МОТИВИ към Присъда №282/26.06.2012г. постановена по НОХД №149/12г. по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимата Б.Д.Т. ***, е повдигнато обвинение от РП-Димитровград за извършено от нея
престъпление по чл.217, ал.4, вр. ал.2 от
НК– за това, че на 28.04.2011г. в гр.Меричлери,
като представител на Сдружение на
земеделските стопани, занимаващи се с отглеждане па животни,
съзнателно действала против законните интереси на представляваните
животновъди от сдружението /Б.Г.Б., Н.Ж.П., С.Б.П., Г.К.Б., М.М.И., А.С.Й.,
И.Т.И., Е.Т.П., Т.М.Т., С.Д.К., К.Г.Б., П.Д.Д., Н.П.К., М.Т.Д., Д.Г.П., Д.К.П.,
Р.М.М., Т.Д.П., К.М.Н., Д.Н.Д., Н.Д.К., С.Н.С., Р.Т.Г., Ж.В.Ж., Д.Д.Д., К.И.К.
и П.М.П./, като са последвали значителни щети в размер на
общо 26 061,22лв., в т.ч.: за Б.Г.Б. - 246,98лв., за Н.Ж.Н.
- 18,29лв., за С.Б.П. - 594,59лв., за Г.К.Б. – 18,29лв.. за М.М.И.
-676,93лв., за А.С.Й. - 91,47лв., за
И.Т.И. - 91,47лв., за Е.Т.П. – 219,54лв., за Т.М.Т. – 182,95лв., за С.Д.К.
– 201,25лв., за К.Г.Б. – 210,40лв., за П.Д.Д. - 182,95лв., за Н.П.К.
- 274.43 лв., за М.Т.Д. -
356,76 лв., за Д.Г.П. - 8
964,55лв., за Д.К.П. - 192.10лв., за
Р.М.М. - 91.47 лв., за Т.Д.П.
- 6 750,86 лв., за К.М.Н. -
91.47 лв., за Д.Н.Д. -
91.47 лв., за Н.Д.К. -
91.47лв., за С.Н.С. - 1 079.40 лв.,
за Р.Т.Г. - 457.37лв., за Ж.В.Ж.
- 91.47лв., за Д.Д.Д. - 365.90лв., за К.И.К. - 365.90лв. и за П.М.П.
- 4061.49лв.
Прокурора при Районна прокуратура-
Димитровград поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че подсъдимата следва да бъде призната за
виновна в извършване на престъпление по чл.217, ал.4 от НК. Пледира за налагане на
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1,5 години, чието
изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66
от НК. Счита, че следва да бъде наложено и другото предвидено наказание –
„Глоба”.
Подсъдимата заявява, че разбира в какво е
обвинена, не се признава за виновна, дава обяснения по обвинението, като описва
случилото се по време, място и начин. Първоначално заявява, че действително е
действала като пълномощник на сдружението, получила е субсидията, за която е
подала заявление, но в последствие не е разпределила парите между останалите
животновъди от сдружението, тъй като те не полагали никакви усилия за
поддръжката на мерите. Обяснението й за задържането на парите от нейна страна е
и това, че тя с лични усилия и с помощта на наети от нея работници е заплащала,
за да бъдат поддържани мерите, тъй като в противен случай санкциите щели да са
за нея лично. В последствие обаче, подсъдимата заявява, че тя е кандидатствала
за субсидии лично- като физическо лице, като е и получила тези субсидии лично
за себе си.
Упълномощения защитник на
подсъдимата пледира за признаването й за невинна по повдигнатото обвинение, тъй
като нямало безспорни доказателства, които да я уличават в извършването на това
престъпление. Свиканото общоградско събрание в гр.Меричлери не било легитимно,
нямало конкретно упълномощаване на подсъдимата от присъстващите животновъди, а
в крайна сметка тя кандидатствала като физическо лице – сама за себе си.
Изтъква неизясненост на това- с какви суми са били
заплащани наемите на мерите, както и тяхната поддръжка. Не счита, че има съзнателно
действане против законните интереси на животновъдите- дори напротив, действията
на подсъдимата били насочени изцяло в техен интерес.
Повереника на частните тъжители Т.П.
и Д.П., счита обвинението за доказано по несъмнен и безспорен начин, пледира за
признаване на подсъдимата за виновна и за налагане и на двете предвидени
наказания.
Повереника на частния обвинител П.П.
