№ 1361
гр. Пазарджик, 23.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора А. Д. П.
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20245220200851 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият Т. И. К., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание- явява се лично.
Явява се адв.П. П.- определен от АК- Пазарджик по разпореждане на
съда да осъществи защита по отношение на подсъдимия.
Пострадалата Б. И. Л., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание- явява се лично и с повереника си адв.Х. И. от САК, редовно
упълномощена.
За РП-Пазарджик се явява прокурор А. П..
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПОДСЪДИМИЯ: Искам този адвокат да ми бъде
назначен за служебен защитник. Няма да си упълномощавам сам друг адвокат.
С оглед изявлението на подсъдимия, предвид изложените съображения в
предходното съдебно заседание и доколкото интересите на правосъдието все
още налагат това, съдът намира, че следва да назначи за служебен защитник
на подсъдимия определения от АК- Пазарджик адв.П. П..
Водим от горното и на основание чл.94 ал.1 т.9 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
1
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подсъдимия Т. И. К.- адв.П. П.
от ПАК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
ПОСТРАДАЛАТА: Да се гледа делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СТРАНИТЕ /по отделно/: Наясно сме с въпросите по чл.248 ал.1 от НПК
и сме готови да пристъпим към обсъждането им.
С оглед изявлението на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ,
разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК и
пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, като
счита, че същото следва да бъде проведено отново в пълен обем,
доколкото адв.П. е новоконституирана страна в съдебното производство,
чиято основна характеристика е устност и непосредственост.
ПРОКУРОРЪТ: Смятам, че делото е подсъдно на съда. Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. На
ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Към настоящия
момент не са налице условия за разглеждане на делото по реда на особените
правила, доколкото не сме събрали в ДП данни дали е платена глобата,
наложена с Присъда №329/12.12.2019г., в сила от 28.12.2019г., по НЧХД №
7061/2019г. на РС- Пловдив. Считам, че следва да бъде даден ход в съдебно
2
заседание с призоваване на лицата, посочени в приложението към ОА. По
останалите точки поддържам всичко казано в предходното съдебно заседание.
АДВ. И.: С оглед казаното от прокурора, че не са събрани данни относно
това дали е заплатена от подсъдимия наложената глоба, считам, че не са
налице предпоставки за разглеждане на делото по реда на Глава XXVIII от
НПК. По останалите точки поддържам всичко казано в предходното съдебно
заседание.
ПОСТР. Л.: Съгласна съм с казаното от моя адвокат.
АДВ. П.: Госпожо съдия, аз се запознах с материалите и моето мнение е,
че следва да постановите определение, с което да прекратите наказателното
производство в съдебно заседание на основание чл.289 ал.1, вр. с чл.24 ал.5 и
чл.80 от НПК, във връзка с чл.161 ал.1, вр. с чл.130 ал.2 НК, тъй като това
производство може да се осъществи по частна тъжба и частен ред.
Централното деяние е причиняване на лека телесна, без разстройство на
здравето, по смисъла на чл.130 ал.2, при което прокурорът е вмъкнал
квалифициращо обстоятелство „в условията на домашно насилие“ по смисъла
на чл.131 ал.1 т.5а от НК и това е довело, според мен, до съществено
нарушение на процесуалните правила от страна на прокурора. Утежнява
положението на подсъдимия и единственият начин за правомерно действие е
прекратяване на делото. Правилно е да продължим да го разглеждаме, но с
това ще доведем до загуба на процесуално време и енергия за всички страни в
процеса, включително за съда. Грешката на прокурора е внасянето на ОА при
централно деяние по чл.130 ал.2 от НК с преквалифициране „в условията на
домашно насилие“, за което прокурорът не е компетентен инцидентно да
установява и констатира. Правното състояние „наличие на домашно насилие“
е регламентирано в ЗЗДН, който закон подробно регламентира реда, начина,
компетентността на органа, който го установява и мерките, които налага, а
това е гражданският съд по реда на ГПК със защитни мерки по чл.5 ал.1 от
ЗЗДН.
На второ място, прокурорът, за да си служи и да приеме наличие на
домашно насилие, следва да разполага предварително със съдебен акт по реда
на ГПК, с който е констатирано наличието на домашно насилие, да има
издадена заповед за домашно насилие и да не е отменяно гражданското
производство по подадената молба. Горното е така, защото съобразно чл.19,
3
заповедта за незабавна защита се издава, изменя или отменя по искане на
пострадалото лице. При прекратяване на производството по делото, както е в
случая, издадената заповед за незабавна защита се обезсилва и влязлото в сила
определение се изпраща за сведение на полицията, за да не се притеснява
заподозряното лице. В случай, видно от приложените в делото доказателства,
е безсмислено ние да преразпитваме свидетели и събираме доказателства,
когато с определение на съда от 28.08.2023г. се прекратява гр.дело № 2869/23г.
поради отказ от молба за защита от домашно насилие на самата „пострадала“.
Отменена е Заповедта за незабавна защита № 28/04.08.2023г. От една страна
положението по нормата на чл.131 ал.1 т.5а, по която е повдигнато
обвинението в условията на домашно насилие, се констатират от съда, защото
това е негова компетентност, а не инцидентно решение на прокурора. В този
случай, при положение, че имаме за същия случай за това деяние телесна
повреда подадена молба за домашно насилие, мярката е отменена, делото е
прекратено, никаква компетентност и никакво основание няма прокурорът да
слага квалифициращия елемент. Още повече, че самото деяние, което е в
центъра на търсенето ни- причиняване на лека телесна повреда по ал.2 на
чл.130, е от частен характер и следва да се разглежда по реда на частното
производство.
Завършвам с питането: Госпожо съдия, защо харчат това процесуално
време? Този ОА е грешен и неправилен. Направете справка, че те се разделят
на 05.05.2023г. и това основание за съвместно съжителство е протекло вече 83
дни. Няма условие за домашно насилие. Смятам, че същественото
процесуално нарушение на прокурора е внасянето на ОА, поради което искам
да бъде прекратено делото.
По останалите въпроси на чл.248 няма да взимам отношение. За мен
най-важното е делото да бъде прекратено. По останалите въпроси
предоставям на съда.
ПОДС. К.: СъглА. съм с казаното от моя адвокат.
РЕПЛИКА ПРОКУРОРЪТ: Аз считам, че искането на защитника на
подсъдимия за прекратяване на производството е неоснователно.
РЕПЛИКА АДВ. И.: По отношение искането за прекратяване на
производството поради обстоятелството, че за това престъпление следва да
бъде депозирана тъжба, налице са изменения на закона от 2023 година, с които
4
престъплението по чл.131 ал.1 т.5а е категоризиране като такова от общ
характер и не се преследва по тъжба на пострадалото лице, а по общия ред,
както е образувано от РП- Пазарджик.
По отношение на издадената заповед за защита и нейната отмяна по
искане на доверителя ми, считам, че двете производства не са в зависимост и
нямат отношение едно към друго. Едното е за защита от последващи действия
от лицето, за което се твърди, че е упражнило домашно насилие, а другото е за
това дали е извършено. Това са две различни неща. Смятам, че не са налице
основания за прекратяване на производството и не са налице съществени
процесуални нарушения, които да доведат до прекратяване на делото и
връщане на РП- Пазарджик за ново разследване.
ДУПЛИКА АДВ. П.: Тук става дума, че деянието може да се провежда
по частен ред, а е влязло с ОА като общ характер погрешно, защото не е
стъпило на констатацията, че е извършено при условията на домашно насилие.
Самата молителка се е отказала да търси тези защити Делото е прекратено от
съдията по гражданското дело. Мярката за незабавна защита е отменена.
Самата тъжителка „пострадала“ се е отказала от този ред и ние няма да
разпитваме и водим и събираме доказателства, когато е частно по чл.130.
Съдебният състав, след съвещание, след като се запозна с материалите
по делото и съобрази становището на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1
от НПК, намира следното:
1. Делото е подсъдно на съда;
2. Противно на твърдението на адв.П. П. съдът намира, че в случая няма
основание за прекратяване на наказателното производство. Съгласно
нормата на чл.131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.2 от НК /ДВ бр.16/22.02.2019г./,
за причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка или страдание без разстройство на здравето, в условията на
домашно насилие е предвидено наказание до една година лишаване от
свобода или пробация. Ноторно известно е, че в особената разпоредба на
чл.161 от НК са предвидени случаите, в които деяния по чл.130 и чл.131
се преследват по частен ред, т.е. по тъжба на пострадалия. Сред
изброените в посочената норма на чл.161 ал.1 от НК не фигурира тази на
чл.131 ал.1 т.5а от НК. В този смисъл, това престъпление е от общ
5
характер и при наличие на достатъчно данни за извършването му се
образува и провежда ДП под наблюдението на прокурора от
местнокомпетентната районна прокуратура, който след преценка на
събраните в хода на разследването доказателства може да внесе в съда,
както ОА, така и постановление по чл.78а от НК, с оглед предвиденото в
посочената материалноправна норма наказание. Предвид изложеното
съдът намира, че абсолютно неоснователно е твърдението на адв.П., че
деянието, за което е повдигнато обвинението с внесения от РП-
Пазарджик ОА е такова от частен характер. По- нататък, доколкото
престъплението по чл.131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.2 от НК, то прокурорът е
именно този, който във фазата на ДП единствен разполага с
правомощието да прецени дали и за какво престъпление от общ характер
е събрал достатъчно доказателства, за да сезира съда с ОА или
съответния друг предвиден в НПК акт. В случая, прокурорът е преценил,
че по ДП № 773/23г. по описа на РУ- Пазарджик, са събрани достатъчно
доказателства, за да внесе ОА срещу подсъдимия за извършено
престъпление от общ характер по чл.131 ал.1 т.5а, вр. с чл.130 ал.2 от НК.
Оттук насетне всички останали възражения на защитата по отношение
наличието на квалифициращия признак „в условията на домашно
насилие“ е предмет на преценка по съществото на делото, която съдът ще
извърши в рамките на образуваното съдебно производство, след събиране
на на доказателствата в хода на съдебното следствие, като изводите си по
този въпрос ще отрази в своя краен съдебен акт. Най-сетне, в случай, че
съдът прецени, че действително не се събират доказателства за това, че
деянието е било извършено в условията на домашно насилие, ако се касае
единствено и само за лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, то
законът предвижда специален ред по чл.287 ал.5 от НПК, при който по
искане на прокурора или частния обвинител съдът може да се произнесе
с присъдата и по това престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия.
Отделно от това, съгласно нормата на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, съществено и
отстранимо процесуално нарушение представлява само такова, което засяга
правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това
качество, да дава или откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в
производството, да има защитник и да получи писмен и устен превод на
6
разбираем за него език по чл.55 ал.4, когато не владее български език. Този
предварително и изчерпателно посочен от закона каталог на възможните
съществени отстраними процесуални нарушения, свързани с накърняване
правото на защита на подсъдимия /обвиняемия/ са единствените възможни,
които влекат след себе си прекратяване на съдебното производство и връщане
на ОА на прокурора. Всички останали, в т.ч. релевираните от защитника
адв.П. нарушения /според него/ не могат да бъдат основание за връщане на ОА
на РП- Пазарджик и прекратяване на производството по делото. Още веднъж
съдът следва да напомни, че изцяло в правомощията на прокурора е
преценката дали да изготви ОА, за какво престъпление и срещу кого. В
случая, той е преценил, че това следва да бъде сторено именно срещу
подсъдимия Т. И. К. и именно за престъпление по чл.131 ал.1 т.5а, вр. с чл.130
ал.2 от НК. Дали изложеното в ОА ще бъде доказано в рамките на
проведеното съдебно следствие и от събираните доказателства, е въпрос,
който ще бъде решен с крайния акт на съда по съществото на спора.
Най-сетне, повдигнатото с ОА обвинение по чл.131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.2
от НК не е обвързано по никакъв начин с протичането на производството по
ЗЗДН, доколкото такъв обективен признак в него не е предвиден. В този
смисъл без значение е дали такова производство е протекло и какъв е бил
резултатът от него.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че възраженията на защитника на
подсъдимия, чието съдържание сочи на твърдения за допуснати в рамките на
ДП съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи
/според него/ основания за прекратяване на наказателното производство, са
неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
Доколкото произнасянето на съда е и по възражение за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на
защита на подсъдимия, то същото подлежи на обжалване по реда на Глава
XXII на основание чл.249 ал.3, вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК, поради което
съдът следва да отложи разглеждането на делото, с оглед гарантиране
възможността така постановеният съдебен акт да придобие стабилитет. Съдът
ще се произнесе по останалите въпроси по чл.248 ал.1 т.4-8 от НПК, в т.ч. по
искането за конституиране на пострадалата като частен обвинител, в случай,
че определението бъде потвърдено от въззивната инстанция или не бъде
7
обжалвано в законоустановения за това срок.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника адв.П. П., свързано
с релевиране на възражения за прекратяване на съдебното производство
поради наличие на съществени процесуални нарушения.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред
Окръжен съд-Пазарджик с частна жалба по реда на Глава XXII от НПК.
В случай, че настоящото определение на съда влезе в сила, без да бъде
обжалвано или същото бъде потвърдено от въззивната инстанция, делото да се
докладва на съдията-докладчик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
За процесуална икономия следва да се изиска от Бюро съдимост при
РС- Пазарджик справка за съдимост на подсъдимия Т. И. К., ведно с
извлечение от бюлетините, в т.ч. да е видно дали наложената с Присъда
№329/12.12.2019г., в сила от 28.12.2019г., по НЧХД № 7061/19г. по описа на
РС- Пловдив глоба е била платена.
В случай, че в бюлетините на съда не е отразено такова обстоятелство,
следва да бъде направено запитване до ТД на НАП- Пазарджик относно това
дали са предприети действия по събиране на така наложена глоба с Присъда
№329/12.12.2019г., в сила от 28.12.2019г., по НЧХД № 7061/19г. по описа на
РС- Пловдив, съответно какви принудителни действия по събиране на същата
са били предприети, какъв е резултатът от тях, платена ли е глобата и кога.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля, занапред да получавам всички
призовки на адреса ми в ****. Може също така да ми ги пращате и чрез адв.П.
П..
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14:14 ч.
8
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9