Производството
е по реда на чл.44 и сл. от ЗЕЕЗА.
Образувано е по повод ЕЗА европейска заповед за арест № 23 от
28.08.2019г., издадена от съдебен орган
в Република Румъния – съдия при Окръжен съд – Констанца по
отношение на българския гражданин С.Д.С. за изпълнението на остатък от
неизтърпяна част на наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, един
месец и 29 дни, наложено с присъда по наказателно дело №
53/05.02.2019г. на Окръжен съд – Констанца, потвърдена с решение по наказателно
дело 689/р/03.07.2019г. на Апелативен съд – гр. Констанца, влязла в сила на 03.07.2019г., с която
българският гражданин е осъден на едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест години за четири престъпления по чл. 263, ал.1 и ал.2, б. „а“
и б.“б“ вр. с чл. 39, ал.1 б. „б“ от Наказателния кодекс на Народна република
Румъния, извършени в
периода от 20/21.07.2017г. до 18.08.2017г.
Защитникът на поисканото лице моли съдът да откаже
изпълнението на ЕЗА. В хода на съдебните прения заявява, че след консултация
със своя подзащитен желае да се приложи
чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА. Като мотив за взетото решение защитникът изтъква
подадена касационна молба до Върховния съд на Република Румъния с искане за
възобновяване на наказателното производство, по което е постановена присъдата,
описана в ЕЗА на издаващата държава. Адв. Н. заявява, че тя и нейният
подзащитен молят съдът да приложи чл.
40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА и поисканото лице да търпи наказанието „лишаване от
свобода” на територията на Република България, съответно до възобновяване на
наказателното производство с отмяна на
присъдата или ако такова не бъде постановено, до изтърпяването на присъдата.
Поисканото
лице С. в лична защита заявява, че е
съгласен с исканията на адв. Н.. Поисканото
лице изразява категорично становище, че не е съгласен да се откаже от принципа
на особеността по чл.61, ал.1 от ЗЕЕЗА. Изразява несъгласие и за незабавно
предаване по реда на чл. 45, ал.1 вр. с чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗЕЕЗА.
Прокурорът предлага на съда да откаже изпълнението на
издадената ЕЗА от Република Румъния на осн. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА,
предвид обстоятелството, че в проведеното съдебно заседание българският
гражданин С.Д.С. и неговият защитник са изразили съгласие същият да изтърпи
наложеното му наказание от шест години „лишаване от свобода” в Република
България. Изразява се становище, че са налице предпоставките на закона, тъй
като исканото лице е български гражданин, постоянно пребиваващ в Република
България.
В последната си дума исканото лице моли съдът да уважи
искането на неговия защитник.
Съдът,
след като обсъди материалите по делото и изразените становища, намира за
установено следното.
От фактическа страна ЕЗА е издадена с оглед
изпълнението на остатък от неизтърпяна част на наказание „лишаване от свобода“
за срок от пет години, един месец и 29 дни, наложено с присъда по наказателно дело № 53/05.02.2019г. на Окръжен съд – гр.
Констанца, потвърдена с решение по наказателно дело 689/р/03.07.2019г. на
Апелативен съд – гр. Констанца, влязла в
сила на 03.07.2019г., с която българският гражданин на основание чл. 39, ал.1 б. „б“ НРР е осъден на
едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години за четири престъпления по чл. 263,
ал.1 и ал.2, б. „а“ и б.“б“ вр. с чл. 39, ал.1 б. „б“ от Наказателния кодекс на
Народна република Румъния, извършени в периода от 20/21.07.2017г. до
18.08.2017г.
Настоящият
съдебен състав счете, че искането е допустимо. Наказанието, което е било
наложено на българския гражданин от съдебен орган в Народна република Румъния,
е в размер, който надвишава изискуемия минимум по чл. 36, ал.1 ЗЕЕЗА от четири
месеца. Този минимум значително се превишава и от остатъка от неизтърпяната
част на наказанието, което възлиза на пет години, 1 месец и 29 дни.
Съгласно
влязлата в сила присъда, постановена от Окръжен съд – гр.
Констанца деянията, за които е осъден българският гражданин, осъществяват
състава на чл. 263, ал.1 и ал.2, б. „а“ и б.“б“ ( трафик на
мигранти). Това престъпление не е сред изброените в разпоредбата на чл. 37,
ал.3 ЗЕЕЗА, поради което се изследва въпросът дали е налице двойна наказуемост.
В настоящия случай е изпълнено изискването на чл. 36, ал.2 ЗЕЕЗА. Деянията, за
които е издадена ЕЗА, представляват престъпление и съгласно българския
наказателен закон. Това е така, тъй като
превеждането през границите на страната
на отделни групи или лица без разрешение на надлежните органи на властта
или макар с разрешение, но не на определените за това места, е наказуемо по
основния състав на чл. 280, ал.1 НК на лишаване от свобода от една до шест
години и друго по-леко наказание. Описаните по-горе фактически и юридически
признаци на състава по чл. 280, ал.1 от НК на Република България съответстват
на изпълнителното деяние „транспортиране“ и „прехвърляне“ на държавната граница
на Румъния, а признакът „без разрешение“ съгласно българското материално право
съответства на признака „незаконно“, формулиран в румънския наказателен закон. Налице
е частично съответствие и за единия от квалифициращите признаци по чл. 263,
ал.1 вр. с ал.2, б.“б“ от НК на НРР, тъй
като криминализирането на трафик на мигранти по начин, който застрашава живота,
интегритета и тяхното здраве, съответства
на квалифициращия признак по чл. 280, ал. 2, т. 6 НК превеждането да е
извършено по начин, опасен за живота на преведените лица.
Съгласно данните за датата на влизане в сила
на съдебния акт, с който на българския гражданин е наложено наказание „лишаване
от свобода“, както и с оглед размера на наложеното наказание, не е изтекла погасителната давност за
изпълнение на неизтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода“.
Съдът
намира, че липсват абсолютни основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА –
престъплението, за което е издадена ЕЗА не е амнистирано в РБ и не попада в юрисдикцията на РБ. От събраните
доказателства е видно, че исканото лице не е осъдено нито в България, нито в
друга държава – членка на ЕС за същото престъпление. Безспорно е установено, че
исканото лице към момента на постановяване на влязлата в сила присъда, постановена от Окръжен съд –
гр. Констанца, не е малолетно и
следователно е наказателно отговорно.
От
ЕЗА се установява, че престъплението за което е бил осъден българският
гражданин, е довършено на територията на
Република Румъния, поради което съдът намира, че не са налице
факултативните основания за отказ от изпълнение, предвидени в чл.40, т.5 от ЗЕЕЗА. Не са налице факултативните основания за отказ и по чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА. От допълнително изисканата информация от издаващата държава е
установено, че българският гражданин е бил уведомен от органите на издаващата
ЕЗА държава за воденото срещу него наказателно производство и дори лично е
участвал в него (л.33, СП). От справка за задграничните пътувания на българския
гражданин е видно, че последното му регистрирано преминаване през границите на
РБ е на 24.06.2019г. през ГКПП Дунав мост, т.е. преди постановяването на
крайния съдебен акт от въззивния съд в Румъния. Това обстоятелство не
опровергава данните, предоставени от издаващата държава, че българският гражданин е участвал и в
производството пред Апелативен съд – Констанца. От отговора на румънските
съдебни власти, постъпил по искане на българския съд, е видно, че липсват данни
българският гражданин да е бил уведомен
за съдържанието на влезлия в сила съдебен акт. От друга страна обаче са
предоставени писмени гаранции, че ако бъде разпоредено предаването му по
издадената ЕЗА, той има право да поиска преразглеждане на присъдата съгласно
румънското законодателство. Издаването на ЕЗА и обявяването на българския
гражданин за издирване следва по време датата на влизане в сила на крайния
съдебен акт, с който му е наложено наказание „лишаване от свобода“. В
наказателното производство, проведено от компетентните органи на Република Румъния,
на българския гражданин е бил осигурен защитник и преводач, чрез които той е
получил квалифицирана помощ.
Издадената
ЕЗА съответства по форма и съдържание на изискванията по чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА.
Заповедта съдържа всички необходими
белези за индивидуализирането на престъплението, за което е издадена. В този
смисъл са изпълнени изискванията на чл.37, ал.1, т.5 от ЕЗА, като не съществува
съмнение относно мястото, времето и степента на участие на исканото лице в
престъпна дейност, касаеща трафик на мигранти през границите на Република Румъния.
От
страна на прокуратурата на РБ не са предявени искания с оглед обстоятелствата,
предвидени в чл.52 от ЗЕЕЗА, поради това не са налице основания и за отлагане
предаването на лицето С.С. под условие.
От СГП не са ангажирани доказателства в
района на Апелативен съд – гр. София да
се провеждат наказателни производства срещу българския гражданин. От
писмените доказателства по делото е опровергано и твърдението на защитата за
провеждането на наказателно производство срещу исканото лице от РП- гр. Враца
(л.92, СП). Установи се, че единственото наказателно производство, образувано
срещу исканото лице от съдебните власти на Република България е по пр.пр.
19993/12г. по описа на СРП (л.86, л.87, СП). От друга страна обаче от
постъпилата справка от СРП се установи, че по това наказателно производство е
бил внесен обвинителен акт, по който първоинстанционният съд е постановил
оправдателна присъда, която е потвърдена от СГС, НО 6 състав по ВНОХД 4827/15г.
(л. 96-л.99, СП).
Отделно
от изложеното по-горе съдът счита, че основанията, въз основа на които се иска
предаване на българския гражданин, неса свързани с преследването на политически
цели, не са налице доказателства издаването на ЕЗА да цели преследване на
българския гражданин поради негови политически, религиозни убеждения, или
поради етническа принадлежност. Съдът намира, че няма данни българският
гражданин да бъде подлаган на насилие и изтезания, както и че неговите
процесуални права, гарантирани от българския процесуален закон, ще бъдат
защитени и при изпълнение на остатъка от неизтърпяната част на наказанието в
Румъния.
Единственото
основание за отказ е това по чл. 40, ал.1 т.4 ЗЕЕЗА, тъй като исканото лице живее и е постоянно пребиваващо
в Република България. Отделно от това
самостоятелно е изпълнено и друго основание за отказ по чл. 40, ал.1 т.4 ЗЕЕЗА
– исканото лице е
български гражданин. Гарантирането на правата
на българския гражданин по чл.8, т.1 КПЧОС
е самостоятелно основание българският съд да приеме да се приведе в изпълнение от
прокурора остатъка от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода. Отделно от това, макар и систематичното място на това
основание за отказ да е сред факултативните основания за отказ от изпълнение на
ЕЗА по чл. 40 ЕЗА, наличието на императивно правило в разпоредбата на чл. 44, ал.8 ЗЕЕЗА, което задължава съда да приеме да се приведе в изпълнение наказанието
лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето винаги когато констатира
случай по чл. 40, ал.1, т. 4 ЗЕЕЗА, дава основание за извод, че съдът в тази
хипотеза действа при условията на обвързана компетентност. Достатъчно условие е
наличието на съответно искане от лицето, по отношение на което е постановена
ЕЗА. В настоящия случай в проведеното съдебно заседание на 29.11.2019г. е
депозирано именно такова искане както от С.С., така и от неговия защитник.
По изложените съображения съдът не допусна предаване на българския гражданин С.Д.С. по искане
европейска заповед за арест № 23 от 28.08.2019г., издадена от съдебен орган в Република Румъния
– съдия при Окръжен съд – Констанца за
изпълнението на остатък от неизтърпяна част на наказание „лишаване от свобода“,
наложено с присъда по наказателно дело № 53/05.02.2019г. на
Окръжен съд – Констанца, влязла в сила на 03.07.2019г. Като задължителна
реципрочна мярка във връзка с постановения отказ съдът на
основание чл. 44, ал.8 вр. с чл. 40, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА приема да се приведе в изпълнение от прокуратурата
на Република България наказанието „лишаване от свобода“, наложено с присъда по наказателно дело № 53/05.02.2019г. на Окръжен съд– Констанца,
влязла в сила на 03.07.2019г. в размер на шест години, като се приспадне
изтърпяната част от това наказание за периода от 21.08.2017г. до 22.06.2018г.,
както и периода на задържане на българския гражданин по настоящото
производство, считано от 05.11.2019г.
Съдът на основание чл. 44, ал.9 ЗЕЕЗА потвърди мярката за неотклонение на българския гражданин „задържане под
стража“, която следва да се изпълнява до приключване на процедурата по
привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.