РЕШЕНИЕ
№
07.10.2020 г.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на единадесети септември през
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица Караджова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №128 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.И.
ДЪНЕВ, ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис №13-адв.К.У. против Наказателно
постановление №19-1818-001020 от 02.12.2019 г. на Началник сектор в РУ
Пазарджик, с което на същия за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена в размер на ГЛОБА от 200 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение са отнети 10 контролни точки.
Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата РУ Пазарджик не изпраща представител и не
взевма становище.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 24.06.2019 г. около 15,00 часа в с.Пищигово, на
кръстовище между ул.“.. ..“ и ул.“…“ управлява лек автомобил „…” с ДК №…,
собственост на „В.Х.Х.-Д. и предстоящ собственик И. Д., който не е регистриран
по надлежния ред-автобомилът е с прекратена регистрация на 28.06.2018 г. по
чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Въз
основа на същите фактически обстоятелства е била образувано досъдебно
произвоство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 18.11.2019
г. на Районна прокуратура Пазарджик е прекратено ДП №933/2019 г. по описа на РУ
Пазарджик. Прието е че престъплението представлява маловажен случай по смисъла
на чл.9, ал.2 от НК, като материалите са изпратени на административен орган за проверка
на случая и евентулано ангажиране на отговорност за административно нарушение.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетеля И.Л.-актосъставител и писмените доказателства
представени по делото.
Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която поставя задължително изискване
по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Не
е спорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място
жалбоподателят е управлявал процесният и описан по-горе лек автомобил. Не
се спори и, че регистрацията на автомобила е прекратена на
28.06.2018 г. по реда на чл.143,
ал.15 от ЗДвП във връзка с чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
Установи
се от представените по делото доказателства, че с договор от 30.03.2018 г.,
въпросният автомобил е закупен от И.И. Д.. Сделката за
покупко-продажбата на автомобила била изповядана пред нотариус на същата дата, за което по електронен път били подаден
данни към системата на Сектор "Пътна полиция". Купувачът имал
задължение в едномесечен срок, считано от
покупката, респ. придобиването на собствеността над автомобила, т.е. до 30.04.2018 година, да регистрира превозното средство на свое
име, съгласно чл.3, ал.1 Наредба №I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Той обаче не сторил
това до изтичане на двумесечния срок по
чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради което
регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 28.06.2018 г.
Жалбоподателят обаче не е знаел това и управлявал автомобила на 24.06.2019 г., когато били спрян от служители на на ОД МВР Пазарджик, които констатирали, че автомобилът е с прекратена
регистрация.
При така установеното настоящият съдебен
състав намира, че поведението на жалбоподателят не запълва от субективна страна признаците на състава на административното
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
На първо
място следва да се отбележи, че за настоящия съдебен състав е спорен правният характер
на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.
Разпоредбата е кодифицирана в Глава ІІІ – Пътни превозни
средства на ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за допускане на
движението им по пътищата на страната и изискванията за провеждане на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, участващи в движението по пътищата и други. В същото време, по своя
характер и наименование прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство представлява принудителна
административна мярка, които са нормативно уредени в глава VI на ЗДвП – Принудителни
административни мерки. Именно там,
съгласно чл.171, т.2а за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство, като са изброени изчерпателно хипотезите, при които
се предприема тази мярка, сред които обаче
не
фигурира неизпълнение от страна на собственика на задължението да регистрира
превозното средство в двумесечен срок от придобиването. Не е посочено нито в
ЗДвП, нито в горецитираната наредба, от кой орган се извършва това служебно
прекратяване на регистрацията и с какъв акт. Не е регламентирано задължение за
уведомяване на собственика на превозното средство за осъщественото служебно
прекратяване на регистрацията, каквото задължение е предвидено в чл.10, ал.2 от
Наредбата при другите случаи на прекратяване на регистрацията. Не е предвиден
ред за обжалване на акта за служебно прекратяване на регистрацията. С оглед на
изложеното съдът счита, че нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, послужила като
основа за започването на настоящето АНП, е противоконституционна, тъй като
предвижда възможност да сериозно ограничаване на правото на собственост на
гражданите, без да е предвиден законен ред за защита на това право.
Освен
това съдът
намира, че вмененото нарушение е несъставомерно и недоказано от
субективна страна.
По
делото е представено писмо от с-р „ПП“
при ОД на МВР Пловдив, от което е видно, че собственикът на автомобила, в случая предстоящ, какъвто е жалбоподателят, не е уведомяван за служебното
прекратяване на регистрацията. Макар че
незнанието на закона не оневинява, жалбоподателят дори да е предполагал
настъпванетона служебна дерегистрация не могъл да знае кага ще бъда извършена,
тъй като органът отговорен зантова е можело да бездейства. Така е станало ив
конкретния случай, тъй като двумесечния срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП е изтекъл
на 30.05.2018 г., а регистрацията е извъшена почти месец по-късно на 28.06.2018
г. Поради
което няма как да се приеме, че от субективна страна той е осъществил състава
на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко
нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от
субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя
извод за несъставомерност на деянието.
В конкретния случай АНО е
нарушил разпоредбата на чл.53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по
безспорен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил
наказание без да е било установено безспорно извършването на нарушението от
субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон,
тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно
доказано да е извършил.
Всичко това сочи, че обжалваното НП е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Проверката
за законосъобразността на отнетите контролни точки не се осъществява по
предвидения в ЗАНН ред, поради което съдът не коментира тази част от НП. Но
следва да се има предвид, че съгласно
чл.3, ал.1 от №Iз-2539 от 17.12.2012 г., отнемането на контролни точки
се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
По
делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в
негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г. / в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В
този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По
делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на
адв.У. за процесуално представителство по делото е заплатена в брой сума от 300
лв.
В
случая обаче няма направено възражение от настрещната страна за прекомерност на
възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С
оглед на това и резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира претенцията за
възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъдена ОД на
МВР Пазарджик която има статут на юридическо лице по смисъла на чл.43, ал.3, т.4 от ЗМВР да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски за един адвокат в размер на 300 лв.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №19-1818-001020 от
02.12.2019 г. на Началник сектор в РУ Пазарджик, с което на И.И. ДЪНЕВ, ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис №13-адв.К.У. за нарушение чл.140,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена в размер на ГЛОБА от 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца и на основание Наредба №Iз-2539
от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение са отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик за заплати на И.И. ДЪНЕВ, ЕГН ********** направените по делото разноски за адвкотско
възнаграждение в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: