№ 1242
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20221100900475 по описа за 2022 година
В исковата си молба ищецът „МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. А. Б., със съдебен адрес гр.София, бул.“********, офис
308, твърди, че с ответника PURA SEEDS GmbH, със седалище и адрес на
управление в Германия, общ. Лютъензее, п.к. 22952, ул.“********, с ДДС
номер DE3130311126, имат сключени рамкови договори за продажба, по които
ищецът има качество на продавач, а ответникът- чуждестранно юридическо
лице /ЧЮЛ/ - на купувач. Сключили са и договор за доставка от 15.01.2021
година и договор за доставка от 07.07.2020 година.
С оглед наличие на международен елемент, произтичащ от факта, че
страните в материалните правоотношения имат седалища в различни държави
–членки на Европейския съюз /ЕС/ твърди, че следва да се съблюдава
Регламент /ЕО/ №593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от
17.06.2008г. относно приложимото право към договорни задължения Рим I.
Тъй като договор за доставка от 07.07.2020г. и договор за доставка от
15.01.2021г. не сочи приложимо право твърди, че същото следва да се
определи съгласно общите правила, приложими при международни спорове.
Твърди, че съгласно чл.4, параграф 1, б.4 от Регламент /ЕО/ №593/2008
относно приложимото право към договорни задължения Рим I, доколкото в
договора не е уговорено друго, приложимото право по договор за продажба на
стоки е правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на
продавача. По смисъла на чл.19, параграф 1 от Регламента обичайното
местопребиваване на юридически лица е мястото на централното им
управление. Това централно управление за ищеца е гр.София, поради което
1
приложимото право за спора е българското.
По отношение на фактите.
Ищецът твърди, че между него и ЧЮЛ е сключен договор за доставка на
07.07.2020г., съгласно който българският търговец е поел задължение да
достави/продаде на немското дружество стока, представляваща български
белени слънчогледови ядки Bakerу grade, реколта 2020г.
Сключеният договор има рамков характер, като определеното
количество, за което се прилагат клаузите, е в камиони- 50 на брой, всеки от
които съдържащ около 990 чувала със слънчогледови ядки от по 25 кг всеки.
Уговорената цена е 580 евро на метричен тон стока, като цената е
дължима след всяка извършена от продавача доставка за размера на
доставеното количество стока. Уговореният с договора падеж е 7 дни след
всяка доставка.
Съобразно договора мястото на доставка е FCA/Ф. превозвача по
смисъла на Международни правила за търговия Incoterms. Посочено е
изрично помещението на продавача в гр.Добрич, кв.Рилци, като място, където
стоката се предава на купувача.
Страните са се споразумели, че всяка доставка се извършва след
поискване от страна на купувача, най-рано 7 дни преди датата на доставката,
като заявката е извършвана по телефона, а купувачът е изпращал данни за
камиона, който е осигурен от негова страна за получаване на стоката на
уговореното място.
Ищецът твърди, че надлежно е изпълнил своите задължения, породени
от преждепосочения договор, но твърди, че за последния заявен и доставен
със стока камион не му е платено.
Конкретно за нея твърди следното: в края на м. август ответникът е
заявил доставка по този договор и на 25.08.2021г. по имейл са били изпратени
данните на камиона и на шофьора, които са били ангажирани да получат
стоката.
На 26.08.2021 година ищцовото дружество е изпълнило своевременно и
точно задълженията си за доставка и на шофьора на посочения камион са били
предадени 31 палета с общо 930 чувала от поръчаната стока, всеки от които
съдържащ 25 кг слънчогледови ядки. Предаването е осъществено на
посоченото място, което е договорено – в склада на ищеца в кв.Рилци на
гр.Добрич.
Ищецът е издал работна карта за извършена експедиция на 26.08.2021
година, стоката е натоварена на посочения от ответника камион с ремарке
№EPJGU95 /WP ********, с шофьор Robert Lechowicz, който видно от
международна товарителница №26.08.2021г. е приел стоката, за което е
подписан и чек-лист за проверка на състоянието на камиона. Последният носи
подписите на представляващия превозвача, овластен от ответника, издадена е
и пътно-прехвърлителна разписка №6916/26.08.2021г.
Ищецът пояснява какво означава клаузата FCA превозвача по смисъла
на Международни правила за търговия Incoterms и че според нея
2
задължението на продавача се счита изпълнено с предаване на стоката на
превозвач, посочен от купувача, а това означава, че с предаване на стоката на
превозвача, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на стоката и
поради това е издал фактура №33746/26.08.2021година на стойност 13 485
евро, на ответника, като стойността е съобразно количеството на стоката и
уговорената цена с договора.
Твърди, че падежът е настъпил на 02.09.2021 година, но плащане не е
осъществено.
Ищецът твърди, че на 15.01.2021 година страните по делото са сключили
нов договор, с рамков характер, който има същия предмет за доставка и
условия, като единственото различие между двата договора е уговорената
цена и количество на стоката. Предмет на договора са белени слънчогледови
ядки Bakerу grade, реколта 2020г., при цена от 980 евро на метричен тон, като
съгласието е за доставка на 13 камиона, натоварени със стока.
По отношение на мястото на доставка е останала същата уговорка за
доставка FCA/Франко превозвача по смисъла на Международни правила за
търговия Incoterms, с място на доставката кв.Рилци, гр.Добрич.
Уговорено е плащането да се извърши в 7-дневен срок от доставката.
По силата на договора от 15.01.2021 година ищецът твърди, че получил
на 02.08.2021 година заявка, по имейл, за доставка на общо 31 палета от общо
930 чувала, всеки от по 25 кг., от договорените слънчогледови ядки, с място на
доставка кв.Рилци, гр.Добрич.
Ищецът твърди, че на 05.08.2021 година стоката е била предадена на
представител на спедитора, ангажиран от ответника, за което е издадена
работна карта за експедиция от 05.08.2021 година. Стоката е предадена на
шофьора, посочен в имейла на купувача с камион с ремарке № ********/КNS
617RK, с шофьор L.М., което се установява от съставената международна
товарителница от същата дата и за което е съставен чек-лист за проверка на
състоянието на камиона. Този чек-лист е подписан с подписите на
представляващия превозвача, овластен от ответника и е издадена и подписана
пътно-прехвърлителна разписка №6876/05.08.2021 година.
Твърди, че е издал на ответника фактура №33732/05.08.2021 година на
стойност от 22 785евро, като впоследствие, на 11.10.2021 година, чрез
кредитно известие №33992/11.10.2021г., е изменил фактурата, намалявайки
стойността с 14 278 евро, с което дължимата цена за извършената доставка е
достигнала стойност от 8 507 евро.
Падежът е настъпил на 12.08.2021 година, но плащане на цената не е
извършено.
И в двата случая ищецът твърди, че с извършване на доставката,
съгласно условието FCA/Ф по смисъла на Международни правила за търговия
Incoterms, с място на доставката кв.Рилци, гр.Добрич, той е изпълнил
задължението си за предаване на стоката, с което е осъществил доставка на
стоката.
Ищецът твърди, че купувачът е приел стоката, чрез посочения от него
3
спедитор и за тази доставка са издадени надлежни международни документи.
Въпреки точното изпълнение на задължението на продавача да достави
стоката, нейното приемане от страна на купувача и настъпилите падежи,
ответникът не е престирал и е останал задължен със сума от 21 992 евро общо.
Поради наличие на забава ищецът претендира обезвреда в общ размер на
1 130,90 евро, формирана както следва: за периода на забава в плащането на
сумата от 13 485евро, от 02.09.2021 година до 25.02.2022 година – в размер на
663,01евро и за забава в пращането на сумата от 8 507 евро, за периода от
12.08.2021 година до 25.02.2022 година – в размер на 467,89 евро.
Претендира, на основание чл.53 От Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки /Виенската КМПС/ във вр. с
чл.327 ТЗ, заплащане на съдебно заявените главници- общо сумата от 21 992
евро и на основание чл.309а, ал.1 ТЗ- обезщетение за забавеното плащане, в
посочения по- горе размер от общо 1 130,90 евро.
Прави доказателствени искания.
В срока за отговор ответникът „ПУРА СИИДС“ ООД /PURA SEEDS
GmbH/, със седалище и адрес на управление в Германия, общ. Лютьензее, п.к.
22952, ул.“********, с ДДС номер DE3130311126, чрез адв. И. Т., със съдебен
адрес гр.София, ул.“********, прави следните възражения:
Възразява българският съд да е международно компетентен да разгледа
спора и моли делото да бъде прекратено.
В тази връзка твърди, че видно от пътно-прехвърлителната разписка
№6915/26.08.2021 година, стоките, предмет на сделката, закупени въз основа
на заявка по договор от 07.07.2020г., се доставят на място в Република Полша.
Видно от представената пътно-прехвърлителна разписка
№6876/05.08.2021година, издадена във връзка с договор от 15.01.2021година,
стоките са доставени в Република Полша.
Твърди, че стоките са натоварени в България и са с местоназначение в
Полша, изпратени до трето лице.
Оспорва договорката FCA по смисъла на Международни правила за
търговия Incoterm да означава място на доставка, каквото е вложено в чл.7,
т.1, б.“б“, тире първо от Регламент /ЕС/ 1215/2012.
Черпи доводи от Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки, която прави изрично разграничение в понятията „приемане
на стоката за превоз“ и „място на доставка“ и поради това твърди, че мястото
на предаване на стоката не е тъждествено на мястото на доставка.
При така изложените аргументи моли съда да уважи възражението за
неподведоственост на спора на българския съд.
По въпроса относно международната компетентност на българския съд,
настоящият състав е постановил определение №1604/13.05.2023г., с което е
приел, че на основание чл.7, пар.1, б.„б“ от Регламент /ЕС/ №1215/2012г. на
ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, по спора между ищеца
4
„МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. А. Б., със съдебен
адрес гр.София, бул.“********, офис 308 и ответника PURA SEEDS GmbH,
със седалище и адрес на управление в Германия, общ. Лютъензее, п.к. 22952,
ул.“********, с ДДС номер DE3130311126, чрез адв. И. Т., със съдебен адрес
гр.София, ул.“********, за заплащане на цена на доставена стока по
осъществена международна продажба по договор ПСГ/07.07.2020г. и ПСГ-
5/15.01.2021г., сключен между страните по настоящето дело, компетентен е
българският съд.
Определението е влязло в сила на 28.06.2023 година.
При условие на евентуалност ответникът, чрез адв. Г., въвежда
възражения по основателността на претенциите.
Въвежда следните твърдения в тази връзка, а именно:
Че между страните по делото са сключени посочените 5 договора, които
имат за предмет доставка на белени слънчогледови ядки, реколта 2020 година.
Твърди, че по тези договори са правени заявки за доставки, включително
и по телефона, като в заявките са уговаряни мястото на получаване на стоките
и получателя, като част от доставките са извършвани директно на ответника, а
в други случаи – на трети лица, негови клиенти.
Твърди, че ответникът е направил множество заявки и по част от тях
ищецът не е изпълнил задълженията си за доставка – конкретно не са
изпълнени доставки на 26 камиона от 23, 25 тона стока, всеки.
Твърди, че неизпълнението на тези задължения от страна на ищеца е
наложило ответникът да сключи договори за доставка с други продавачи, на
по-високи цени, за да може да посрещне поетите ангажименти към свои
съговорители и за избегне санкционните последици по договорите се с тях, а
именно: по договор SK-21/1011_1 от 11.10.2021 г. със „СИ КО“ ООД за
доставка на белени слънчогледови ядки, Bakerу grade, 180метрични тона, 8
камиона от по 25,5 метрични тона, пр уговорена цена от 1 050 евро/метричен
тон; договор BC-24/08/2021 от 23.08.2021г. с „БЪЛГЕРИАН Комодитис“
ЕООД, за доставка на белени слънчогледови ядки, Bakerу grade от 23,25 тона –
1 камион, при уговорена цена от 1 070 евро/метричен тон; договор ВС-
29/06/2021 от 29.06.2021г. с „БЪЛГЕРИАН Комодитис“ ЕООД, за доставка на
белени слънчогледови ядки, Bakerу grade, 93тона- четири камиона от по 23,25
тона, при уговорена цена от 1 025 евро/метричен тон; договор №2107/2021-10-
22 с „ЮНИСЪН“ ООД за доставка на белени слънчогледови ядки Bakerу grade
– 10 камина по 23 250 кг, при уговорена цена от 1 050евро/метричен тон и
договор 2109/2022-01-24 „ЮНИСЪН“ ООД за доставка на белени
слънчогледови ядки Bakerу grade, при уговорена цена от 1 120 евро/метричен
тон.
Твърди, че е получил доставки от тези правни субекти, поради
недоставените от ищеца 26 камиона и за извършените от трите посочени
дружества доставки са издадени описаните фактури, които са платени от
ответника.
Твърди, че от неизпълнението на ищеца е претърпял вреди, изразяващи
5
се в разликата между цена на заявените и недоставени стоки от ищеца стоки и
платената от ответника цена по цитираните от него фактури и сключените
договори с трети лица.
Твърди, че претърпените вреди от неизпълнението на ищеца са в размер
на 41 966,25евро с левова равностойност от 82 078,85 лева.
Твърди, че за част от тази разлики, а именно сума от 30 225 евро,
ответникът е издал на ищеца фактура, с която е направил изявление за
прихващане на насрещните задължения на двете страни, като в тази фактура е
посочено, че стойността се разпределя по текущи неплатени фактури.
Издадената от ответника фактура се твърди да е изпратена по имейл на
22.10.2021 година.
Твърди, че ответникът се е позовал на неизпълнението на ищеца, за което
е налице електронна кореспонденция от 26.10.2021г. от 07.12.2021г. и от
08.12.2021г., а с документ, изпратен от ищеца по електронна поща на
26.10.2021 година ищецът е направил признание на неизпълнението.
Твърди, че в резултат на извършеното прихващане /извънсъдебно/ за
ответника е налице остатък на вземане в размер на 19 974,25евро.
В случай, че съдът намери за основателни осъдителните искове на
ищеца, заявява, че прави съдебно прихващане със сумата от 41 966,25евро с
левова равностойност от 82 078,85 лева, за вземане, представляващо
обезщетение за претърпени от неизпълнението на ищеца вреди от имуществен
характер и моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове.
В допълнителната искова молба ищецът изразява следното по
възраженията на ответника касателно основателността на предявените искове.
Твърди, че същите са неоснователни, тъй като ищецът е изпълнил точно
процесните два договора, стоката е предадена на купувача, доставката е
приета без възражения, поради което купувачът дължи заплащане на
уговорената цена, както и обезщетение за забавеното и плащане.
В срока за отговор ответникът е предявил насрещна претенция, с която
твърди, че между него и ищеца по първоначалните искове са сключени
следните договори: договор №PSG – 5/15.01.2021 за доставка на стоки-белени
слънчогледови ядки Bakerу grade, с произход България и реколта 2020г., за 18
камиона, при уговорена цена от 980евро/метричен тон; с уговорена доставка –
по заявка-март 2021 г; договор №PSG-6/11.02.2021 за доставка на стоки-
белени слънчогледови ядки Bakerу grade, с произход България и реколта
2020г., за 2 камиона, при уговорена цена от 1100евро/метричен тон, с
уговорена доставка – по заявка – април 2021г; договор № LPR-7/09.04.2021г.
за доставка на стоки-белени слънчогледови ядки Bakerу grade, с произход
България и реколта 2020г., за 10 камиона, при уговорена цена от
1100евро/метричен тон, с уговорена доставка – по заявка – април-май 2021г. и
договор № LPR-8/15.04.2021г. за доставка на стоки-белени слънчогледови
ядки Bakerу grade, с произход България и реколта 2020г., за 10 камиона, при
уговорена цена от 980евро/метричен тон, с уговорена доставка – по заявка –
май-юни 2021г.
6
Твърди, че по тези договори българското дружество се е задължило да
достави 35 камиона от стоката.
Твърди, че въпреки тези уговорки доставчикът не е доставил общо 26
камиона.
За да изпълни своите договорености „ПУРА СИИДС“ ООД е сключило
договори за доставка с трети за делото лица, а именно:
договор SK-21/1011_1 от 11.10.2021 г. със „СИ КО“ ООД за доставка на
белни слънчогледови ядки, Bakerу grade, 180метрични тона, 8 камиона от по
25,5 метрични тона, пр уговорена цена от 1 050 евро/метричен тон;
договор BC-24/08/2021 от 23.08.2021г. с „БЪЛГЕРИАН Комодитис“
ЕООД, за доставка на белени слънчогледови ядки, Bakerу grade от 23,25 тона –
1 камион, при уговорена цена от 1 070 евро/метричен тон;
договор ВС-29/06/2021 от 29.06.2021г. с „БЪЛГЕРИАН Комодитис“
ЕООД, за доставка на белени слънчогледови ядки, Bakerу grade, 93тона-
четири камиона от по 23,25 тона, при уговорена цена от 1 025 евро/метричен
тон;
договор №2107/2021-10-22 с „ЮНИСЪН“ ООД за доставка на белени
слънчогледови ядки Bakerу grade – 10 камина по 23 250 кг, при уговорена
цена от 1 050евро/метричен тон и договор 2109/2022-01-24 „ЮНИСЪН“ ООД
за доставка на белени слънчогледови ядки Bakerу grade, при уговорена цена от
1 120 евро/метричен тон.
Въз основа на тези договори немското дружество е извършило
закупуване на липсващото количество стоки, издадени са описаните фактури
от тези съдоговорители, по които ЧЮЛ е заплатило дължимите суми,
представляващи цена на доставените стоки. Общо платената сума по тези
договори е от 96 371 евро.
Тази стойност надвишава уговорена цена по договорите с „МЕДЖИК
ФЛЕЙМ“ ЕООД, която е в размер на 91 140 евро.
Следователно надплатената цена на доставеното количество
слънчогледови ядки е в размер на 5 231,25евро, която представлява
претърпени от немското дружество имуществени вреди.
Ищецът по насрещната претенция твърди, че по договори с „ЮНИСЪН“
ООД е заплатило общо сума от 52 080евро, а ако ищецът е изпълнил
задълженията си по договор №№PSG-6/11.02.2021 за доставка на стоки-
белени слънчогледови ядки Bakerу grade, с произход България и реколта
2020г., за 2 камиона, при уговорена цена от 1100евро/метричен тон, с
уговорена доставка – по заявка – април 2021г., то дължимата цена за ЧЮЛ е
следвало да бъде в размер на 51 150 евро или с 930евро по- малко
Във връзка с неизпълнение на договор №№ LPR-7/09.04.2021г. за
доставка на стоки-белени слънчогледови ядки Bakerу grade, с произход
България и реколта 2020г., за 10 камиона, при уговорена цена от
1100евро/метричен тон, с уговорена доставка – по заявка – април-май 2021г.,
са сключели договори в „Бългериан Комодитис“ ЕООД и със „СИ КО“ ООД и
с „Юнисън“ ООД, по които „ПУРА СИИДС“ ООД е платило с 19 530евро
7
повече, отколкото би платило по неизпълнения договор.
Тази сума се твърди да са понесени от дружеството имуществени вреди.
Във връзка с неизпълнение на договор № LPR-8/15.04.2021г. за доставка
на стоки-белени слънчогледови ядки Bakerу grade, с произход България и
реколта 2020г., за 10 камиона, при уговорена цена от 980евро/метричен тон, с
уговорена доставка – по заявка – май-юни 2021г. дружеството купувач е
сключило договори с преждепосочените трети лица, по които е платило общо
сумата от 244 125 евро, които надвишават уговорената цена по неизпълнения
договор със сумата от 16 275 евро, която сума се явява претърпени
имуществени вреди от неизпълнението на „МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ЕООД.
Ищецът твърди, че е извършил плащане от 41 966,25евро в левова
равностойност - 82 078,85лв., която сума не би платил при точно изпълнение
на договорите от страна на „МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ЕООД.
Твърди, че отказът на „МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ЕООД да изпълни
задълженията си по сключените договори е причина да бъдат сключени
договорите с третите лица, като отказът му да изпълни е обективиран в имейл
от 26.10.2021година.
Твърди, че с част от тази сума е извършил прихващане с фактура на
стойност от 30 225 евро, с която е направено прихващане по процесните
фактури, издадени от „МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ЕООД, за които дири заплащане в
този процес. След извършеното прихващане неудовлетвореното вземане за
обезвреда е в размер на 18 843,35евро с левова равностойност от 36 854,39лв.,
които претендира в това производство.
Твърди, че с електронно съобщение от 18.10.2021 година „МЕДЖИК
ФЛЕЙМ“ ЕООД е направило изявление, че договорите са прекратени, като в
тази връзка излага твърдения, че независимо от това дали договорите са
преустановили своето действие или не, то ответникът дължи на ищеца по
насрещната осъдителна претенция обезщетение за претърпяната загуба.
Предявява осъдителната насрещна претенция за обезщетение за
претърпените имуществени вреди, като главен иск в хипотеза на развалени
договори за продажба и като евентуален в хипотеза на действащи договори за
доставка.
В срока за отговор на насрещната искова молба ответникът по нея
„МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ЕООД е подал отговор, с който твърди, че всъщност
сключените между страните договор са осем, посочени от него, като всички са
рамкови и уреждат условията за продажба на конкретно посоченото в тях
количество стоки, чрез посочване на брой камиони, като се приема, че 1
камион има 23 250кг или 23,25тона слънчоглед с български произход; уредено
е, че купувачът следва да направи заявка за доставка, поне 7 дни преди
очакваната доставка; заявката да е писмена, тъй като с нея се определя
конкретния превозвач, ангажиран от купувача, който следва да получи
стоката/ обичайно заявката е извършвана по имейл/; при всички договори
съществува уговорка за доставка FCA/франко превозвача/; мястото на
доставката е кв.Рилци, град Добрич; плащането е уговорено да се осъществява
в срок от 7 дни от датата на конкретната доставка.
8
Ответникът по насрещната искова молба твърди, че е извършил доставка
на всички поискани от купувача 50 камиони със стока, всеки от по 23 250 кг
слънчогледови ядки, последната доставка, от които е извършена и за която е
издадена фактура №33746/26.08.2021 година, останала незаплатена- по
договор от 07.07.2020г.
По договор от 15.01.2021г. – касае общо 13 доставки, при уговорена цена
от 980 евро/метричен тон.
Твърди, че ЧЮЛ е направило заявки по имейл и са му били доставени
общо 10 камиона по този договор. Твърди, че ищецът по насрещната
претенция е посочил 9 от тези доставки в таблица, но българското дружество
твърди, че е направило и още една доставка през юни 2021 година, с което е
изпълнило точно задълженията си по този договор. Ето защо оспорва да е
налице неизпълнение от негова страна по договорите.
В тази връзка страната въвежда следните възражения:
Липса на заявки, направени по реда, описан в договора и липса на
съдействие от страна на „ПУРА СИИДС“ ООД, доколкото по смисъла на FCA
купувачът следва да изпрати транспортно средство, в което стоката да бъде
натоварена. Твърди, че такова транспортно средство не е изпращано. Посочва
конкретно за всеки договор осъществените от страните по него действия по
изпълнението му.
„МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ЕООД твърди, че са налични доказателства, от
които става ясно, че няма да има изпълнение на договорните задължения от
другата страна по материалното правоотношение, а именно липса на плащане,
описвайки подробно неизпълнението от купувача на задължения за плащане
на доставената стока.
Въз основа на изложените обстоятелства „МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ЕООД
твърди, че не е налице неизпълнение на поети с договорите задължения на
нито един от претендираните общо 26 недоставени заявки защото: една от
претендираните доставки е надлежно осъществена; по другите не са
направени заявки за доставки на останалите количества стоки; липсва
изпратено транспортно средство за получаване на стоката; продавачът е
направил надлежно възражение, основавайки се на неплащането на две
доставки, което обстоятелство сочи, че съществува реална опасност купувачът
да не изпълни насрещните си задължения за плащане и последният не е дал
гаранция или авансово плащане.
Следващото възражение по основателността на насрещната претенция е
свързано с възражението, че не е налице преустановяване на договорните
обвързаности между страните по делото, а развалянето на договора се явява
предпоставка за дирене на обезщетение; не е налице и закупена заместваща
стока след разваляне на договорите.
Оспорва доказателствената годност на представените договори защото
твърди, че същите не носят подписи на страните, които са ги сключили, няма
дата, която да сочи кога тези договори са били сключени. Оспорва и
доказателствената годност на представените фактури, представени във връзка
със сключени договори с трети за делото лица.
9
По отношение на фактурата, издадена за дължимото обезщетение за
закупената заместваща стока, твърди, че незабавно се е възпротивил срещу
нея, поради което не може да се приеме, че налице признание на това вземане
на купувача.
Оспорва да е налице извършено прихващане.
Оспорва да е налице от негова страна отказ да изпълни договорите, като
твърди, че е налице неизпълнение на договорно задължение от купувача,
изразяващо се в неподаване на заявка в посочения период от време, съобразно
договорите. Твърди, че съобразно постигнатото съгласие продавачът дължи
доставки след надлежна заявка и в срока на действие. При липса на заявки и
посочено превозно средство доставка не е възможно да бъде изпълнена.
Твърди, че е налице хипотеза по чл.90, ал.2 ЗЗД- възражението на
изправната страна по договора.
Твърди, че процесните договори са преустановили действието си, поради
изтичане на срока на същите, което е самостоятелно основание за извод за
неоснователност на насрещната претенция.
Излага доводи относно разликите за преустановяване на договорната
връзка между прекратяване и разваляне на договорите. Твърди, че разваляне
на договорите се осъществява само изрично, а такова изявление купувачът не
е осъществил.
В допълнителната искова молба ищецът по насрещния иск прави
доказателствени искания като заявява, че поддържа вече заявената теза.
Страните са направили своите доказателствени искания.
По приложимото материално право.
Ищецът твърди, че съгласно нормите на Регламент (ЕО) № 593/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно
приложимото право към договорни задължения (Рим I), който следва да
намери приложение в настоящия случай, поради факта, че в договорите
страните не са уговорили приложимото право, то приложими ще е правото на
продавача, т.. българският закон.
Съгласно чл.3 от Регламента, параграф 1, договорът се урежда от
избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва
ясно от условията на договора или обстоятелствата по случая. Чрез избора си
страните могат да изберат право, приложимо за целия или за част от договора.
Следващите параграфи са свързани с този избор и възможността за промяна
на същия.
Съгласно чл.4 от Регламента, параграф 1, доколкото приложимото към
договора право не е било избрано в съответствие с член 3 и без да се засягат
разпоредбите на членове от 5 до 8, правото, което урежда договора, се
определя, както следва: б.“а“ - договор за продажба на стоки се урежда от
правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на продавача.
С разпоредбата на чл.12 от Регламента се определя обхвата на
приложимото право.
10
Въз основа на чл.4, параграф 1 от Регламент №593/2008 на ЕП и на
Съвета, настоящият състав на съда приема, че приложимият материален закон
при разглеждане на настоящия спор е българският закон – ТЗ и ЗЗД,
включително и в обхвата посочен в чл.12 от Регламента.
По отношение на насрещната претенция съдът приема, че ответникът не
се позовава на нормата на чл.323 ТЗ, тъй като не излага подобни твърдения.
Неговото твърдение е, че е сключил с трети лица договори, въз основа на
които се е сдобил със стоките, предмет на договорите с първоначалния ищец,
но по тези договори е заплатил по- висока цена и разликата между цената,
уговорена с ищеца по първоначалните искове и тази, която е платил на
третите лица, представлява за него понесена загуба, представляваща
имуществена вреда от неизпълнение на конкретната заявка.
С молба вх.№107131/17.11.2023 година ответникът по делото е извършил
уточнения по насрещния евентуален иск, от осъдителен характер, с която
заявява следното: във връзка с описаните в насрещната искова молба договори
с неучастващи по делото лица, ищецът по насрещната претенция твърди, като
евентуален иск, че за него съществува вземане спрямо ответника по
насрещните искове, защото:
Съдът дори и да не приеме наличие на заместващи сделки- посочените
договори с третите лица, след разваляне на договора с първоначалния ищец,
респ. дори и тези договора да се приемат за действащи, то ищецът по
насрещната искова молба твърди, че е претърпял вреди от неизпълнението на
своя съдоговорител и ищец по първоначалните претенции, което е в размер на
съдебно заявената сума и представлява имуществена вреда, изразяваща се в
това, че предявилото насрещна претенция лице, която имуществена вреда е
разлика между цената на договорените и неизпълнени от ответника доставки и
цената, която е заплатена по преждеописаните договори с третите лица.
Страните са направили своите доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следните:
По делото страните не спорят относно следните обстоятелства, а именно:
Наличие на договор, сключен между страните в процесуалната връзка
под № ПСГ/07.07.2020г., по силата на който ищецът, като продавач и
ответникът като купувач постигат съгласие ищецът да продаде на ответника
български белени слънчогледови ядки, клас „Бейкъри“, реколта 2020г., като
количество – 50 камиона с приблизително 990 чувала, всеки от по 25 кг, чието
качество страните изрично са уговорили по критерии чистота от пестициди,
хербициди, токсини и тежки метали, съобразно стандартите на ЕС,
максимални промени, влага и др.
Уговорената цена е от 580евро на метричен тон, а опаковката- трислойни
хартиени чували по 22 кг/22,68 кг, за които купувачът се е задължил да
изпрати стикер.
Доставката касае периода от септември 2020г. до септември 2021година
и се извършва по заявка на купувача, а отказът следва да се изпрати минимум
11
7 дни преди датата на товарене.
Сделката е уговорена при условията на FCA – Рилци, Добрич, България.
По отношение на плащането е постигнато съгласие то да се извърши при
100% нетно плащане с документарно инкасо с банков канал към първокласна
европейска банка на купувача /съгласно URC 522 / или директно към банката
на купувача /по избор на продавача/ с представяне на посочените документи, а
именно: фактура- оригинална, издадена от продавача, CMR; декларация за
произход, фитосанитарен сертификат, декларация за липса на ГМО,
оригинален сертификат за качество, пестициден анализ, извършен от
официално акредитирана лаборатория и опаковъчен лист.
Срокът на плащане, който страните са уговорили е 7 дни след
доставката.
Съгласили са се, че банковите разходи в банка на продавач, респ. на
купувач са за страната, която ги е направила.
Постигнато е съгласие лицензии, мита и данъци, наложени от държавата
по местоназначение да са за сметка на купувача.
Във връзка с този договор е представено писмо по електронен път,
получено от ищеца и изпратено от ответника, с дата 25.08.2021г., с което
продавачът е уведомен за „вдигане на белени слънчогледови ядки на 26.08“,
като е удостоверено в писмото, че изхожда от Търговския отдел на купувача.
От представената от ищеца работна карта за експедиция се установява,
че на 26.08.2021г. са натоварени 31 броя палети с размери 800/1200, на кола
******** и е издадена пътно прехвърлителна разписка №6915 на същата
дата, с която е удостоверено, че на 26.08.2021г. в 14:42:20 часа в складова база
на ищеца в Рилци е влязъл камион EPJ GU 95 с ремарке WP ******** и водач
с посочени имена и е натоварил белени слънчогледови ядки с бруто тегло
37 860 кг, при тара 14 120 кг и нето от 23 740кг, с място на разтоварване –
Полша и получател – настоящият ответник по първоначалните искове.
Представен е и чек – лист за проверка на състоянието на камиона на
фирмата- превозвач, както и международна товарителница №6915 CMR,
съобразно която е удостоверено, че товарът от 31 палети по 30 чувала по 25 кг,
белени слънчогледови ядки са натоварени в Добрич, България, получател на
товара е настоящият ответник, а превозвач на стоката е посоченото трето за
делото лице, с камион и ремарке - EPJ GU 95 WP ********.
Във връзка с това ищецът е издал фактура
№**********/26.08.2021година на стойност 13 485 евро.
По делото не се спори и относно това, че страните по делото са
сключили договор № ПСГ/15.01.2021г. за продажба на същата стока, но за
различно количество – а именно 302,25 метрични тона, 13 камиона и при цена
от 980 евро на метричен тон.
Не се спори, че на 02.08.2021г. ищецът е получил от ответника по
електронен път писмо с което го уведомява какви са регистрационните номера
на автомобила за „вдигането в четвъртък“, като автомобилът е
индивидуалиризан чрез своя номер, който е ******** и с ремарке с брезент с
12
№ ********; посочени са имената на водача и адресът на доставка – в Гданск,
Полша.
И за тази доставка са издадени аналогични документи, които се различат
от предходните по отношение на товара и датата на предаването от продавача
на превозвача – 05.08.2021година, издадена е фактура на стойност 22 785 евро,
чиято стойност е коригирана с кредитно известие под
№**********/11.10.2021г. със сумата от 14 278 евро.
Ответникът по първоначалните претенции „ПУРА СИИДС“ ООД, ФРГ,
във връзка със своите правопогасителни възражения и насрещни претенции
представя като доказателства в подкрепа на въведената теза и предявените
искове доказателства за наличие на сключени договора с трети за делото лица,
а именно:
Договор №SU21-1011 1, сключен на 110.2021г. между настоящия
ответник като купувач и продавач по него „СИ КО“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.Долна Митрополия и с предмет на договора – белено
слънчогледово семе Bekery Grade – реколта 2021г. с общо количество от
180МТ / 8 камиона по 22,5 МТ/ с периода на доставката от октомври до
10.12.2021г., при уговорена цена от 1 050 евро на метричен тон и франко
уговорено място – Долна Митрополия.
Във връзка с този договор „СИ КО“ ЕООД е издало фактура
№7755/05.11.2021г. на обща стойност от 23 625 евро за доставката на 22,
500МТ белено слънчогледово семе Bekery Grade; фактура №7760/08.11.2021г.
на обща стойност от 23 625 евро за доставката на 22, 500МТ белено
слънчогледово семе Bekery Grade; фактура №7773/16.11.2021г. на обща
стойност от 23 625 евро за доставката на 22, 500МТ белено слънчогледово
семе Bekery Grade; фактура №7782/19.11.2021г. на обща стойност от 23 625
евро за доставката на 22, 500МТ белено слънчогледово семе Bekery Grade;
фактура № 7809/06.12.2021г. на обща стойност от 23 625 евро за доставката на
22, 500МТ белено слънчогледово семе Bekery Grade; фактура
№7841/11.01.2022г. на обща стойност от 23 100 евро за доставката на 22,
000МТ белено слънчогледово семе Bekery Grade;; фактура
№7916/07.03.2022година обща стойност от 23 625 евро за доставката на 22,
500МТ белено слънчогледово семе Bekery Grade.
Договор №ВС от 24.08.2021г. с „БЪЛГЕРИАН КОМОДИТИС“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление – Плевен, България, сключен между
ответника и това дружество на 23.08.2021г., с предмет на продажбеното
правоотношение - белено слънчогледово семе Bekery Grade, с общо
количество от 23,25 тона, като доставката и уговорена да е в периода от
06.09.2021г. до 17.09.2021г.- за доставка през 37-та седмица на 2021г., при
цена от 1 070 евро на метричен тон и др. условия.
Договор от 29.06.2021г. под №ВС от 29.06.2021г. със същия предмет –
продажба/доставка на белено слънчогледово семе Bekery Grade с общо
количество от 93 тона, в периода от 05.07.2021г. до 31.07.2021г. при цена от
1 025 евро на метричен тон и посочени условия на доставка.
Представени са следните счетоводни документи, издадени от този
13
продавач, а именно: фактура под № **********/08.07.2021г. на стойност
23 831,25 евро за извършената доставка на белено слънчогледово семе
Bekery Grade, с общо количество от 23,25 тона; фактура под
№**********/14.07.2021г. на стойност 23 831,25 евро за извършената
доставка на белено слънчогледово семе Bekery Grade, с общо количество от
23,25 тона; фактура № **********/21.08.2021г. на стойност 24 292,12 евро за
посоченото количество доставено на ответника белено слънчогледово семе
Bekery Grade; фактура № 00000005220/02.09.2021година на стойност
24 412,50 евро за доставено на ответника количество белено слънчогледово
семе Bekery Grade; фактура №**********/09.09.2021г. на стойност 24 877,50
евро за доставеното количество белено слънчогледово семе Bekery Grade.
Тези фактури са издадени от неучастващото по делото лице във връзка и
на основание преждепосочените два договора, които го обвързват с настоящия
ответник.
Договор за продажба № 2107 /2021 – 10 – 22, сключен от ответника с
продавача „УНИСЪН“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
България, с предмет на продажбеното правоотношение белено слънчогледово
семе Bekery Grade с общо количество от 10 камиона, всеки от по 23 250 кг
нетно тегло на стоката, в периода от ноември 2021г. до декември 2021г. и
уговорена цена от 1 050 евро на метричен тон.
Договор за продажба № 2109 /2022 – 01 – 24, сключен от ответника с
продавача „УНИСЪН“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
България, с предмет на продажбеното правоотношение белено слънчогледово
семе Bekery Grade с общо количество от 20 камиона, всеки от по 23 250 кг
нетно тегло на стоката, в периода от февруари 2022г. до дюни 2022г. и
уговорена цена от 1 120 евро на метричен тон.
Представена е проформа фактура №2021 – 10- 28 на стойност от
24 412,50 евро за доставка на 23 250 кг белено слънчогледово семе.
По твърдения от ответника да е сключен от него договор с „ЮНИСЪН“
ООД, ЕИК *********, ответникът е представил 14 броя фактури и толкова
броя проформа фактури, находящи се на листове 361- 416 от делото и касаещи
периода от 08.11.2021г. до 10.05.2022 година, в който ответникът твърди, че си
е доставял същата стока от това дружество- белено слънчогледово семе от
същия сорт.
Представени са банкови извлечения.
Във връзка с направеното от ищеца оспорване на тези диспозитивни и
свидетелствуващи частни документи, след проведена по искане на тази страна
процедура по чл.192 ГПК, с която по делото са постъпили исканите от ищеца
документи, изпратени от трети лица – посочените от ответника негови
съдоговорители, с които твърди да е сключвал сделки, наложили се като
необходими, поради липсата на точно изпълнение от ищеца, а именно:
По делото с писмо с вх.№70871/28.07.2023година „БЪЛГЕРИАН
КОМОДИТИС“ ЕООД, ЕИК *********, представя заверен препис на двата
договора за доставка на слънчогледови семки, които е сключил с немското
дружество от дати 29.06.2021г. и от 24.08.2021 година, както и оригинали на
14
описаните в това писмо фактури, издадени във връзка с тези договори, както и
банкови извлечения, които удостоверяват плащанията по тези фактури;
международни товарителници и др., които документи се намират на листове
655 – 684 от делото.
По делото с писмо вх.№71258/31.07.2023 година „СИ КО“ ООД, ЕИК
********* е изпратило на съда в оригинал две папки, от които в първата папка
са приложени описаните фактури, кантарни бележки, международни
товарителници и др. – в оригинал, а във втората папка- осъществената между
това дружество и ответника кореспонденция, находящи се на листове 695 –
920 от делото.
По делото с писмо вх.№76898/21.08.2023година „ЮНИСЪН“ ООД
представя на съда договор №2107/2021-10-22, сключен с ответника за
доставка на слънчогледови семки и описаните в писмото фактури и проформа
фактури, международни товарителници, които заверени преписи от документи
се намират на листове 925 – 1001 от делото.
Въз основа на осъществената процедура по реда на чл.192 ГПК може да
се направи извод, че представените от ответника диспозитивни и частни
свидетелствуващи документи са истински.
Във връзка с изпълнение на тези договори и по въпроси, свързани с
релевантните за делото факти е допусната ССчЕ, изготвена от вещото лице П.
Д., състояща се от три части, която експертиза е приобщена към делото като
годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.
От заключението на в.л. П. Д. са установява следното:
Вещото лица дава заключение, че от направена справка в счетоводството
на ищеца е констатирало, че по партидата на клиент „ПУРА СИИДС“ ГмбХ
фигурират като непогасени вземания по следните документи: по фактура
№33746/26.08.2021г. за сума от 26 374,37лв, /13 485 евро/, издадена по
договор от 07.07.2020г., сключен за 50 броя камиони, всеки натоварен с 23,25
МТ, при цена от 580 евро/МТ и по фактура №33372/05.08.2021г. за
44 563,59лв./ 22 785 евро/ по договор от 15.01.2021г., сключен за 13 броя
камиони, всеки натоварен с 23,25 МТ, при цена от 980 евро/МТ.
С кредитно известие №33992/11.10.2021г. на стойност -27 925,34лв./ -
14 278 евро/ към фактура №33372/05.08.2021г. е извършена корекция на
цената по тази фактура, в резултат на което стойността на фактурата е
намалена до 16 638,25лв.
Въз основа на това вещото лице е дало заключение, че общият размер на
вземането на ищеца по тези две фактури е от 43 012,62 лв. или 21 992 евро.
Размерът на лихвата за забава върху главницата по фактура
№33746/26.08.2021г. за сума от 26 374,37лв, / 13 485 евро/, за периода от
02.09.2021г. до 25.02.2022г. е от 1 296,74 лв./ 663, 01 евро/, а лихвата за забава
върху главницата по фактура №33372/05.08.2021г. за сумата от 16 638,25лв., за
периода на забава от 12.08.20921г. до 25.02.2022г. е 915,11лв. / 467,89евро/.
Вещото лице дава заключение, че в счетоводните регистри на ищеца
ответникът „ПУРА СИИДС“ не фигурира като доставчик, поради което
15
издадената от немското дружество фактура №PSDN#0716/350 не е
осчетоводена и не може да се приеме, че е извършено прихващане.
От четирите, описани в заключението на в.л. договори, с които страните
по делото са обвързани, а именно договор от 15.01.2021г. за 13 броя камиони,
всеки натоварен с 23,25 МТ и при уговорена цена от 980 евро на МТ,
ответникът твърди да не са доставени 3 броя камиони; по договор от
11.02.2021г. – за 2 броя камиони, натоварени с 23,25 МТ при цена от
1 100евро, ответникът, че не са му доставени и 2-та броя; по договор от
09.04.2021г. – за 10 камиона, всеки натоварен с 23,25 МТ, при цена от 980
евро, не са извършени доставки – т.е. 10 броя камиони не са доставени; по
договор от 15.04.2021г. за 10 броя камиони, всеки натоварен с 23,25 МТ, при
цена от 980 евро няма въобще доставени, в резултат на което вещото лице е
достигнало до извод, въз основа на твърденията на ответника, че са
договорени, но не са доставени 25 броя камиони, натоварени всеки с 23,25
МТ, чиято обща стойност е 575 205 евро.
Вещото лице е констатирало, че ответникът „ПУРА СИИДС“ ООД е
сключил договори с други доставчици, както следва: договор от 29.06.2021г. за
4 броя камиони, всеки натоварен с 23,25 МТ, при цена от 1 025 евро/МТ и
договор от 24.08.2021г. за 1 камиони, натоварен с 23,25 МТ, при цена от 1 070
евро/МТ, сключени с „БЪЛГЕРИАН Комодитис“ ЕООД, за които е
установило, че доставките са извършени, за което са издадени и фактури;
договор със „СИ КО“ ООД от 11.10.2021г. за 8 броя камиони, всеки натоварен
с 22,3МТ, при цена от 1 050 евро/МТ, по който в.л. е установило, че са
извършени доставки със 7 камиона, за което са издадени фактури; договор от
22.10.2021г. за 10 броя камиони, всеки натоварен с 23,25 МТ и договор от
24.01.2022г. за 20 броя камиони, всеки натоварен с 23,25 МТ, при цена от
1 120 евро/МТ, за който договор в.л. е констатирало, че въз основа на
представените по делото документи са извършени 4 доставки с 4 камиона,
като в.л. с оглед нуждите на експертиза е взело предвид само 3 камиона, за да
е равен броя на доставените с недоставените 25 броя камиони.Последните два
договора са сключени с „ЮНИСЪН“ ООД.
Преценявайки обстоятелството, че съобразно уговореното между
страните по делото в посочените от вещото лице споразумения и това, което
ответникът е уговорил с третите, неучастващи по делото лица, е констатирана
разлика в общото тегло на доставените стоки, като разликата е от 5, 7984МТ,
поради което вещото лице след приспадане на тази разлика е изчислило
стойността на доставките- неизвършени от ищеца и извършени от третите
лица. Изводът, до който е достигнало вещото лице въз основа на горното е, че
ответникът е заплатил в резултат на тези договори с третите лица 38 817,03
евро повече.
Тази констатация е предшествана от извода на вещото лице, че
ответникът е извършил плащане по издадените от третите лица фактури.
Касателно тези обстоятелства вещото лице се позовава на данни от
ответника, включително счетоводни такива.
Вещото лице е достигнало и до извод, че към 21.10.2021г. ответникът е
16
сключил три договора с други доставчици, извън ищеца и това са договорите
от 29.06.2021г. и 24.08.2021г. с „БЪЛГЕРИАН КОМОДИТИС“ ЕООД и със
„СИ КО“ ООД от 11.10.2021г., по които е получил доставки на 12 камиона с
общо тегло от 273,20164 МТ на обща стойност 286 094,62 евро, която
стойност надвишава с 12 777,05 евро стойността на 12 камиона с тегло 273,
20164МТ, недоставени от настоящия ищец.
След извършена проверка в счетоводството на ответника и въз основа на
представените по делото писмени доказателства вещото лице е констатирало,
че в периода от 01.01.2021г. до 28.02.2022г. в счетоводството на немското
дружество са осчетоводени 17 броя фактури, описани в таблица 1 на лист
1 380 от делото за извършени покупки на слънчогледово семе от други
доставчици, различни от „МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ЕООД, които са на обща
стойност от 408 944,62 евро, тези фактури са издадени от преждеописаните,
трети за делото лица и по всички фактури, издадени от тези лица ответникът е
извършил плащане на сума, чийто общ размер е 408 944,62 евро.
За този период от време общото закупено и заприходено количество
слънчогледово семе е 390,22 МТ, като извършените продажби от ответника на
слънчогледово семе за същия период от време са на стойност 415 008,17 евро,
на лица, посочени в таблица 2 на лист 1 382 от делото, от която е видно, че
общото количество на продадена слънчогледово семе е 376,70 МТ.
От изслушаното и прието като годно доказателствено средство
заключение от СИЕ, изготвена от вещото лице Д. М. се установява, че в
периода юли 2020г. до 24.01.2022година пазарните цени на белено
слънчогледово семе Bakery grad са с постоянен темп на нарастване и
повишението за този период от време е около 83%, като конкретните числа са
отразени в таблицата от заключението, находяща се на лист 1 086 от делото.
Вещото лице е дало това заключение въз основа на проверка на цените,
съобразно фондовата търговия на Българска стокова борса /БСБ/. Вещото
лице заявява, че няма представя какви са цените на европейските пазари и
дали те влияят върху цените на БСБ.
Във връзка с възникналите проблеми между страните по делото по
изпълнение на обвързващите ги договори е представена разменена в
електронен вид кореспонденция, от която се установява, че ищецът е отправил
искане до ответника да се извърши плащане на дължимия остатък, а
ответникът е потвърдил, че очаква следващите доставки, като е уведомил
ищеца доставчик, че липсата на тези доставки ще доведе до това да дири
други доставчици, но ще претендира разликата в цената от ищеца. На това
изявление ищецът е отговорил, че при липса на плащане ще предприеме
действия да дири по съдебен ред правата си. Кореспонденцията е от октомври
2021 година.
От представените писма се установява, че ищецът е изразил изрично
воля, че има вземания спрямо ответника за процесните две фактури, а
ответникът е заявил, че не са изпълнени доставки на 23 камиона по три
договора под №№ от 6 до 8, сключени на 11.02.2021г., на 09.04.2021г. и на
15.04.2021г., като е предупредил своя съдоговорил, че липсата на изпълнение
17
ще довиди до допълнителни разходи за него за закупуване от други
доставчици и вреди от 30 225 евро. Не са посочи причините за закупуване от
други доставчици, т.е. на кого ответникът е следвало да престира – писмото е
от 20.10.2021г.
Следва да се подчертае и изявлението на ответника в писмо от
18.10.2021г., изходящо от М.Б., свързано с договорните връзки и очевидно
касаещо заявки по вече съществуващ договор, от което може да се направи
извод, че М.Б. заявява готовност да сключи нов договор от името на „ПУРА
СИИДС“, като във връзка със заявката заявява, че не може да намери вече
сключения договор, който следва да посочи в заявката.
В настоящето производство са събрани гласни доказателствени средства
– свидетелски показания.
От показанията на свидетеля Д. Ч. Д., изслушани в о.с.з. на 28.11.2023г.
се установява, че свидетелят Д. е търговски директор на ищцовото дружество
и отговаря за прилагане на търговската стратегия на дружеството,
съблюдавайки всички международни закони, правила в търговията, тъй като
дейността е изцяло насочена към износ по цял свят. Изнасят белени
слънчогледови семки и олио, а внасят суровина за производството им.
Запознат е в детайли за неуредените отношения във връзка с търговски сделки
между „Меджик Флейм“ и „Пура Сийдс“. „Пура Сийдс“ са едни от
многобройните им клиенти, с които са имали търговски отношения, като
„Пура Сийдс“ от самото начало специално точката с плащанията не са я
спазвали в 99%, получавали цената със забава. Има останали неплатени
продадени от нас на „Пура Сийдс“ слънчогледови семки. Сделките са от 2021г.
Мисля, че от 2020г.-2021г..Заявява, че ответникът има неплатени последни 2
пратки, 2 фактури, 2 камиона, с тях комуникацията всъщност приключи, от
тяхна страна. Многобройните ни опити да се свържем по каналния ред,
дотогава установен и работещ са били без резултат. Тъй като сделките,
специално за този клиент, ги е водил Х., той се обърна към мен за помощ, че
няма отговор, забавено е плащането, няма никаква връзка с „Пура Сийдс“ по
никакви канали, нито телефони, нито имейли. Тогава свидетелят Д. звъннах на
въпросния М., който не ми знаеше или не виждаше, или не разбра, че
телефонният номер е мой и вдигна, докато тогава не вдигаше на отдела
изобщо. М. е този, който се представяше и е най-вероятно собственикът или
управителят на „Пура Сидс“. Тогава в телефонен разговор той обеща, че ще
бъдат изпълнени всички задължения, в крайна сметка завърши с „Да,
обещавам до утре ще бъде платено“ и от тогава спря и на мен да вдига.
Твърди, че поради обема на работа и множеството клиенти, дружеството има
вътрешна система и политика на приемане на каквито и да е заявки,
независимо от коя част на света идват. Начинът за поръчка е само един, тъй
като няма друг вариант - писмено по имейл, цитирайки по кой договор,
предварително направен, се получават заявките от различните търговци. Не
може да мине без имейл, независимо телефонния разговор, тъй като за да
влезе в производство една поръчка, тя трябва да има регламентиран етикет от
клиента, който трябва да е изпратен, номер на камион, който ние вкарваме във
вътрешната система и очакваме с времето, в което също трябва да е означен в
18
имейла. Тъй като различните клиенти, за различни части на света, имат
различни изисквания по етикирането, език, модел, брандиране и т.н. За да
тръгне една поръчка да се произвежда в завода, ние трябва да бъде получен
етикета, който купувача иска, оригиналният етикет, който се иска да бъде
виждан на всяка една торбите, която тръгва нататък. „Етикет в буквалния
смисъл на думата. Ако е бутилка олио, да е етикетът на бутилката. На
слънчогледа е едно такова нещо, което се разпечатва при нас, влизайки в
производство се поставя на всяка една от торбите. Заявката задължително
съдържа този етикет. Въз основа на този етикет и номер на камиона, тъй като
той няма да влезе в завода, ако не е предварително заложен към кой клиент и
към кой пратка етикет ще бъде. Освен номерът на камиона, модела и марката
на превозното средство, понякога се пуска кой ще шофира, но не е
задължителен елемент. За нас е важен камионът, но когато е за трета страна е
задължително, защото ние в ЧМР трябва да се изпишем името на водача и
тогава го искаме предварително. Когато говоря за трета страна, имам предвид
страна, която е извън Европейския съюз…. Между другото в този разговор с
управителя, ние и това договорихме, че той обеща, че ще бъде платено и ще
си пусне заявки за изпълнение на договор, тогава аз му казах „да, ние сме
готови, имаме по всяко време готовността да изпълним всичките си поети
ангажименти, след като бъде платено, разбира се, след като се спазват
правилата“.
Свидетелят заявява, че не си спомня дали ответниците са пискали заявки
и отрича да са имали останали неизпълнени заявки от преди този разговоро.
Заявява, че при липса на заявка, която да сочи и камиона, същият няма
как да влезе „през системата ни на самия вход, да не говорим през
производство с дата на получаване, през етикиране и складиране, през
товарният отдел, който има различни пратки с различни етикети на конкретен
камион. Заявява, че дадните от заявките са съдържат в система на
дружеството: „… в една специална система, която е вътрешнозаводска, да
кажем, където всичко това е написано, оттам нататък нещото се произвежда,
след това, това нещо се етикира, влиза в лаборатории, имаме обратна
проследимост, защото ако някой след три месеца каже „абе стоката ми е
развалена“, ние казваме „я кажи коя стока, кой номер камион, кой номер
контейнер, къде е отишъл“, имаме обратна проследимост, ние пазим пробите,
пазим снимки на произведеното. Документите се пазят в деловодството поне
година категорично, защото периодът, в който ние сме поели ангажимент като
гаранция е 12 месеца, за 12 месеца ние отговаряме за стоката. …Данните от
заявките, които получаваме писмено се въвеждат в електронна система.
Телефонът, на който съм търсил М. е +4917662760761. Не съм осъществявал
контакт с П.Й., не знам да има такъв човек. …..Не произвеждаме стока, ако
няма поръчка за нея. Когато държим на склад стока, тя обикновено
предназначена за конкретен контрагент, тъй като заводът работи на пълни
обороти постоянно“.
От показанията на свидетеля Х. Е. Б., изслушани в о.с.з. на 28.11.2023г.
се установява, че той е човекът, осъществявал директно контакти са ответника
и заявява, че комуникацията се е осъществявал по имейлр, но са провеждани и
19
непрекъснати телефонни разговори, но тази комуникация следва да бъде
последвана от електронни писмено съобщение, „защото аз практически не
мога да направя поръчка или договор без имейл. Имейлът отразява, ако
правим поръчки с „Пура Сийдс“, както сме правили, те трябва да ми изпратят
етикет, дата на товарене, съгласувано с мен и съответно номер на камиона,
това е от 3 до 4 дена преди дата на товарене, за да могат да произведат стоката
и съответно да запозная чрез този имейл отделите, които са свързани със
самото изпълнение“. Пояснява, че договорите с „ПУРА“ са били рамкови, за
определен период от време и дава аналогични показания като предходния
свидетел относно начина на подаване на заявките. „Практиката на „Пура
Сийдс“ беше да говори по телефон, но пак казвам, ние винаги сме стигали до
имейл след разговора, тъй като човекът е собственик и може би му е било по-
лесно по телефон, няма значение, но после винаги е било по имейл. Пазя негов
телефонен номер и той е +4917662760761. Пазим имейлите, но минаха две
години и софтуерно се изтриха голяма част, не само на „Пура Сийдс“ обаче,
имахме софтуерен такъв проблем. Аз получавам имейлите и изпращам
имейли, в имейл, който е общ и се вижда от мениджърския състав, смисъл
имейлите, които аз изпращам или получавам към „Пура Сийдс“ или други
подобни клиенти се четат от мениджърския състав. След като получа заявката
по имейл, самият етикет се изпраща на отдел експедиция“.
Твърди, че комуникацията е била трудна.
Заявява следното:“ Имаме договор с „Пура Сийдс“, който не е изпълнен,
но той не е неизпълнен от това, че ние не искаме да го изпълним, а просто сме
длъжни, когато човек два месеца не плаща определена стока, която той вече е
взел, ние да прекъснем и да му обясним, че ще продължим веднага по нашите
договорни отношения, когато той си плати сумата“. Пояснява, че
неизпълнените заявка са за период след спиране на плащането от немското
дружество и твърди, че заявките се пазят, така мисли.
На въпроса на адвоката на ответника относно последиците от телефонен
разговор, при който ответникът е подавал заявка, но му е казано, че докато не
плати такава няма да се осъществи, свидетелят дава отговор, че отказът е
обективиран имейл, за който ръководството на предприятието е известено.
По искане на ответника „ПУРА СИЙДС“ по делото са събрани гласни
доказателствени средства по Регламент /ЕС/ 2020/1783- свидетелските
показания на П.Й., изслушани в РС- Глупчица, Република Полша на
05.04.2024година – лист 1 316 и сл. от делото, с които той пояснява, че е
търговски представител на „ПУРА СИИДС“ ООД, отговаря за преговорите с
доставчиците на немското дружество. Заявява, че с ищеца са имали между 5
до 10 договора, като са осъществявали кореспонденция по електронен път-
чрез имейл, но не е сигурен, след като е свършвала стоката как са правили
поръчки за нова доставка. Твърди, че обичайно се обаждали по телефона, но
заявките били потвърждавани по електронната поща. Поръчките се отправяли
до Г.В. и негови колеги, разговорите водили на английски език; заявява, че са
информирали ищеца, че в случай, че не изпълни условията на договора ще
закупят стока от друг доставчик, като твърди, че неизпълнението на ищеца се
е отразило негативно на отношенията на ответника по други договори, по
20
които той е следвало да извърши доставки, потвърждава наименованията на
три български дружества, с които са имали договорни отношения за доставка
на слънчогледови ядки.
По отношение на това какво точно ответникът е закупувал от ищеца
прави уточнение, че е купувал пекарски слънчоглед, като няколко пъти са
правили рекламация, поради замърсяване на стоката или наличие на счупени
зърна, както и намерени червеи, рекламацията се налагала, поради оплаквания
на клиенти. Твърди, че през 2021г. пазарната цена започнала да се вдига и
ищецът не е изпълнил доставка на 25 камиона слънчоглед, 24 тона на един
товарен камион. Заявява, че общата поръчка е била около 1 000 тона. Заявява,
че служителите на немското дружество заедно с него, пхърво по телефона, а
после и по имейл осъществили комуникация с ищеца, който също търсил и
осъществил контакти с тях. През октомври 2021година цената се повишила и
ищецът спрял доставките по уговорените вече условия и за да компенсират
загубите направили допълнителни досатвки, но вече на по- висока цена за 10
камиона, но и това не им било доставено.
Твърди, че за да изпълни своите договорености дружеството поръчало
доставки от други трима доставчици на слънчоглед и продали на по-ниска от
закупената цена, поради което претърпели финансови загуби в размер на
около 40 000 евро. Тези загуби ищецът не компенсирал по никакъв начин
От разпита на свидетеля М.Б., проведен на 22.05.2024 година – листове
1 334 и сл. от делото, се установява следното:
Навремето и днес все още работи при ответника като ръководител на
отдела „Покупки/Продажби“. Познава всяка отделна сделка, която техният
мениджър по продажбите господин П. Й. сключва, както от страна на
покупките, така и от страна на продажбите. В този случай става дума за
няколко контракта/договора, които бяха изпълнени или само частично, или
съвсем не бяха изпълнени. Тези контракти/договори бяха сключени на
07.07.2020 г. и на 15.04.2021 г. Става дума за контракти/договори с общо
количество от 115 товарни автомобила по 990 чувала по 22,68/25 кг. От тези
115 товарни автомобила доказуемо не бяха изпълнени 26 товарни автомобила.
В този период от време имаше почти ежедневен контакт между господин Й. и
господин Г.В., търговски директор. Нарежданията за изпращане на поръчаната
стока се извършваха по различни начини: комуникираше се понякога по
телефона, понякога по електронна поща, дори и по УотсАп (WhatsApp). От
тяхна страна нямаше влошавания на отношенията. Действително установили,
че когато пазарът за слънчогледово семе значително се покачва, трябва
многократно да се осведомяват за техните заявки, преди те да бъдат
произведени и готови за вземане. „Също така фирма „Меджик Флейм“ се
обърна за помощ, дали не бихме могли да сключим още контракти/договори
на съответните цени за деня, за да бъдат те експедирани при редуване на
изгодно/скъпо. Въз основа на добрите ни отношения с „Меджик Флейм“ в този
момент ние дадохме съгласие за това. Първоначално действително пристигаха
редовно товарни автомобили при редуване на изгодно/скъпо, по-късно те
съвсем не пристигаха. Ние само можем да предполагаме причините: „Меджик
Флейм“ всъщност е известна с това, че в началото на сезона съхранява в
21
собствени силози количеството, за което сключва договор с клиентите, и
продава само това, което е на разположение. Така това потвърди и господин
Г.В. в няколко разговора, също и лично. По тази причина и въз основа на
значително покачения пазар ние изхождаме от това, че „нашата“ резервирана и
уговорена с договор стока в един момент беше продавана на явно по-висока
цена, отколкото цената по нашия договор с „Меджик Флейм"“
Твърди, че в резултат от неизпълнението на подадените заявки има лоши
икономически последици за „Пура Сийдс" ГмбХ. За да не претърпят още
последици по отношение на репутацията си и евентуално да се „конфронтират
с искове за обезщетения за нанесени вреди на нашите клиенти, ние трябваше
за всички извършени покупки при „Меджик Флейм" да извършваме насрещни
покупки, за да изпълним нашите задължения към клиентите ни с договори,
всички договорени покупки от „Меджик Флейм бяха продавани чрез нас също
обвързващо на нашите клиенти“. Твърди, че са били принудени да купуват на
по- висока цена, отколкото е било уговорено в резултат на това понесли загуби
от около 42 000 евро (съдът разполага с подробен списък). „Ние се опитахме,
със сигурност също и според разбирането на „Меджик Флейм“, да задържим
превишаването на разходите, колкото възможно по-ниско и можахме при
някои клиенти да разсрочим неимоверно доставките, било то във времето или
също така на няколко частични доставки.
Пояснява, че след отказа на доставчика, чрез „Меджик Флейм" „в лицето
на господин Г. В.[ин]ов“, че повече няма да бъдат изпълнявани никакви други
договори, ответникът бил принуден да извърши прихващане с възникналата
загуба и съществуващото вземане на доставчика.
Твърди, че поръчките най- често са извършвани по телефона, по- рядко
чрез електронна поща, но една нова заявка твърди винаги да е била уговоряна
първо по телефона. „Само някои поръчки бяха направени по електронна поща,
и то предимно такива, при които от нашите клиенти ни беше възложена
специална маркировка на чувалите. Тук имаше много възможности за лица,
които кореспондираха с нас за нашите договори било то по електронна поща
или по телефона: господин Х. Б., господин Г.В., М.К.…. Доколкото на мен ми
е известно „Меджик Флейм“ допускаше на фирмения терен само товарни
автомобили, за които преди това беше известена. Следователно известието за
съобщаване на регистрационния номер може да се е извършвало само по
електронна поща или по телефона. Никой от нашите товарни автомобили не
беше отказан поради неналични данни. 11. За всяка поръчка, всяка заявка
беше изпращан товарен автомобил в договореност с „Меджик Флейм" за
приготвянето на стоките, които всички заедно бяха натоварвани с изключение
на неизпълнените товарни автомобили“.
Пояснява, че според него причините за неизпълнение на доставките от
страна на ищеца е промяната в пазарните цени на стоката. Дава обяснения и
относно сключените с трети лица сделки.
При така установеното от фактическа страна съдът достига достига до
следните изводи:
По първоначалните осъдителни претенции за реално изпълнение-
22
заплащане на уговорената парична престация по договорите за
продажба/доставка, които страните по делото са скючили на 07.07.2020г. и на
15.01.2021 година , чието основание е в чл.327 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
акцесорните претенции по чл.309а ТЗ.
По делото са налични доказателства- документи, удостоверяващи както
наличие на договорните обвързаности между страните, така и изпълнение на
задължението на продавача от страна на настоящия ищец „МЕДЖИК
ФЛЕЙМ“ – доказателства установащи по категоричен начин, че страната в
материалноправната връзка е изпълнила основното си задължение да предаде
стоката и да прехвърли собствеността. Тъй като в случая се касае за
родовоопределени вещи- стоката е слънчогледови ядки от определен сорт и
реколта , индивидуализацията на стоката е извършена с предаването на
превозвача/спедитора, като това предаване е съобразно правилата
ИНКОТЕРМС, които страните са приели да бъдат начин на регулация в
отношенията им.
Видно от представените към договора писмени доказателства може да се
направи категоричен извод, че тези основни задължение на продавача са
изпълнени от настоящия ищец, за което свидетелствуват както
международните товарителници, така и чек-листовете и другите представени
документи, от които става ясно, че стоката, предмет на договорите, е
предадена, респ. приета, на мястото, което страните според правилата на
Incoterms са приели да стане това, а именно помещение на ищеца в кв.Рилци,
гр.Добрич, като място, на което стоката се предава от продавача на купувача.
Изпълнение на конкретните доставки е извършено въз основа на
нормативната уредба, която страните са приели, че следва да е приложима
спрямо тях и след изрични заявки, подадени от купувача, както по отношение
на количество, така и по отношение на предаване на стоката, чрез посочване
на превозното средство – индивидуализирано чрез вид и номер на влекача и
ремаркето, както и на водача на автомобила.
По делото няма твърдения респ. не са събрани и доказателства, че е
извършено плащане, съобразно уговорената цена. Напротив, налице е
изявление на ответника, обективирано в писмо от 08.12.2021 година,
изпратено по електронен път, че плащане не е извършено – лист 321 от
делото. Констатирано е от вещото лице Д., че в счетоводството на страните не
е налице отразяване на изпълнение на задълженията на ответника за
заплащане на уговорената цена и те не са погасени чрез плащане или друг
погасителен способ. В този смисъл са и сведителските показания на Д. и Х.,
които съдът кредитира като обективно дадени е намиращи се в лъгическа
свързаност с останалите доказателства, касателно факта на липсата на
плащане.
Въз основа на това съдът формира извод, че ответникът е изпълнил едно
от основните си задължения - да приеме стоката, но не е изпълнил
задължението си да плати цената.
Според уговореното между страните – договорите имат аналогично
съдържание – купувачът има задължение да плати цената на стоката в срок от
23
7 дни от доставката, при наличие на посочените в договорите документи-
издадена фактура, сертификат за качество, международна товарителница по
Конвенция, опаковъчен лист и др., посочени в документа.
По делото страните не спорят, че тези документи са били издадени от
продавача, поради което следва да се приеме, че с изтичане на срока от 7 дни,
за ответника е възникнало задължение да заплати уговорената цена, като по
единия от договорите тя е била редуцирана от самия продавача с издаденато
от него кредитно извесие, с което е намалена данъчната основа.
Въз основа на това съдът намира, че предявените главни искове по чл.327
ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ТЗ вр. с чл.53 Виенската конвенция, се явяват доказани по
основание, тъй като по делото е установено наличие на облигационна връзка
между страните, обстоятелството, че ищеца е изправна страна по договорите,
- изпълнил своите задължения като е предал владението и е отстъпил
собствеността по силата на договор за доставка от 07.07.2020г., като с
предмет белени слънчогледови ядки, реколта 2000 година, сорт Bekery grade и
по договор от 15.01.2021г. със същия предмет, за което е издал фактури, както
следва: по договор от 07.07.2020г. под № 33746/26.08.2021г. на стойност
13 485 евро и по договор от 15.01.2021г. фактура с № 33732/05.08.2021г. на
стойност 8 507 евро.
Касателно размера.
Заключението на вещото лице – част трета – сочи, че общият размер на
вземането е от 21 992 евро, равняващи се на 43 012,62лв.-, по фактури, както
следва : по договор от 07.07.2020г. под № 33746/26.08.2021г. на стойност
13 485 евро или 26 374,37 лв. и по договор от 15.01.2021г. фактура с №
33732/05.08.2021г. на стойност 8 507 евро.
По отноишение на акцесорните претенции, представляващи лихва за
забавено плащане, с оглед липсата на спор относно датата на изискуемост на
главните вземания, вещото лице е дало заключение, че за периода на забава в
плащането по първата фактура по договора от 07.07.2020 година, за периода
от 02.09.2021г. до 25.02.2022година е в размер на 663,01 евро или 1 296,74лв.,
а за периода на забава за плащане по втората фактура, а именно от 12.08.2021г.
до 25.02.2022 година – в размер на 467,80 евро или 915,11лв.
Във връзка с извода на съда за наличие на вземания, които ищецът
претендира с предявените осъдителни претенции, следва да бъде разгледано
възражението на ответника за неоснователност на исковете, тъй като са
погасени чрез извършена от ответника извънсъдебно прихващане.
Правопогасителното възражение е допустимо, но разгледано по
същество- неоснователно.
За да е налице този способ за погасяване на насрещни задължения следва
да са налице предпоставките по чл.102 – 104 ЗЗД, като това по необходимост
включва две основни характеристики на насрещните вземания- да са ликвидни
и изискуеми.
В настоящия случай не са налице тези предпоставки, тъй като от
поведението на ищеца не може да се формира извод, както за наличие на
24
вземане на ответника за обезщетение, така и за неговата ликвидност и
изискуемост.
Следващото, което по виждане на състава изключва наличието на
извънсъдебната компенсация е начинът, по който ответникът е упражнил това
си право.
Тезата му е, че с изпращане на фактура, сочеща формираното му вземане
за обезвреда, той е упражнил своето потестативно право.
Съдът не възприема тази теза, тъй като фактурата може да се разглежда
като покана за плащане, но не и като начин за упражняване правото на
компенсация. Това право предполага ясно и точно обозначение на насрещното
вземане, защото това е предпоставка за преценка относно неговата
изискуемост и ликвидност.
Съгласно разпоредбите на чл. 103-104 ЗЗД, прихващането е способ за
прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях и
има прекратително действие по отношение на задължението на прихващащия,
тъй като замества изпълнението на неговото задължение, като прекратяването
на насрещните задължения не настъпва по право. Условието, което е
необходимо, за да настъпи компенсацията, е поне едностранно изявление, на
един от двамата насрещни длъжници. В този случай погасяването на двете
насрещни изискуеми и ликвидни задължения до размера на по- малкото
настъпва с обратно действие-т.е. независимо кога е направено изявлението,
компенсацията настъпва от момента когато е могло да се осъществи
прихващането-т.е. когато и двете насрещни вземания са станали изискуеми.
С оглед нормата на чл.9 ЗЗД се приема в практиката, че прихващането
може да се бъде обективирано не само под формата на едностранна сделка,
при която следва да бъдат съобразени и спазени изискванията на чл.103 – 104
ЗЗД, но и като възможост, дори и при липса на законните условия за това,
страните с насрещни вземания да договорят компенсацията/прихващането
като способ за погасяване на насрещните си задължения до размера на по-
малкото такова.
В настоящия случай тази конкретно хипотеза е изключена, но от
събраните по делото доказателства не се установява и да е реализирано
надлежно потестативното право на ответника да осъществени извънсъдебна
компенсация чрез едностранно изявление.
Поради това съдът не споделя въведената в процеса теза за погасяване
на вземанията на ищеца след осъществено извънсъдебно прихващане от
ответника.
Това е процесуално основание съдът да разгледа възражението му от
правопогасителен характер за съдебно прихващане.
Възражението е твърде бланкетно, като въпреки дадените от съда
указания ответникът не е конкретизирал това възражение, като е изложил
само твърдения за наличие на понесени имуществени вреди от
неизпълнението на задълженията на ищеца, които имуществени вреди под
форма на загуби се изразяват в разликата между договорена с ищеца цена и
25
заплатена от ответника цена, която е по- висока по други договори.
Така сторено изявлението за съдебно прихващане не покрива дори
минималните изисквания на закона въз основа на които съдът следва да
извърши преценка относно наличие на насрещно вземане на ответника,
неговия правопораждащ юридически факт и размер. Ето защо съдът не
приема да е възможно да се осъществи целения резултат от така
осъщественото процесуално действие от ответника, който въпреки дадените
му указания не е сторил необходимото, за да внесе яснота относно насрещното
си вземане, за установяване на което носи доказателствена нежест, съобразно
нормата на чл.154 ГПК.
Поради това съдът приема, че съдебното възражение за прихващане се
явява неоснователно.
По насрещните претенции.
Главният насрещен иск, който е предявил ответника черпи своето
основание в нормата на чл.323 ТЗ.
Разпоредбата урежда специална хипотеза на договорната имуществена
отговорност, която е породено от неизпълнение на задължения, произтичащи
от търговска сделка.
Съобразно текста на закона елементите, които следва да бъдат
установени от страната, която претендира да е понесла имуществени вреди,
изразяващи се в намаляване на активите и са следните: договор за търговска
продажба, който е бил надлежно развален от изправната страна; купуването на
стока от същия вид и качество от друг доставчик от неудовлетворения
кредитор; последващата доставка да е извършена в подходящ срок след
разваляне.
В настоящия случай ищецът по насрещната претенция – немското
дружество – твърди, че ответникът – българско дружество - е неизправна
страна по четири договора, уточнени от страната с молба с вх.
№60920/26.06.2023година, като не е изпълнило задълженията си да извърши
доставка на посочените количества белените слънчогледови ядки от
посочения срот, при цена от 980 евро на метричен тон – по 3 от договорите и
по единия при цена от 1 100 евро на метричен тон. Това обстоятелство е
наложила да сключи договори с други доставчици, на по- висока цена, поради
което е претърпяло вреди.
В тази връзка е сторено възражение от ответника по насрещната
претенция, че не са налице условията на закона, за да се уважи насрещната
претенция.
По елементите от фактическия състав на чл.323 ТЗ и събраните във
връзка с тях доказателства.
Относно липса на точно изпълнение по посочените от ответника и
иищец по насрещния главен иск договори за доставка.
Първият спорен въпрос е дали е налице такова неизпълнение, като
ищецът поддържа теза, че заявките са били в писмен вид, независимо от това
дали преди постъпване на писмената заявка страните по договорите са
26
провеждали телефонен разговор относно количество и други параметри на
конкретната доставка, свързани с изпълнение на договорите, а немското
дружество поддържа теза, че заявките са извършвани преимуществено по
телефона.
От събраните по делото писмени доказателства, които касаят
първоначалните искове се установява, че в тези случаи купувачът е изпращал
заявката в писмен вид, за да може да е ясно лицето, което ще получи
стоката/превозвач, респ. спедитор/, превозното средство, което е надлежно
индивидуализирано, дата на доставката, дестинация и т.н.
От разпитаните свидетели – по двама, посочени от всяка от страните – се
установява следното:
Свидетелят Д. Д., който е търговски директор на ищцовото дружество, е
категоричен, че заявките следва да са в писмен вид, което се налага не само от
големия оборот и множество клиенти на дружеството - доставчик, но и поради
изискванията на самите клиенти за наличие на регламентиран етикет на
стоката, който се поставя на самата стока- чувал, бутилка или друго, като
заявката обиковено се извършва по имейл и има минимално съдържание
касателно вид на стока обозначение на договора, по силата на който тази
заявка постъпва, обозначение на превозното средство – марка, модел,
регистрационен номер, евентуално имена на водача.
В същия смисъл са и показанията на свидетеля Х. Б., който е търговски
посредник в българското дружество и пряк преговорящ с немското дружество.
И двамата свидетели дават показания, че писменият вид на заявките е
необходим и поради това, че само по този начин те могат да постъпят във
въртрезаводската информационна система, която съдържа информация за
заявките, деня в който те се изпълняват, а също и информация за плащанията
по тях; че дори и при проведен телефонен разговор, с който купувачът поръчва
стоката, каквито случаи практиката им познава, то е необходимо тези
телефонни разговори да прераснат в писмени заявки, които да съдържат
посоченото минимално съдържание.
Следва да се отбележи, че свидетелят Б. дава твърде уклончиви
показания относно липса на изпълнение от страна на „МЕДЖИК ФЛЕЙМ“
ООД на подадени заявки от страна на „ПУРА“, като заявява, че тези заявки
следва да се пазят в деловодството на дружеството, но такива по делото не са
представени от никоя от страните.
Показанията на разпитаните свидетели, посочени от „ПУРА СИЙДС“
ООД са:
П.Й., изслушани в РС- Глупчица, Република Полша на
05.04.2024година – лист 1 316 и сл. от делото, с които той дава показание, че е
търговски представител на „ПУРА СИИДС“ ООД, отговаря за преговорите с
доставчиците на немското дружество, заявява, че с ищеца са имали между 5
до 10 договора, като са осъществявали кореспонденция по електронен път-
чрез имейл, но не е сигурен; заявява, че след като е свършвала стоката са
правили поръчки за нова доставка, като обичайно се обаждали по телефона,
но тези поръчка са били потвърждавани по електронната поща, поръчките се
27
отправяли до Г.В. и негови колеги, разговорите водили на английски език;
заявява, че са информирали ищеца, че в случай, че не изпълни условията на
договора ще закупят стока от друг доставчик, като твърди, че неизпълнението
на ищеца се е отразило негативно на
От разпита на свидетеля М.Б., проведен на 22.05.2024 година – листове
1 334 и сл. от делото, се установява следното: като ръководител на отдела
„Покупки/Продажби“ заявява, че познава всяка сделка, която мениджерът по
продажбите господин П. Й. сключва ,както от страна на покупките, така и от
страна на продажбите. Заявява, че в конкретния случай иде реч за няколко
контракта/договора, които били изпълнени или само частично или съвсем не
бяха изпълнени. Тези контракти/договори били сключени на 07.07.2020 г. и на
15.04.2021 г. Става дума за контракти/договори с общо количество от 115
товарни автомобила по 990 чувала по 22,68/25 кг. От тези 115 товарни
автомобила доказуемо не бяха изпълнени 26 товарни автомобила. Това
наложило почти ежедневен контакт между нашия господин Й. и господин
Г.В., търговски директор. Нарежданията за изпращане на поръчаната стока се
извършваха по различни начини: комуникираше се понякога по телефона,
понякога по електронна поща, дори и по УотсАп (WhatsApp). От наша страна
нямаше влошавания на
Въз основа на това съдът приема, че непротиворечащи са показанията на
първите трима свидетели, в чиито показания има вътрешно единство и логика
относно това по какъв начин е извършвана заявката в рамките на всеки
договор. Ето защо съдът кредитира тези показания и възприема, че заявките,
които са правени от немското дружество, независимо от това дали са
предхождани от телефонни разговори, са били в писмен вид, с минимално
съдържание касателно количеството, датата на изпълнение на заявката,
превозното средство, индивидуализирано чрез вид, модел, регистрационен
номер, респ. водач на същото.
Следва да бъде отбелязано и това, че разликата в показанията на тези
трима свидетели с показанията на свидетеля М.Б. не е драматична, тъй като
неговите показания не изключват тези на другите трима свидетели, а дават
основание да се приеме, че формата на комуникация между двете дружества е
била разнообразна.
Тук е мястото да се отбележи и следното – самият първоначален ищец в
исковата молба сложила началото на този процес твърди, че заявките от
немското дружество са подавани по телефона.
Въз основа на горното съдът приема, че заявките по процесните
договори са били подавани по всеки възможен начин, но доказателствата по
делото, не са достатъчно конкретни, за да може да се установи кои заявки са
останали неизпълнени, тъй като не са индивидуализирани дори по време,
количество и за какъв пазар са били предназначени. Дадените показания от
М.Б. са твърде общи, за да може съдът да ги съпостави с въведената от
дружеството теза относно количество, останали недоставени от „МЕДЖИК
ФЛЕЙМ“ ООД стоки, за които ищецът по насрещните претенции претендира
да е осъществил заместващи сделки.
28
Едновременно с това следва да се посочи и следното:
В процесните договори – общо четири на брой, по които „ПУРА
СИЙДС“ ООД твърди да е налице неточно изпълнение в количествето
отношение, няма данни да е уговорен начин, по който купувачът ще извършва
заявките, но в условията за пакетиране на стоката е поставено изискване
купувачът да изпрати стикер за поставянето му върху чувалите със
слънчогледови семки.
Това обстоятелства напълно съответства на показанията на свидетеля Д.
за необходимостта от това заявката да е в писмен вид или поне да е налице
изпратен етикет/стикер от купувача, за да се обозначи съответната доставка,
поради което следва да се приеме, че въз основа на така събрания
доказателствен материал не може да се направи категоричен извод, че
купувачът по сделките и направил заявки, останали неизпълнени от
доставчика на стоката, защото за такава заявка би било годно доказателство
изпратеният стикер от купувача, за който „ПУРА СИЙДС“ следва да има
налични доказателства, още повече, че твърди, че тези стоки са били
предназначени за трети лица и именно в такива случаи твърди свидетелят М.Б.
стикерът се е явявал необходим.Ето защо ответникът е следвало да представи
доказателства поне за изпратените от него стикери, чрез които доказателства
ще установи, че изпращането на стикерите е свързано с проведено разговор,
съдържащ и заявка за доставка.
Поради това съдът не приема за доказано твърдението на ищеца
заналичие на извършени заявки за 25-26 броя камиони по процесните
договори, останали неизпълнени, тъй като страната не е осъществила пълно и
главно доказване в този процес, възложени му по силата на чл.154 ГПК.
Но дори и този извод на съда да е неправилен с оглед на
обстоятелството, че от разменената между страните електронна
кореспонденция, „МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ е заявило, че няма да изпълни докато
не получи плащане / за което твърди, че е възражение по смисъла на чл.90 ЗЗД
, поради което съдът приема, че в този смисъл е прав процесуалният
представил на „ПУРА“ за вътрешно противоречие в тезата на ищеца, която
бележи известна непоследователност/, това може да бъде тълкувано и за
наличие на направени заявки, макар и не в писмен вид от неговия
съдоговорител, по които доставчикът не е престирал точно. Липсва изрично
признание на „МЕДЖИК“ в тази насока в разменената кореспонденция, но тя
може да бъде третирана като индиция за липса на точно изпълнение от него
страна. Тази индиция, обаче, се явява крайно недостатъчна, за да приеме съдът
за доказано по делото твърдението на ищеца по насрещния иск, че е налице
надлежно доказано неизпълнението на приети заявки от българското
дружество. По този начин съдът въприема и уклончивите отговори на
свидетелят Х. Б. относно това има ли неизпълнени заявки или не.
Неубедителните му отговори могат да бъдат индиция, но не и достатъчно
доказателство съдът да приеме, че е установена липса на точно изпълнение в
количеството отношение.
Липсва и втората предпоставка- разваляне на договора от страна на
29
„ПУРА“.
Нормата на закона изисква договорът, който е неизпълнен да е развален,
тъй като само при развален договор може да бъде ангажирана договорната
отговорност на неизправната страна, на основание посочената разпоредба –
чл.323 ТЗ.
Според състава тази норма се явява частен израз на договорната
имуществена отговорност, който касае само сделките между търговци и при
който законодателят изисква преустановяване на договорната връзка, което е
отлика от общата уредба на обезвредата, чието основание е виновното
неизпълнение на договора, регулирана с чл.82 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. След като
законът изисква договорът да е развален, което в случая е право на изправната
страна по договора / и предпоставка за вземането и за обезвреда/, в тежест на
същата е съгласно правилата за доказателствена тежест, да установи както
породеното в нейната правна сфера потестативно право да развали договора,
така и надлежното му упражняване.
Доказателства за разваляне на договора, респ. неговото прекратяване, по
делото не са представени.
Тезата на ответника, че ищецът се е отказал от договорите, поради това,
че има нарастване на цената на слънчогледовите ядки на стоковите борси,
който отказ е намерил съгласие у немското дружество, поради което същото
изпратило фактура, за дирената от него обезвреда, с което потвърдило
преустановяне на договора, не представлява конклудентно действие за
преустановяване на тази оврързаност.
Няма спор, че договорите могат да бъдат прекратявани по взаимно
съгласие, което обстоятелство е израз на договорна свобода. Прекратяването
по взоимно, общо съгласие, може да се изрично, както и с конкудентни
действия.
В случая осъществените извънсъдебни действия от страните не
представляват такива, които да дадат основание на съда да достигне до извод,
че е осъществен състава на чл.323 ТЗ.
Ето защо, дори и да се приеме, че е налице неизпълнение на точно
посочените от ответника четири договора, което неизпълнение е в
количествено отношение, то не е налице втората предпоставка,
представляваща част от ФС на претенцията по чл.323 ТЗ, а именно- разваляне
на договора от страна на „ПУРА“.
Представените от ответника доказателства в тази насока не установяват
наличие на разваляне на договорите, защото това е възможно, докато тези
договори са действащи.
В случая се касае за договори, които имат за предмет селскостопанска
продукция и са уговорени като действащи за кратък срок от време с оглед
това, че стоката е индивидуализирана не само като сорт, но и като реколта, а
това непременно означава, че добивът следва да е извършен в периода на
действие на договора.
Разваляне на договорите от някоя от страните по делото в този процес не
30
се установява.
Поради това съдът приема, че тази главна насрещна претенция, чието
основание е разпоредбата на чл.323 ТЗ, не може да бъде приета за
основателна, тъй като не е доказана в процеса.
Изводът на съда за неоснователност на главната насрещна претенция е
сбъднато вътрешното процесуално условие за разглеждане на евентуалната
претенция, която съдът е квалифицирал по чл.82 вр. с чл.79 ЗЗД.
По виждане на състава правоизключващото възражение на ответника по
тази претенция не се явява основателно.
Ищецът по насрещния евентуален иск е отстранил недостатъците на
исковата молба според своите възможности и по начин, който е достатъчно
ясен, за да може да очертае предмета на спора.
Поради това съдът е приел, че ищецът по евентуалния насрещен иск
претендира обезщетение за неизпълнен договор от страна на ответника по
тази претенция и това са четирите неизпълнени договора, посочени от негов в
уточнителна молба, с която внася конкретика какво количество е останало
недоставено от страна на българското дружество.
Относно това какви са предпоставките за уважаване на тази претенция
то съобразно закона и съдебната практика, за да бъде уважен искът за
обезвреда, поради неизпълнение на договорно задължение /противоправно
поведение – нарушение на договора, в частност неизпълнение на поето с него
задължение/, от които са настъпили имуществени вреди/ загуби. Ето защо
следва да се установи наличие на договор, липса на точно изпълнение по
него/явяващо се единствена и достатъчно причина за вредите/, настъпило
намаляване на нетното имущество на кредитора и причинна връзка между
неизпълнението и вредата, която следва да е била предвидима към момента на
сключване на сделката.
При вече направен извод от съда за липса на неизпълнение на
задълженията от страна на доставчика породени от четирите договора, съдът
намира, че не е установен състава на претенцията с правно основание чл.82 вр.
с чл.79 ЗЗД.
Но дори и да се приеме – въз основа на събраните гласни
доказателствени средства- свидетелските показания на Балке и Йендрас,
изявлението на ищеца в първоначалната искова молба и уклончивите
показания на Б. - че е налице такова неизпълнение, то съдът не намира
основание да приеме, че тази претенция е установена и поради други
причини.
Както е прието в съдебната практика – напр. решение №73 от
27.07.2010г. по т.д.№ 897/2009г. на първо т.о. на ВКС:“ В хипотеза, при която
кредиторът е сключил договор с трето лице за изпълнение на неизпълненото
от длъжника задължение, загуби по чл.82 ЗЗД ще са налице, ако сделката
между кредитора и неговия съконтрахент е реализирана. Задължението е
изпълнено от третото лице срещу насрещна престация, довела до намаляване
на имущественото състояние на кредитора. Намаляването на актива следва да
31
има реален резултат – кредиторът да е изправна страна по последващата
сделка. Неизпълнението на задължението на кредитора по договора с третото
лице представлява непогасено задължение от кредитора, реализирането на
което е предмет на бъдещи отношения с третото лице. Това задължение би
могло да бъде опростено или погасено по давност, при което реална вреда –
намаляване на актива, да не настъпи за кредитора. Задължението би могло да
се новира, да се компенсира, разсрочи, поради което преценката за
настъпването на реалните вреди се извършва за всеки конкретен случай.
По тези съображения на поставения въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК
следва да се отговори така: При неизпълнение на задължение по двустранен
договор, когато същото е извършено от трето лице срещу уговорката за
заплащане на по-висока цена, длъжникът отговора по чл.82 ЗЗД за
обезщетяване на претърпените загуби, ако кредиторът е изправна страна по
второто правоотношение, т.е. ако е доказано реалното намаляване на актива
му вследствие на неизпълнението. Намалението би могло да се изразява в
погасяване на задължението чрез плащане, но това не е единственият способ
за установяване на реалните вреди, а следва да се извършва преценка за всеки
конкретен случай“.
Съобразявайки акта на ВКС, мотивите на който напълно споделя,
настоящият състав приема следното:
В случая е установено по безспорен начин, че „ПУРА СИЙДС“ е
сключило договори с трети лица, че е извършило плащане по тези договори и
се явява изправна страна по тези сделки, както и че договорените цени по тези
договори надвишават тези, които са уговорени в насрещната страна в този
процес.
Въпросът е, че по делото липсват доказателства относно това, с кои лица
дружеството е имало сключени договори, чието изпълнение е станало
невъзможно, поради неизпълнението на българското дружество.
Установеното от вещото лице П. Д., във втората част на заключението –
лист 1 382 от делото, че „ПУРА“ е извършило продажби в периода юли –
декември 2021 година, за които са съставени 17 броя фактури и контрагенти,
по които продажби са лицата, посочени в таблица 2 от заключението, не се
явяват достатъчно доказателствено средство, за да приеме съдът, че
дружеството е било в невъзможност да изпълни именно тези договори/ част от
тях, по вина на своя съдоговорител „МЕДЖИК ФЛРЕЙМ“ ООД. Това е така,
защото не се установява от заключението по експертизата, че тези договорни
връзки са били налични, предходни, респ. съпровождащи договорите, по които
българското дружество е останало неизправна страна с виновното си
противоправно поведение, изразено в липса на точно изпълнение в
количествено отношение. Остава и недоказана причинно-следствената връзка
между елементите от състава на тези претенция- липсата на точно
изпълнение, като причина за сключване на договорите с третите лица, за да
могат да бъдат изпълнени обусловените договори на "ПУРА" с посочените
дружества в заключението.
Но дори и това да не може да бъде споделено, то остава недоказано
32
твърдението на ищеца по тази претенция за липса на точно изпълнение в
количествено отношение от българското дружество и размерите/количествата/
на недоставената стока, което обстоятелство е наложило да бъдат сключени
договори на по- висока цена.
Обобщено виждането на съда е, че за да бъде уважена тази претенция
следва да бъде установено чрез пълно и главно доказване наличие на
неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение, което е
довело до опасност за ищеца да не изпълни свой конкретно договорно
задължение с друго лице, поради която причина и сключил договори с трето
лице, на цени, които надвишават тези, уговорени с насрещната страна по
делото, които цени са заплатени от него. В случая тези обстоятелства, с
необходимата конкретика не са установени.
Ето защо изводът, който може да бъде направен в случая е, че и
евентуалната осъдителна претенция на ищеца по насрещните искове за
дирената обезвреда от 15 694,13 евро, явяваща се разлика в цената, заплатена
от ищеца по договорите, останали неизпълнени от настоящия ответник по
иска и третите лица, с които ищецът е сключил договори, се явява недоказана
и поради това следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на размера на насрещните искове следва да бъде
посочено, че с нарочна молба на ищеца по тези претенции, депозирана в о.с.з.
на 17.12.2024година, на основание чл.241 ГПК, е извършено изменение на
размера, чрез намаляване на същия от 18 440 евро на 15 694,13 евро.
По разноските.
Страните са направили искане за присъждане на разноските, които са
сторили в това производство и са представили списък по чл.80 ГПК, ведно с
доказателства за реалност на тези разходи.
С оглед извода на съда, че първоначалните искове се явяват доказани и
следва да бъдат уважени, то съдът следва да присъди разноски, съобразявайки
нормата на чл.78, ал.1 ГПК.
Претендираният размер на разноските е общо от 4 981 лева, за които са
представени доказателства, че са ефективно понесени от страната.
Ето защо съдът намира, че искането на „МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ООД за
присъждане на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено.
С оглед извода на съда, че насрещните искове на ответника „ПУРА
СИИДС“ се явяват недоказани, то на страната не се следват разноски.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА PURA SEEDS GmbH /ПУРА СИИДС“ ООД/, със седалище и
адрес на управление в Германия, общ. Лютъензее, п.к. 22952, ул.“********, с
ДДС номер DE3130311126, със съдебен адрес гр.София, ул.“********, чрез
адв. И. Г., да заплати на „МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“********, Комплекс офис
33
сгради „Платиниум ********, със съдебен адрес гр.София убл.“********,
офис 308, чрез адв. А. Б., следните суми, а именно:
сумата от 13 485 евро/ тринадесет хиляди четиристотин осемдесет и пет
евро/ с левова равностойност от 26 374,37лв., представляваща дължима цена
по договор за доставка от 07.07.2020г. на белени слънчогледови ядки Bakery
grade, реколта 2020г. и лихва за забавено плащане на тази сума за периода на
забава от 02.09.2021г. до 25.02.2022година в размер на 663,01 евро/
шестстотин шестдесет и три евро и един евроцент/ с левова равностойсот от
1 296,73лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
14.03.2022година до окончателното заплащане на сумата
и
сумата от 8 507 евро /осем хиляди петстотин и седем евро/ с левова
равностойност от 16 638,25 лева, представляваща дължима цена по договор за
доставка от 15.01.2021г. за осъществена доставка на белени слънчогледови
ядки Bakery grade, реколта 2020г. и лихва за забавено плащане на тази сума за
периода на забава от 12.08.2021г. до 25.02.2022година в размер на 467,89евро
/четиристотин шестдесет и седем евро и осемдесет и девет евроцента/ с левова
равностойност от 915,11лева, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 14.03.2022година до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, PURA SEEDS GmbH /ПУРА
СИИДС“ ООД/, със седалище и адрес на управление в Германия, общ.
Лютъензее, п.к. 22952, ул.“********, с ДДС номер DE3130311126, със съдебен
адрес гр.София, ул.“********, чрез адв. И. Г., да заплати на „МЕДЖИК
ФЛЕЙМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“********, Комплекс офис сгради „Платиниум ********, със
съдебен адрес гр.София убл.“********, офис 308, чрез адв. А. Б., сумата от
4 981 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от PURA SEEDS GmbH /ПУРА СИИДС“ ООД/,
със седалище и адрес на управление в Германия, общ. Лютъензее, п.к. 22952,
ул.“********, с ДДС номер DE3130311126, със съдебен адрес гр.София,
ул.“********, чрез адв. И. Г., срещу „МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“********,
Комплекс офис сгради „Платиниум ********, със съдебен адрес гр.София
убл.“********, офис 308, чрез адв. А. Б., искове за обезвреда, както следва:
главен иск по чл.323 ТЗ за сумата от 15 694,13 евро / петнадесет хиляди
шестстотин деветдесет и четири евро и тринадесет евроцента/,
представляващи обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди, под
форма на загуби, представляващи разлика в цената между договорите, които
овръзвта страните по делото и сключените от ищеца сделки на покритие с
трети лица
и
евентуален иск по чл.82 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 15 694,13 евро / петнадесет хиляди
шестстотин деветдесет и четири евро и тринадесет евроцента/, поради
неизпълнени от ответника доставки, общо, на 26 камиона с белени
34
слънчогледови ядки Bakery grade по договори, сключени между страните, а
именно:
договор №PSG – 5/15.01.2021 за доставка на стоки-белени
слънчогледови ядки Bakerу grade, с произход България и реколта 2020г. с
произход България и реколта 2020г., за 18 камиона, при уговорена цена от
980евро/метричен тон; с уговорена доставка – по заявка-март 2021 г.;
договор №PSG-6/11.02.2021 за доставка на стоки-белени слънчогледови
ядки Bakerу grade, с произход България и реколта 2020г., за 2 камиона, при
уговорена цена от 1100евро/метричен тон, с уговорена доставка – по заявка –
април 2021г.;
договор № LPR-7/09.04.2021г. за доставка на стоки-белени
слънчогледови ядки Bakerу grade, с произход България и реколта 2020г., за 10
камиона, при уговорена цена от 1100евро/метричен тон, с уговорена доставка
– по заявка – април-май 2021г.
и договор № LPR-8/15.04.2021г. за доставка на стоки-белени
слънчогледови ядки Bakerу grade, с произход България и реколта 2020г., за 10
камиона, при уговорена цена от 980евро/метричен тон, с уговорена доставка –
по заявка – май-юни 2021г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните на посочените съдебни адреси.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
35