Р Е Ш Е Н И Е №
гр.В., 31.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 4920 по описа на ВрРС за 2016 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.247, ал.1 ГПК.
По делото е постъпила молба от М.П.Ц. –
ответник по първоначалния иск и ищец по насрещната искова молба, чрез
пълномощника му адв.К.К., с която се иска от съда да поправи допуснатата в постановеното
по делото решение № 754/20.11.2017 г. очевидна фактическа грешка „при
определяне на квотите на съсобственост на страните върху общия им имот“. Според
ответника предходното е довело до „очевидна фактическа грешка /изчислителна/“
при определянето на сумата, която ответниците М.Е.Л. и В.М.Л. трябва да му заплатят
по предявения от него и частично уважен от съда иск с правно основание чл.61,
ал.2 ЗЗД. В същата молба е обективирано и искане след допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка в решението, съдът да се произнесе и по отношение на
присъдените по съразмерност разноски.
В срока по чл.247, ал.2 ГПК по делото е
постъпила молба от М.Л. и В.Л. – ответници по насрещния иск, чрез пълномощника
им адв.Т.Т., в която се изразява становище за неоснователност на молбата за поправка
на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение. Излагат се
доводи, че в същата не се излагат обстоятелства касаещи поправка на очевидна
фактическа грешка, а се коментира правилността на постановеното по делото
решение по същество. С оглед предходното се изразява становище за отхвърлянето
й.
Като взе предвид изложеното в молбата и
отговора на същата, и като провери данните по делото, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че в случая не е
необходимо да призовава страните в открито съдебно заседание.
Молбата е подадена от активно
легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С постановеното по делото решение, чиято
поправка се иска съдът е отхвърлил предявения от М.Е.Л., ЕГН **********
и В.М.Л., ЕГН ********** против М.П.Ц., ЕГН ********** иск с правно основание чл.45 ЗЗД - за осъждане на
ответника да им заплати сумата в размер на 10 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от неоснователните му действия,
изразяващи се в извършване на незаконно строителство в съсобствен недвижим
имот с административен адрес: гр.В., ул.“******, през периода м.август 2015 г. до 30.06.2016 г. Със
същото решение съдът е осъдил на основание
чл.61, ал.2 ЗЗД М.Е.Л., ЕГН ********** и В.М.Л., ЕГН ********** да заплатят солидарно на
М.П.Ц., ЕГН ********** сумата
от общо 2 345,51 лева, представляваща стойността на извършени СМР в
съсобствен недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 12259.1021.376 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В., с площ от 992 кв.м.,
начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, с
административен адрес: гр.В., ул.“*****и в построената в имота сграда с идентификатор
12259.1021.376.1, с площ от 671 кв.м., на един етаж,
с предназначение: промишлена сграда, при съседи на поземления имот:
12259.1021.163, 12259.1021.377, 12259.1021.109, с която сума ответниците са се обогатили. С оглед изхода на
делото, ответниците по насрещния иск М.Е.Л. и В.М.Л. са осъдени да заплатят
на М.П.Ц., сумата от 418,71 лева, представляваща направени разноски по
производството, съразмерно на уважената част от иска.
Видно от мотивите на решението съдът е
приел, че предявения от М.П.Ц.
против М.Е.Л. и В.М.Л. насрещен иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД следва
да бъде уважен за сумата от общо 2 345,51 лева, представляваща
сумата, която ответниците биха заплатили, ако сами са предприели работата и съобразно квотата им съсобствеността /1/2
ид.ч./. Съдът е изложил мотиви, че в останалата му част до пълния претендиран
размер от 4050,00 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Видно
още от мотивите на решението е, че съдът е взел предвид постановените и влезли
в законна сила съдебни решения в производството по делба на процесните имоти,
както и решение № 337/01.08.2014 г. по в.гр.д.№ 424/2014 г. по описа на
ОС – В. по искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.26 ЗЗД, чл.135, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС, като изрично е посочил квотата на ответниците в
съсобствеността – ½, въз основа на която е изчислил и дължимата от последните
стойност на извършените в съсобствените имоти СМР. При изчисляването съдът е
взел предвид, че с решението по допускане на делба М.Ц., П.Ц. /праводателка на
ответниците/ и М.Ц. /наследодателка на М.Ц. и П.Ц./ е определен дял за тримата
в размер на по 1/3 ид.ч. от 10,57 %, както и че с решението на ОС – В. договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен между М.Ц. и П.Ц. за прехвърляне на 2/6 идеални части от
притежаваните в съсобственост 10,57 % от ПИ с идентификатор 12259.1021.109 /нов идентификатор 12259.1021.376/, е
развален до размера на 1/6 ид.ч., а договор за дарение между същите
две страни и за процесните имоти е обявен за недействителен спрямо М.Ц. също до
размера на 1/6 ид.ч. При това положение, при изчисляване на дължимата от
ответниците сума по предявения иск, настоящият съд е взел предвид, че М.Ц.
освен 1/3 ид.ч. от 10,57 % въз основа на решението за делба е получил и
½ ид.ч. от дела на М.Ц., т.е. 1/6 ид.ч. от 10,57 %. С оглед предходното, съдът счита, че не е
допуснал т.нар. в молбата за поправка на решението „изчислителна“ грешка.
Следва да се има предвид, че очевидна
фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда,
така както е отразена в мотивите, и нейното външно изразяване, така както е отбелязана в диспозитива на съдебния
акт. Поначало
съдебният акт представлява едно цяло, включващо мотиви и диспозитив. Мотивите
отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива
представлява външния израз на вече формираната воля. Противоречието между
мотивите и диспозитива представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на
чл.247 ГПК, изразяваща се в неправилно формулиране на вече формираната и
изразена воля на съда в мотивите на акта. При противоречие между двете,
предпочитание следва да намери изразената и формирана в мотивите на съдебния
акт воля.
Предвид гореизложеното,
настоящият съд споделя изложеното в отговора на молбата от пълномощника на
ответниците по насрещния иск, че проверка за правилността на постановеното по
делото решение следва да бъде извършена по реда на инстанционния съдебен
контрол, а не по реда на чл.247 ГПК. Ето защо, молбата за поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото решение следва да бъде отхвърлена.
При горните мотиви, решението не следва да бъде изменяно в частта за
разноските, тъй като същите са присъдени съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.247, ал.1 ГПК съдът обаче по своя инициатива констатира и намира, че следва да поправи допуснати
очевидни фактически грешки в постановеното по делото решение, изразяващи се в
пропуск да постанови изричен диспозитив за отхвърляне на иска с правно
основание чл.61, ал.2 ЗЗД в останалата му част за сумата над 2 345,51 лева до
пълния предявен размер от 4050,00 лева, както и
че главницата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на насрещния иск /21.02.2017 г./ до окончателното изплащане. Видно от
изложените в съдебния акт мотиви е, че именно това е била формираната от съда
воля.
Съдът намира, че поправката
в диспозитива на решението следва да бъде извършена именно в настоящото
производство, а не по реда на чл.250 ГПК. Това е така, тъй като непълнота на
решението, обуславяща допълване по реда на чл.250 ГПК е налице, когато съдът не
се е произнесъл по цялото искане на страна, като липсата на произнасяне следва
да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт. Очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК е налице, когато съдът е формирал
воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива или е погрешно
изразена, какъвто е и настоящия случай /в
този смисъл решение № 138/03.12.2014 г. по гр.д.№ 1982/2014 г., II г.о. на ВКС/.
Водим от горното, съдът
Р
Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
молба вх.№ 16868/07.12.2017 г. от М.П.Ц.,
чрез пълномощника му адв.К.К. за поправка на очевидна техническа грешка в решение № 754/20.11.2017 г. по
гр.д.№ 4920/2016 г. по описа на РС – В. и изменение на решението в частта за
разноските.
ДОПУСКА, на основание
чл.247 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 754/20.11.2017 г. по гр.д.№ 4920/2016 г. по
описа на РС – В., като на стр.11 /л.221 от делото/, на ред 19 от горе надолу да
се чете и „ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2017 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2 345,51 лева до
пълния претендиран размер от 4050,00 лева”.
Решението е неразделна част от решение №
754/20.11.2017 г. по гр.д.№ 4920/2016г. по описа на Районен съд – гр.В..
На основание чл.247, ал.4 ГПК решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – ГР.Вв двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: