Р Е Ш Е Н И Е  №574

гр.Русе, 29.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                        Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева…..…………………………………………..................

и в присъствието на  прокурора…………………………………………………………….

        Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1033 / 2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от П.В.И. против наказателно постановление №  19-1085-001116/25.04.2019 г. на Началника на  група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВр гр.Русе. Същият моли съда да отмени  наказателното постановление, като незаконосъобразно.

        Жалбоподателят, редовно призован,   се явява лично с редовно упълномощен процесуален представител, като в съдебно заседание поддържат жалбата.

        Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по нея.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

        Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На 09.04.2019 г. жалбоподателят и св.Н.Д.извършвали ремонтни работи в магазин в кв.“Долапите“ в гр. Русе, където първият живее. След приключването им седнали в заведение, където жалбоподателят изпил 50 мл уиски, след което св. Н.Д.с автомобил „Алфа Ромео“ си тръгнал. В района на ГКПП на изхода за гр. Варна автомобилът му бил спрян за проверка от полицейски служители. Попитали го е къде е бил досега и някой може ли да потвърди това. Той отговорил, че е бил с жалбоподателя и му се обадил по телефона да дойде на мястото на проверката. Последният веднага тръгнал със съпругата си св. М.С. с автомобил, който управлявала тя. Доколкото св.Н.Д.бил неправоспособен водач, били смъкнати табелите на автомобила, който управлявал с оглед ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Първоначално някой от полицейските служители казал на св. Д. да измести автомобила, но той категорично отказал, тъй като бил неправоспособен водач. В един момент жалбоподателят се качил в автомобила, за да го измести, като тогава служител от „Криминална полиция“ съобщил на актосъставителя св. В.П., че му се е сторило, че лицето, което управлява автомобила лъха на алкохол. Св.П. веднага тръгнал със служебния автомобил след жалбоподателя, като го спрял поне на около 150 – 200 м. след мястото на първоначалната проверка. Бил изпробван за употреба на алкохол, като техническото средство отчело концентрация на алкохол в кръвта му от 0,71 промила. СВ. П. съставил АУАН против жалбоподателя. Бил му издаден талон за медицинско изследване и същият се явил да даде кръв в болнично заведение. Видно от заключението на химическата експертиза, концентрацията на етилов алкохол в кръвта на дееца е 0,83 на хиляда.

        Въз основана на  АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. и ЛПУМПС за срок от една година за нарушение по чл.174 1 от ЗДвП.

       

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество е неоснователна.

 

По делото няма спор, че жалбоподателят е управлявал автомобила с концентрация на етилов алкохол от 0,83 на хиляда. Това обстоятелство не се оспорва от него и от защитата, св.Н.Д.в показанията си изрично заявява, че ..“П. май пи едно уиски“, показанията му на л.27 от делото, гърба. Подобно признание е направил и самият той в протокола на л.13 от делото, съставен непосредствено  преди вземане на кръвната проба в болничното заведение, сам е посочил, че е изпил 50 мл уиски.

Основното възражение на защитата се изразява в това, че се претендира за приложението на чл.28 от ЗАНН. От своя страна възражението на жалбоподателя се изразява в това, че е изпълнил разпореждане на полицейски служител и в този смисъл отговорността му на това основание следва да отпадне.

И двете възражения са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение. В случая не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като основният критерий е изминатото разстояние от жалбоподателя. Това разстояние съдът не приема, че е било около 5 м, както твърди св. Н.Д., а е било 150 – 200 м, както твърди актосъставителят св. П.. Съдът не кредитира показанията на св.Д., тъй като същият е в близки приятелски отношения с жалбоподателя и най-вече, защото същият счита себе си за виновен за наложените на жалбоподателя наказания. За сметка на това съдът кредитира изцяло показанията на св. П., които са безпристрастни и подкрепени от другите събрани по делото доказателства.      

В случая няма основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид изминатото разстояние по главен път, като много съществен момент е, че това движение е преустановено само и единствено предвид спирането на жалбоподателя за извършване на проверка от страна на св. П., т.е. това придвижване в пространството би било още по-дълго, най-вероятно до дома на св. Димитров. Чл.28 от ЗАНН евентуално би бил приложим, ако например жалбоподателят бе извършил еднократна маневра на мястото на проверката или придвижването действително е от порядъка на няколко метра, какъвто не е настоящият случай.

Дори и да е имало разпореждане от страна на полицейски служител, именно жалбоподателят да премести автомобила, каквото по делото не се доказа, същият е следвало да откаже това предвид ясното съзнание, че е употребил алкохол. И този отказ би бил напълно правомерен предвид изричната разпоредба на чл.64 ал.4 от ЗМВР. Именно на това основание св. Д. е отказал да премести автомобила си, тъй като е неправоспособен; сам жалбоподателят се е придвижил от кв. “Долапите“ до мястото на проверката с автомобил, но управляван от съпругата му , а не от него предвид ясното съзнание, че е употребил алкохол. Нормата на чл.172 ал.7 от ЗДвП допуска управление на МПС без регистрационен номер, като това управление, освен че следва де се извърши от правоспособен водач, очевидно следва да се осъществи и от такъв, който не е употребил алкохол, тъй като забраната по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е безусловна.

В този смисъл съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Размерът на санкциите е от характера на абсолютно определените и размерът им не зависи от волята на АНО и съда.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1085-001116/25.04.2019 г., издадено от Началник група към с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на П.В.И. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания “ глоба ” в размер на 1 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

 

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

       

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Окръжен съд.

 

 

 

                                                                Районен съдия :