от нея болки и
страдания - е възможно да бъде постигнат
по пътя на доброволното уреждане на спора, а не единствено чрез иницииране на
настоящото производство.
Оспорва и твърденията,
изложени във връзка с механизма на процесното ПТП. Посочва се, че от събраните
в наказателното производство доказателства се установява, че причината за
настъпилото ПТП е следствие на неспазване на правилата за движение и страна и
двамата участници – водач и пешеходец, поради което прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка посочва, че пешеходецът се
е придвижвал не по тротоара, а по пътното платно и след употреба на алкохол.
По – нататък оспорва и
твърденията на ищцата, че между нея и пострадалия са съществували отношения на
общност, привързаност, обич и доверие с интензитет, който да обуслови размера
на претендираното обезщетение. Счита последния за прекомерен, предвид
обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“.
Излагат се доводи за
неоснователност на предявения акцесорен иск за лихва с правно основание чл.86
от ЗЗД. Прави възражение за погасяванета му давност за периода 27.12.2013 –
08.10.2015 г.
Развива съображения относно
направените от ищеца доказателствени искания и на свой ред прави такива.
С депозираната допълнителна
искова молба, ищецът пояснява и допълва първоначалната искова молба и излага
становище във връзка с наведените от ответната страна доводи.
На първо място се прави
искане да бъдат обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата по отношение на настъпване на процесното ПТП, вината на водача
Бончо Николаев Стойков и наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ между водача и ответника,
по полица № 22113000387851, с валидност от 07.01.20103 до 16.01.2014 г. за
автомобил „БМВ 524ТД“, с рег. № А 2108 ВВ.
Заявява, че за ищцата е
налице правен интерес от предявяване на иска, като в тази връзка посочва, че
процесното събитие е настъпило през 2013 г., през която е сключен и
застрахователния договор с ответника, поради което по отношение на реда за обезщетяване
по застраховка „Гражданска отговорност“, следва да се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, който не предвижда задължително предявяване
на доброволна претенция за изплащане на обезщетение.
Счита за неоснователно
оспорването на ответника на механизма на ПТП. Посочва, че е налице влязла в
сила присъда на наказателен съд, която на основание чл. 300 от ГПК има
задължителен характер за гражданския съд. Оспорва твърденията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца.
По отношение на размера на
исковата претенция, счита същия за основателен и обоснован, с оглед на
претърпяната от ищцата загуба на нейния брат – близнак. Посочва, че размерът на справедливото
обезщетение е въпрос, който подлежи на изследване в процеса, за което е поискано и ангажирането на съответни
доказателства.
Твърди, че
възражението за погасяване по давност на
акцесорния иск е неоснователно, тъй като тази давност следва де прилага
единствено при самостоятелно предявяване на претенция за лихва, но когато е
заявена с иск за главница, то лихвата се дължи от падежа на основното
задължение, която в случая е датата на произшествието.
Моли съда за отхвърляне на
отправените от ответника искания за назначаване на комплексна съдебно
автотехническа и медицинска експертиза, както и искането за прилагане в цялост
на НОХД № 346/2015 г. на БОС.
В законоустановения срок е
постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който ответника
поддържа всичките си първоначално направени възражения и навежда нови.
Изтъква, че съгласно § 96
от ЗИД КЗ, до влизане в сила на методика, размерът на обезщетението по чл. 493,
ал. 4 се определя в размер на до 5 000
лева, поради което доколкото законодателят е регламентирал нормативно лимит на
обезщетението за подобни искови претенции, то предявеният иск е
незаконосъобразен и недопустим за разликата над тази сума. В тази връзка прави искане за прекратяване на
производството по делото като недопустимо за разликата над 5 000 лева, и
изпращане на делото по подсъдност на Районен съд Бургас.
Поддържа възраженията си за
съпричиняване на вредоносния резултата от ПТП, от страна на пострадалия
Костодинов. Поддържа и другите се възражения за липса на отношения на общност ,
привързаност, обич и доверие между ищцата и пострадалия, за прекомерност на
претендираното застрахователно обезщетение и за размера на претенцията за
изтекли лихви и погасяването й по давност за периода 27.12.2013 г. -08.10.2015
г.
По отношение на направеното
от ответника искане за прекратяване на производството по делото за сумата над
5 000 лева и изпращане на делото по подсъдност на Районен съд Бургас,
съдът намира същото за неоснователно. Ищецът е този, който определя предмета на
делото и търсената от него защита. Наличието на нормативно определен лимит на
обезщетение не прави иска недопустим, а евентуално неоснователен, поради което
не е налице основание за прилагане от съда на служебното начало, и прекратяване
на производството по делото за искането над 5 000 лева. С оглед на размера
на заявената към момента от ищеца претенция, иска е родово подсъден на окръжния
съд и не са налице основанията за изпращане на делото по компетентност на
районен съд.
Неоснователно е и направеното от ответника
възражение за липса на правен интерес от страна на ищцата за водене на
настоящото производство. С оглед разпоредбата но чл. 493, ал. 4 и твърденията на ищцата, че е претърпяла
неимуществини вреди от процесното ПТП за нея е налице правен интерес от
предявяване на иска. Съгласно § 22 от ЗК, за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на кодекса, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс. Ето защо, за ищцата не е налице задължение за
спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ.
По доказателствената тежест:
Безспорни са между страните
обстоятелствата, че на 27.12.2013 г. е
настъпило ПТП с участници Бончо Николаев Стойков – водач и Иван Великов Костадинов – пешеходец и с
присъда от 27.08.2015 г. по НОХД № 346/2015 г. по описа на БОС, Бончо Николаев
Стойков е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП.
На основание чл. 146, ал.
1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153
и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
Ищецът следва да докаже
наличието на следните предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил твърдените неимуществени вреди,
които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента
и ответника – застраховател, 3) размера на претендираните вреди.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си.
По доказателствата:
Съдът намира направените от
ищеца доказателствени искания – за
приемане на представените при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се
заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти.
Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства,
а без събирането им и преценката им решението ще бъде постановено при
неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното ще следва да се приемат
всички представени от ищеца писмени доказателства.
С исковата молба, ищецът е
направил доказателствено искане за допускане на съдебномедицинска експертиза, като са посочени задачите, на
които ще следва да отговори вещото лице. Съдът намира поставените въпроси за
относими към предмета на делото, поради което искането за извършване на
посочените експертизи следва да бъде допуснато.
Ищецът е направил доказателствено
искане за допускане до разпит на един свидетел в режим на довеждане, като са
посочени фактите и обстоятелствата,
които ще се доказват посредством разпит. Съдът намира, че предвид предмета на
спора, следва да бъде допуснато искането за разпит на свидетел в режим на
довеждане.
На основание чл.190 от ГПК,
ищецът е направил доказателствено искане, да бъде задължен ответника да
представи заверено копие на застрахователна полица № 22113000387851, валидна от
дата 17.01.2013 до 16.01.2014 г., което искане с оглед на указната му
доказателствена тежест следва да бъде уважено.
С отговора на исковата молба,
ответникът е направил доказателствено искане за допускане на комплексна съдебно
автотехническа и медицинска експертиза, като са посочени задачите, на които ще
следва да отговорят вещите лица. Съдът намира поставените въпроси за относими
към предмета на делото, поради което искането за извършване на посочените
експертизи следва да бъде допуснато. Възражението на ищеца във връзка с
искането за назначаване на съдебно –техническа експертиза е неоснователно, тъй
като доказателствата следва да бъдат непосредствено събрани от настоящия съд.
Ответникът е поискал да бъди изискано и
приложено цялото дело на НОХД № 346/2015 г. по описа на БОС, което искане е
следва да бъде допуснато.
По изложените съображения,
на основание чл.140, ал. 1 във вр. с чл. 146 от ГПК и по доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за
частично прекратяване на производството по настоящото дело за претендираната
сума над 5 000 лева и изпращането му по компетентност на Районен съд
Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за нередовност на
исковата молба, направено от ответната страна.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание за
08.07.2019 год. от 13,00 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.
УКАЗВА тежестта на
доказване според мотивната част на определението.
ПРИЕМА всички представени
от ищеца при предварителната размяна на книжа, писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит един
свидетел в режим на довеждане на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА ответника най –
късно до първото по делото заседание да представи заверено копие на на
застрахователна полица № 22113000387851, валидна от дата 17.01.2013 до
16.01.2014 г.
ДОПУСКА извършването на
съдебна автотехническа експертиза, която
да отговори на поставените от ответника въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж.
Гяуров.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер
на 250 лв., вносим от ответника, в
седмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА извършването на
съдебномедицинска експертиза, която да
отговори на поставените от ищеца и
ответника въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р
Парасков.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер
на 200 лв., вносим от ищеца и в размер на
200 лв., вносим от ответника, в
седмичен срок от съобщението
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи към
настоящото производство НОХД № 346/2015 г. по описа на БОС
Определението, в частта, с която е оставено без
уважение искането за частично прекратяване на производството по делото за претендираната сума над 5 000 лева и
изпращането му по подсъдност на Районен съд Бургас, подлежи на обжалване пред Апелативен
съд Бургас в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящото определение на страните, а в останалата си част е окончателно.
Съдия: