№ 551
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100509230 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 21.12.2018 год. на присъединения взискател Г. Д. П., чрез адв.
С. К. /надлежно упълномощен/, срещу отказ от 06.04.2021 год. на частен съдебен
изпълнител Р.М., с рег.№790 на КЧСИ, по изпълнително дело №20197900400556, да бъде
насочено принудително изпълнение върху недвижим имот на длъжника, находящ се в
гр.София, ж.к.“*******
Жалбоподателят поддържа, че изпълнението било насочено срещу недвижим имот на
длъжника, върху който била наложена възбрана. След налагането на възбраната поискал да
бъдат извършени опис и оценка на недвижимия имот с цел изнасянето му на публична
продан и удовлетворяване на вземанията на взискателя. Частният съдебен изпълнител обаче
отказал да извърши поисканото действие с мотива, че недвижимия имот е единствено
жилище на длъжника по смисъла на чл. 444, ал. 7 ГПК, т.е. същото е несеквестируема вещ.
Обжалваният противоречал на разпоредбата на чл. 445, ал. 2, т. 1, пр. 2 ГПК. Според
посочената норма, от забраните по чл. 444, т. 5 и 7 ГПК не можело да се ползват
длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови
начети. В случая изпълнителното дело било образувано за събирането на суми,
представляващи присъдени разноски по дело за непозволено увреждане – деликт. Поради
това и същите се ползвали от привилегията по чл. 445, ал. 2, т. 1, пр. 2 ГПК, тъй като били
направени за доказване на деликта, настъпил от действията на длъжника. Освен това
1
отговорността за разноски се определяла като деликтна, тъй като тези разноски възниквали
по повод осъществяването на процесуално правоотношение, което не съдържало договорен
елемент. Това била отговорност за поправяне на вредите, причинени от неоснователно
предизвикан правен спор. Претърпяната загуба винаги била имуществена вреда, изразяваща
се в намаляване на имуществото на кредитора в резултат на неизпълнението. Размерът й се
определял като разликата между имуществото след изпълнението и имущественото
състояние на изправния кредитор при точно изпълнение на задължението. Поради това и
вредата – претърпяната загуба, винаги била реална. Отговорността за разноски почивала на
установеното в чл. 3 ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуални права и
следвало да бъде възприемана като отговорност за вреди от неоснователни процесуални
действия.
Длъжникът Л.Й.В. счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Първоначалният взискател Д.К. П.а не изразява становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени
данните по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20197900400556 по описа на частен съдебен изпълнител Р.М., с
рег.№790 на КЧСИ, е било образувано по молба от 13.03.2019 год. на взискателя Д.К. П.а
въз основа на изпълнителен лист от 22.03.2018 год. по НОХД №523/2017 год. по описа на
ОС – С., НО, издаден срещу длъжника Л.Й.В. за сумата от 5 300 лв. – съдебни разноски.
С молба от 14.03.2019 год. взискателят Д.К. П.а поискала да бъдат насрочени опис и
оценка, както и изнасянето на публична продан, на 4/6 ид.ч. от следния собствен на
длъжника недвижим имот: апартамент №5, находящ се в гр.София, ж.к.“*******
На 18.03.2019 год. била наложена възбрана върху 4/6 ид.ч. от процесния недвижим
имот.
На 25.03.2019 год. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, като
същият бил уведомен за наложената възбрана, както и за насрочения на 24.04.2019 год., в
11.00 ч., опис и оценка на процесния недвижим имот.
На 18.03.2019 год. на „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството й на ипотекарен взискател, било
връчено съобщение, че е насрочения на 24.04.2019 год., в 11.00 ч., опис и оценка на
процесния недвижим имот.
На 14.03.2019 год. Г. Д. П. поискал да бъде присъединен като взискател по
изпълнението по реда на чл.456 ГПК, представяйки удостоверение от 12.04.2019 год. по
изпълнително дело №20197900400555 по описа на частен съдебен изпълнител Р.М., с рег.
2
№790 на КЧСИ, според което в негова полза е издаден изпълнителен лист от 22.03.2018 год.
по НОХД №523/2017 год. по описа на ОС – С., НО, срещу длъжника Л.Й.В., като
задължението по посоченото изпълнително дело е в размер на 7 066.80 лв., от които 5 300
лв. – съдебни разноски, 1 000 лв. – разноски по изпълнителното дело и 766.80 лв. – такси по
ТТРЗЧСИ, както и удостоверение от 12.04.2019 год. по изпълнително дело
№20197900400554 по описа на частен съдебен изпълнител Р.М., с рег.№790 на КЧСИ,
според което в негова полза е издаден изпълнителен лист от 22.03.2018 год. по НОХД
№523/2017 год. по описа на ОС – С., НО, срещу длъжника Л.Й.В., като задължението по
посоченото изпълнително дело е в размер на 1 586.80 лв., от които 1 000 лв. – съдебни
разноски, 300 лв. – разноски по изпълнителното дело и 286.80 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
Искането било уважено с постановления от 12.04.2019 год.
За събиране в процесното изпълнително дело било присъединено и вземането на Д.К.
П.а въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист от 22.03.2018 год. по НОХД
№523/2017 год. по описа на ОС – С., НО, срещу длъжника Л.Й.В., въз основа на който било
образувано изпълнително дело №20197900400553 по описа на частен съдебен изпълнител
Р.М., с рег.№790 на КЧСИ, като според удостоверението от 12.04.2019 год. задължението по
изпълнителното дело било в размер на 1 586.80 лв., от които 1 000 лв. – съдебни разноски,
300 лв. – разноски по изпълнителното дело и 286.80 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
С постановление от 24.04.2019 год. частният съдебен изпълнител отказал да насочи
принудително изпълнение върху процесния недвижим имот с мотива, че имотът е
единствено жилище на длъжника /по молбата на първоначалния взискател Д.К. П.а/.
С решение от 29.10.2019 год., постановено по ч.гр.дело №11274/2019 год. по описа на
СГС, ГО, ІІ-В с-в, била оставена без уважение жалбата на взискателя Д.К. П.а срещу
горепосоченото постановление.
С молба от 29.03.2021 год. взискателят Г. Д. П. поискал да бъде насрочен опис и оценка
на процесния недвижим имот, както и същият да бъде изнесен на публична продан.
С обжалваното постановление от 06.04.2021 год. /съобщено същия ден на
жалбоподателя/ частният съдебен изпълнител отказал да насочи принудително изпълнение
върху имота с мотива, че същият е единствено жилище на длъжника по смисъла на чл. 444,
т. 7 ГПК.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл.
435, ал. 1, т. 1 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално
допустима.
3
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на
длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живеят заедно, нямат
друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля
жилищната нужда на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредбата на
Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.
39, ал. 2 от Закона за собствеността. В разглеждания случай по делото са събрани писмени
доказателства, а и не се спори между страните, че процесният недвижим имот е
единственото на длъжника и на семейството му жилище, поради което и същият
несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК.
Несеквестируемостта може да бъде абсолютна /когато върху несеквестируемото право
не може да се посегне за удовлетворяване на което и да било притезание срещу длъжника/ и
относителна /когато върху несеквестируемото право може да се посегне, за да бъдат
удовлетворени определени, посочени от закона притезаниая/. В последния случай
несеквестируемостта не може да се противопостави на взискател с вземане, за
удовлетворяване на което може да се насочи изпълнение върху единственото жилище на
длъжника. Спрямо другите притезания тя е в сила. Прибегне ли се до принудително
изпълнение върху тези права, от получената сума срещу тях трябва да се удовлетворят само
притезанията, спрямо които несеквестриуемостта е отпаднала.
В тази връзка относителната несеквестируемост е равнозначна на особена привилегия в
полза на притезанията, които са посочени в чл. 445 ГПК /т.е. за тези притезания законът
предвижда засилена правна защита/. Кредиторите, които са се присъединили в
изпълнителното производство, в което участва кредитор, спрямо когото единственото
жилище е секвестируемо, не получават неговото правно положение, след като за техните
вземания не важи изключението за секвестируемост. Недвижимият имот остава
несеквестируем за всички останали задължения и кредиторите не могат да искат да бъдат
удовлетворени от стойността на продаденото жилище.
Съгласно разпоредбата на чл. 445, ал. 2, т. 1, пр. 2 ГПК, постановената от закона
несеквестируемост отпада спрямо притезанията за вреди от непозволено увреждане. В
разглеждания случай е несъмнено, че вземанията на присъединения кредитор Г. Д. П. /както
всъщност и тези на първоначалния взискател Д.К. П.а/, които са за съдебни разноски, не са
от такова естество, че за тяхното удовлетворяване да е възможно насочване на
принудителното изпълнение върху единственото жилище на длъжника. И това е така тъй
като отговорността за съдебни разноски е деликтна, но тя е уредена като ограничена
обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и
включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за
един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други
разходи и пропуснати ползи от страната по делото и е обективна, защото ищецът отговаря
без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото /виж например Решение №
4
189 от 20.06.2014 год. на ВКС по гр. дело № 5193/2013 год., IV г. о., ГК/. Същевременно
правилата, които уреждат несеквестируемостта, са императивни, поради което е изключено
разширителното им тълкуване.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че обжалваният отказ на съдебния
изпълнител се явява законосъобразен, поради което и жалбата на присъединения взискател
Г. Д. П. следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на присъединения взискател Г. Д. П., срещу отказ
от 06.04.2021 год. на частен съдебен изпълнител Р.М., с рег.№790 на КЧСИ, по
изпълнително дело №20197900400556, да бъде насочено принудително изпълнение върху
недвижим имот на длъжника, находящ се в гр.София, ж.к.“*******
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5