Решение по дело №7261/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........

гр. Варна, 12.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав в публично съдебно заседание, проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА

 

при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7261 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 06.12.2019г. е сключил с ответника „Т.“ ЕООД договор за услуги, по силата на който ищецът е възложил на последния срещу възнаграждение да извърши действия, имащи за цел вземане на участие на ищеца в лятна програма за работа и пътуване на български студенти през 2020г. в САЩ. Твърди се, че за възложената работа ищецът е заплатил на ответника следните суми: 354.00 лв. - първа вноска от $200, представляващи депозит за Студентска бригада Work and Travel USA; $989.00 – втора вноска за Студентска бригада Work and Travel USA, включително такса SEVIS; 400.00 лв. – представляващи депозит за самолетен билет. Твърди се, че възникналата в страната и чужбина извънредна ситуация във връзка с глобалната пандемия от „Ковид – 19“ е породила обективни пречки за изпълнението на сключения договор. В тази връзка ищецът е съобщил на ответника, че предвид настъпилите непредвидими и непреодолими извънредни събития същият няма интерес от изпълнението по договора и е заявил прекратяването му. Твърди, че и към датата на сезиране на съда ответникът е отказал да върне на ищеца претендираните суми. Предвид изложеното сезира съда с искане за осъждане на ответника да му заплати сумите от: 354.00 лв. - първа вноска от $200, представляващи депозит за Студентска бригада Work and Travel USA; $949.00 – втора вноска за Студентска бригада Work and Travel USA (без такса SEVIS); 400.00 лв – представляващи депозит за самолетен билет, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Т.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че към датата на подаване на заявлението от ищеца за прекратяване на договора не е налице неизпълнение на задълженията на „Т.“ ЕООД, както и че към същата дата не е налице непреодолима сила, която да представлява обективна пречка за изпълнение на задълженията на страните по договора. Напротив, до датата на получаване на изявлението на ищеца за разваляне на договора, ответникът сочи, че е изпълнил всички предвидени в договора свои задължения, поради което счита себе си за изправна страна по него. Ответникът сочи, че на основание раздел II, т. 15b, предложение 4 от договора, не следва да бъдат възстановени $400 от общата платена от ищеца сума по договора, както и платените суми за такса SEVIS в размер на $40, на основание раздел II, т. 6 от договора. На следващо място ответникът сочи, че на 23.06.2020г. е съобщил на ищеца готовността си страните да прекратят договора при спазване на предвидените в него условия за това. Твърди се, че към датата на отправяне на заявлението за разваляне на договора не са били налице форсмажорни обстоятелства, както и че в случай на такива, рискът от неизпълнение е за ищеца. С оглед горното моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че на 06.12.2019г. са сключили договор по повод участие на ищеца В.И.М. в програма Work and Travel USA. Това се установява и от приложеното на л. 8-9 от делото заверено от страната копие на цитирания договор.

Съгласно раздел I от договора „Травълър“ ООД се е задължило да осигури документи за J1-DS 2019, да информира участника по всички въпроси, касаещи неговата ангажираност в програмата, да отговаря на въпроси на участника, поставени в e-mail, да организира при възможност полети на групи от участници, да информира подробно и правилно участника за правата и задълженията, които произтичат от J1 визата и програмата; да договори с американското консулство дати за интервю за вида съобразно датата на започване на работа в САЩ; да резервира самолетни билети на участника съобразно датата на започване на работа в САЩ, посочена в работната оферта, да осигури обучение и консултации на участника, ако е необходимо.

В раздел II от договора за уговорени задълженията на В.И.М., в качеството му на участник в програмата, сред които освен заплащане на следващите се такси от 200 щ.д. такса преди осигуряване на работна оферта; 949 щ.д. – втора вноска след осигуряване на работна оферта; 35 щ.д. такса SEVIS, е предвидено такова да започне работа на датата, посочена в работната оферта.

В т. 15, б. b е посочено, че участникът разбира, че губи следните суми при отказване от програмата: 200 щ.д. – отказ от програмата след записване; 300 щ.д. – отказ от програмата след преминаване на интервю с работодател; 400 щ.д. – отказ от програмата след подписване на работна оферта или след като са издадени документи за виза DS 2019 и 1149 щ.д. – отказ от програмата след виза.

В т. 8, раздел III е посочено, че договорът се прекратява в деня на изцяло приключената услуга , а именно: получаване на американска виза и заминаване на участника за САЩ или в деня на възстановяване на такси по програмата, в случаите посочени в договора.

За безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните е прието и че ищецът, в изпълнение задълженията си по договора, е заплатил на ответника сумите, както следва: 354.00 лева - първа вноска от 200 щ.д., 989.00 щ.д. – втора вноска, включително такса SEVIS; 400.00 лева – депозит за самолетен билет.

Видно от приложеното на л. 14-15 от делото заявление, че със същото ищецът В.И.М. е изявил воля за прекратяване на договора. Като основание за прекратяване на облигационната връзка е посочено глобалната пандемия от Ковид-19, като конкретно в заявлението е посочено, че не е ясно кога ща има възможност за провеждане на интервю за кандидатстване за виза в американското посолство; че американският работодател го е уведомил, ме може да осигури настаняване за 2 седмици, без обаче ищецът да е получил уверение, че може да започне работа веднага след пристигане; местоработата се намира в щат, който е най-засегнат от Ковид-19 и опасения, че отслабването на мерките ще бъде забавено и най-накрая с това, че евентуалното пътуване до САЩ поражда рискове за личното му здраве. Между страните не се спори, че заявлението е достигнало до ответника.

В открито съдебно заседание между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че към датата на горното изявление, е било преустановено провеждането на интервю за издаване на визи, като такива не са провеждани до изтичане срока на договора с оглед заповедта на президента на САЩ от 22.06.2020г. за спиране на издаване на визи, включително от типа за Културен обмен - J1. За последно ищецът е уведомен от ответника на 23.06.2020г. (писмо л. 18).

От приобщените по делото представени от ответното дружество и неоспорени от ищеца в превод писмени доказателства се установява, че „Травълър“ ООД е водил кореспонденция с Hoss`s country corner набиране на служители за последното, като ищецът е бил одобрен да започне работа при посочения работодател (л. 63-64, 70-71), което се установява и от представената работна оферта за работа и пътуване (л. 65-69). Наред с това от същата се установява, че ищецът е следвало да пристигне в САЩ, Ню Йорк в периода 8-15.06.2020г., като работата е посочено, че приключва на 08.09.2020г. Представени от ответника са и Сертификат за избираемост на статут на посетител по обменна програма DS-2019, както и молба от 24.04.2020г. до Държавния департамент на СЯЩ, Консулски център за електронни молби за виза.

В открито съдебно заседание между страните е прието за безспорно и че ответното дружество е съдействало на ищеца за осъществяване на интервю с американски работодател.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, получилият нещо на отпаднало основание дължи връщането му. За основателността на претенцията в тежест на ищцата е да установи при условията на главно и пълно доказване, че страните са били обвързани от валидна облигационна връзка; изпълнение на поетите с договора задължения и отпадане на основанията. В тежест на ответника е да установи наличието на основание да задържи престираното му.

В настоящия случай между страните е безспорно наличието на валиден договор сключен на 06.12.2019г., по силата на който ищецът е възложил на ответника срещу възнаграждение да извърши действия, имащи за цел вземане на участие на ищеца в лятна програма за работа и пътуване на български студенти през 2020г. в САЩ, както и че ищецът е заплатил на ответника сумите от 354.00 лева - първа вноска от 200 щ.д., 989.00 щ.д. – втора вноска, включително такса SEVIS; 400.00 лева – депозит за самолетен билет.

Както съдът посочи по-горе, ищецът основава исковата си претенция на твърдения за едностранно прекратяване на облигационната връзка поради обективна невъзможност за изпълнение на договора, позовавайки се на глобалната пандемия от Ковид-19. Именно до това била ли е налице обективна невъзможност за изпълнение на договора към датата на отправеното изявлението се свежда и първия спорен по делото въпрос.

Глобалната пандемия от Ковид-19 според съда несъмнено е събитие, което е изключително по своя характер, което страните не са били длъжни и не са могли да предвидят при сключване на договора. Именно с оглед спецификата на създалото се фактическо положение, обусловено от горното събитие, е било преустановено и издаването на визи от Американското посолство, наличието на която е предпоставка за изпълнение от страна на ищеца на ангажимента по участие в програмата. Към датата на изявлението за прекратяване на облигационната връзка интервю за виза не е било насрочено и както сам процесуалният представител на ответника сочи в съдебно заседание към този момент визи не са издавани, нито е имало яснота колко време ще продължи това положение. С оглед това и настоящият състав на съда намира, че изявлението за преустановяване на облигационната връзка не се дължи на субективното поведение на ищеца, а на обективни причини, които не могат да бъдат поставени нито в негова вина, нито в тази на ответника. По изложените причини следва да се приеме, че договорът е прекратен поради обективна невъзможност за неговото изпълнение.

Следващият спорен по делото въпрос е относно обема на задължението за реституция.

Процесният договор разкрива белезите на такъв за договор за поръчка, поради което и приложение следва да намери правилото на чл. 288, ал. 2 ЗЗД, предвиждащо, че ако изпълнението на поръчката стане невъзможно, доверителят трябва да заплати на довереника направените от него разноски и възнаграждение съответно на извършената работа. В настоящия случай по делото се установи по несъмнен начин, че ответното дружество е изпълнило част от възложените му задължения по сключения договор, осъществявайки действия по намиране на работодател, спомогнал е за организацията и физическото изпълнение на видео интервю, осигурил е документи, включително такива за виза. При това положение на същия се следва възнаграждение за извършените действие, като размерът на същото следва да бъде определено в рамките на уговорения такъв в раздел II, т. 15, б. b, а именно 400 щ.д. Тази сума ответното дружество има основание да задържи. Липсва такова за останалите платени му такси и депозити, поради което и същите следва да бъдат възстановени от ответника на ищеца. Или, исковата претенция следва да бъде уважена за суми от 749 щ.д., платени като втора вноска и 400.00 лева, платена като депозит за самолетен билет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда. За сумата от 354.00 лева, платена като първа вноска от 200 щ.д. и за разликата над 749 щ.д. до предявения размер от 949 щ.д. претенцията следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното от ищеца искане, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от В. Маринов разноски. В случая страната е представила доказателства за заплатена държавна такса, като съразмерно на уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 67.97 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответното дружество се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и превод на документи, като съразмерно на отхвърлената част от иска в тежест на ищеца следва да се възложи сумата от 185.21 лева.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.И.М., ЕГН **********,***, сумите, платени по прекратен договор от 06.12.2019г. по повод участие на ищеца В.И.М. в програма Work and Travel USA, а именно: 749 щ.д. (седемстотин четиридесет и девет щатски долари), платени като втора вноска и 400.00 лева (четиристотин лева), платена като депозит за самолетен билет, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба – 30.06.2020г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 354.00 лева, платена като първа вноска от 200 щ.д. и за разликата над 749 щ.д. до предявения размер от 949 щ.д., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.И.М., ЕГН **********,***, сумата от 67.97 лева (шестдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки), представляващи сторените пред ВРС разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА В.И.М., ЕГН **********,***, да заплати на  „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 185.21 лева (сто осемдесет и пет лева и двадесет и една стотинки), представляваща сторени пред ВРС разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: