№ 1401
гр. Варна, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
частно гражданско дело № 20223100500200 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК.
Oбразувано е по Възражение вх. № 52677/20.12.2021 г. от Г. АТ. АТ., ЕГН
**********, с настоящ адрес: с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. „Янтра“ 25, чрез
адв. Ц.Д. - ВАК, срещу Заповед № 1784/19.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6984/2021 г. по описа на РС - Варна, XXV състав.
В обстоятелствената част на депозираното възражение се излага, че на 06.12.2021 г. в
канцеларията на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, рег. No 894, район на действие: района на ОС -
Варна, Г.А. получил съобщение с изх. № 21646/27.10.2021 г. за образувано изп. дело No
20218940401456 при ЧСИ. С горното съобщение е уведомен, че дължи суми на „Енерго-
Про Продажби“ АД
въз основа на издаден на дата 27.08.2021 г. изпълнителен лист от РС - Варна, по ч. гр. д. №
6984/2021 г., XXV състав. След извършени справки установил, че действително има
заведено заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение. Установил, че
било изпратено съобщение по настоящия му адрес, което било получено на 21.07.2021 г.,
като в същото като връчител било отразено лицето Михаела Добрева ГРАО, а в т. 2 като
получател бил записан Красимир Петров Исмаилов, със задължение да го предаде на Г.А..
Излага твърдения, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, тъй
като са нарушени установените в ГПК правила за връчване; длъжникът обосновава наличие
на предпоставките, визирани в чл. 423, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Заявява, че лицето Красимир
Исмаилов не е предал получените съдебни книжа на Г.А.. Счита, че е нарушено правилото
на чл. 46 от ГПК, тъй като Красимир Исмаилов не е от домашните на длъжника, не живее на
адреса, нито е работник/служител или работодател на Г.А.. Отделно застъпва становище, че
лицето Михаела Добрева не разполага с правомощия да връчи съобщението на съда,
съгласно чл. 42 от ГПК.
Заявява, че служител на съда не е отбелязал, че съобщението не може да бъде
връчено лично на адресата - длъжник, връчването е станало на друго лице по преценка на
връчителя, без да се направи повторен опит съобщението да се връчи лично на адресата.
Настоява за приемане на възражението, спиране на изпълнението на издадената
1
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпращане на делото на РС – Варна, с указания
към заявителя за възможността да предяви установителен иск по чл. 415 от ГПК.
Депозиран е отговор от заявителя „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез юрисконсулт
Василики Сиапера, в който счита депозираното възражение за недопустимо, евентуално
неоснователно. Поддържа, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно на длъжника. В
тази връзка изтъква, че разноските, сторени в производството по ч. гр. д. № 6984/2021 по
описа на РС – Варна, са заплатени лично от длъжника на 02.08.2021 г. Сочи, че извършеното
плащане свидетелства за по-ранно от твърдяното от страна на длъжника узнаване на
издадената срещу него заповед за изпълнение, и възражението по чл. 423 е подадено след
изтичане на законоустановения едномесечен срок.
Настоява за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално
възражението да не бъде приемано. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК.
Настоящият състав намира следното:
Защитата на длъжника при условията на чл. 423 от ГПК има извънреден характер и се
основава на изрично предвидени законови предпоставки. Настоящото производство не касае
съществуването на заповедния дълг, а има изцяло процесуален характер. При приемане на
възражението актът на съда е насочен единствено към възстановяване на положението,
което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл. 414 от
ГПК. Възражението по чл. 423 ГПК има за цел да препятства изпълнителната сила на
заповедта при основателен пропуск на длъжника да подаде възражение по чл. 414 ГПК, при
наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 423 ГПК основания.
Произнасяне по същество на възражението по чл. 423 ГПК е обусловено и от
спазване на преклузивния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК за подаването му. Определеният в чл.
423 ГПК срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, тъй като с
пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената
заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е
недопустимо. Този срок тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение.
"Моментът на узнаване" е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го
твърди в свой интерес, а ако има обективни данни за обратното предхождащо узнаване, то
трябва да се докаже от кредитора. От друга страна, за да е налице узнаване на заповедта, е
необходимо длъжникът да е получил информация за нейното издаване и съществуване, като
при преценката дали срокът е спазен съдът следва да изходи от твърденията на страната и
представените и събрани по делото доказателства, от които може да се направи извод за
момента на узнаване.
В процесния случай във възражението е посочено, че страната е узнала за
издададената заповед за изпълнение след връчване на Съобщение за образуване на
изпълнително дело на 06.12.2021 г. в канцеларията на ЧСИ и след извършване на справки в
деловодството на РС - Варна.
Настоящият състав намира възражението за допустимо, доколкото същото е подадено
от надлежно легитимирана страна - длъжник в заповедното производство, в
законоустановения едномесечен преклузивен срок. Видно от мотивите към т. 3б от ТР
4/2013 г. на ОСГТК, допустимостта на настоящото производство е обусловена от наличието
на стабилизирана заповед поради редовно осъществено от външна страна връчване. От
приложенията по заповедното дело, както и служебно изисканите от настоящия състав
справки от ЧСИ, се установява, че Съобщение за образуване на изпълнително дело, заедно с
подлежащия на принудително изпълнение акт, е връчено на Г.А. на 06.12.2021 г. Въпреки
наведените твърдения в депозирания отговор от процесуалния представител на „Енерго-Про
Продажби“ АД за по-ранното узнаване от страна на длъжника, съдът намира, че
преклузивния срок е спазен. Видно от Удостоверение изх. № 4061/16.03.2022 г. по рег. на
2
ЧСИ, по изпълнително дело № 20218940401456, срещу длъжника Г.А. са постъпили
следните суми: сумата от 46,93 лева – на 02.12.2021 г. по специалната сметка по чл. 24, ал. 1
ЗЧСИ, в изпълнение на наложен запор върху паричните вземания на длъжника към
Райфайзен банк България ЕАД; сумата от 920,99 лв. – на 10.12.2021 г. по специалната
сметка по чл. 24, ал. 1 ЗЧСИ, в изпълнение на наложен запор върху паричните вземания на
длъжника към Уникредит Булбанк АД
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал.3 от ГПК, препис от заповедта за изпълнение
следва да се връчи на длъжника от съда, който я е издал. Връчването на заповедта за
изпълнение има съществено значение, доколкото от този момент за длъжника започва да
тече срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК, в който той може да възрази срещу заповедта или
срещу части от нея. Ако възражение не е подадено в едномесечния срок от връчване на
заповедта, въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. Защитата на длъжника в този
случай следва да се реализира по реда на извънредното производство по чл. 423 ГПК.
Видно от преписката по заповедното производство по ч. гр. дело № 6984/2021 г. по
описа на XXV състав на ВРС, с разпореждане № 4992/19.05.2021 г. съдът е постановил
издаване на заповед по реда на чл. 410 ГПК в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, за всички претендирани по заявлението суми, срещу длъжника Г. АТ. АТ.. Въз
основа на това е издадена заповед № 1784/19.05.2021 г. връчена от съда по реда на чл. 411,
ал. 3 ГПК на 21.04.2017 г. чрез трето лице – Красимир Петров Исмаилов, срещу подпис.
Съдът е приел, че с горното е налице редовно връчване на издирения служебно настоящ
адрес на длъжника, чрез надлежно легитимирано да получи съобщението лице, съгласно чл.
46 ГПК. Поради това с разпореждане № 14734 от 26.08.20121 г. съдът е разпоредил издаване
на изпълнителен лист в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби“ АД, на основание чл.
416 ГПК.
Съгласно чл. 46, ал. 1 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на
адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. С ал. 2 изрично и
лимитивно е определен кръгът от другите лица, чрез които съобщението може да бъде
връчено валидно - друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който
живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето,
чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде
призовката на адресата. Целта на разпоредбата е да се гарантира уведомяването на страната
за предприетите процесуални действия от насрещната страна и съда, с оглед осигуряване на
възможност за защита на правата й.
В чл. 44, ал. 1 ГПК изрично е посочено, че връчителят удостоверява с подписа си
датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той
отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението.
Видно от Разписка към Съобщение от 13.07.2021 г. по ч. гр. д. 6984/2021 г. по описа
на XXV състав на ВРС, Заповедта за изпълнение, издадена по делото, е връчена на
21.07.2021 г. на Красимир Петров Исмаилов със задължение да я предаде на Г. АТ. АТ..
Няма никакво отбелязване относно качеството на лицето, на което е връчено съобщението, и
данни относно същото. С оглед на това не може да се приеме, че е изпълнен предвиденият
ред в чл. 46 от ГПК.
На посочените основания, съдът приема, че връчването на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК е извършено в нарушение на правилата на чл. 46, ал. 2 от ГПК. Налице е
ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение по смисъла чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Възражението е основателно и като такова следва да се приеме от въззивния съд.
Воден от горното съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА Възражение вх. № 52677/20.12.2021 г. от Г. АТ. АТ., ЕГН **********, с
настоящ адрес: с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. „Янтра“ 25, подадено чрез адв.
Ц.Д. - ВАК, срещу Заповед № 1784/19.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6984/2021 г. по описа на РС - Варна, XXV състав;
СПИРА, на основание чл. 423, ал. 3 ГПК, изпълнението на издадената по ч. гр. дело
№ 6984/2021 г. по описа на ВРС, XXV състав, Заповед № 1784/19.05.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс – Г“, ЧРЕЗ СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп. дело №
20218940401456 по описа на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, рег. № 894, с район на действие:
района на ОС – Варна;
ИЗПРАЩА делото на РС – Варна, за продължаване на разглеждането му с указания
по чл. 415, ал.1 от ГПК.
Препис от настоящото определение ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно на ЧСИ Ивета-Луис
Ернандес, рег. № 894, с район на действие: района на ОС – Варна, по изп. дело №
20218940401456, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4