също счита, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин, като
пледира на подсъдимата да бъде наложено предвиденото в закона наказание в
максимален размер, тъй като се касаело за множество животновъди, които не
получили никакви средства от субсидиите, а в същото време поведението на
подсъдимата било в разрез с всички очаквания и неоправдаващо
гласуваното й доверие.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с обясненията на подсъдимия, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2009г.
в гр.Меричлери се провело общоградско събрание за определяне правилата за
ползване на общинските мери и пасища на територията на града и за
кандидатстване за подпомагане по схемата за единно плащане на площ на
земеделските стопани от ДФ"Земеделие". Участващите в събранието решили
да изберат подс.Б.Т. за председател на сдружението. Същата
живее в гр.Меричлери и се занимавала с отглеждане на животни и със земеделие.
В Решението
на това събрание изрично е записано, че упълномощава подс.Б.Т.
да представлява сдружението, да наема пасища и мери от общинския поземлен фонд
и да кандидатства пред Разплащателна Агенция на ДФ”Земеделие” за субсидии от
ЕС. Установени били и критериите за участие на животновъдите в това начинание-
а именно за отделен вид и брой животни, каква площ трябва да се обработва и
поддържа. Решено е още животновъдите да ползват общо 2 845 дка общински
мери и пасища, като се задължават да ги поддържат в добро земеделско и
екологично състояние (т.І, л.21-22).
Въз основа
на това Решение, подс.Т. подала необходимите
документи в Община Димитровград, бил сключен и съответния договор за ползването
на общинските мери и пасища.
След
сключването на този договор, подсъдимата предприела необходимите действия за
получаване на субсидиите от ДФ"Земеделие", които средства след
получаването им били разпределени между животновъдите съобразно притежаваните
от тях животни и ползвани площи.
На 15.01.2010г.
в гр.Меричлери отново се провело общоградско събрание на населението за
определяне правилата за ползване на общинските мери и пасища на територията, за
кандидатстване за подпомагане по схема за единно плащане на площ на
земеделските стопани от ДФ"Земеделие", като за председател на
сдружението на земеделските стопани била избрана отново подс.Б.Д.Т..
Събранието упълномощило подс.Б. Т. да представлява
сдружението, да наема мери и пасища от общинския поземлен фонд и да
кандидатства пред разплащателната агенция на ДФ "Земеделие" за
субсидии от ЕС, като бил приет и списък на животните и животновъдите,
разпределение на стопанисваните площи съобразно броя и вида животни (том I,
л.18).
Така
упълномощена, подс.Т. подала необходимите документи в
Община Димитровград, като на
20.04.2010г. бил
сключен Договор с Община Димитровград за наем на общински мери и пасища от ОПФ-гр.Меричлери,
който договор бил подписан от подс.Т.- като
представител на животновъдите (т.І, л.14).. По силата на този договор били
отдадени под наем общински мери и пасища от общинския поземлен фонд на
гр.Меричлери общо в размер на 284.46 ха, които пасища да бъдат ползвани общо от
животновъдите и които декари били определени на база притежаваните от
животновъдите животни- съгласно приложен списък (том II, л.448).
На
20.05.2010г. подс.Б.Т. заплатила дължимата наемна
цена за ползваните пасища съгласно договора, в размер на 4 267 лв. (том II,
л.449).
Същевременно,
на 08.04.2010г. подс.Б.Т. подала заявление за входяща
регистрация (том I, л.78) до ДФ"Земеделие"- Разплащателна Агенция, по
схеми и мерки за подпомагане както следва: по схема за единно плащане на площ
/СЕПП/, по схема за национални доплащания за говеда, необвързана с
производството /НДЖ 1/ и схема за поддържане на производството на краве мляко в
икономически уязвими ферми, обвързана с производството /НДКМ 1/, а на
10.05.2010г. подс.Т. подала в ДФ"Земеделие"
и заявление за подпомагане 2010 (том I, л.90) по въпросните схеми като ФЛ, като
била приложена и таблица за използваните парцели, за които бил сключен договора
с Община Димитровград, като били заявени общо 24бр. парцела с обща площ 280,71
ха по СЕПП /но които били стопанисвани от всички животновъди/, 17бр. животни по
НДЖ1 и 18бр. животни по НДКМ1, които животни били отглеждани от нея. По СЕПП на
подс.Т. била преведена субсидия от ДФ
"Земеделие" в размер на 35 368,64лв., по НДЖ 1 - 2 556,82лв., а по
НДКМ 1 - 3602,11лв.- видно от приложеното писмо от
ДФ"Земеделие" (том I, л.31). Субсидията по СЕПП в размер на 35 368,64
лв. била преведена по банковата сметка на подс.Т. (съответно
на 28.04.2011г. в размер на 35 357,66лв. и на 30.06.2011г. в размер на 10.98 лв.
- том II, л.396-398).
След получаване на субсидията по СЕПП, същата не била разпределена
съобразно притежаваните от жителите животни, на базата на които са били
отпуснати декарите мери и пасища от ОПФ, въпреки, че получената субсидия била
за стопанисваните от всички животновъди мери и пасища в землището на гр.Меричлери.
С оглед информацията сред животновъдите, че субсидията не е получена, на
20.05.2011г. било проведено общо събрание на сдружението (том I, л.19), на
което събрание подс.Т. отказала да даде отчет за
свършеното, заявила, че никакви пари не е получавала и не са й превеждани за
ползваните общински мери и пасища, въпреки, че субсидия в размер на 35 357,66
лв. по СЕПП й била преведена още на 28.04.2011г.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза (том II, л.307), получената субсидия за 2010г. от
ДФ"Земеделие"- Разплащателна Агенция, по Схемата за единно плащане на
площ, е следвало да се разпредели и изплати на членовете на сдружението, както
следва: на св.Б.Г.Б. за 27 овце - 246,98лв., на св.Н.Ж.Н. - за 2 кози -
18.29лв., на св.С.Б.П. - за 65бр. овце - 594.59лв., на св.Г.К.Б. - за 2 кози –
18,29 лв., на св.М.М.И. - за 7 крави и 1 юница - 676,93 лв., на св.А.С.Й. - за
1 крава- 91,47 лв., на св.И.Т.И. - за 1 крава – 91,47 лв., на св.Е.Т.П. - за 2
крави и 1 коза - 219.54лв., на св.Т.М.Т. - за 2 крави -182,95 лв., на С.Д.К. -
за 22 овце - 201.25 лв., на св.К. Еосподинова Б. - за
23 овце – 210,40лв., на св.П.Д.Д. - за 2 крави - 182,95 лв., на св.I Н.П.К. -
за 3 крави - 274.43 лв., на св.М.Т.Д. - за 39 овце - 356.76 лв., на св.Д.Г.П. -
за 82 крави, 28 телета и 26 юници – 8964,55 лв., на св.Д.К.П. - за 18 овце и 3
кози - 192,10лв., на св.Р.М.М. - за 1 крава - 91.47лв., на св.Т.Д.П. - за 68
крави, 17 телета и 6 юници - 6 750,86 лв., на св.К.М.Н. - за 1 крава – 91,47лв.,
на св.Д.Н.Д. - за 1 крава – 91,47 лв., на св.Н.Д.К. - за 1 крава – 91,47 лв.,
на св.С.Н.С. - за 10 крави, 5 телета и 2 юници - 1 079,40 лв., на св.Р.Т.Г.
- за 4 крави и 1 теле – 457,37лв., на св.Ж.В.Ж. - за 1 крава - 91,47 лв., на
св. Д.Д.Д. - за 4 крави – 365,90 лв., на св.К.И.К. - за 4 крави – 365,90лв., и
на св.Пеньо М.П. - за 40 крави, 6 телета и 8 юници - 4 061,49 лв., или
общо е следвало да разпредели от получената субсидия на посочените свидетели
сумата от 26 061,22лв.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В.К.,
А.А., Н.Е., Д.А., Б.Г.Б., Н.Ж.Н., С.Б.П.,
Г.К.Б., М.М.И., А.С.Й., И.Т.И., Е.Т.П., Т.М.Т., К. Еосподинова Б., П.Д.Д., Н.П.К., М.Т.Д., Д.Г.П., Д.К.П., Р.М.М., Т.Д.П., К.М.Н., Д.Н.Д., Н.Д.К., С.Н.С., Р.Т.Г., Ж.В.Ж., Д.Д.Д., К.И.К., Пеньо М.П., Н.Д., Т.Т., от заключението на назначената експертиза, от обясненията на подсъдимата, от
представените в с.з. и приети като доказателства документи и от прочетените по
реда на чл.283 от НПК писмени материали от досъдебното
производство- имащи значение за разкриване на обективната истина по делото,
които бяха възприети и кредитирани от съда по начин и в обем- описан по-долу.
Обследвайки
събраните доказателства, се установяват следните безспорни обстоятелства и
факти, по които страните не спорят: - проведени са две общи събрания на
животновъдите от гр.Меричлери- на 13.05.2009г. и на 15.01.2010г.; - Решенията и
на двете събрания включват упълномощаване на подс.Б.Т.
да представлява сдружението на животновъдите; -изрично е записано в тези
решения (и най-вече в пряко касаещото настоящото производство решение от
15.01.2010г.), че упълномощаването на подсъдимата включва наемането на мери и
пасища от ОПФ и да кандидатства пред Разплащателна Агенция на ДФ”Земеделие” за
субсидии от ЕС; -в същото Решение е описан и критерият за съотношение отглеждан
брой животни- пасище/мера, което следва да се поддържа; - изрично е записано,
че животновъдите приемат да ползват 2 845дка общински мери и пасища; - безспорно
е също, че подс.Т. е сключила Договор за наемане на
общински мери и пасища с Община Димитровград- от 20.04.2010г.- за общо 284,46
хектара, като в договора изрично е описано, че тя е представител на
животновъдите; - подс.Б.Т. е получила субсидия от 35 357,66 лв. по СЕПП, която сума й е била преведена
на 28.04.2011г.
При така описаните безспорни
обстоятелства, следва да се уточнят някои допълнителни моменти.
При предходният представляващ сдружението-
св.С.С., описаната схема, по която животновъдите от гр.Меричлери го
упълномощават да извърши същите действия- да сключи договор с Община
Димитровград за наем на общинските пасища и мери, да подаде необходимите
документи пред ДФ”Земеделие” и при получени субсидии да ги разпредели между
животновъдите, е давало положителен резултат. Такъв се е получил и през 2009г.-
когато е била избрана за представител на сдружението подс.Б.Т..
Едва когато следва да се получат субсидиите за 2010г., се получава
проблем.
Съгласно разпоредбите на Наредба
№3 от 29 януари 1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
производители, и чл.2а от Наредба № 5 от 27 февруари 2009г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, не е задължително условие земеделският
стопанин да е регистриран като земеделски производител и не е задължително като
изискуемо условие хората, които се обединяват да ползват за определен период от
време общински мери и пасища, да бъдат регистрирани като Сдружение по
Търговския закон и да имат Булстат, а достатъчно
условие е тези земеделски стопани да са избрали пълномощник, който следва да
представи Протокол от проведено Общо събрание на животновъдите, като същият е
подписан и от кмета на населеното място (който протокол е приложен по делото).
При кандидатстване на Сдружение животновъди по схема за получаване на субсидии
за преки плащания на единица площ /СЕПП/ е необходимо да има упълномощено
физическо лице, представляващо сдружението и това лице да е сключило Договор с
Общината за наемане на общински мери и пасища. Упълномощеното лице трябва да
представи копие от общото събрание на животновъдите, да очертае площите за
подпомагане, за които се кандидатства за субсидия от европейските фондове.
Когато едно такова упълномощено лице подава заявление за единица площ по
схемата СЕПП, то подава заявлението като физическо лице, но всъщност
представлява част или всички животновъди на едно сдружение, като в случая
получената от подс.Т. субсидия за декларираните площи
общински мери и пасища е на база на сключения с Община Димитровград Договор за
наем на общинските мери и пасища от нейно име, но действаща като представител
на животновъдите.
Всъщност последната констатация се
потвърждава от всички разпитани по делото свидетели.
А техните показания могат да се разделят на
няколко групи- в първата влизат показанията на длъжностните лица- В.К.-***-
присъствала на общите събрания и подписала протоколите от тях, А.А.-***
изготвянето на договора за наем на общинските мери и пасища от подс.Т., Н.Е.- началник на общинска служба по земеделие-
Димитровград, която разяснява процедурата по описването на земеделските площи
от кандидат и Д.А.- началник отдел в
областна дирекция на ДФ”Земеделие”, която разяснява процедурата за
кандидатстване и за отпускане на субсидии по СЕПП.
На първо място- св.К. потвърждава проведените
общи събрания на животновъдите, както и решенията, взети на така описаните две
общи събрания. Св.А. *** е сключен с подс.Т.- не в
нейно лично качество, а като представител на животновъдите. Това потвърждава и
св.Е., при когото подсъдимата е отишла, за да очертае ползваните мери и пасища.
Т.е. описаните до тук лица са с убеждението, че подс.Т.
действа като представител, а не лично за себе си. Единствено показанията на св.А.
не са толкова конкретни, като същата заявява, че след като едно лице подаде
заявление и има сключен договор с общината за наем на мери и пасища, не подлежи
на проверка това лице лично за себе си ли действа или като представител.
Точно тук е слабото място в описаната по-горе
схема. А и няма как нещата да стоят по по-различен начин, след като в противен
случай животновъдите следва да регистрират юридическо лице, което да премине
през съответната процедура. С цел улеснение те упълномощават един от тях, за да
придвижва необходимите за получаването на субсидии документи. При което
съществува и риск упълномощеният да не им раздаде получените от субсидиите
средства, тъй като в заявлението е описан само упълномощеният като физическо
лице. Което и на практика е станало.
Но не следва да се забравя, че този упълномощен
представител действа съобразно рамките на своите пълномощия, които са му
гласувани. А в случая те са пределно ясно описани в решенията на проведените
общи събрания.
В тази връзка съдът не възприе възражението
на защитата, че събранието не е легитимно, тъй като присъствали твърде малък
брой граждани на Меричлери при положение, че събранието било общоградско. В
случая е без значение съотношението на броя присъстващи на събранието съобразно
броят жители на града. Няма изискване на подобен вид събрания да присъства
целият град. Факт е, че присъствалите на събранието (описани в приложения
списък), са взели конкретни решения и то в присъствието на кмета на гр.Меричлери,
за което има издаден и надлежен протокол. Т.е. налице е едно редовно проведено
събрание на животновъди, налице са и взети решения, по силата на които има
упълномощаване на подсъдимата за конкретни действия. И от този момент нататък,
същата е действала единствено като представител на тези животновъди, а не като
физическо лице за своя собствена сметка. Действително при това положение няма
забрана един пълномощник да кандидатства отделно като физическо лице. Но това
вече трябва да стане, като се очертаят други- различни от вече очертаните площи
(което е заявено и от св.Н.Е.). В случая обаче, след като договорът за наем на
общински мери и пасища е сключен от подсъдимата не лично, а в качеството й на
представител на животновъдите, и в последствие подаденото заявление пред РА на
ДФ”Земеделие” е същото като площ, то очевидно, че и получените субсидии следва
да се приведат по посочената от заявителя сметка и същите са предназначени за
всички упълномощители. Т.е. следва разпределението на
така получената сума между животновъдите, съобразно предварително описаните в
решението критерии.
В действителност този факт не се отрича
първоначално от подсъдимата. Същата потвърждава, че е кандидатствала като
пълномощник, получила е в същото качество парите от субсидията, но не е
разпределила същата, тъй като животновъдите нехаели и не се грижели за мерите и
пасищата да са в добър екологичен и земеделски вид.
Тази позиция на подсъдимата обаче не намира
опора в каквито и да било основания. След като е получена субсидията, то тя би
следвало да се разпредели пропорционално- съобразно утвърдените вече правила за
разпределяне между животновъдите. Според свидетелските показания, субсидията се
плаща за свършена работа- т.е. след подаване на заявление през 2010г., при
проверка и изпълнение на задълженията, в края на същата или началото на
следващата година се изплащат сумите по субсидията- в частта им, която
съответства на изискванията на РА. В случая е без съществено значение на каква
база се разпределят тези суми- данни от предходната година, от настоящата, или
предвиждания за следващата. Очевидно е, че няма връзка между броя на
отглежданите животни и сумите по субсидията, тъй като последната се плаща за
поддържане на мери и пасища и няма нищо общо с отглеждани животни. Обвързването
с броя отглеждани животни е направено не нормативно, а с решение на събранието
на животновъдите, за да се постигне по-ясен критерий кой каква площ следва да
поддържа и в последствие на кого каква част от субсидият
следва да се изплати. Т.е. този механизъм е за улеснение. И в тази връзка съдът
не намира обстоятелства, които да опорочават действията на събранието по начин-
водещ до оневиняване на подсъдимата. Още повече- в случая няма спор за това, че
на един животновъд е изплатено по-малко от очакваната субсидия, а на друг-
повече- плащане не е имало към нито един от животновъдите. Очевидно е също, че
няма как броя на отглежданите животни от описаните такива в гр.Меричлери, да е
константна величина. Поради което и правилно е било прието този брой да се
счита към момента на подаване на заявлението за подпомагане, а не в последващ
момент, когато броят на животните със сигурност няма да е същият и ще се налага
измисляне на нови критерии за плащане.
Тук следва да се упомене втората група от
свидетели- това са всички пострадали животновъди.
Съдът кредитира като достоверни техните
показания, както и показанията на първата група от свидетели. Докато първата
група се състои от длъжностни лица, които са възприели описаното от тях в
рамките на своите служебни задължения, то не се откриха обстоятелства, които да
водят до съмнения в достоверността на тези показания. А относно втората група
от показания, съдът възприе и кредитира същите поради тяхната последователност
и безпротиворечивост. Нито един от тези свидетели не
е останал с убеждението, че няма никакво сдружение, че не са провеждани
събрания и че подс.Т. не е никаква, за да им раздава
субсидии. Напротив- всеки от тях заявява, че всичко е вървяло нормално, докато
е бил предходния представляващ- св.С., както и в първата година от
представителството на Т.. В последствие обаче положението стигнало до там, че
не им били раздадени никакви суми за субсидии, като не им било обяснено нищо
конкретно. А елементарната логика сочи, че ако подс.Т.
в качеството си на представляващ това сдружение е следвало да предупреди поне
съответните животновъди, за които тя има убеждението, че не се грижат за
пасищата и не изпълняват задълженията си по поддръжката им. В случая обаче
такова нещо не се е случило. И логично се е стигнало до ситуация, в която
животновъдите канят представляващият ги да разясни защо нсе
още нямат преведена субсидия. Животновъдите си спомнят, че на тази среща подс.Т. е отричала да е имало преведени средства от
субсидиите, а те реално вече са били преведени. Т.е. неизяснените моменти в
отношенията представител- представлявани са очевидни. Но тези неизяснени
моменти не са в полето на животновъдите, а на представляващите ги подсъдима.
Нейното обяснение за неизплащането
на получената субсидия е това, че животновъдите не правели нищо за поддържането
на мерите. Това заявление обаче остана изолирано, доколкото не се събраха
категорични доказателства за бездействието на животновъдите. Напротив- събраха
се и такива, според които мерите и пасищата са били поддържани, като в началото
на сдружението- през 2005г., са били изчистени по-големите камъни и дървета от
пасищата, а през следващите години същите единствено са косени (което също се
счита за поддръжка), което косене е било извършвано редовно. Действително
липсват установени граници кой от животновъдите коя конкретно част от наетите
мери и пасище ще поддържа, но и този факт не променя обстоятелството, че
подсъдимата е следвало да осъществи волята на упълномощилите я лица. Още
повече, подс.Т. не е решаващ орган да преценя вече
отпусната субсидия на кого да я разпредели и кой да не получи субсидия- тъй
като никой не я е упълномощавал за това.
Изолирано остана и твърдението на
подсъдимата, че след като животновъдите нищо не правели, тя намала
намерение да носи негативните последици от неподдържането
на наетите мери и пасища. В договора за наем с Община Димитровград обаче няма
описани негативни последици от неподдържането на
наетите площи. А „санкцията”, за която говори подсъдимата се употребява в
точният й смисъл, но в неправилното й разбиране. При приложената и описана
по-горе схема, след като владеят на правно основание конкретна площ мери и
пасища, животновъдите имат право да подадат заявление пред РА на ДФ”Земеделие”.
Което са и сторили чрез своя пълномощник. Следва разглеждане на документите,
извършване на съответни проверки и съответно изплащане на субсидия. До тук
никъде не се говори за санкция. Такава фигурира едва когато стане въпрос за
плащане на субсидия. И както в случая е станало- от полагащи се над
51 000лв.- определени на база наета площ по нормативно определена цена за подпомагане
на единица площ, са отпуснати малко над 35 000лв. Т.е. разликата между
тези две суми се явява санкцията. Но тази разлика не се заплаща нито
предварително от животновъдите или от представляващата ги подсъдима, нито пък
по някакъв друг начин е предвидено да излязат от патримониума
на подсъдимата. Тези средства просто не се привеждат като субсидия- привеждат
се тези, за които са налице основанията. Или казано накратко, подсъдимата и
самите животновъди не са застрашени от намаляване на имущественото им състояние
при кандидатстване за субсидии по СЕПП- единствено са застрашени да не получат
субсидията в очаквания размер. А след като е имало преведена сума, то тя би
следвало да се разпредели между упълномощителите. И
ако има някои от тях, които не са положили никакви усилия, а други са изнесли
целият товар на поддържането на пасищата, то тези въпроси би трябвало да бъдат
разрешени на общо събрание, а не да са еднолично и скрито от останалите решение
на представляващият сдружението. А още повече- както бе посочено и по-горе, тук
няма разпределени никакви средства на нито един животновъд- т.е. подсъдимата е
приела еднолично, че нито един от упълномощителите й не е свършил никаква
работа или ако е свършил, то е било извън определените за поддръжка мери и
пасища. На какво почива тази оценка обаче, след като все пак е заплатен размер
от над 70% от заявената субсидия, не е ясно.
Оказва се, че въпреки неположените
от никого усилия за поддържането на пасищата, РА е одобрила значителен размер
от тях като поддържани.
И тук идва следвакото
обстоятелство- заявено от подсъдимата- че тя е плащала с лични средства на
трети лица- неучастващи в сдружението, за да
почистват пасищата. Такъв обаче се оказа единствено свидетелят Т.Т.. Според
неговите показания, които съдът въприе и кредитира
като обективни и последователни, подс.Т. го помолила
да й извърши услуга- свързана с поддръжката на мерите. За тази услуга му била
заплатена надница, като максимумът средства, които му били заплатени били в
размер на общо 500лв. При получена субсидия от 35000лв. няма как да бъде
обяснено, че всички те са отишли за разплащане с външни лица, които са
поддържали пасищата, след като единственото външно лице не е сигурно дали е
взело и 500лв. Наред с показанията на св.С.- предишен представляващ
сдружението, според прилаганата от тях схема, при получаването на субсидиите,
се заделяла сума, с която да се заплати наема на мерите на общината за
следващата година, както и средства за евентуалното наемане на хора за
подпомагане на почистването. Т.е. налице са данни, че подс.Т.
не е започнала без никакви средства, заплатила е наема за земите, заплатила е и
500лв. на св.Т., а е получила субсидия от 35 357,66лв. И при приспадане на
тези суми пак се получава значителна разлика, която е в патримониума
на подсъдимата и тя не желае да се разделя с тези средства.
Извода, който може да бъде направен от
описаното по-горе е, че получавайки на 28.04.2011г. субсидията от ДФ”Земеделие",
подс.Т. съзнателно е действала против законните
интереси на представляваните животновъди, задържайки субсидията за себе си
вместо същата да бъде разпределена между животновъдите съобразно ползваните
площи общински мери и пасища на база притежавани брой животни, на каквато база
е определено и количеството хектари мери и пасища, служещи за паша на добитъка
им. Субсидията се отпуска за поддръжка на ползваните общински мери и пасища в
добро екологично състояние, но вместо да даде отчет за получените пари и начина
на разпределението им, подс.Т. е задържала парите за
себе си.
И тук се достига до обстоятелството, че при злоупотреба с доверие трябва да е налице имущество,
поставено под надзор или управление
на трето лице, за разлика
от присвояването. Престъплението се характеризира с особености на субекта и изпълнителното
деяние, разграничаващи го от останалите
посегателства. Те сочат на действия
на упълномощено пред външния свят
лице, изразяващи се в умишлено ощетяване
на поверено за пазене и управление
чуждо имущество, на каквито обстоятелства
индицира конкретиката по настоящото дело. Средствата са получени
на правно основание (по силата на конкретното упълномощаване) и след като
не са разходвани
съобразно целта и действията, които са й възложени
от съответните упълномощители, не са представени
първични оправдателни разходни документи, за това
е налице престъпление по чл.217 от НК - злоупотреба с доверие. (Решение №197/07.05.2009г. по
н.д.№177/2009г. на ВКС).
В процесния случай, подсъдимата е злоупотребила с доверието на членовете на това сдружение на животновъдите, като е получила
сумата от 35 357,66лв., които вместо да раздели
пропорционално по предварително установени критерии, тя е задържала за себе си.
Ето защо, съдът прие за безспорно
доказано и установено извършването на престъпление по чл.217 от НК и участието
на подс.Т. в него- като извършител.
В случая съдът прие, че е налице и
квалифициращ признак относно предмета – настъпили значителни щети по смисъла на
чл.217, ал.4 от НК. Установената равностойност на имуществените вреди,
причинени от деянието– сумата от 26061,22лв., равняващи се на приблизително 108
минимални работни заплати /при МРЗ от 240лв. към 28.04.2011г./ и с оглед
съдебната практика следва да се приеме, че са били причинени значителни щети.
От субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл от подсъдимата. Тя е осъзнавала обществено-опасния му
характер, предвиждала е неговите обществено-опасни последици и е искала тяхното
настъпване.
Подсъдимата Б.Д.Т. е родена на ***г***,
българка, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, земеделски
производител, неосъждана, ЕГН **********.
Характеристичните й данни са положителни.
При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни. А като отегчаващи такива- значителен брой животновъди са
били лишени от средства- необходими им за издържане на стопанствата им,
злоупотребата с доверието на значителен брой хора, въвеждането им в заблуждение
след като реално субсидията е била преведена по сметката на подсъдимата.
В тази връзка, при
съобразяване степента на обществена опасност на деянието, която е висока и невисоката
такава на дееца (с оглед на извършеното деяние, което е за първи път), при
съобразяване и приемане на баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът определи предвиденото в закона наказание, като наложи на
подсъдимата наказание „Лишаване от свобода” за срок- близък до средния предвиден,
а именно за срок от 2 (две) години. С оглед постигане целите на наказанието и
поправянето на подсъдимата, съдът намери, че не е наложително така определеното
наказание да бъде изтърпяно ефективно, поради което приложи разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 4 (четири)
години. Именно с налагането на наказание в размер- близък и под средния
предвиден и приложението на чл.66 от НК, съдът намери, че в най-пълна степен ще
се постигне целта на закона- поправянето на дееца. Това наказание бе преценено
като най-адекватно на извършеното, отново съпоставено с преценката за
най-пълноценното поправяне на един деец. В случая не е оправдано налагането на
предвиденото наказание, което да бъде изтърпяно ефективно, тъй като се касае за
неосъждан до сега деец, а също така и надали едно
ефективно изтърпявано наказание „лишаване от свобода” би допринесло за
поправянето на подсъдимата, както и за възстановяване на щетите от
престъплението. Необходимата поука от това престъпление и постигане целите на
наказанието спрямо подсъдимата, ще бъдат постигнати и с приложението на чл.66
от НК, поради което и съдът приложи тази разпоредба.
Следва да се отбележи също, че съдът не откри многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, които
да доведат до приложението на чл.55 от НК. Да, действително са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, но в случая не може да бъде приета нито
тяхната многобройност, нито изключителност. Още повече- налице са и значителни
на брой отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради тази причина съдът
наложи наказанието с приложението на чл.54 от НК, при баланс на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Поради същите причини съдът наложи в максималния предвиден
размер и другото- по-леко предвидено наред с „лишаване от свобода” наказание- а
именно „Глоба”- в размер на 300лв.- като адекватен и относим
на извършеното престъпление. А определеният размер е в максималния предвиден,
тъй като действително законоопределения размер дори и
в максималната му стойност не може да се равнява на причинените от
престъплението щети. Поради тази причина съдът наложи именно него, а не
по-нисък.
Съдът счете, че с
така наложените наказания ще се постигнат целите на личната и генералната
превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно, както по
отношение на подсъдимата, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
Доколкото от събраните по делото
доказателства се установи по безспорен
и несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението, предвидено в текста на чл.217, ал.4, вр. ал.2 от НК, че
същото е осъществено виновно, съдът постанови подсъдимата да заплати
на конституираните като частни обвинители П.М.П. *** - сумата 300 (триста) лева
– произтичаща от направени от последния разноски по делото за възнаграждение на
повереник, както и на Д.Г.П. *** и на Т.Д. ***, сумите от по 250 (двеста и
петдесет) лева за всеки един от тях – произтичащи от направени от последните
двама разноски по делото за възнаграждение на повереник.
След
като призна подсъдимата за виновна и й наложи наказание, съдът постанови тя да
заплати да заплати в полза на държавата направените
по делото разноски – сумата от общо 292 (двеста деветдесет и два) лева –
произтичаща от възнаграждения на вещо лице, която сума да внесе по сметка на
Районен Съд- Димитровград.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
